Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 549
гр.Враца, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 13.11.2019г. /тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 645 по описа на Адм.С-Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4, вр с чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано по жалба на Община Мездра срещу Решение
№РД-02-36-889/31.07.2019г. на Зам. Министър и Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“ (УО на ОПРР), с което е
отказано верифициране и междинно плащане № 3 по Договор BG16RFOP001-2.001-0086-C04, както следва:
Разходи в размер на
242194,93 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 60, ал. 2 от ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 76 от
Общите условия към Административния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, сключен между МРРБ и Община Мездра;
Разходи в размер на 245,40
лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия и
на осн. чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към
АДПБФП, сключен между МРРБ и Община Мездра и
Разходи в размер на 227,09
лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия и
на осн. чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от Общите условия към
АДПБФП, сключен между МРРБ и Община Мездра, които са отказани от верификация с
Решение № РД-02-36-1486/16.11.2018г. и искане за плащане № 2 (междинно).
Твърди се, че
оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие
с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като
посочените правни основания за издаването му не кореспондират с описаната
фактическа обстановка. Иска се отмяната му.
Ответникът –
Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител
на УО на ОПРР 2014-2020г.,
редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Подробни аргументи в тази насока са изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък и
доказателства за заплащането му.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в
законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с открита
процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001 – 2.001
"Енергийна ефективност в периферните райони", Община Мездра е подала
проектно предложение с референтен номер BG16RFOP001 – 2. 001 – 0086, с
наименование "Мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради
в гр.Мездра" и с предмет прилагане на мерки, които ще допринесат за
достигане на по-високо ниво на енергийна ефективност. В съответствие с
разпоредбата на чл. 26 ЗУСЕСИФ и чл. 5 от Постановление ПМС
№ 162 от 05.07.2016 г. за процедурата са били утвърдени Насоки за кандидатстване (л.
205-233). Подаденото проектно предложение е било одобрено от Ръководителя на УО
на ОПРР 2014-2020 г. и на основание чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ между страните е бил сключен административен
договор № BG16RFOPOO1-2.001-0086-С01 № РД–02-37-133 от 21.09.2016 г. (л.
114-118), предвиждащ предоставяне на БФП (100%) за реализация на проекта в
максимален размер до 1 620 202,92 лева. Договорът е сключен при Общи
условия (л. 119-129).
Общината е подала на
08.02.2019г. в ИСУН искане за междинно плащане № 3 по сключения административен
договор – л. 198. Във връзка с резултата от извършена проверка на място на
30.10.2018г. и документална проверка, от
бенефициента са изискани допълнителни документи и разяснения.
Кметът на Община Мездра е предоставил
исканите пояснения и документи, като е отбелязал, че изпълнените мерки за
осигуряване на достъпна среда съответстват на предписанието дадено от
проектантите, което е изцяло съобразено с възможностите, които позволява
съществуващото положение и Наредба №4/01.07.2009г.
Последвало е издаването на
Решение №РД-02-36-889/31.07.2019г. на УО на ОПРР 2014-2020 г., с което се отказва верификация и извършване на плащане
на: 1. разходи в размер на 242 194,93 лв., отчетени в искане за междинно
плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
60, ал. 2 от ЗУСЕСИФ условия и на основание чл. 76 от Общите условия към
договор за безвъзмездна финансова помощ; 2. разходи в размер на 245,40 лв.,
представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП), отчетени в искане за
междинно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57. ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ
условия на основание с чл. 84 и във връзка с чл. 82 ал.З и чл.76 от Общите
условия към АДБФП и 3. разходи в размер на 227,09
лв., представляващи БФП, отчетени в искане за междинно плащане, съгласно
Приложение 11.21 „Справка за задържани суми“, поради липса на предвидените в
чл. 57, ал. 1, т, 3 от ЗУСЕСИФ условия на основание чл. 84 във връзка с чл. 82,
ал. 3 и чл. 76 от общите условия към АДВФП.
Решаващият орган е
обосновал отказа си по т. 1 от Решението с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ и липсата на предпоставки за допустимост на
разходите съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 60 от ЗУСЕСИФ, както и съгласно и чл. 79 от Общите условия към сключения между
страните договор. По-конкретно е посочено, че УО не придобива увереност, че са предприети всички мерки
за осигуряване па достъпна среда на населението, съгласно Наредба № 4 от 1 юли
2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания
и Насоките за кандидатстване,
За да постанови отказа си по т. 2, УО
на ОПРР е приел, че дейностите по подмяна на мълниезащитна инсталация – част
Електро са недопустими за финансиране с БФП и следва да останат за сметка на
бенефициента.
Отказа по т. 3 от Решението е мотивиран с естеството на дейността, а
именно, че отчетената позиция „Боядисване с блажна боя на декоративен балконски
парапет двустранно и остъклени прегради“ е съпътстваща дейност и не отговаря на
условията за допустимост.
Оспорването на посоченото
решение е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което
предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Решението е издадено от
компетентен орган. Според чл. 9, ал. 5, изр. второ и трето от ЗУСЕСИФ ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице като
правомощията на ръководител на управляващия орган могат да се упражняват и от
овластено от него лице. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда, че министърът
организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014 – 2020 г. С преписката е представена заповед №
РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с която издателят на оспореното решение Деница Николова, в
качеството й на заместник министър на регионалното развитие и
благоустройството, е определена за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г. Както
беше посочено, съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ делегирането на тези правомощия е допустимо
и в разглеждания случай е редовно извършено.
Оспореното решение е
издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни
основания за издаването му.
Основният спор в процеса е
концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-конкретно около
обхвата на задължението на бенефициера да осигури достъпна среда, като според
административния орган проектът следва да изпълнява изискванията на Наредба № 4
/ 2009 г. Прието е от Решаващия орган, че не са изпълнени указанията на глава
девета „Входни и комуникационни пространства“ от Наредба 4 от 1 юли 2009 г.,
като се изградят рампи и/или се предприемат други релевантни мерки е цел
преодоляването на различни височини, вследствие в разликата в нивата на терена,
съгласно чл. 45, ал. 3 от Наредба № 4 от 2009 г., които предвижда, че промени в
нивата на достъпния вход по-големи от 2 cm се преодоляват с рампа.
Съгласно т. 4.3.2 от Насоките за
кандидатстване всички подприоритети и приоритети на програмата, насочени към
строителство, ремонт и реконструкция на сгради, включително към енергийно
обновяване, както и мерките за подобряване на градската среда, включват
задължителна хоризонтална дейност „Подобряване на достъпа на хора с увреждания
до гореспоменатите сгради“. Посоченото изискване е доразвито в насоките при
посочването на допустимите дейности, като в допълнителната информация към т.
4.4.6 (л. 219, стр. 29 от насоките) е посочено, че всички проекти следва да
включват мерки, свързани с подобряване на достъпа на хора с увреждания до
сградите в съответствие с изискванията на Наредба № 4 / 2009 г.
За да се прецени
необходимия обем на мерките за подобряване на достъпа на лица с увреждания и
оттам да се прецени дали проекта отговаря на изискванията на насоките за
кандидатстване и дали извършените във връзка с осъществяването му разходи са
допустими съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, е необходимо да се
разгледат в паралел целите на процедурата, нейните параметри и предписаните
допустими за подпомагане дейности.
Конкретните цели на
процедурата са разписани в т. 2 от насоките за кандидатстване и са свързани с
повишаване на енергийната ефективност в жилищния сектор и в обществените сгради
в опорните центрове от 4-то ниво на националната полицентрична система.
Предвидената безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на целите на
програмата е 100 %. Не се изисква съфинансиране от конкретния бенефициент (л.
210 от делото и л. 11 от насоките). За да се получи пълния размер на помощта, е
необходимо предвидените цели в проекта да се постигат посредством допустими
дейности. Същите са регламентирани в т. 4.4.6 от Насоките, като е предвидено, че
СМР на сградите които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на
сградата (покрив, стени, стълбищни клетки и площадки, коридори, асансьори и
др.), могат да бъдат финансирани само ако с предложените мерки по проекта по
ОПРР 2014-2020 сградата постигне най-малко клас на енергопотребление „С“ и
повече от 60% енергийни спестявания; предвидено е, че изискването за повече от
60% енергийни спестявания следва задължително да се спазва, когато описаните
СМР не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна
ефективност, но тези СМР са предписани в техническото обследване.
Видно от проектното
предложение на общината и оценката на същото – л. 348 и сл. от делото, е
обстоятелството, че изчислените спестявания след въвеждане на енергоспестяващите
мерки възлизат под 60 %. Следователно в проекта не би следвало да са включени
СМР, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата, тъй
като тези дейности и разходите за извършването им не биха били допустими
съгласно т. 4.5.1 от насоките поради факта, че общината не отговаря на едно от
двете кумулативно изискуеми условия за финансирането им - да достигне повече от
60 % енергийни спестявания.
Производството
по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ общо за
всички оперативни програми. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да
се считат разходите за допустими, разходите следва да попаднат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, като един
от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са
Насоките за кандидатстване по съответната процедура. В настоящия случай се
установи, че не е налице твърдяната недопустимост на разходите по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 76
от Общите условия към сключения между страните договор, тъй като не е налице
несъответствие между осъществената дейност по проекта и изискванията на
насоките за кандидатстване.
Оспореното
решение, в частта по т. 2 и т. 3, с която се отказва верификация на разходи на
стойност 245,40
лв., представляващи БФП, отчетени в искане за междинно плащане, поради липса на
предвидените в чл. 57. ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия на основание с чл. 84 и
във връзка с чл. 82 ал. 3 и чл.76 от Общите условия към АДБФП и на 227,09 лв., представляващи БФП, отчетени в искане за
междинно плащане, съгласно Приложение 11.21 „Справка за задържани суми“, поради
липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т, 3 от ЗУСЕСИФ условия на основание чл.
84 във връзка с чл. 82, ал. 3 и чл. 76 от общите условия към АДВФП.
Изрично в
Насоките са посочени кои са допустимите дейности. Посочено е, че ако не се
постигнат повече от 60% енергийни спестявания, могат да бъдат финансирани с БФП
единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки,
свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна
архитектурна среда. Ако в техническия паспорт на сградата за жилищна сграда,
която не постига минимум 60% енергийни спестявания, са предписани като
задължителни за изпълнение мерки, които не се отнасят до конструктивното
възстановяване/усилване на сградата, те не са допустими за финансиране с БФП и
могат да бъдат включени в проектното предложение само по преценка на
общината-бенефициент, като следва да бъдат финансирани със собствени средства.
Както се
каза, уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ.
Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват
след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва
верифициране на
разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е
приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите,
които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма, респективно представляващи правно основание за
верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за
допустимост са посочени в чл. 57, ал.1 ЗУСЕСИФ общо за
всички оперативни програми.
Съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, за да се считат разходите за допустими,
разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и
строителни дейности. Съгласно Насоките за кандидатстване в т.4.5.1
са посочени Допустимите разходи, а в т.4.4.6 – допустимите дейности, като са
посочени СМР на жилищни сгради, на административни сгради на държавната и
общинска администрация и на общински публични сгради на образователната,
културната и социалната инфраструктура. Посочени са и съпътстващи СМР, свързани
с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на
първоначалното състояние, нарушено в резултат на обновяването. В тази връзка
настоящият съдебен състав приема, че са основателни възраженията на оспорващия,
че възстановяването на мълниезащитната инсталация не е разгледано като
задължителна мярка, вписана в част „Електрическа“, което в този случай би било
недопустима за финансиране дейност, а като съпътстващи строителни и монтажни
работи, свързани с изпълнението на мерките за енергийна ефективност и
възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултат на
обновяването.
На
следващо място обжалваният административен акт съдържа фактически, но не и
правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата
отмяна. Дори и да се приеме, че посочената в диспозитива на Решението
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ, представлява търсеното правно основание за неговото издаване, то
посоченото основание е общо, като същото не се съдържа правната квалификация за
недопустимостта на всеки от неодобрените разходи. Липсата на правна
квалификация за недопустимост по чл. 57 и сл. от ЗУСЕСИФ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му препятства правото на защита
на бенефициента и проверката на акта, което е самостоятелно основание за
неговата отмяна. Съгласно утвърдената съдебна практика, тежестта да установи и
да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на
Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по
установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната
от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода.
Посоченото основание не е правно основание за определяне на един разход като
недопустим и с оглед на това да бъде постановен отказ да бъде верифициран.
Оспореното решение е постановено при
неспазване на принципите на правото на Европейския съюз за оправдани правни
очаквания и правна сигурност, както и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и правилата включени в него, което го прави
незаконосъобразно.
С оглед
на този извод и по изложените съображения съдът намира, че е налице основание за
отмяна на Решение №РД-02-36-889/31.07.2019г. Преписката следва да бъде изпратена на органа -
ръководителя на Управляващия орган на Оперативната програма за ново произнасяне
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон
съгласно изложеното в настоящите мотиви. С оглед разпоредбата на чл. 174 АПК съдът
приема, че следва да определи срок на органа за произнасяне от един месец,
считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски
в размер на 5500 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №РД-02-36-889/31.07.2019г. на Зам.
Министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020г.“
ВРЪЩА преписката на Зам. -министър на Министерството на труда и
социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 за ново произнасяне, в
едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и
прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.
ОСЪЖДА
Министерството на
регионалното развитие и благоустройството ДА
ЗАПЛАТИ на Община Мездра, сумата от 5500,00 лева, представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138
от АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: