Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/ 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на първи
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Д. МИХОВ
при секретаря
Наталия Зирковска
в присъствието на
прокурор Силвиян И.
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева к.адм.нак.дело
№ 1263/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.К.,
ЕГН **********,***, против Решение № 260577/10.05.2021г., постановено по НАХД № 315/2021 г. по описа на ВРС, с което е изменено
Наказателно постановление № 23-0001139/14.12.2020г. на Директора на РД
"Автомобилна администрация", с което на основание чл.95, ал.4 от
ЗАвтПр, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 (петстотин) лева, за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ, като е намален размерът на наложеното административното наказание
„глоба“ на 200 (двеста) лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр, за нарушение
на чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. В жалбата се изразява становище, че
въззивното решение е незаконосъобразно и неоснователно и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че е работил не само на
въпросния ден, но и целият месец. Поради изложените съображения моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение на ВРС, както и НП.В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът се явява лично, поддържа жалбата, не ангажира
доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново моли
за отмяна на НП, като се оспорва извършването на превоза, във връзка с който е
бил подаден сигнала, като освен горното твърди, че проверка никога не му е била
извършвана, а е бил поканен в представителството на „Триумф такси“, взет му е
бил таксиметровия апарат и същият не е видял какво е било изведено от апарата,
тъй като не е присъствал. Жалбоподателят твърди, че през процесния месец
септември не е работил, че проверката е била тенденциозна и в заключение отново
моли НП да бъде отменено.
Ответната
страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор по касационната
жалба, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и
моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Представителят на
ВОП изразява становище, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Варненският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба,
по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от
легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно
несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на
противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание
съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата
инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.Т.К. против Наказателно постановление №
23-0001139/14.12.2020г. на Директора на РДАА, с което, на основание чл.95, ал.4
от ЗАвтПр, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв., за нарушение на
чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. За да измени процесното НП,
първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал в
РДАА-Варна с peг.№ 50-00-945/08.09.2020г., на 24.09.2020г. служители на
РДАА-Варна, сред които и свид.И., извършили проверка на К., извършващ
таксиметров превоз с таксиметров автомобил „Мазда“ с рег.№ В****НА. Извършено
било контролно замерване от заведение „Мак Драйв“ до Аспарухов мост, като свид.И.
пътувал в таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя, а колегата му
пътувал със служебен автомобил след таксиметровия автомобил. Таксиметровият
автомобил "Мазда", с peг.№ В****НА бил оборудван с ЕТАФП с № ЕТ005911
и фискална памет № 48033857, като превозите се извършвали от името на
превозвача „Гарант такси 2” ЕООД. Таксиметровия апарат бил включен по време на
контролното замерване и водачът бил уведомен каква проверка се извършва. След
приключване на превоза в 15:43 часа на 24.09.2020г. от ЕКАФП бил изведен
служебен бон. В хода на проверката свид.И. приел, че горепосоченият таксиметров
апарат не отговаря на изискванията за функциониране, определени в Приложение №
1 от Наредба № 35/1999г. на МТС, т.2 към чл.2 от същата наредба - да съхранява
информацията за извършените таксиметрови услуги, тъй като в изведеният отчет на
водача с № 7007/24.09.2020г. в 15:34 часа бил отразен 1 брой курс в него,
извършен като контролно замерване във връзка със сигнал с peг.№
50-00-945/08.09.2020 г., с изминати 9,339 км., но същият курс не бил съхранен в
паметта на ЕТАФП, което било установено от изведеният разширен отчет на
фискална памет с № 7010/24.09.2020г. В паметта на ЕТАФП, монтиран в
таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя, не фигурирал и 1 брой
курс, извършен на дата 08.09.2020г., съгласно писмено обяснение от лицето Д. К.
К. с ЕГН: *********, което било установено от разширен отчет на фискална памет
с № 7009/24.09.2020г.
За констатираното нарушение на
05.10.2020г. срещу К. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, надлежно връчен на нарушителя, в съдържанието на който били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочена правна квалификация -
чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г.
на МТ. Последният бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражения.
Такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но същите били приети за
неоснователни от АНО. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното пред ВРС НП, в което били възприети изцяло фактическите и правните
констатация, дадени от актосъставителя, като на основание чл.95, ал.4 от ЗАвтПр
на К. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв., за
нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
За да измени обжалваното НП, районният
съд е приел, че АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на
нормата на чл.41, ал.1 от Наредба № 34
от 06.12.1999г. на МТ, но АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба,
тъй като по реда на чл.95, ал4 от ЗАвтПр се санкционира водач, който промени
показанията на таксиметровия апарат, а К. е санкциониран за това, че
таксиметровият апарат, монтиран в управлявания от него таксиметров автомобил,
не е отговарял на изискванията на Наредба № 35/1999г., респективно на
Приложение № 1 от Наредба № 35/1999г. на МТС, т.2 към чл.2 от същата наредба -
да съхранява информацията за извършените таксиметрови услуги. Тъй като
нарушението на чл.41, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, която е
подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за автомобилните превози, се
санкционира по чл.105, ал.1 от ЗАвтПр, по реда на чл.334, т.3, вр. чл.337,
ал.1, т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН, съдът е приложил
закон за по-леко наказуемо нарушение и е определил наказание в размер на 200
лв., на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящият
касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице
е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към
административно-наказателна отговорност.
Направените
изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още
повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е
разпитал актосъставителя, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните
писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетеля са
обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения,
останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани
доказателства в тази насока.
Настоящата
касационна инстанция споделя становището на предходната относно пълната правна
квалификация на безспорно установеното нарушение в конкретния казус - чл.41,
ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, респ. на приложимата санкционна норма
на чл.105, ал.1 от ЗАвтПр.
Неправилно
избраната от АНО правна квалификация на нарушението и основанието за
санкционирането му при безспорно установени, съставомерни по друг текст факти
принципно не представлява основание за отмяна на НП, както е приел ВРС, а единствено
за изменението му чрез посочване на вярната правна квалификация на нарушението
при спазване на принципа, че наказаното лице се защитава срещу фактите, а не
срещу правната им квалификация, и съобразно правомощията на въззивния съд в
производството по ЗАНН, уредени с чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК,
приложими по изричното препращане на чл.84 от ЗАНН. Още повече, че в случая е
приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, респ. наложеното
административно наказание „глоба“ е намалено от 500 на 200лв.
Настоящият
касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от
касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение,
още повече, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на тезата
му. Предвид изложеното, оспореното решение на ВРС следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на
делото, своевременно направеното от процесуалния представител на РДАА – Варна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.63,
ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, следва в полза на
ИА „Автомобилна администрация“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., което следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Варненският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260577/10.05.2021г., постановено по НАХД № 315/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.Т.К.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" сумата в размер на 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.