Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2104
гр.
Пловдив, 10.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 6.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7348/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К.К. против
Наказателно постановление № 18-1030-007195, издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на К.К. е
наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП.
Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение с отбелязване на място
на нарушението, което обективно не съществува в границите на Република
България.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени затова, че жалбоподателят на
13.08.2018г. около 14:10 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Свобода и бул. България като водач на лек
автомобил с рег. № ... при движение на МПС завива надясно от бул. Свобода по
бул. България и не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци при
разрешаващ сигнал за преминаване през пешеходна пътека.
Ноторно известно обстоятелство е,
а и се установи от изричните показания на свидетеля по акта П.П. при разпита му
в съдебно заседание, че бул. „Свобода“ и бул. „България“ никъде не се пресичат,
тоест посоченото в АУАН и НП място на извършване на
нарушението обективно несъществува.
Безспорно е както в теорията така и в практиката, че
деянието се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под
контрола на съзнанието в дадено време, на
дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и ограничаващ го от останалите деяния. Дори и да е
извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако
мястото и времето на извършването им е
различно, то би се касаело за различно деяние.
С оглед гореизложеното посочването на несъществуващо
място на извършване на нарушението от една страна нарушава правото на защита на
нарушителя, тъй като той напрактика се поставя в невъзможност да разбере фактическите
параметри на извършваното нарушение. На следващо място съществено се препятства
и дейността на съда, който се поставя в невъзможност да провери реалното
осъществяване в действителността на едно нарушение, извършено на несъществуващо
място.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и да се приеме, че деянието действително е извършено на реално
съществуващото кръстовище на ул.
Победа и бул. България, то
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не би могла да се ангажира,
доколкото той би се оказал наказан за нещо различно от вмененото му във вина с
АУАН и НП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-007195, издадено от
Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на К.К. е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.
119, ал.4 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК