РЕШЕНИЕ
№ 19302
гр. София, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110151167 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу „***“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 191,99 лв. - частично вземане от общо 300 лв.,
представляваща неустойка за невърнато бордово устройство съгласно т. 5.3 от Ценоразпис
към договор № ***/*** г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси
на база изминато разстояние и на база време, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № *** от *** г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно ползване
бордово устройство ***, сер. № 03005375310466. Посочва, че към 07.09.2022 г., в
продължение на повече от 30 календарни дни, не били генерирани пътни такси за
превозното средство, с което е било свързано процесното бордово устройство, поради което
и на основание т. 15.16 от Общите условия към договора ищецът твърди да е поканил
ответника чрез уведомление по електронна поща, да върне устройството в 15-дневен срок от
получаване на уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество не го е
върнало, като след приспадане на предплатения от ответника баланс по договора, същият е
останал задължен за сумата от 191,99 лв.С оглед изложеното прави искане сумата да му бъде
заплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „***“ ЕООД.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
22.10.2024 г., ответникът не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира разноски
единствено за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., които на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 191,99 лв. - частично
вземане от общо 300 лв., представляваща неустойка за невърнато бордово устройство
съгласно т. 5.3 от Ценоразпис към договор № ***/*** г. за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3