Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи февруари,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 12669 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Р.Х.М. твърди, че в
следствие настъпването на пътно- транспортно произшествие, на 20.12.2016г.
около 17:30 ч. в пътен участък по третокласен път №545 гр. Димитровград-с.
Черногорово, обл. Хасково, получил телесни увреждания които предизвикали за
него значителни неимуществени вреди. Произшествието настъпило между ПП -
движеща се по пътното платно каруца с животинска тяга, управлявана от Д.И.С. в
която пътувал и ищеца и движещия се зад каруцата лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег.№ *******, управляван от водача Ж.Х.А.. Ищецът твърди, че причина за
настъпване на произшествието е неправомерното поведение на водача на автомобила, който застигнал
каруцата и се ударил в задната й част. По повод пътния инцидент е било
образувано ДП №913/2016г. по описа на РУП-Димитровград, пр. пр. №1723/2016г. на РП-Димитровград, а след завеждане на делото било постановено
Решение № 163/24.10.2017г. по НАХД №504/2017г. по описа на
Районен съд Димитровград, по силата на което водачът Ж.Х.А. е бил признат за
виновен за настъпването на процесното ПТП. Доколкото гражданската отговорност
на водача на автомобила Ж.Х.А. била застрахована от З. „А.“ АД, то за ответника било възникнало
задължението да изплати на ищеца застрахователно обезщетение. Съобразявайки това, в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ ищецът твърди
да е предявил пред ответника, извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в приложения на която представил всички документи,
с които разполагал, но ответникът необосновано не удовлетворил тази претенция и
изпаднал в забава. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за
осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение, в
размер на сумата от 50 000 лв. (след допуснатото увеличение на
първоначално предявения размер на иска), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането 20.12.2016г. до окончателното
изплащане.
Ответното дружество „З.А.Д.А.“ АД оспорва
преди всичко допустимостта на предявените искове, твърди че процедурата по чл. 380
от КЗ не е била изпълнена и изплащането на застрахователно обезщетение не е
било отказано, но ищецът не е представил всички необходими документи за
преценка на основателността на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение и за размера на самото обезщетение. За това изискване, ищецът бил
уведомен с писмо с изх.№ 10017-КЗ-1127/13.05.2017г. По
същество, ответникът поддържа становище за неоснователност на претенциите,
макар да не оспорва твърдението за
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
собственика и водача на лек автомобил „Опел Вектра“ рег.№ *******.
Първоначално, ответникът оспорва твърдението за осъществено противоправно
поведение от страна на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност
застраховал. В хода на процеса ответникът прави твърдения и представя
доказателства за извършено от него плащане на застрахователно обезщетение по
посочената от ищеца банкова сметка. ***, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат – на първо място от страна на водача на
ППС с животинска тяга Д.С., чието привличане като трето лице- помагач е било
поискано. На второ място ответникът релевира и възражение за съпричиняване на
вредоностия резултат от самия пострадал, тъй като последния пътувал без
светлоотразителна жилетка, а след инцидента необосновано е отказал предложеното
му незабавно оперативно лечение, с което е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва предявените искове по размер, като поддържа
становище за прекомерност на претендираното обезщетение. Заявява привличане на
водача на ППС с животинска тяга Д.И.С., трето-лице помагач, на негова страна и
аргументира правния си интерес с възможността да предяви последващ регресен иск
спрямо него, при евентуално уважаване на исковата претенция в настоящото
производство. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за направените
съдебни разноски.
Третото лице- помагач на страната на ответника - Д.И.С.
не изразява становище по предявените искове и не представя доказателства.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приетият като
доказателство препис от Решение № 163/24.10.2017г. по НАХД №504/2017г. по описа
на Районен съд Димитровград обвързва доказателствените изводи на настоящия съд
в хипотезата на чл. 300 от ГПК и съдът приема, че на 20.12.2016г. около 17:30
ч. в пътен участък по третокласен път №545 гр. Димитровград-с. Черногорово,
обл. Хасково е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *******, управляван от водача Ж.Х.А. и ППС – каруца
с животинка тяга, която е била управлявана от Д.И.С., в която пътувал Р.Х.М..
Според споменатото вече решение на наказателния съд, настъпването на инцидента
е причинено от неправомерното поведение на водача на автомобила, който нарушил
императивните разпоредби на чл.20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а на
пострадалия от сблъсъка Р.Х.М. била причинена средна телесна повреда.
Като
доказателство по делото са приобщени Протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, които са част от преписката по ДП № 913/2016г. по описа на РУ на МВР
Димитровград и съдържат данни относно механизма на настъпване на процесното
ПТП. Тези документи не се обсъждат подробно, тъй като обективираните в тях
данни за механизма на настъпване на процесното ПТП, са обект
на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят А.Г.А. заявява, че
през периода на 2016 г. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ на МВР -
Димитровград и по този повод възприел лично ситуацията на мястото на настъпване
на процесния пътен инцидент, непосредствено след настъпването на инцидента.
Свидетелят си спомня, че инцидентът настъпил между лек автомобил „Опел“ и каруца. Свидетелят ясно си спомня, че
участвалите в произшествието ППС били разположени в дясната страна. На мястото
на инцидента, пътят бил с две платна за движение в противоположните посоки. Каруцата
била без светлоотразителни елементи и светлини. Водачът и пътникът били без
светлоотразителни жилетки. Те били ранени от инцидента.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. ( със специалност технология е
безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правно значимите факти:
- От техническа гледна точка, механизмът на
процесното ПТП е следния: На 20.12.2016г.
лек автомобил „Опел Вектра", управляван от Ж.Х.А. се движи по
третокласен път км. 545 общ. Димитровград, свързващ с. Черногорово и гр.
Димитровград, но с посока на движение към гр. Димитровград. Действието се
развива в тъмната част на денонощието при суха пътна настилка. В същото
време, в същата посока, пред лекия автомобил се движи ППС – каруца с
животинска тяга и с водач Д.И.С.. При тази обстановка и на прав участък от
пътя, след автобусна спирка, намираща се отдясно считано по посоката на
движение на двете превозни средства - лекият автомобил настига движещата
се каруца и настъпва удар между двете превозни средства, като скоростта на
лекия автомобил в момента на удара е не повече от 40 км/ч. Ударът е
нанесен с предната част на лекия автомобил в задната централна част на
каруцата. В следствие на удара двете превозни средства се изместват на
запад, изминавайки съответно по 4,30м., като каруцата оставя праволинейна
следа от задно дясно колело. От произшествието настъпват деформации по
превозните средства, пострадали са пътуващият и водачът на каруцата.
- Причината за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е свързана със субективните действия на водача на автомобила.
Според изчисленията на експертизата, поради сравнително невисоката скорост
на движение, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да не
допусне ПТП, ако в момента на установяване на каруцата на пътното платно,
бе предприел незабавни действия по аварийно спиране. Експертизата
разглежда и хипотеза, при която скоростта на движение на лекия автомобил може да е била по- висока от базовата скорост, приета за извършените изчисления, но според
становището на експерта – в подобна хипотеза скоростта на автомобила би
следвало да бъде определена като „несъобразена“, като се има предвид
зоната на осветеност на фаровете и конкретната
пътна обстановка. При това, вещото лице категорично
счита, че при наличие на светлинни или светлоотразителни елементи на
каруцата, това ППС би било видимо за водачите от разстояние не по-малко от
100 метра. По тази причина, според становището на експертизата, именно липсата на светлини и/или
светлоотразителни елементи, означаващи корпуса на каруцата осъществява значима предпоставка за настъпване на процесното
ПТП.
Като доказателство по делото са приети медицински документи (приложени на
стр. 10-12 и 156-186 от делото), представляващи: епикризи и резултати от проведени
след настъпването на ПТП разнообразни медицински изследвания, които съдържат
данни за здравословното състояние на ищцата непосредствено след настъпването на
процесното ПТП. Съдържанието на тези документи не се обсъжда подробно, понеже
данните, които се съдържат в тях са обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от и д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) анализира съдържанието
на приетите медицински документи и обосновава следните изводи за правно значимите факти:
- Вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 20.12.2016г. ищецът е получил: счупване на костите на лявата
подбедрица в долната им трета част. Описаното по-горе счупване е често
срещано в ортопедичната практика. Тези фрактури се получават при
въздействието (удар) на твърди и тъпи предмети със значителна кинетична
енергия. Най- често тези фрактури се срещат при
посрадали пешеходци при ПТПили пътници, изпаднали от моторни превозни
срездства, при пострадали след височинна травма или
спортна травма.
- Експертизата счита, че увреждането е с
доказан произход, защото е получено като резултат от претърпяното ПТП,
след като ищецът е изпаднал от каруцата. По своят медико-билогичен
характер, полученото счупване на лявата подбедрица е довело на пострадалия
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, (в случая до 5 месеца). Спешна
медицинска помощ и лечение ищеца е
получил в МБАЛ „Св. Екатерина“
гр.Димитровград, където са били извършени комплексни
медицински изследвания, при които обаче, други травматични увреждания освен посоченото
по-горе счупване не са били констатирани. Лекуващите
специалисти са приели първоначално решение да се
проведе неоперативно лечение. За целта по спешност е било извършено
наместване на счупените кости на подбедрицата и обездвижване на фрактурите
с гипсова превръзка (гипсов крачол). Включена е била обезболяваща терапия.
Пострадалият е бил изписан от
болницата на 22.12.2016г. но на проведен
контролен преглед след спадане на травматичния оток на лявата подбедрица е
било установено разместване на костните фрагменти на фрактурата, поради
което е било взето решение за оперативно лечение за открито наместване на
счупените кости и стабилизиране на костните
фрагменти на големия пищял със заключваща плака и кортикални винтове. В
процесният случай забавянето на оперативното лечение е резултат от решение на медицинския екип, но то не е довело на
пострадалия негативни последици или удължаване на оздравителния процес
спрямо нормалния при такъв вид фрактури. В ортопедичната практика е
известно, че оперативно лечение може да бъде отложено за стабилизиране на
пациента, за да се избегне оперативния риск.. В продължение на 3,5 месеца
на ищеца е било забранено да стъпва на оперирания крак и той се е
предвижвал с патерици. В началото на 5-ия месец ищецът е започнал
рехабилитация с постепенно натоварване на левия крак. Общо оздравителния
период е приключил за срок от 5 месеца. Полученото счупване е довело на
пострадалия- болки и страдания, като най интензивни те са били през
първите 2 месеца, както и през първите 30 дни по време на провежданата
активна рехабилитация. През останалите периоди ищецът е търпял само
периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите, което е налагало да
приема седативни и обезболяващи средства.
- Общото здравословно състояние на пострадалия е
стабилзирано. Счупените кости на лявата подбедирца са зараснали
окончателно, но на медиалната част на
подбедрицата има остатъчен постоперативни белег с дължина 16 см., който
представлява траен козметичен дефект. Движенията на лявата колянна става
са в норма, а тези при лявата глезенна става са намалени при екстензия с
10 градуса. Ищецът се придвижва
самостоятелно, без помощни средства и с
щадяща походка. Няма данни металната плака да е
извадена, а евентуалното действие по отстраняването й би
довело до страдания и болки за срок от 30 дни и нужда от нов
курс рехабилитаця. Не са налице данни за
настъпили негативни последици или усложнения от процесното счупване.
В дадените пред делегирания съд показания (стр. 167-170 от делото), свидетелят
Илия С. Огнянов заявява, че е баща на Д.И.С. (привлечен като трето лице-
помагач на страната на ответника) и с оглед непосредствения социален контакт той
придобил преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на ищеца
по време на възстановителния период от травмата. Свидетелят възприел, че пострадалия
се оплаквал от болки в крака и в кръста, не можел да се придвижва самостоятелно
и изпитвал значителни битови неудобства. Свидетелят не знае колко време ищецът
е бил с гипсиран крак, но възприел, че след свалянето на гипса, били сложили
„пластина“ и ищецът пак изпитвал болки. Синът на свидетеля бил в чужбина, както и Р.М. – те били заедно, но свидетелят
не може да посочи точното им местонахождение „в чужбина“.
Приетата като доказателство справка от ИЦ на Гаранционен фонд посочва, че
към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика и водача на лекия автомобил „Опел“ с рег. № ******* била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при ответното дружество.
Приетите като доказателства /стр.8, 44-46 от делото/ писмо, удостоверение
за банкова сметка ***- обратна разписка установяват отношенията между страните
в процеса преди образуване на настоящото дело. С оглед съдържанието на тези
документи, съдът приема, че на 22.02.2017г., ищецът е поискал застрахователно
обезщетение. По претенцията е образувана ликвидационна преписка, а чрез писмо с
изх. № 2103/08.03.2017г., ответното застрахователно дружество е обусловило
произнасяне по претенцията в зависимост от представянето на допълнителни
документи и посочване номер на банкова сметка, ***.
Приетото като доказателство Удостоверение за разкриване на банкова сметка, ***.11.2017г.
от „У.Б.“ АД установява номер на банкова сметка, ***ателното обезщетение.
Датата на издаване на споменатото удостоверение хронологически следва датата на
предявяването на иска - следователно – удостоверението не би могло да бъде
представено пред ответното застрахователно дружество в хода на производството
по чл. 380 от КЗ.
Като доказателство в хода на процеса е представен от ответника и приет като
доказателство платежен документ /приложен на стр. 85 от делото/, който установява извършеното на 15.03.2018г.
плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 21 500 лева,
по посочена от ищеца банкова сметка *** „У.Б.“ АД.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищцата) застрахователно обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат от неправомерното
поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
В резултат от
анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника -
да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на процесния лек
автомобил „Опел”, с рег. № *******. А за да достигне до този извод, съдът съобрази
следните доказателства:
Както
постановеното Решение № 163/24.10.2017г. по
НАХД №504/2017г. по описа на
Районен съд Димитровград, с което водачът на автомобила Ж.Х.А. е бил признат за
виновен за настъпването на процесното ПТП, така и заключението на
приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза способства за
приемане на мотивиран извод - относно
противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил „Опел”, с
рег. № *******, което е предизвикало
настъпването на пътния инцидент. Противоправното поведение се изразява в
нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Експертното заключение на вещото лице
И. изясни механизма на удара, споделяйки обаче и категоричното становище, че
независим елемент от причинно- следствената връзка за настъпването на
произшествието, което пък е източник на вредите, осъществява и поведението на
водача на ППС каруца с животинска тяга, в която е пътувал представителя. Този
водач е конституирания за участие в настоящия процес, в качеството на трето
лице- помагач на страната на ответника Д.И.С.. Ако този водач
бе спазил установеното в закона свое задължение, като постави светлинен
източник и светлоотразители на корпуса на каруцата, това ППС
би било видимо в тъмнината за водачите от разстояние не
по-малко от 100 метра и би допринесло за
предотвратяване на сблъсъка при конкретния механизъм и условия на настъпване на
удара. Съпричиняването на вредоносния резултат от двамата участвали в
процесното ПТП водачи – водача на автомобила: Ж.Х.А. и водача на ППС с
животинска тяга, в което е пътувал пострадалия: Д.И.С. е еднакво т.е. равно обем
и значение, защото недопускането на дори само едното от техните нарушения би
могло да възпрепятства настъпването на пътния инцидент, който е източник на
процесните вредоносни последици. Настоящият състав на съда е категоричен в
оценката си за обосноваността на експертното заключение в тази му част и
кредитира изцяло изводите на съдебната авто- техническа експертиза, защото
същите тези изводи се подкрепят и от показанията на разпитания свидетел Атанас А..
Необходимо е да се отбележи обаче, че макар да има съществено значение в
отношенията (чл. 223 от ГПК) между ответника, в качеството на застраховател на
гражданската отговорност на единия от съпричинителите и третото лице- помагач,
в качеството му на втори независим съпричинител на деликта - независимото
съпричиняване на вредоносния резултат от двамата участвали в пътния инцидент водачи
не повлиява по никакъв начин изхода на настоящия процес, а това е така - по аргумент от разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД. В качеството на кредитор на вземане за парично
обезщетение, ищецът е легитимиран да предяви претенцията си в пълен размер
срещу всеки от солидарно отговорните съпричинители на деликта, респ. срещу
застрахователя на гражданската отговорност на единия от тях. С поведението си, водачът на лекия автомобил
„Опел”, с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, е осъществил
граждански деликт и на плоскостта на застрахователното правоотношение е
настъпил покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Приетите като доказателства и посочени в настоящото решение медицински
документи, заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза и показанията на разпитания свидетел способстват за установяване на
характера и обема на претърпените телесни увреждания и на произтичащите от тях
неимуществени вреди.
Наведените от
ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
не бяха подкрепени с необходимите убедителни доказателства, а тъкмо напротив –
бяха опровергани от становищата на изслушаните експертизи, поради което не следва
да бъдат възприети.
При изложените
по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди.
Като кредитира
събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното
ПТП травматични увреждания са довели до значителни
болки, страдания и неудобства за пострадалия след инцидента в период от около пет- шест месеца. В
този смисъл е заключението на съдебно–медицинската експертиза, което съдът
кредитира преимуществено пред неубедителните свидетелски показания на свидетеля
И.О.. Внимателният анализ на показанията на последния сочат склонност към
избирателно съобщаване на благоприятните за ищеца правнозначими факти и
незнание за други обуславящи факти, а близката му роднинска връзка с третото
лице – помагач предпоставя заинтересованост.
При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че понесените
вреди са с умерена степен на тежест, но в крайна сметка не са налице обективни медицински данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалия, в
периода от настъпването на ПТП, до приключването на съдебното дирене в
настоящата първа инстанция. Търпените от ищеца
болки и страдания, които са били с
по- висока интензивност само през
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и тези, които биха били търпяни около месец ако бъде проведена операция по отстраняване на плаката и
рехабилитация, не обосновават толкова значителен по размер обезщетение,
колкото е претендирания. Наред с претърпените болки, ищецът е провеждал лечението си в ситуация, затрудняваща битовото обслужване
в ежедневието и ограничаваща пълноценните социални контакти.
Разгледаните от
съдебно - медицинската експертиза факти, свързани със здравословното състояние
на пострадалия след инцидента, които бяха подробно обсъдени в настоящото
решение, определят изводите за характера и обема на претърпените неимуществени вреди,
съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта.
Този принцип не
е абстрактно понятие, но следва да бъде преценен и в контекста на социално
икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите т.е.
към 2016г. вкл., като се отчита жизненият стандарт, размера на минималната и на
средната работна заплата за страната и нивата на лимитте на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Съдът приема,
че компенсирането на установените вредни последици от понесените от ищцата
неимуществени вреди, като резултат от травматичното увреждане при ПТП, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 22 000 лева. Основателен е
релевирания от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното
обезщетение, в предявения размер от 50 000 лева, като се отчита обема на действително доказаните
неимуществени вреди.
Понеже
настоящият състав на съда счита, че искът за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 22 000 лева, а в хода
на съдебното дирене бе установен новонастъпилия факт, че след предявяването на
иска - ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 21 250 лева – то следва да се приеме, че извършеното от
ответника плащане е частично. Ответникът не е заплатил на ищеца аритметичната
разлика над изплатената сума от 21 250 лева и до пълния дължим размер на
обезщетението от 22 000 лева и поради това следва да бъде осъден да я заплати
на ищеца. Останалата част от задължението за изплащане на обезщетение бе
погасено в хода на процеса и този юридически факт съдът е длъжен да отчита, по
аргумент на чл. 235, ал.3 от ГПК. За разликата над посочената сума от 750 лева и
до пълния предявен размер за 50 000
лева - претенцията на ищцата следва също да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По предявения иск за присъждане на лихва;
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението, за периода, считяно от датата на настъпване на процесното ПТП.
Ответникът, както става ясно от позицията му - оспорва да е изпадал в забава, но
поддържа тезата за забава на кредитора позовавайки се на ненадлежно изпълнение
на задълженията на ищеца а в частност- поради неизвестност за банковата сметка,
по която може да бъде преведено дължимото застрахователно обезщетение. За да
разреши този спор, съдът съобрази следните принципни положения:
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се дължи считано от момента на уведомяването на
застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент, какъвто е
моментът на настъпване на ПТП.
Разпоредбата на
чл. 380, ал.1 от КЗ обаче, определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение да посочи своя банкова сметка, ***астрахователното
обезщетение, а едновременно с това и да представи пред застрахователя
доказателства за настъпването на застрахователно събитие и размера на вредите.
Систематическото
тълкуване на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че с изтичането на определения в чл. 396, ал.1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне по претенция по реда на чл. 380 от КЗ - самият застраховател би изпаднал в забава, но
последиците на забавата на застрахователя отпадат в хипотеза на забава на
кредитора ненадлежно изпълнение на задължението за посочване на банкова сметка. ***, че такъв случай,
забавата на застрахователя би настъпила едва от в момента, в който обективно е
узнал за номера на банковата сметка на легитимираното да получи
застрахователното обезщетение, ако не плати дължимото.
В конкретния
случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства,
настоящият състав на съда счита, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението
си по чл. 380, ал.1 от КЗ, понеже не е посочил пред ответното застрахователно
дружество своя банкова сметка ***квидационната преписка.
Внимателният
преглед на съдебните книжа обосновава категоричен извод, че ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на заплатената в хода на процеса значителна част
от застрахователното обезщетение-сумата от 21250 лева, доколкото преводът е
нареден на 15.03.2018г. тоест веднага след като ответника е могъл
да възприеме номера на банковата сметка на ищеца, който бе представен в
изпълнение на указанията на съда по чл. 127, ал.4 от ГПК.
Съдът счита, че
ответника е изпаднал в забава към ищеца, да заплати само неизплатената част от общия
размер на дължимото справедливо застрахователно обезщетение, която част възлиза
на сумата от 750 лева. Върху тази сума се дължи лихва, за периода от датата на
извършване на плащането на 15.03.2018г. до деня на окончателното плащане.
В заключение на
всички изложени изводи, съдът счита, че претенцията за изплащане на лихва
следва да бъде уважена само частично, като бъде осъден ответника да заплати на
ищеца законната лихва върху сумата от 750 лева, за периода от 15.03.2018г. до
деня на окончателното плащане.
За разликата,
представляваща законна лихва върху сумата на отхвърлената част от иска и за
периода, считано от датата на настъпване на увреждането – на 20.12.2016г. до
15.03.2018г., претенцията за присъждане на лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлено.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът претендира
изрично и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените
съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, но доколкото бе
освободен от задължението за внасяне на съдебни такси и съдебни разноски, то
понесените първоначално от съдебния бюджет разноски за събиране на
доказателства и за държавната такса, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника. Тази сума възлиза общо на 400 лева и ответникът следва да
бъде осъден да я заплати по сметка на съда.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П. Д.С.- К. от САК общо сумата от 1190 лева. Според настоящия състав на
съда, адвокатът е легитимиран да получи възнаграждение за процесуално
представителство и за онази част от иска, която обхваща изплатеното в хода на процеса
обезщетение за 21 250 лева. Това е така, доколкото ответникът дава повод
за завеждането на делото - в отговора на исковата молба той изрично оспорва
иска, а едва по- късно, в хода на процеса, той променя становището си изплащайки
значителна част от дължимото обезщетение.
Искането на процесуалните представители на ищеца, за присъждане на данък
добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА обаче,
няма как да бъде уважено. Задължителните указания на ВКС на РБ, установени чрез
т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискват от съдилищата да присъждат фактически извършени съдебни
разноски, а не „предстоящи“ и „бъдещи“ такива. ДДС върху адвокатските
възнаграждения очевидно все още не е начислен и внесен, а неосъществени разходи
не следва да се присъждат като съдебни разноски. Съдът не възприема аргументите
с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази наредба е издадена
от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с нормативен акт от по- висок
ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а от
ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС. Уместно е
да се посочи, че с това разрешение, съдът не желае да накърнява правата и
интересите на процесуалния представител на ищеца, но понастоящем ДДС няма как
да бъде присъден.
Ответното
дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая,
размерът на разноските, които е направил ответника, възлиза общо на 360 лева за
събиране на доказателства. Извършването на претендираните разноски бе надлежно
доказано, поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска, заедно със
разноските за процесуално представителство, които са дължими на основание чл.
78, ал.8 от ГПК – ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от общо 651 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********
и адрес - гр. София, ул „*************, да заплати на Р.Х.М. с ЕГН **********
и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 750 лева (седемстотин и
петдесет лева), представляваща незаплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение в размер на 22 000 лева, за
неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 20.12.2016г.,
което е причинено от водача на лек автомобил „Опел” с
рег. № *******, заедно със законната лихва върху присъдената сума на застрахователно
обезщетение, считано от 15.03.2018г. до
деня на окончателното плащане, като при това отхвърля:
иска за присъждане на застрахователно обезщетение в
частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер за 50 000 лева, както и
иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ, за изплащане на законна лихва
върху сумата на неприсъденото застрахователно обезщетение и за изплащане на законна лихва върху присъденото
застрахователно обезщетение,
но за период от датата на настъпване на процесното ПТП 20.12.2016г. до
15.03.2018г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул „************* да
заплати да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 1190 лева (хиляда
сто и деветдесет лева) без включен ДДС, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на Р.Х.М. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Х.М. да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 651 лева (шестстотин петдесет
и един лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 400 лева (четиристотин лева) за
държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищецът е бил освободен.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач
на страната на ответника - Д.И.С. с ЕГН ********** и с адрес-***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: