№ 557
гр. П. , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети юни, през две хиляди **** година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220103107 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 05.11.2020
г. от Т. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****" № 6, чрез адвокат
М. К. -М., със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: Гр. П., ул. „Й. Г.” №15А,
ет. II, Офис 5, против АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.
„****“ № 6.
Молителката твърди, че през 1997 г. заедно със съпруга й - И. С. П. - покойник към
момента, даряват на сина си - А. И. П., с Нотариален акт № 72, том XXI, дело №
6266/19.12.1997 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд, собствения си имот, който
имот се намира в с. Г., общ. П., с административен адрес ул. "****" № 6, като молителката
запазила заедно със съпруга си правото да ползва пожизнено и безвъзмездно както намерят
и двамата за добре целия имот, предмет на дарението. Сочи се, че докато съпругът й бил
жив ответницата /нейна снаха/ - съпруга на сина им, се държала прилично с молителката
като независимо от заядливите ежедневни подмятания, не е преминавала границата да
отправя директни нападки или пък още повече - да посяга физически. Твърди, че след
смъртта на съпруга й през 2018 г., ответницата постепенно започнала да променя
отношението си към нея – да я напада вербално, наричайки я "мързелива”, "готованка",
"заминавай си при дъщеря си да мреш, аз няма да те погребвам" и др.
Молителката сочи, че последният случай на упражнено спрямо нея, от страна на
ответницата домашно насилие бил на 29.10.2020 г., когато към три часа следобед
1
молителката, както си седяла на столче пред вратата на долния етаж, част от който обитава,
преминавайки покрай нея снаха й - А.П., започнала отново да я напада словесно, търсейки й
сметка къде е пенсията й, защо давала пари на дъщеря си, включително и обвинявайки я, че
била изнесла продукти от дома им за да ги занесе в дома на дъщеря си. Твърди се, че
молителката се опитала да не й обръща внимание, както всеки път, но тъй като А.П. не я
оставяла на мира, накрая Т.П., я попитала какво иска всъщност тя от нея, като с
„бастунчето“, с което се предвижвала й посочила стълбите и й казала да си ходи нагоре към
етажа и да я остави на мира. Във връзка с горното се сочи, че ответницата вбесена от това, се
разкрещяла срещу молителката с думите: „Няма да ми казваш къде да ходя, ти си никоя тук
и нямаш нищо. Къщата е моя и на внука ти, даже синът ти няма нищо! Заминавай при
дъщеря ти там да мреш и да те погребват, аз няма да те погребвам!" Заедно с това
ответницата сграбчила молителката за двете ръце и започнала да я дере и да я дърпа и
стиска, като продължавала да крещи "Ей сега ще видиш ти, ти си никоя тук, напролет те
изхвърляме!". Посочено е, че нападението е преустановено, след идването на внука на
молителката и син на ответницата - И. П..
Излагат се твърдения за здравословното състояние на Т.П.. Посочено е, че във връзка
със случая от 29.10.2020 г., на 02.11.2020 г. молителката посетила Отделението по съдебна
медицина в УМБАЛ "Свети Георги" - П., където след преглед е било съставено
Съдебномедицинско удостоверение № 1112/2020 г. от д-р Тодор Стоянов Добрев - лекар в
отделение по Съдебна Медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД - П., в което е посочено, че
молителката има следните травматични увреждания: крайници - на дясна ръка по
предмишницата в долна трета, по предно-външната повърхност се установява петнисто,
бледо-синкаво кръвонасядане с размери 1/0.2 см и овална форма. По предната повърхност
на гривнената става и над нея се установяват три линейни охлузвания/драскотини/ в редица
на 1 см едно от друго, с размери на всяко 0.3/0.1 см, покрити с червеникаво-кафеникава
коричка над нивото на околната здрава кожа/следи от нокти/. Оплаква се от болки при
движение в долната част на предмишницата и гривнената става на дясната ръка.
Молителката иска от съда да издаде заповед, с която да наложи на ответницата
предвидените в чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки.
В проведеното съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител
адвокат Мариана Каварджикова-Михайлова от АК П., поддържа молбата и моли съдът да я
уважи, като основателна и доказана. Претендират се разноски.
Във връзка с депозираната молба ответницата, чрез процесуалния си представител
адвокат Н.К. от АК П. сочи, че изложените твърдения в обстоятелствената част на молбата
за защита от домашно насилие не отговарят на действителността и не било истина, че след
смъртта на съпруга на молителката, ответницата е отправяла обидни към нея или й е
„посягала физически“. Сочи, че винаги ответницата се е отнасяла с уважение към
молителката като към майка на нейния съпруг и баба на детето й. Излагат се твърдения, кой
2
заплаща битовите сметки в дома, в който живеят страните, както и какви са били
отношенията предхождащи процесния инцидент. Посочено е, че молителката се
конфронтирала не само с ответничката, но й с нейния внук и син. Излагат се твърдения за
предходни скандали в дома им, както между страните, така и между молителката и нейния
син, и покойния й съпруг. Посочва се, че ответничката е полагала грижи за молителката след
претърпяна операция. Твърди, че нейното семейство са полагали грижа за молителката,
доколкото им е позволявала. Уточнява, че т.н. „Бастун“ в молбата представлявала „тояга“, с
която молителката често посягала, както по отношение на ответницата, така и спрямо
нейния син и съпруг. Отрича да е посягала на молителката на процесната дата, като сочи, че
последната е посегнала с т.н. „бастун“ и е ударила ответницата.
В проведеното съдебно заседание ответницата, чрез адвокат К. иска от съда да
остави без уважение депозираната молба. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата е представена декларация от Т. Б. П., съдържаща подробно
описание на инцидента от 29.10.2020 г..
Не е спорно между страните по делото, че Т. Б. П. и АТ. Д. П. са роднини по
сватовство – ответницата е съпруга на сина на молителката.
Видно от приложения по делото заверен препис на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 19.12.1997 г., № 72, том XXI, дело № 6266/97 г. се установява, че И. С. П.
и молителката Т.П., даряват на сина си А. И. П., следния недвижим имот – дворно място,
находящо се в с. Г., с площ от 1050 кв.м., съставляващо парцел, заедно с построената в
парцела двуетажна масивна сграда на 70 кв.м., като дарителите са си запазили правото да
ползват пожизнено и безвъзмездно както намерят за добре имота.
Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение № 1112/02.11.2020 г., от
което е видно, че при преглед на молителката Т.П. се установява, че на дясна ръка, по
предмишницата в долна трета, по предно- външната повърхност петнисто, бледо синкаво
кръвонасядане с размери 1/0,2 см и овална форма. По предната повърхност на гривнената
става и над нея се установяват три линейни охлузвания /драскотини/ в редица на 1 см едно
от друго, с размери за всяко 0,3/0,1 см., покрити с червеникаво-кафеникава коричка над
нивото на околната здрава кожа /следи от нокти/. Молителката се оплаквала от болки при
движение в долната част на предмишницата и гривнената става на дясната ръка. Докторът е
посочил, че описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп
предмет и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелстваната –
„снаха й се нахвърлила върху нея и я стискала за дясната ръка.“
3
От приобщените по делото удостоверение от „Монди Стамболийски“ ЕАД се
установява, че лицето СТ. ИВ. СТ. е регистрирана в системата за контрол на достъпа както
следва: 28.10.2020 г. вход на територията на завода в гр. Стамболийски в 07:35 ч. и
напускане на територията на завода на 28.10.2020 г. в 20:08 ч. и на 29.10.2020 г. вход на
територията на завода в гр. Стамболийски в 19:36 ч. и напускане на територията на завода
на 30.10.2020 г. в 08:02 ч.. Установява се и че лицето ИВ. Г. ЦВ., е регистрирана в
системата за контрол на достъпа както следва: на 28.10.2020 г. вход на територията на
завода в гр. Стамболийски в 19:53 ч. и напускане на територията на завода на 29.10.2020 г. в
08:06 ч. Горното се потвърждава и от представените от молителката извадки от системата на
„Мобди Стамболийски“ ЕАД.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите СТ. ИВ.
СТ., ИВ. Г. ЦВ., Иван Атанасов Попов и А. Р. М..
В показанията си свидетелката СТ. ИВ. СТ. посочва, че е дъщеря на молителката,
като ответницата е съпруга на брат й. За процесния случай споделя, че на 29.10.2020 г.
майка й се намира на двора, когато и снаха й /ответницата/ излезнала и двете се скарали.
Посочва и причината, поради която се скарали, както и че ответницата казала на
молителката „Аз откога чакам тоя момент, ти сега ще видиш, ти не си никоя да командваш в
тая къща“, „Ти си никоя в тая къща, напролет те изхвърляме оттук, ще отидеш да живееш
при дъщеря си! Там където си даваш парите, там ще отиваш да живееш и там ще мреш!“,
след което я е хванала за ръцете, като я одрала, посинила и започнала да я е блъскала.
Споделя, че след скандала майка й отишла при нея и й разказала всичко за случилото се,
като била много притеснена и разтреперена. Това станало около 15:00 часа, като
свидетелката С. не била сама, а заедно със свидетелката И.Ц., която присъствала на
разговора. Споделя, че случилото се на 29.10.2020 г. се отразило на майка й - диабета й се
усложнил, вдигнала й се захарта, както и че къщата, в която живее се намира на около 50-6-
м. от тази на майка й – молителката Т.П.. В частта, в която свидетелят изяснява за
отношенията на страните преди и след процесния период, както и възможността на
молителката да влиза, респективно не в градината, както и на втория етаж от къщата и
действия свързани с прехвърлянето на къщата, съдът намира, че не следва да бъдат
обсъждани, тъй като същите са неотносими към предмета на делото. При анализа на
показанията съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед роднинската връзка между
свидетеля и молителката – дъщеря и майка и намира, че същите следва да бъдат
кредитирани в частта, касаеща процесния инцидент, като логични, последователни и
подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелката ИВ. Г. ЦВ. се установява, че е запозната със случил
се инцидент между страните в края на месец октомври 2020 г.. Посочва, че отишла на гости
при свидетелката Стаменка П., когато при тях пристигнала молителката Т.П., която
започнала да плаче. Видяла, че дясната й ръка била одраскана, била емоционално
нестабилна, плачела, очите й били зачервени, след което Т. споделила за случилото се, като
4
посочила, че вместо да получи отговор от снаха си, последната й се нахвърлила. Съдът
намира, че показанията на свидетелката в останалата им част, касаеща кой заплаща битовите
сметки в дома на молителката и ответницата, както и отношенията между тях преди
инцидента са неотносими към премета на делото, поради което не следва да ги обсъжда.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, касаещи процесния инцидент като логични,
последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Свидетелят Иван Атанасов Попов – син на ответницата споделя, че ставало въпрос за
получено от баба му – молителката П. физическо насилие на 28.10.2020 г., а не на 29.10.2020
г.. Посочва, че на 28.10.2020 г. получил обаждане от майка си и тя му разказала за случилото
се. Като причината за възникналия конфликт било поведението на молителката, която
заявила на ответницата, че „Ти нямаш право да се занимаваш с това, ти си никоя да
изхвърляш тези дрехи“. Свидетелят уточнява, че майка му искала да изхвърли стари дрехи
на покойния му дядо. В отговор на баба му, майка му й отговорила „Защо да не мога да ги
изхвърля и да почистя малко там?“. След това сочи, че баба му е размахнала бастуна си и е
ударила майка му по ръката. Тогава майка му казала, че се е притеснила и е дръпнала
бастуна, но баба му го е държала здраво и майка му го е дръпнала по-рязко втори път, взела
го е и се е качила горе. Изяснява, че майка му е плачела, когато са разговаряли по телефона.
Споделя, че не е бил свидетел на конфликт между майка му и неговата баба на 29.10.2020 г.,
както и че не знае да е имало тогава. В частта, в която свидетелят изяснява за отношенията
на страните преди и след процесния период, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани,
тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
От показанията на свидетелката А. Р. М. се установява, че е първа братовчедка на
молителката и живее зад къщата на страните по делото в с. Г.. Изяснява, че на 28.10.2020 г.
е чула скандал между страните по делото, но не могла да види какво е станало. Споделя, че
ответницата й разказала, че Т. я е ударила с бастуна, като после й е хванала бастуна да не я
удари втори път.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели не допринасят за формирането на
относмите към предмета на делото фактически констатации. И двамата сочат за конфликт,
който се е случил на дата 28.10.2020 г. и който се явява различен от процесния, тъй като
последният се е случил на 29.10.2020 г..
Съдът намира, че останалите доказателства по делото са неотносими и като такива не
следва да се обсъждат.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответницата.
5
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответницата не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на
чл.3, т.7 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че Т. Б. П. и
АТ. Д. П. са роднини по сватовство – ответницата е съпруга на сина на молителката. Също
така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителката физическо и
психическо насилие на 29.10.2020 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения
по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за
разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в
хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от
ответницата поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в
чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова
спрямо Т.П.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителите декларация за
осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН,
е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.12, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.13 ЗЗДН. Точно по този
начин е защитено и правото на защита на ответницата в производството, която има
възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, установена изрично в чл.13, ал.3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства. В този случай, в доказателствената тежест на ответницата при направеното
оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото същата не са опроверга
от насрещните доказателства на ответницата. Такива не са постъпили, като заявената
процесуална позиция на ответницата се е ограничила до отричането на вмененото му във
6
вина нарушение, като отрича да е имало скандал между страните на процесната дата, а да е
имало скандал на друга дата – 28.10.2020 г.. Ангажираните от ответницата свидетели
наистина посочват, че на 29.10.2020 г. не е имало никакъв конфликт, или поне не знаят за
такъв, но по безспорен начин от всички останали събрани по делото доказателства –
разпитите на свидетелите ИВ. Г. ЦВ. и СТ. ИВ. СТ., от приложеното по делото СМУ и
декларацията по 9, ал.3 от ЗЗДН се доказва, че на 29.10.2020 г. молителката е станала жертва
на домашно насилие, причинено от А.П..
По изложените съображения в това спорно производство ответницата не успя да
установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие
въпреки активното си процесуално поведение. Ангажираните от него доказателства не
оборват по категоричен начин законната доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН по отношение на събитията на процесната дата. За целта не е достатъчно да се внесат
съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо пълно обратно
доказване, каквото в случая не е проведено.
С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от
Т.П. и да не приеме, че на 29.10.2020 г. А.П. е упражнила спрямо нея физическо и
психическо насилие – като е сграбчила молителката за ръцете и започнала да я дере, дърпа и
стиска, както и да й отправя думите: „Няма да ми казваш къде да ходя, ти си никоя тук и
нямаш нищо“, "Ей сега ще видиш ти, ти си никоя тук, напролет те изхвърляме!" и
„Заминавай при дъщеря ти там да мреш!".
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответницата следва да се
наложи предвидената в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мярка, а именно да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на Т. Б. П., както и да не се приближава
до Т. Б. П.. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще
накарат ответницата да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за
закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от
проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се
навлиза необосновано в правната сфера на ответницата.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответницата
действия спрямо молителката не са се ограничили до проява на вербална агресия, а до
физическа такава, съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН спрямо А.П. следва да
бъде наложена за срок от девет месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна
защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на 05.11.2020 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно налагане на
7
глоба, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200
лева. При определянето на размера на глобата съдът съобрази тежестта на нарушението.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответницата следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответницата
следва да се възложат сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.
„****“ №6, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
отношение на Т. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****" № 6, на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул.
„****“ № 6 ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата Т. Б. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Г., общ. П., ул. „****“ №6, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от 05.11.2020 г.,
на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****“
№6, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. глоба в размер на
200 лева /двеста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****“
№6, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в
размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА АТ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****“
№6, да заплати на Т. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Г., общ. П., ул. „****" №
6, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща сторените в производството
разноски, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
8
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ на МВР П., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9