Решение по дело №299/2018 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 66
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20184320200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 02.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от председателя АНД № 299/2018 г. по описа на съда и  за да се произнесе, съобрази следното:

           

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.П. И., ЕГН **********, действаща в качеството на ЕТ "Е. – В. П.", ЕИК ****** седалище и адрес на управление с. П., обл. Л., ул. "Г. С. Р." № /* срещу Наказателно постановление № ******-******/26.10.2017 г., издадено от И.С. З. - директор на ТД на НАП В. Т., с което на  жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от  ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Жалбата първоначално е подадена в Районен съд Ловеч, където е било образувано НАХД 689/2018 г. по описа на съда, съдебното производство по което е прекратено с определение на съда от 16.10.2018 г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Луковит.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, навеждат се твърдения за маловажност на случая и се иска същото да бъде отменено алтернативно да бъде изменено с налагане на имуществена санкция в законовия минимум.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не се представлява.  

Административнонаказващият орган взема участие в съдебното заседание чрез гл. юрисконсулт Маргарита Жиянова, която оспорва жалбата, навежда доводи за законосъобразност на наказателното постановление и моли за потвърждаването му.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 14.06.2017 г., за времето от 10.30 ч. до 11.30 ч.,  по повод постъпил сигнал била извършена проверка  за спазване на данъчното законодателство от М.И.М. и С.И.Г. - инспектори по приходите в ТД на НАП В. Т., офис Плевен в търовски обект  - павилион, находящ се в с. П., ул. "Г.С.Р." № * и стопанисван от жалбоподателя  ЕТ "Е.- В.П., ЕИК *******.  Проверката била извършена в присъствието на упълномощено лице П.Н.А./дъщеря на жалбоподателката/. 

Преди легитимирането си контролните органи са извършили контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,50 лева, за което им бил издаден фискален касов бон от  наличното в обекта работещо фискално устройство /ФУ/  модел Daisy eXpert 01-KL с ИН на ФУ № DY387212 и ФП 36520696, като според отбелязването на фискалния бон, същият бил издаден на 11.06.2017 г.  в 20:43 ч. Според отбелязването на отпечатания дневен финансов отчет, същият бил изваден на 11.06.2017 г. в 20:46 ч. По този начин е констатирано, че часовникът на фискалното устройство работи с отклонение от астрономическото време от 61 часа.

При извършеното фактическо засичане на касовата наличност в проверявания обект в момента на проверката в касата е установена сума в брой в размер на 50,70 лева, за която упълномощеното лице П.А. е съставила и подписала опис, а разчетеният оборот от инсталираното в обекта ФУ, към момента на проверката, съгласно отпечатания и иззет като доказателство дневен финансов отчет  бил в размер на 68,70 лева, като по този начин е установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер на 18 лева, които не били отразени във ФУ с функцията "служебно изведени" суми. Установено е, че книгата за дневните финансови отчети е хронологично водена  и съгласно нормативните изисквания, като на датата на проверката имало вписана сума 18.00 лева за разход зареждане на стока с час 09.30 ч.  За осъществените действия на място е изготвен протокол за извършена проверка № 0239589 от 14.06.2017 г. Протоколът е съставен в присъствието на упълномощеното лице П.Н.А., която вписала в него, че отрицателната разлика в касата е поради взети пари за зареждане на стока.  

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № ******/22.06.2017 г. от М.И.М., участвала в проверката,   за това, че  задълженото лице ЕТ "Е. – В. П." не е изпълнило задължението  поддържа показанията на часовника на наличното в обекта фискално устройство Daisy eXpert 01-KL с ИН на ФУ № DY387212 и ФП 36520696 в съответствие с астрономическото време и да не допуска отклонения по-големи от два часа.

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 25, ал.7 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието и връчен на упълномощено  от едноличния търговец лице Преслава Николаева Александрова, която го подписала, като вписала, че няма възражения.  Писмени възражения не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, при идентично описание на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и посочване на правната му квалификация, на 26.10.2017 г. е издадено атакуваното НП от директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Отразено е, че нарушението е извършено за първи път, както и че не са налице препоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства: АУАН № F308236/22.06.2017 г., протокол за извършена проверка № 0239589 от 14.06.2017 г., ведно с касов бон, дневен финансов отчет и опис на паричните средства в касата, пълномощно, заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП и др.,  свидетелските показания на актосъставителя М.И.М., които съдът кредитира като непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства. Страните по делото не оспорват така установената фактическа обстановка, като възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно т.1.1 б."г" от   заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г.  на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП В. Търново, офис Плевен съгласно т.2.1 от цитираната заповед, ЗДДС и НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /в редакцията, действала към датата на нарушението/.

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 са задължени да поддържат показанията на  часовника-календар  на ФУ в съответствие с астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен от доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. 

 Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118,  ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането  на  нормата на чл 118 ЗДДС.

При преценка на изтъкнатите по-горе фактически обстоятелства съдът намира за категорично и  безспорно установен факта, че на посочената в НП дата при извършена проверка в търговския обект, стопанисван от ЕТ "Ема - Ваня Петкова", и при извършване на контролна покупка от ФУ, се констатирало, че  часовникът на ФУ работи с отклонение от астрономическото време от 61 часа. Поради това съдът счита, че  жалбоподателят не е изпълнил  задължението си да поддържа  часовника-календар на ФУ в съответствие с астрономическото време, като не допуска отклонения, по-големи от два часа, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че  часовникът на ФУ при започване на проверката в 10:30 часа на 14.06.2017 г. е показвал 20:43 часа с дата 11.06.2017 г. , което съставлява нарушение на  чл. 25, ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя.

 За това административно нарушение АНО е наложил на ЕТ "Ема - Ваня Петкова" имуществена санкция в размер на 700 лева на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект).

Втората алинея на чл. 185 ЗДДС  се прилага, когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по размер санкции -  тези по ал. 1.

В случая АНО е приел, че нарушението на жалбоподателя не е довело до неотразяване на приходи, поради което е приложил привилегированата разпоредба и е определил санкцията в границите, предвидени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 700 лв. настоящият състав  го намери за необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание  в размер по-висок  от минималния. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 500 лв., съобразявайки, че нарушението е първо и като намери наказанието в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Обстоятелството, че  нарушението не води до неотразяване на приходи няма как сам по себе си да обуслови извод за маловажност, защото именно този факт е предпоставка за налагане на санкция по по-леко наказуемия състав на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,  а не по основния на чл. 185, ал.2 от същия закон. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН за конкретното нарушение следва да са налице някакви изключителни обстоятелства, отличаващи го от всички останали нарушения от този род, а такива по делото не са установени.В процесния случай следва да се има предвид, че се касае за несъответствие от 61 часа, т.е. отклонение над нормативно допустимите два часа с още 59 часа. Освен това при проверката е установено и друго нарушение, касаещо отрицателна разлика в касовата наличност, за което макар и да не е съставен АУАН, не е без значение за преценката за маловажност на деянието.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  ******/26.10.2017 г., издадено от И.С.З. - директор на ТД на НАП В.Т., с което на  ЕТ "Е. – В.П., ЕИК *******, седалище и адрес на управление с. П., обл. Л., ул. "Г. С.Р." № * е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от  ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС  като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500.00 лева..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: