Решение по дело №1163/2022 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
И.В.И.-Т. от обл.Враца, общ.Враца, с.Згориград, ул.Йордан Лютибродски
№42, с ЕГН ********** е обжалвала НП №11-01-303 от 22.12.2020г. на Директора на
АДФИ – гр.София, с което на основание чл.250 от ЗОП и е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 000.00 лв. за извършено
нарушение по чл.138 ал.1 вр. чл.79 ал.1 т.4 от ЗОП. В жалбата и в съдебно заседание
чрез процесуален представител адв.Цв.Стоев се излагат съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и за настъпила
законова давност, като на това основание се иска отмяната му.
Ответната страна - Директора на АДФИ – гр.София редовно призована, чрез
процесуален представител, главен юрисконсулт Светлозар Даринов Киров, не изпраща
представител, но в писмени становища пред РС-Враца от 14.07.23г. и от 17.02.2023г.
излага доводи жалбата да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана, а
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.

Производството по делото е по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН.

Съдът след преценка и анализ – поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на Заповед № ФК-10-196 от 04.02.2020 година на Директора на
АДФИ, служителите на АДФИ - св.********** главен финансов инспектор и
св.********** - държавен финансов инспектор били натоварени да извършат и
извършили финансова инспекция на „ВиК”ООД-Враца относно спазване
изискванията на ЗОП. В хода на проверката и въз основа на представената от
дружеството документация, финансовите инспектори констатирали следното:
Към 2018 г. настоящата жалбоподателка И.В.И.-Т. работела във „ВиК”ООД-
Враца на длъжност „експерт обществени поръчки”.
-те
Доставката на електрическа енергия за нуждите на 160 обекта в дружеството
била обект на обществена поръчка, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, а управителят на
дружеството има качество на секторен възложител на обществени поръчки, съгласно
чл.5, ал.4 т.2 от ЗОП. В това си качество и на основание чл.7, ал.1 ЗОП, управителят
на „ВиК” ООД-Враца оправомощил жалбоподателката да организира и възлага
обществени поръчки като издал Заповед №26/30.01.2017 г.
Същевременно по силата на сключения между „ВиК”ООД-Враца и „Мост
Енерджи”АД Договор №164/01.12.17г., последният имал задължения за доставка на
ел.енергия за срок от 12 месеца, като договора изтичал на 30.11.18 г.
С Решение №143/17.08.18г. на възложителя била стартирана открита процедура
с предмет: ”Избор на доставчик на нетно количество ел.енергия и координатор на
балансираща група за нуждите на „ВиК”ООД-Враца.“ С последващо Решение
№201/23.10.18 г. за определяне на изпълнител на договор за обществена поръчка било
обявено класирането на участниците в откритата процедура и за изпълнител бил
определен класираният на първо място участник „Гранд Енерджи
Дистрибюшън”ЕООД.
На 19.11.18г. посоченото дружество направило писмен отказ за подписване на
1

