Мотиви по НЧХД №126/2016г. по описа на Каварненски
районен съд.
Срещу подсъдимия Д.Г.И. ЕГН
********** роден на ***г*** живущ ***,български
гражданин,неосъждан,средно-специално образование,управител на фирма,женен е предаден на съд и му е повдигнато обвинение
за извършени от него в съвкупност престъпления по чл.130 ал.1 от НК и чл.146
ал.1 от НК за това,че на *** около
20.00ч. в гр.Каварна на улица „х.с.“ №** чрез удари с юмруци и ухапване е
нанесъл на С.Г.В. с ЕГН ********** лека телесна повреда,изразяваща се във
временно разстройство на здравето,неопасно за живота и за това,че на *** около 20.00ч. в гр.Каварна на улица „х.с.“
№** е изрекъл обидни думи,унизителни за честта и достойнството на С.Г.В. с ЕГН **********.
Частния тъжител,чрез повереника
си адв.М.К. поддържа тъжбата си.Заедно с нея е предявил граждански иск в размер
на 5000/пет хиляди/ лева като обезщетение за причинените неимуществени вреди,в
резултат на инкриминираното деяние по чл.130 ал.1 от НК,ведно със законната
лихва от момента на извършване на деянието-*** до окончателното изплащане на
сумата и разноски за предявяване на иска и граждански иск в размер на
1000/хиляда/ лева,представляващ претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди претърпени в резултат на инкриминираното деяние по чл.146 ал.1 от НК,ведно със законната
лихва от момента на извършване на деянието-*** до окончателното изплащане на
сумата и разноски за предявяване на иска.
Тъжителят,чрез
процесуалния си представител поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подсъдимия.Счита,че от събраните доказателства се установява фактическата
обстановка,такава каквато е изложена в тъжбата.Намира обвинението за доказано
от фактическа и правна страна.С оглед на това моли съда да постанови съдебен
акт,с който да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание
съответствуващо на степента на вината му.В съдебно заседание поддържа и
предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на
5000/две хиляди/лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди,в
резултат на инкриминираното деяние по чл.130 ал.1 от НК ведно със законната
лихва и предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на
1000/хиляда/лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди,в
резултат на инкриминираното деяние по чл.146 ал.1 от НК ведно със законната
лихва.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен,но не се
признава за виновен Отрича да е нанасял на тъжителя удари в областта на дясното
око и скулата и да е изричал по негов адрес нецензурни думи които са описани в
тъжбата.
Упълномощеният защитник на подс.Д.Г.И.
пледира за оправдателна присъда,както и да бъде отхвърлен предявеният
граждански иск,като абсолютно неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, събрани по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Д.Г.И. с ЕГН **********
*** е роден на *** в гр.***,български гражданин,женен,с едно дете.Завършил е
средно образование в Техникум по дървообработване в гр.***.Понастоящем е
управител на ***.Няма данни да се е
водил на отчет в ДПС-Каварна като непълнолетен.Има криминалистична регистрация
в РУ Каварна за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК през 2009г.Осъден
е на 6м. пробация и и 8 месеца лишаване от право да управлява МПС по НОХД №
295/2009г. на КРС.Реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.2 от НК.Не се
движи в среди на криминално проявени лица.Не се ползва с добро име сред
съгражданите си.
Тъжителят и подсъдимият се
познават отдавна-от гр.Каварна са и от двадесет години живеят в двуетажна
жилищна сграда на улица „х.с.“ №**,като всеки е собственик на отделен етаж.На
партерния етаж имат помещения гаражи,които са също разделени,обособени са и
частите от двора,който всеки ползва.В началото са били в приятелски
отношения.Впоследствие отношенията им се влошават.През последните десет години
тъжителят избягва дори да разговаря с подсъдимият.На *** вечерта,около
20.00ч.,тъжителят се върнал от работа.Спрял автомобила на улицата и отишъл да
отвори гаражните врати за да паркира колата.Видял подсъдимият в двора,но не му
обърнал внимание.Тръгнал да се връща към автомобила и в същото време
подсъдимият го обвинил,че е напръскал с препарат против плевели плодното му
дръвче,в резултат на което то започнало да съхне.Тъжителят отрекъл това.Тогава И.
се ядосал и започнал да го обижда с думите „***“,“ти не си никакъв мъж“,“***“.Освен
това подс.И. ударил с юмрук тъжителя в областта на челюстта и го ухапал по
лявата мишница.Тъжителя се опитал да се отскубне и предпази,но последвали
юмруци в областта на дясното око и скулата.Междувременно свидетелката Й.С.Д.,която
е съсед и на двамата,чула,че има някакъв скандал.По същество изведнъж
чула“пусни ме,пусни ме“,“а бе заболя ме,пусни ме“,“***“.Когато излязла на
вратата видяла,че подсъдимият Д.Г.И. е сграбчил тъжителя С.В. и се теглили един
друг,като същевременно,тъжителя викал
„пусни ме,боли ме“.В показанията си св.Д. твърди,че не е видяла удар,но видяла
как „Д. мъкнеше С.“.Свидетелката в показанията си дадени в съдебно заседание
твърди,че е била свидетел на физическо стълкновение между подсъдимия и
тъжителя.Видно от писмо рег.№ 105820-445/30.09.2016г. на МВР Дирекция
„Национална система 112-МВР“ Районен център 112-Варна в 20,46ч. на *** е прието
обаждане в РЦ 112-Варна и е идентифицирано
като телефонен номер ***.Обадилото се лице се е представило като С.В..Сигналът
е регистриран с електронен картон с номер ***/файл ***.bmp/ и е предаден в
20.49ч. на дежурен ОДЧ при ОД МВР-Добрич с електронен картон с номер ***/файл ***.bmp/.На
място се отзовали полицейските служители
Р.П.Г. и Н.Д.Т..Подсъдимият и тъжителя обяснили на полицейските
служители,че са се скарали за някакво дърво,което било напръскано с отрова.Д.
отишъл да поиска обяснения от С.,защо е напръскал дървото.Свидетеля Р.Г. твърди
в показанията си,че няма спомен кой кого е ухапал по ръката,но според него е
имало подобно ухапване.Не е сигурен и кой кого е ударил.Полицейските служители
съставили акт на Д.Г.И. за нарушение на обществения ред,тъй като са
преценили,че той носи вина за случилото се.В показанията си разпитания в
съдебно заседание свидетел Н.Д.Т. твърди,че пристигайки на място се опитали заедно с колегата си да установят
каква е причината и в какво точно се изразява скандала.Тъжителя се оплакал,че
има някакво ухапване по ръката.Според св.Н.Т.,в тяхно присъствие/на
полицейските служители/ подс.Д.Г.И.
продължил с поведението си на отправяне на заплахи по отношение на
тъжителя,като заплахите били свързани с псувни.Подсъдимият в присъствието на
св.Н.Т. използвал нецензурни думи,обидни за честта и достойнството на човек.В
тази връзка свидетеля Н.Т. лично предупредил Д.Г.И. да преустанови тези
действия.Видно от показанията на св.Н.Т.,на подс.И. е съставен акт по Наредбата
за нарушаване на обществения ред.Свидетеля Н.Т. забелязъл,че тъжителя има
някакво синьо петно в областта на ръката.Синьото петно в областта на ръката на
тъжителя е забелязано от свидетеля при снемане на обяснения в Районното
управление и св.Н.Т. посъветвал тъжителя да потърси медицинска помощ,ако има
намерение да търси правата си по съдебен ред.От показанията на разпитания в
съдебно заседание свидетел С.К.В./съпруга на тъжителя/ се установява,че вечерта
на *** около осем,осем и половина съпругът и се качил горе на етажа
треперейки,като цялата му дясна ръка била в кръв.Обяснил на съпругата си какво
се е случило.След като полицейските служители откарали подс.И.,тъжителя бил
закаран до полицейското управление от съпругата си,тъй като не бил в състояние
да шофира.След снемане на обяснения,по съвет на полицейските служители отишли
до ФСМП гр.Каварна,където са обработили получените рани.Факта на посещение на
ФСМП Каварна от страна на тъжителя се потвърждава от приобщения към доказателствения
материал по делото Фиш за спешна медицинска помощ от ***-21.45ч.Свидетелката
Кръстева в показанията си твърди,че не е видяла,какво е станало,тъй като не е
пряк очевидец на възникналия инцидент,но е забелязала кръв и синини по лицето на
съпруга си от ударите:“..Имаше видими белези.Имаше белези и кръвонасядания по
лицето“.Свидетелката установила един белег по лявата буза,който бил достатъчно
голям с изразено кръвонасядане.Установила и ухапвания от зъби по ръката.
От прегледа извършен на С.Г.В.
ЕГН ********** по време на изготвянето на
приетата като писмено доказателство по делото съдебно-медицинска
консултация 95/2016г. се установява в лявата половина на шията оток болезнен
при опипване с размери 7/4 см.В областта на дясната скула и долен клепач на
дясното око се установяват две ожулвания с размери 0,6/0,3 см. а областта е
оточна и насинена с бледосинкав цвят.По предната повърхност на лявата мишница в
средната трета се установява овално кръвонасядане с размери 7/5,5 см. с ясно
изразени ожулвания по периферията,наредени като броеница с размери 0,5/0,3
см.Под тях са установени ивицести,хоризонтално разположени кръвонасядания с
размери 8.0/2.0 см.
От заключението на вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,че при станалия
инцидент на *** пострадалия С.Г.В. е получил следните травматични увреждания:
ожулвания и кръвонасядания по лицето и лявата мишница;травматичен оток на
шията.Установените ожулвания и кръвонасядания на дясната скула са резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат както при удар с
ръка,така и при удар върху твърд,тъп предмет като стена,врата и др.Травматичния
оток на шията е в резултат на удар или притискане/стискане/ в тази област.Описаното
кръвонасядане с ожулвания по периферията на лявата мишница е характерно за
ухапване от човек.Установените травматични увреждания преминават за около
седмица,без остатъчни явления.Според заключението на СМЕ установените
травматични увреждания обуславят болка и страдание без разстройство на
здравето.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на съдебното следствие доказателства-фиш за спешна медицинска
помощ от ***,съдебномедицинска консултация № 95/2016г.,докладна записка от ***
за получен сигнал,протокол за полицейско предупреждение,справка от ***,преписка
с вх.№ 257/2016г. по описа на Районна прокуратура гр.Каварна,представеният с
писмо с изх.№ 375/21.09.2016г. от Център за спешна медицинска помощ гр.Добрич
оригинален фиш за спешна медицинска помощ № 930/*** в 21,45ч. и копие от
страницата за амбулаторни прегледи от ФСМП-Каварна,представените писмо изх.№
105820-445 от 30.09.2016г. от Дирекция „Национална система 112-МВР“ Районен
център 112-Варна CD с 2 броя електронни картони и 1 брой аудио запис с имена на
файлове ***.bmp и ***.bmp.,съдебномедицинска експертиза,показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели-Й.С.Д.,Р.П.Г.,Н.Д.Т.,С.К.В..
Престъплението по чл.130 ал.1 от НК
Въпреки,че подсъдимият не
признава вината си,гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на съдебното
следствие доказателства.Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Й.С.Д. и
ги приема за последователни,непротиворечиви относно главния факт на
доказване,безпристрастни и обективни.Начина по който свидетелката Й.Д. изяснява
фактите за случилото се по време на инцидента дава основание да се приеме,че
последната е очевидец на инцидента и дава достоверни показания за случилото
се.Независимо от твърденията на св.Й.Д.,че не е видяла подс.И. да нанася удар
на тъжителя С.Г.В.,показанията и съдържат правнорелевантни за наказателната
отговорност на подс.И. факти.Когато излязла на вратата видяла,че подсъдимият Д.Г.И.
е сграбчил тъжителя С.В. и се теглили един друг,като същевременно,тъжителя викал „пусни ме,боли ме“.Свидетелката в
показанията си дадени в съдебно заседание твърди,че е била свидетел на
физическо стълкновение между подсъдимия и тъжителя.Следователно предмет на показанията
на св. Й. Д. са факти на обективната действителност,които свидетелят е възприел
и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които
се отнасят към предмета на доказване.
Съдът кредитира показанията на
св. Р.П.Г. и Н.Д.Т.,тъй като те са
обективни,логични,последователни,непротиворечиви,няма индиция за тяхната
заинтересованост и намират подкрепа в останалия по делото доказателствен
материал.
Свидетеля Р.Г. твърди в
показанията си,че няма спомен кой кого е ухапал по ръката,но според него е
имало подобно ухапване.Не е сигурен и кой кого е ударил.Полицейските служители
съставили акт на Д.Г.И. за нарушение на обществения ред,тъй като са
преценили,че той носи вина за случилото се.В показанията си разпитания в
съдебно заседание свидетел Н.Д.Т. твърди,че пристигайки на място се опитали заедно с колегата си да установят
каква е причината и в какво точно се изразява скандала.Тъжителя се оплакал,че
има някакво ухапване по ръката.Свидетеля Н.Т. забелязъл,че тъжителя има някакво
синьо петно в областта на ръката.Синьото петно в областта на ръката на тъжителя
е забелязано от свидетеля при снемане на обяснения в Районното управление и св.Н.Т.
посъветвал тъжителя да потърси медицинска помощ,ако има намерение да търси
правата си по съдебен ред.Тези негови показания кореспондират с приетите по
делото писмени доказателства-фиш за спешна медицинска помощ от ***,съдебномедицинска
консултация № 95/2016г.,докладна записка от *** за получен сигнал,протокол за
полицейско предупреждение.Следователно предмет на показанията на свидетелите Р.П.Г.
и Н.Д.Т. са факти на обективната действителност,които свидетелите са възприели
и които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото,т.е. факти които
се отнасят към предмета на доказване.
Що се отнася до изразените от
страна на процесуалния представител на подсъдимия съмнения в достоверността на
показанията на св.С.К.В. която е съпруга на тъжителя,следва да се има
предвид,че достоверността или недостоверността на показанията на свидетеля не
се извлича от това,какви са отношенията му със страната,в случая тъжителя.Кога
следва да се приеме,че нещата са се явили и развили така,както ги съобщава
свидетеля,а оттам да се правят изводи относно достоверността или
недостоверността на показанията,зависи от конкретната фактическа обстановка по
делото,както и от другите данни и доказателства.Зависи и от тяхната логичност и
последователност,както и от логическата им връзка с данните за извършеното
престъпление. Съдът не намира основания показанията на св.С.К.В. да бъдат
отхвърлени като необективни и пристрастни само заради факта,че св.В. е съпруга
на тъжителя.От гореизложената фактическа обстановка се установява,че св. С.К.В.
е имала преки впечатления от физическото състояние на пострадалия С.Г.В.
непосредствено след побоя,като нейните показания кореспондират със сериозни
доказателства за причинените на тъжителя травматични увреждания- фиш за спешна
медицинска помощ от ***-21.45ч.,съдебномедицинска консултация № 95/2016г. и
заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ.Установеното в
съдебно-медицинска консултация № 95/2016г.- в лявата половина на шията оток
болезнен при опипване с размери 7/4 см,в областта на дясната скула и долен
клепач на дясното око две ожулвания с размери 0,6/0,3 см. а областта е оточна и
насинена с бледосинкав цвят,по предната повърхност на лявата мишница в средната
трета овално кръвонасядане с размери 7/5,5 см. с ясно изразени ожулвания по
периферията,наредени като броеница с размери 0,5/0,3 см.,а под тях са
установени ивицести,хоризонтално разположени кръвонасядания с размери 8.0/2.0
см.,като резултат от нанесените удари,потвърждава изцяло възприетото от
тъжителя-удар с юмрук в областта на
шията,на дясното око и скулата и ухапване по лявата ръка между лакътя и
рамото.В съдебно-медицинската консултация и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза са отразени наличието на телесни
увреждания които по произход и начин на причиняване,по медикобиологични
признаци отговарят да са получени по начин,както съобщава тъжителят.Уврежданията
нямат установен друг произход,поради което съдът приема тяхното съществуване и
становище на съдебния лекар,респективно вещото лице изготвило СМЕ,за тяхната
етиология.
Съдът кредитира изцяло заключението на
съдебно-медицинската експертиза за достоверно при изграждане на становището
си,както за авторството на инкриминираното деяние,така и за правната
квалификация на същото,обсъдено само по себе си и въз основа на показанията на
св.Й.Д.,Р.Г.,Н.Т. и Сн.В. и конкретно установените по делото факти и
обстоятелства.Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз
основа на обективни дадености,намерени и установени в съдебно-медицинска
консултация № 95/20.04.2016г. и е установила травматични увреждания обуславящи
болка и страдание без разстройство на здравето-лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК.Освен това експертизата дава заключение и относно
механизма на причинените увреждания и заключава вероятния механизъм да бъдат
получени е по начина,както обяснява пострадалият.
Съдът намира,че от събраните
писмени и гласни доказателства обсъдени в съвкупност с обективно съществуващите
травматични увреждания на пострадалия са в състояние да изключат всякакъв друг
възможен произход на причинената телесна повреда.В този ред на мисли съдът намира обвинението за причинената
телесна повреда за доказано.
Безспорно е доказан авторът на
деянието,тъй като горепосочените писмени
и гласни доказателства съставляват в своята съвкупност система от
факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни доброкачествени
звена от веригата,намират се в хармония и водят до изводи които са единствено
възможни,изключващи всички останали относно авторството на деянието и
виновността на дееца.
От приетата и установената фактическа
обстановка съдът намира,че деянието на подсъдимия осъществява състава на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК,а не по чл.130 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д.Г.И.
ЕГН ********** е осъществил престъпния състав на чл.130 ал.2 от НК,като на *** около 20.00ч. в гр.Каварна на улица „х.с.“
№** чрез удари с юмруци и ухапване е нанесъл на С.Г.В. с ЕГН ********** лека
телесна повреда,изразяваща се в причиняване на страдание,без разстройство на
здравето.
По същество получените от
пострадалия С.Г.В. телесни увреждания,описани по-горе подробно по вид,характер
и механизъм на причиняване,несъмнено се установиха от съдебно-медицинската
експертиза.Съгласно същата описаните увреждания на тъжителя- установените
ожулвания и кръвонасядания на дясната скула са резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет и биха могли да се получат както при удар с ръка,така и при
удар върху твърд,тъп предмет като стена,врата и др.,травматичния оток на шията
е в резултат на удар или притискане/стискане/ в тази област,а описаното
кръвонасядане с ожулвания по периферията на лявата мишница е характерно за
ухапване от човек.Съгласно СМЕ,неоспорена от страните установените травматични
увреждания преминават за около седмица,без остатъчни явления.Според
заключението на СМЕ установените травматични увреждания обуславят болка и
страдание без разстройство на здравето.Последната правна квалификация по чл.130
ал.2 от НК е в съответствие с т.16 от Постановление № 3 от 27.09.1979г.,Пленум
на ВС.Според последното при този вид телесна повреда пострадалият претърпява
само болка или страдание.Съдържанието на тези увреждания се свежда до
краткотрайни телесни болки,предизвикани от посегателството върху различни части
на тялото.В случая описаните по-горе наранявания определят вида и характера
телесната повреда,като съгласно т.18 от горното постановление доколкото в
случая с деянието са причинени няколко телесни повреди на тъжителя,то следва да
се приема,чуе му е причинена една лека телесна повреда,защото в резултат на
посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното
деяние на едно и също престъпление.Тази телесна повреда се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.В случая се
касае за страдание или за телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимия виновно,с пряк умисъл.Когато се нанасят удари по лицето и главата и
получените кръвонасядане с ожулвания по периферията на лявата
мишница,което е характерно за ухапване
от човек,деецът цели най-малко с действията си именно това-причиняване на
неприятни физически усещания-болка,която с оглед по-голямата си продължителност
придобива характер на страдание.Установи се,че подсъдимият е имал мотив за
постъпката си-спречкването му с тъжителя по битови причини/напръскването на
някакво дърво,за което подсъдимият е имал съмнение,че е извършено от
тъжителя/.Съдът не отчита това като
смекчаващо вината обстоятелство,защото здравето на човека е сред основните
ценности в нашето общество и неговото накърняване не е оправдано по никакъв
начин,поради което и най-малкото му засягане,както в процесния случай е
инкриминирано от закона деяние.При формиране на решението си съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия,тъй като те се явяват изолирани и противоречат на
всички останали,събрани в хода на съдебното следствие доказателства,поради
което и съдът ги цени единствено като защитна теза.
Престъплението по чл.146 ал.1 от НК
За съставомерността на
престъплението Обида се изисква авторът на деянието да е казал или извършил
нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия,да е изразил
отрицателна преценка за личното достойнство на обидения в негово присъствие и
отправените думи и изрази да са годни да накърнят достойнството му,тъй като са
неприлични,вулгарни,цинични.В настоящия казус от обективна страна доказателства
за осъществени признаци на състава на престъплението се установяват от гласните
доказателства,съдържащи се в показанията на свидетелката Й.С.Д..Свидетелката Й.С.Д.
уточнява в показанията си времето,мястото,начина на осъществяване на
изпълнителното деяние,както и автора на
престъплението.От разпита на свидетеля Й.С.Д.
се установява,че същата ясно и точно е чула думи,които подсъдимият е
отправил към тъжителя-„***“.Отправените към тъжителя думи,цитирани в
показанията на св.Й. Д. съдържат именно крайно негативна оценка за
нравствените,човешки качества и морала на тъжителя С.Г.В..В подкрепа на
показанията на св.Й.С.Д.,са и показанията на св.Н.Д.Т. който твърди,че
подсъдимия е използвал нецензурни думи,обидни за честта и достойнството на
тъжителя:“..Псувни имаше от страна на Д..Дали бяха „майка“,“баща“,не се
сещам,но псуваше.Показанията на горепосочените свидетели се подкрепят и
допълват помежду си и в своята единност обуславят извод за съставомерност на
поведението на подсъдимия в осъществяването на престъпление по чл.146 ал.1 от НК.Ето защо съдът прие,че посочените и изречени от подсъдимия по отношение на
пострадалия думи,следва да се приемат като обидни и унизяващи личността на
последния.Отправените обръщения,цитирани по-горе,преминават границите на етично
общуване и нравствените норми на приличие,приети в обществото.Несъмнено е
настъпването на противоправния резултат от това деяние-чувството за оскърбление
и унизеност на пострадалия,нарушаване на самопредставите му и собствената му
самооценка като член на обществото.Предвид на това съдът призна подсъдимия за
виновен за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК,извършено с пряк
умисъл,целящ настъпването именно на посочения по-горе противоправен
резултат.Въпреки липсата на искане в тази насока съдът служебно обсъди въпросът
за приложение на института на реторсия,като прие,че не би могъл да намери
приложение в случая,доколкото по делото е установено,че пострадалият не е
отвърнал на подсъдимия с подобни обидни реплики.
Съдът призна подсъдимия за виновен по
посочените текстове на НК,като отчете,че не са налице предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на глава VIII,раздел IV от НК,тъй като е налице процесуална
пречка,визирана в чл.78а ал.6 от НК-множество престъпления,в процесния случай
причиняване на телесна повреда и нанасяне на обида под формата на реална
съвкупност.
Съдът призна подсъдимия за
виновен по посочените текстове,като при индивидуализацията на наказанията за
всяко едно от двете извършени престъпления в съвкупност след извършване на
цялостна проверка на събраните по делото доказателства,предвид разпоредбата на
чл.36 и чл.54 от НК съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото
съдебно минало на подсъдимия,в резултат на настъпилата реабилитация и трудовата
му ангажираност.Като отегчаващи вината
обстоятелства,съдът прие недобрите характеристични данни.Съдът определи за
извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК едно от алтернативно предвидените
наказания,а именно пробация.Настоящия състав счита,че предвид характера на
наказанието и възможните пробационни мерки,които включва същото е най-подходящо
за личността на подсъдимия,който е трудово ангажиран.Съдът предвид това
конкретизира наказанието Пробация,като наложи на подсъдимия двете задължителни
пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.Съдът определи продължителността на наложените мерки-към
минимума,при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,посочени
по-горе,поради което в този размер наказанието е достатъчно и би изпълнило
целите,възложени от закона.
За извършеното престъпление по
чл.146 ал.1 от НК,съдът наложи на подсъдимия предвиденото наказание Глоба в
минимален размер от 1000 лева,като съобрази размера с обстоятелството,че
подсъдимия е трудово ангажиран,но упражняваната от него професия не предполага
особено високи доходи,същият е женен и има семейство,за което полага грижи..В
този смисъл предвид материалното му състояние съдът счита,че размерът на
глобата е съответен и справедлив,определен в съответствие с указаното в чл.47
ал.1 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи общо наказание,а именно най-тежкото-Пробация,включваща двете
задължителни пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
С налагане на така определеното
наказание настоящия състав на съда счита,че ще бъдат постигнати целите на
наказанието,визирани в чл.36 от НК-за осъществяване на индивидуалната и
генералната превенция и възпиране на подсъдимия да върши нови престъпления.
Съдът се произнесе и по
предявените граждански искове като прие,че същите са основателни и следва да
бъдат частично уважени,по следните съображения: По категоричен и безспорен
начин,описан по-горе,в наказателния процес се доказа,че събитията от които
произтичат неимуществените вреди за пострадалия действително са настъпили,че
тези събития имат характер на престъпления по смисъла на НК,че са извършени виновно от подсъдимия,както,че
настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянията
му.Предвид това,че основание на гражданския иск в наказателния процес е
деянието на подсъдимия,предмет на обвинението/т.1 от ППВС № 9/1961г. изм. с
ППВС № 7/1987г./ съдът прие,че са налице всички елементи за уважаването на
предявената гражданска претенция в частичен размер от 1000/хиляда/ лева,ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
задължението за причинените болки и страдания от престъплението по чл.130 ал.2
от НК и в частичен размер от 500/петстотин/ лева,ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението за унизената
чест и достойнство от престъплението по чл.146 ал.1 от НК.В останалата част до
5000 лева предявената гражданска претенция за причинените болки и страдания от
престъплението по чл.130 ал.2 от НК и в останалата част до 1000 лева
предявената гражданска претенция за унизената чест и достойнство от
престъплението по чл.146 ал.1 от НК се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Съдът се произнесе по въпроса за
разноските като осъди подсъдимия Д.Г.И. да заплати на С.Г.В. ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 712/седемстотин и дванадесет/лева,представляваща
направените от тъжителя съдебно-деловодни разноски,от които 180 лева определено
възнаграждение на вещо лице,20 лева депозит за разпит на двама свидетели,12лв.
внесена държавна такса за образуване и водене на наказателното производство и
адвокатско възнаграждение в размер на 500лева,съгласно приложеното по делото
адвокатско пълномощно,като и да заплати по сметка на КРС сумата от 60/шестдесет/лева,представляваща държавна
такса от 4 % върху уважения размер на предявените
граждански искове съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси които се събират
от съдилищата по реда на ГПК.
По изложените съображения,съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: