Решение по дело №48023/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110148023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12290
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110148023 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

24.06.2025 г., гр.С.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Николета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №48023 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:


1
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена в срок от ......, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Г. С. З., във връзка с
указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в качеството му на собственик на топлоснабден
имот – Апартамент №3..., с аб. № ....., с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 1715,39
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр...., аб. №....., за
отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 250,55 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 16.10.2020г. до 17.08.2022г., сума от 12,87 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. и
сума от 2,66 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.08.2019г. до
17.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №47886/2022г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особения
представител адв.Н. С. от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ....., който представя 2 бр. индивидуални справки за
използвана ТЕ, с посочен получател- отв.Г. З. и 2 бр. формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение, за отоплителни сезони 2019/2021г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на Договор за замяна на държавен (ведомствен)
недвижим имот с имот собственост на граждани от 15.11.1990г., с който А. А. Д. придобива
правото на собственост върху ведомствен апартамент, заедно с молба- декларация от
11.09.1992г,. от С. З. за откриване на партида на негово име за проц. имот, с вписване за 3-ма
души.
Видно от у-ния за наследници от СО, р-н „Възраждане“, А. А. Д.- З.а е починала на ....г.
и е оставила за свои законни наследници съпруга си С. С. З., починал на ....г. и двете си
малолетни деца В. З.а и Г. З..
Представени са 2 бр. у-ния за настоящ адрес, видно от които на проц. адрес е вписана
В. З.а, а отв.Г. З. е с вписан настоящ адрес в кв. „....“, в ж.к. „...“, бл..........
Съгласно заключение по СТЕ, в имота радиаторите са демонтирани. ТЕ за БГВ е
начислявана на база за 3- ма души. По 0,14 куб.м./ден на лице, поради липсата на монтиран
индивидуален водомер. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем
от 250 куб.м.
Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата за процесния
период. Посочени са стойностите на начислената ТЕ за отопление в имота за двата отопл.
сезона от общо 3 430,80 лв., с ДДС, както и не са налице погасени по давност задължения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
2
ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съотв.
имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи
титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ
потребител. Ищцовия топлинен доставчик носи доказателствената тежест да установи
горните обстоятелства. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В
тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от
ЗЕ не е изчерпателно. От представените писмени доказателства- молба за откриване на
партида, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на
наследодателя на ответника по делото. Ответникът се явява съсобственик на имота на ½
ид.ч. от него на основание наследствено правоприемство. Вторият съсобственик е сестра му
В. З.а, срещу която е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за ½ част от задълженията. Видно от приложените към двете дела съобщения, ответникът не
пребивава на проц. адрес, като апартаментът се обитава от сестра му В. З.а, спрямо която
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и е издаден изпълнителен лист за ½ част от
задълженията. Правоотношението е сключено с бащата на двамата длъжници в заповедното
производство през м.09.1992г. Видно и от представеното у-ние за настоящ адрес ответникът
е с регистриран адрес в в ж.к. „...“ в гр.С.. В горното тълк. решение ВКС е разгледал
хипотезата на развод и възникване на наемно правоотношение за имот- СИО. В случая е
налице съсобственост върху наследствено жилище между брат и сестра, като се установява
както от съд. връчител, че ответникът не пребивава на адреса, така и от адресната
регистрация е видно, че ответникът е регистриран на различен адрес. Правоотношението е
договорно и изисква волеизявление на страните по него за възникването му. Последното
волеизлявление, за което са налице доказателства по делото спрямо ищцовия топлинен
доставчик, е от м.09.1992г. от общия наследодателя на двамата длъжници в заповедното
производство. От тази дата е молбата- декларация, в която е вписано, че семейството се
състой от 3- ма души, на която база служебно е начислявана ТЕ за БГВ. Приложеният към
ИМ протокол от 08.08.2002г. на ОС на ЕС за избор на ФДР е непопълнен за ап...... Законът
възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с
допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана
през процесния период и надлежното й ценообразуване. С оглед на горното отв. Г. З. не
следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот и исковата претежния срещу него е
неоснователна. Поради това не следва да се разглежда възражението за изтекла погасителна
давност.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. В случая и исковата претенция
е насочена срещу съсобственик на процесния имот. Ответникът не е надлежно поставен в
забава от ищеца преди съд. сезиране. При това положение искът за мораторна лихва е
изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в
чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да
3
се присъдят разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Г. С. З., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 715,39
/хиляда седемстотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр.С., ж.к. „....,
ап...... аб. №....., за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 250,55 /двеста и
петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 16.10.2020г.-17.08.2022г., сума от 12,87 /дванадесет лева и осемдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.07.2019г.-
30.04.2021г., сума от 2,66 /два лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 31.08.2019г.- 17.08.2022г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47886/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „......” ....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4