договор, поради настъпила динамика в цените на електрическата енергия на пазара.
Поради този отказ с последващо Решение №246/19.11.18 г. на възложителя,
първоначалното решение за определяне на изпълнител е изменено и за такъв е
определен класираният на второ място участник в процедурата - дружество„Чез
Трейд България”ЕАД. На 27.11.18 г. това дружество на свой ред направило писмен
отказ за сключване на договор, с мотив за настъпили значителни промени в условията
на пазара на едро на търговия с ел.енергия. За това и с Решение №250/27.11.18 г.,
възложителят „ВиК”ООД-Враца прекратил процедурата за открита обществена
поръчка на основание чл.110, ал.1 т.4 ЗОП.
Веднага на същата дата, с Решение №251/27.11.18г., настоящата
жалбоподателка в качеството си на лице по чл.7, ал.1 ЗОП и на основание чл.22, ал.1
т.1 ЗОП открила процедура за възлагане на обществена поръчка със идентичен
предмет: ”избор на доставчик на нетно количество активна електрическа енергия
и координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК”ООД-Враца”, като
видът на процедурата е договаряне без предварителна покана за участие, с правно
основание чл.138 ал.1 вр.чл.79 ал.1 т.4 ЗОП, и прогнозна стойност на поръчката от
1 896 000 лв. без ДДС. Като мотив за избора на процедура, в решението е посочено
прекратяването на предходната процедура, поради отказите на първия и втория
определен за изпълнител за сключване на договор, както и факта, че срокът на действие
на текущия договор за доставка на ел.енергия със същия предмет изтича на 30.11.18 г.
и в него не се съдържа опция за удължаване на действието му. Тези обстоятелства са
квалифицирани в решението като такива по чл.138 ал.1 вр.чл.79 ал.1 т.4 ЗОП, и
налагащи „неотложно възлагане на поръчката, поради изключителни обстоятелства,
които не се дължат на възложителя”.
В резултат на проведената процедура договаряне без предварителна покана за
участие, на 28.11.18 г. между „ВиК”ООД-Враца и „Чез Трейд България”ЕАД-
София бил сключен Договор №207/28.11.18 г. за продажба на ел.енергия по цени в
размер и условия, подробно описани в договора и приложенията към него. Договорът
влязъл в сила на 01.12.18 г. и бил за срок от 12 месеца, като за периода му на действие
„ВиК”ООД-Враца изплатило на другата страна по договора 2 543 360.20 лв. с ДДС,
съответно 2 119 466.83 лв. без ДДС.
След констатиране на горното св.********** в присъствието на нарушителя и
на и св.********** /свидетел по установяване на нарушението и по акта/ съставила АУАН №11-
01-303 от 23.06.2020г. против жалбоподателката за това, че в качеството си на
упълномощено лице по чл.7 ал.1 ЗОП, на 27.11.18г. е взела решение за откриване на
процедура за възлагане на обществена поръчка, като избраният вид на процедурата -
договаряне без предварителна покана за участие не покрива законовите условия за
провеждането й, с което е нарушена разпоредбата на чл.138 ал.1 вр.чл.79 ал.1 т.4
ЗОП.
Недоволна от констатациите в АУАН, жалбоподателката Т. подала писмени
възражения според които законът е спазен и със сключването на процесния договор са
предотвратени евентуални затруднения или нарушения в изпълнение на дейностите на
„ВиК”ООД-Враца. Възраженията били счетени от АНО за неоснователни и
последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН
фактическо и юридическо административно обвинение, на жалбоподателката е
наложена глоба от 10 000.00 лв. на основание чл.250 ЗОП.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на актосъставителя св.********** и св.**********, дадени в съдебно заседание, както
и от приложените с адм. преписка и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства: Жалба, АУАН, НП, заповеди, договори,
допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, заповеди, решения, писма и
кореспонденция по повод процедурите за поръчки, счетоводни справки и от
Допълнително назначената по делото ССЕ др. Данните от горепосочените
доказателствени източници са еднопосочни и фактологията по казуса не се оспорва от
страна на жалбоподателката, поради което и не се налага по-подробното обсъждане на
наличния доказателствен материал.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
изграждайки своето вътрешно убеждение, съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
Административнонаказателното производство е започнало, проведено и
приключено в съответствие с всички изисквания на ЗАНН и специалния по отношение
на него ЗОП. Също така по делото е установено, че жалбоподателката е привлечена
към административнонаказателна отговорност със съставеният и на 23.06.2020г.
АУАН №11-01-303 за това, че в качеството си на упълномощено лице по чл.7 ал.1
ЗОП, на 27.11.18г. е взела Решение №251/27.11.18г., за откриване на основание чл.138
ал.1 вр.чл.79 ал.1 т.4 ЗОП на процедура за възлагане на обществена поръчка, като
избраният вид на процедурата - договаряне без предварителна покана за участие без да
са налице изключителни обстоятелства по смисъла на § 2 т.17 от ДР на ЗОП.
Същевременно в хода на проверката за законосъобразност на издадените от
наказващият орган административните актове, която е длъжен служебно да извърши,
съдът констатира, че са налице основания, поради които въпросите, свързани с това
дали извършеното от жалбоподателя деяние съставлява нарушение по смисъла на
цитираната по-горе разпоредба, налице ли е виновно поведение и нарушителят ли е
лицето, субект на административнонаказателна отговорност не следва да бъдат
обсъждани.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема
като безспорно установено обстоятелството, че деянието, описано в
административните актове, е извършено на 27.11.18 година. Без съмнение давностният
срок за наказателно преследване започва да тече от датата на довършване на
престъплението, при което същото се явява погасено по давност към настоящия
момент – месец юли 2023 г.
Предвид на изложеното до тук съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване. Това е така, защото с изтичането на давността за наказателно преследване
се погасява наказателната отговорност за извършеното от дееца нарушение. По силата
на закона той не може да бъде осъден, а поради това и административнонаказателното
производство срещу него е безпредметно. При изтекла давност поначало е
недопустимо да се провежда (образува или продължава) наказателно производство,
защото материалноправните последици от извършеното деяние са отпаднали (вж. напр.
Р. № 208 от 27.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2017 г., II н. о).
3

Въпросът с давността в административно-наказателното производство е намерил
правна уредба в чл.82 ЗАНН, но същата касае изпълнение на административното
наказание при наличие на влязло в сила НП. В случаите на неприключило
административно – наказателно, респ. съдебно производство, при разглеждане на
въпроса с давността следва да се има предвид Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на II колегия
на ВАС, където е прието, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, а чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на
наказателното преследване по давност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за
неуредените случаи по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК.
Следователно за неуредените случаи, какъвто е процесния, по въпроса за давността,
субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр.
ал.3 НК.
Под "обстоятелствата, изключващи отговорността" законодателят е имал
предвид тези релевантни факти или юридически събития, които са пречка не само за
възникване, но и за реализиране на административно наказателната отговорност.
Последната е вид юридическа отговорност, която се реализира в рамките на конкретно
правоотношение, породено от извършването на административно нарушение, като в
нейното съдържание са включени правомощията на държавата да наложи определено
административно наказание на нарушителя, да изпълни така наложеното наказание и
на последно място – да третира нарушителя като наказван в рамките на определен
период от време, най-вече с оглед опасността от извършване на повторни нарушения.
В контекста на изложените разсъждения, тъй като правомощията на
държавата да ангажира административно наказателната отговорност на дадено лице се
реализират по принудителен ред, то наличието на изтекла давност за осъществяване на
първото правомощие – да се наложи определено административно наказание на
нарушителя с влязъл в законна сила правораздавателен акт, представлява своеобразна
пречка за осъществяването и на останалите две правомощия. Това е така, защото
давността се определя като продължителен период от време на бездействие на
компетентните длъжности лица, с изтичането, на който се компрометира целта за
своевременно ангажиране на административно наказателната отговорност на
нарушителя.
Разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакция си към момента на извършване
на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 НК, предвижда погасяване на
наказателното преследване по давност, за всички останали случаи, извън посочените в
чл.80 ал.1 т.1 - 4 вкл. от НК, когато не е възбудено в срок от три години /считано от
датата на деянието тоест от 27.11.2018г./
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК обаче, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 т.5 от НК. За
описаното в административните актове нарушение законодателят е предвидил в чл.250
от ЗОП административно наказание глоба.
Следователно, при спазване на посочените разпоредби следва извода, че в
случаите, когато законът предвижда наказание ”Глоба” /какъвто е настоящият случай/,
възможността дадено физическо лице да бъде наказано за извършеното от него
административно нарушение се изключва с изтичането на срок в размер на четири
години и половина от датата на извършване на деянието, който срок в случая е
4

изтекъл на датата - 27.05.2023г./В горепосочения смисъл е и съдебната практика на ВС,
АС-Враца, АС-София и др.Казано с други думи давността за наказателно преследване
на извършеното от настоящият жалбоподател И.В.И. -Т. от обл.Враца -
административно нарушение е изтекла на 27.05.2023г.
При този изход от делото, направеното от страна на АДФИ искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1 АПК,
която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
което и за заплащането на направените разноски по делото в размер на 250 лева, за
изготвяне на ССЕ следва да се осъди да ги заплати АДФИ София по сметка на ВРС.
По изложените съображения и изтичане на законоустановената абсолютна
давност, обжалваното НП следва да се отмени изцяло, без да се обсъждат доводите на
страните по същество.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-01-303
от 22.12.2020г. на Директора на АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА
ИНСПЕКЦИЯ – гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.2
т.1 вр. чл.58д т.1 от ЗАНН и на основание чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

5

Номер на акта:	237
Дата:	26 юли 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420201163
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 декември 2022 г.

Решение по дело №1163/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите