№ 17513
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110128471 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца А. Н. С. иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника ********** да заплати сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
физически болки и душевни страдания, в резултат на травматични
увреждания- контузия на китката и дланта, открита рана на главата, както и
фрактура на корона на зъб № 12 (разположен в горната част на челюстта в
дясно, втори подред), изразяваща се в счупване на шийката на зъба със
засягане на зъбния нерв, настъпили на 07.05.2023 г. на територията на
**********, гр. С., при падане на ъгъла на /бул./ и /бул./, по тротоара на /бул./,
в района на № **, вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването,
поддържането и ремонтирането на процесния тротоар), ведно със законната
лихва от датата на увреждането- 07.05.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 07.05.2023 г. при
преминаване по тротоара на /бул./ № **, на ъгъла с *********** ищцата е
попаднала в участък с надигнати, неравни и неукрепени шахти и с
неподдържана и увредена настилка, в резултат на което е паднала и е
получила контузия на китката и дланта, открита рана на главата, както и
фрактура на корона на зъб 12. Сочи се, че възстановителният период на
ищцата продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда.
Поддържа се, че мястото, на което плочките и шахтите били задигнати и
разбити, не било обозначено или оградено. След падането ищцата е изпитвала
остра болка в областта на дясното коляно, главата и горната челюст, гадене и
повръщане, оток, палпаторна болка в областта на дясната китка и болезненост
1
при движения, като са били извършени медицински прегледи в ************,
както и в ************. След третиране на раните на пострадалата й е издаден
болничен лист за домашно лечение за срок от 14 дни- от 09.05.2023 г. до
22.05.2023 г. Вследствие на възникналите за ищцата травматични увреждания
ищцата изпитвала болки и страдания, затруднение при хранене, временно
затруднение при движението на засегнатите крайници, вкл. ищцата не е
можела да обслужва всекидневно-битовите си нужди. Следвало е да приема
лекарствени средства и да спазва режим на покой. Поддържа, че процесните
вреди са произтекли от противоправно бездействие на служители на
ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във връзка с
изпълнение на вменените задължения за осигуряване на нормален достъп,
проходимост и придвижване на пешеходците по общинските тротоари,
поддръжката им в изправно състояние, в това число сигнализиране за
препятствията по тях и отстраняването им в най-кратък срок. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ********** депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Поддържа, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно дали
причина за процесното събитие е увредена настилка или преминаване през
разместени шахти. Твърди, че шахтите на процесното място са собственост на
******************, с оглед което поддържа, че последното дружество има
задължението да стопанисва и поддържа шахтите в изправно състояние. Сочи,
че кабелните шахти са съоръжения на техническата инфраструктура, а не
тротоарна настилка. С оглед съображението, че представлява частна
собственост, ответникът оспорва да носи отговорност за поддръжката им.
Оспорва да притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по иска.
Възразява да е налице виновно противоправно действие или бездействие от
служители на ответника. Липсвала причинно-следствена връзка. Твърди, че
заявените увреждания може да са настъпили на различно място и механизъм.
Счита за недоказано твърдението на ищеца за избита коронка на зъб 12.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
не е положила дължимата грижа и внимание при своето движение, което да й
гарантира личната безопасност. Поддържа, че от исковата молба не ставало
ясно в какво се състоят процесните болки и страдания. Оспорва
претендираното обезщетение като необосновано завишено по размер. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. С отговора на
исковата молба ответникът ********** предявява при условията на
евентуалност обратен иск срещу третото лице- помагач за сумата от 8000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 07.05.2023 г., до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът ********** предявява обратен иск срещу
********************* по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК иск по чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД вр. §1, т.34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, като твърди, че причина за
инцидента са капаците, които са елемент от кабелни шахти, собственост на
ответното дружество, което носи отговорност за стопанисването им и
поддръжката им. Ето защо моли в случай че бъде осъден да плати по главния
2
иск на ищцата А. Н., да бъде осъдено *********************, ЕИК
********* да заплати на ********** всички претендирани суми по главния
иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
обратния иск от *********************, с който оспорва предявения обратен
иск. Твърди, че на посоченото в исковата молба място не е налице шахта,
която се стопанисва от ответника по обратния иск. Счита, че отговорен за
поддръжката на тротоарната уредба е **********. Счита, че не е налице
фактическия състав на чл. 49, ал. ЗЗД по отношение на ******************.
Отправя искане за привличане като трето лице помагач на Застрахователно
акционерно дружество **********************.
По делото е постъпил и отговор – становище от Застрахователно
акционерно дружество **********************, с който заявява
неоснователност на предявения иск.Поддържа направените възражения от
*******************, като в допълнение заявява възражение, че по договора
за задължителна застраховка / чл. 7/ е уговорен лимит на самоучастие в размер
на 2000 евро. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От съвкупната преценка на писмени доказателства по делото
амбулаторни листове за преглед от 07.05.2023 г.от 14:47 ч. в **********. и от
07.05.2023 г. в 18:46 ч в ****** се установява, че от падане на улицата А. Н. С.
е получила рана на дясната скула без данни за фрактура на лицевите кости,
фрактура на корона 12, както и на дланите на двете ръце в областта на китките
и пръстите. Издаден е в нейна полза болничен лист за временна
неработоспособност в периода от 09.05.2023 г. до 22.05.2023 г. От образна
диагностика – рентгенография на длан и пръсти не са установени фрактури на
обхванатите костни структури. Видно от удостоверение от д-р Е. П., на
длъжност общопрактикуващ лекар в *************, на адрес: /адрес/ се
установява, че на 15.05.2023 г. същата е прегледала А. Н. С., която дошла с
оплакване от болка и силна подвижност на коронковата част на зъб 12,
вследствие падане и удар. След преглед установила фрактура в областта на
шийката на зъб 12 със засягане на зъбния нерв. След поставяне на локална
анестезия девитализирала посочения дъб, поставила радикуларен щифт и
изградила с фотополимеризиращ ватериал липсващата поради фрактурата
зъбна корона.
По делото е изслушано, прието и неоспорено заключение на вещо лице
по допусната СМЕ, в което вещото лице Г. дава заключение, че от проучената
медицинска документация установява, че в деня на инцидента 07.05.2023 г. А.
Н. С. е прегледана в У**********на – **** , при което се установени охлузна
рана в областта на дясната скула и данни за травма – контузия на областта на
китките и пръстите на ръцете. Тези травми сами по себе си са причинили и се
отнасят към критериите на медико-биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. От рентгенографията в деня на
3
инцидента е установено и счупване на коронката на втория горен десен зъб.
Съгласно медицински документ от 30.05.2023 г. при стоматолог е установено,
че се касае за счупване в областта на шийката на втори горен десен зъб със
засягане на зъбния нерв. По делото липсват данни за съзъбието на
пострадалата преди инцидента, но ако се приеме, че срещулежащите на
травмирания зъб зъби са били здрави към момента на деянието, каквито данни
има от представената фотоснимка и естествени, то с оглед факта, че травмата
се е наложило девитализиране / умъртвяване/ по медицински индикации,
което води до увреждане на естествената му дъвкателна способност. В
болничното заведение в деня на инцидента след изследвания е направена
обработка на охлузване на дясната скула и травмирания зъб на горна челюст.
Назначено е лечение с обезболяващо - Бруфен ретард 800 мг – 2 х 1 т.дн.;
Сераза – х1 т.дневно – хранителна добавка за намаляване на травматичния
отоко и Пулсет 20 мг – х1 т. дневно – селективни инхибитори на протонната
помпа и Неброн – х 1 т дн./витамини гр. В/. По повод травмата на зъба на
15.05.2023 г.. след локална анестезия той е девитализиран, поставен е
радикуларен щифт и е изградена зъбна коронка с фотополимеризиращ
материал. С оглед травмите, лечението е било необходимо. Мекотъканните
травми са довели до болки и страдания от около 2 до 3 седмици след
причиняването им. Счупването на зъбната коронка с девитализация на зъба е
дефинитивно. Тази травма с данни за засягане на нерв в областта на зъбната
шийка е била с голяма интензивност на болевото дразнене до оказване на
стоматологичната намеса за девитализацията на зъба. С проведеното лечение
и изграждане на зъбна коронка е възстановена естетиката и дъвченето във
фаза отхапване на твърда храна, но без възможност да се възстанови
естествената дъвкателна функция на зъба. При изслушването му по реда на
чл. 200 ГПК, вещото лице уточнява, че умъртвяването на зъба е в резултат от
счупването му на ниво на пулпата, почти до нивото на венеца. Експертизата
следва да бъде кредитирана като компетнетно, обективно и безпристрастно
изготвена.
По делото е прието заключение на вещо лице Р. по допусната СТЕ,
съгласно което ПИ 68134.106.140 е общинска публична собственост с
предназачение: урбанизирана и НТП за първостепенна улица, която обхваща
булевардна площ и тротоарна площ до ниво външна строителна граница на
сграден фонд. Инцидентът е настъпил при пресичане на района на /бул./ № **
и /бул./ пред магазин Жулидан. Тротоарната настилка е добре положена и
нивелирана, но около и между 7-те шахти, които не са нивелирани, разместени
и в участъците между тротоарни плочки и шахти и вътре между шахтите има
налични наклонени участъци, вдлъбнатини и ръбове, които са опасни и
предразполагат да се подхлъзне или препъне човек при преминаване на
участък. Видимо ремонт не е правен последните години/ 2022 г. – 2024 г./ .
При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК се установява, че
същата е посетила на място шахтите и при стъпване те вибрират, не са
стабилни, могат да бъдат предпоставки за произшествие. Най-големият
проблем била самостоятелната шахта, където ръбът на денивелация между
тротоарната настилка и шахтите е най-високо. Предполага, че там е станало
4
спъването. Над 3 см. е изнесено отгоре.
По делото е разпитана св. Л. М. С., дъщеря на ищцата, от чиито
показания се установява, че при разходка заедно с майка си на 07.05.2023 г. в
неделя сутринта, малко преди 10 ч., по /бул./, в посока метростанция
************ на ъгъла с *************, последната стъпила върху една от
шахтите / били 7-8 на брой/, която от своя страна се повдигнала и майка се
спънала с левия си крак върху шахтата в повдигната част и паднала. От
падането била ожулена в дясната част на лицето, имало кръв, оплакала се от
силна болка в ръката и в лявото коляно и избит преден зъб, бил отчупен
повече от половината. По данни от свидетеля, дясната ръка на майка й не била
счупена, но болката била сериозна, тя ограничавала движенията си и гледала
да не ползва ръката близо месец и половина. Изграждането на зъба се случил
в рамките на издадения болничен лист. Тъй като била личен асистент на
внука си, не могла да се грижи за него в посочения период. След инцидента
възстановителния период продължил около месец и половина. Съдът
кредитира изцяло показанията на св. С., освен в частта за възстановителния
период на ищцата, доколкото не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал – писмени доказателства и заключението по СМЕ
по отношение на продължителността на възстановителния период.
От приложено по делото писмо от ********** „Столичен инспекторат“
в отговор на запитване от ответника във връзка с настоящото дело,
**********, „Столичен инспекторат“ е отговорило, че процесните шахти са
собственост на ********************.
При така установената фактическа обстановка съобразно чл. 235 ГПК,
намира от правна страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД. За уважаването му в тежест на ищеца да установи
следните обстоятелства при условията на пълно и главно доказване:
претърпени вреди за ищцата вследствие на виновно и противоправно
бездействие от страна на служител на ответника във връзка задължението му
за осигуряване на поддръжка в изправно състояние на общинските тротоари -
в случая на тротоара на /бул./ ********, гарантиращо безопасното им
ползване, причинноследствена връзка между вредите на ищцата и
бездействието на ответника. В тежест на ответната страна ********** да
докаже наведените в отговора на исковата молба възражения, включително
възражението за съпричиняване от ищцата А. С., както и при установяване на
горните обстоятелства, че е заплатил претендираната сума.
С оглед на събраните по делото доказателства /показанията на св. С.,
амбулаторни листове от прегледи, както и приетото заключение на вещото
лице по допуснатата СМЕ и СТЕ/, съдът намира, че е доказано по делото
настъпване на процесното събитие по описания начин, а именно, че на
07.05.2023 г. при преминаване по тротоара на /бул./ № **, на ъгъла с
*********** ищцата е стъпила в участък с надигнати и неравни шахти в
резултат на което се е спънала, паднала е и е получила охлузна рана в областта
на дясната скула на лицето и контузия на областта на китките и пръстите на
5
ръцете, както и фрактура на корона на зъб 12 (разположен в горната част на
челюстта в дясно, втори подред). Доколкото е установен начина и мястото на
настъпване на процесното събитие, както и претърпените травматични
увреждания в резултат от падането, съдът приема за доказана пряка причинна
връзка между процесното събитие и претърпените болки и страдания.
Съдът приема за установено, че процесното събитие е станало в
границите на населено място - ********, по улица, която е общински път по
смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Според т. 1 от ДР на ЗП път е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Тротоарът е част
от пътя съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, а съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР
от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
общината е стопанин на пътя. Съгласно чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък
срок. В този смисъл частите от тротоара на мястото на инцидента е следвало
да се поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за
причиняването на вреди от него. Бездействието е на служителите на СО да
изпълнят своите задължения по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане на
тротоара като част от пътя - общинска собственост в изправно състояние, е
противоправно. В този смисъл са определение № 468 от 25.05.2018 г. по гр. д.
№ 943/18 г на ВКС, IV г.о. и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/17 г
на ВКС, III г.о.
Противен извод не следва от възражението на ответника **********, че
ищца се е спънала в шахта, която не е собственост на общината. Ответникът
не е провел доказване, че шахтите са собственост на електроразпределително
дружество. Приложеното писмо от **********, Столичен инспекторат не
води до различен извод, доколкото то изхожда от страната и сочи изгодни нему
факти, поради което няма обвързваща съда доказателствена сила.
По горните съображения, отговорността на ********** следва да се
ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си
на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, дейностите по поддръжка и
ремонт на поверените пътища, съответно съоръженията на техническата
инфраструктура, се осъществява от нейни служители или други лица,
натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали
и поведението им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
Безспорно се установява, че бездействието на служителите на ответника
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което общината следва да носи деликтната отговорност. С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна
връзка с процесното събитие ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие
на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице
6
е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
както и установените фактически обстоятелства по делото. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за справедливост /решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968
г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението,
съдът отчита вида, броя и характера на травмите – получила охлузна рана в
областта на дясната скула на лицето и контузия на областта на китките и
пръстите на ръцете - мекотъканни травми / без счупване, фрактури,
имобилизация, както и без операции/, фрактура на зъб № 12, изразяваща се в
счупване на шийката на зъб със засягане на зъбния нерв, довела до
девитализирането му (умъртвяването му), интензивността на болката
непосредствено след инцидента, проведеното лечение, сравнително краткия
период на възстановяване – 2 – 3 седмици, липсата на влошаване на здравето
или загрозявания. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 3 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обективният
характер на съпричиняването съгласно т.7 на ППВС 17/63г. обуславя
намаляване размера на обезщетението за вреди, в случаите когато самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. В рамките на производството по настоящето дело
ответникът, не доказа пострадалата да е допринесла за спъването. Напротив,
от разпита на св. С. се установява, че двете с майка си са били на разходка в
неделя сутрин, като единствената причина за спъването е повдигната,
нестабилна и неравна част от шахтата.
7
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на сумата
от 3 000,00 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
По обратния иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД вр. §1, т.34б, б. „А“ от ДР на ЗЕ:
Предвид частичното уважаване на главния иск, се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на обратния иск. За
уважаване на обратния иск, в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: претърпени вреди вследствие на виновно и противоправно
бездействие от страна на служител на ответника във връзка задължението му
за осигуряване на поддръжка в изправно състояние на разположени шахти на
тротоара на /бул./ ********, собственост на ответното дружество,
причинноследствена връзка между вредите на ищцата и бездействието на
ответника, претърпените вреди. В тежест на ответник
********************* е да установи наведените в отговора на исковата
молба възражения, както и въведеното възражение за съпричиняване от
страна на А. С..
По делото не бе доказано, че шахтите са собствени на
*********************. Писмото от ********** като страна в процеса и
ищец по обратния иск не е годно доказателство да установи този факт.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Обсъждането на останалите
кумулативно изискуеми предпоставки е безпредметно, доколкото дори и при
тяхното наличие, искът би бил неоснователен.
Поради отхвърляне на обратния иск не подлежат на разглеждане
възраженията от третото лице помагач ****************.
По разноските:
Ищцата претендира заплащане на държавна такса в размер на 320 лева,
депозити за СТЕ и СМЕ в общ размер на 600 лева, адвокатски хонорар 600
лева. В полза на ищеца по главния иск следва да бъдат присъдени сторени
разходи в размер на 570 лева с оглед изхода на спора.
С право на разноски разполага ответника **********, които с оглед
изхода на спора са в размер на 31,25 лева.
Право на разноски има и ответника по обратния иск
*********************, но такива не се претендират, поради което не се
дължат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД **********,
/адрес/ да заплати на А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата от
3 000 лева (три хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата от
07.05.2023 г. до изплащането , представляваща обезщетение за претърпени
от А. Н. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени вследствие на падане на ъгъла на /бул./ и /бул./, по тротоара на
/бул./, в района на № **, от което е претърпяла охлузна рана в областта на
дясната скула на лицето и контузия в областта на китките и пръстите на
ръцете, както и фрактура на корона на зъб № 12 (разположен в горната част на
челюстта в дясно, втори подред), изразяваща се в счупване на шийката на зъба
със засягане на зъбния нерв, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
за разликата над уважената част 3 000 лева до пълния претендиран размер от
8 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД вр. §1, т.34б, б. „А“ от ДР на ЗЕ да бъде
осъдено *********************, ЕИК ********* да заплати на **********, с
адрес: /адрес/ сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от А. Н. С. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени вследствие на падане на ъгъла на /бул./ и /бул./, по
тротоара на /бул./, в района на № **, от което е претърпяла охлузна рана в
областта на дясната скула на лицето и контузия в областта на китките и
пръстите на ръцете, както и фрактура на корона на зъб № 12 (разположен в
горната част на челюстта в дясно, втори подред), изразяваща се в счупване на
шийката на зъба със засягане на зъбния нерв, в случай че ********** бъде
осъдена да плати същата сума на А. Н. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. **********,
/адрес/, да заплати на А. Н. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ разноски по
делото за исковото производство в размер на 570 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК А. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
/адрес/ да заплати на **********, /адрес/ сумата от 31,25 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната
на **********, а именно *********************, ЕИК ********* , както и
при участието на трето лице –помагач на страната на *********************,
а именно Застрахователно акционерно дружество **********************,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9