Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 460 /
09.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 3329 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
Д.Г.Д.,*** и съдебен адрес ***, офис 2, чрез адвокат С.К. е предявил иск против
Областна дирекция на МВР – Бургас, с който претендира заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лв., произтичащи от
незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-004402 от 23.01.2017г. на
началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, представляващо
платено възнаграждение на един адвокат за воденото от ищеца пред Районен съд – Бургас
АНД №918/2017г. и Административен съд – Бургас КАНД №2228/2017г., както и
законната лихва от 15.11.2017г. – датата на постановяване на решение № 1906/15.11.2017г.
по КАНД № 2228/2017г. по описа на Административен съд – Бургас до окончателното
плащане. Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и
пледира за нейното уважаване.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез юрисконсулт Д., оспорва
предявеният иск и иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на иска.
Факти:
От
представените по делото доказателства се установява, че с наказателно
постановление № 16-0769-004402/23.01.2017г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Бургас на ищеца Д.Г.Д., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас от Д., за което е било
образувано административно-наказателно дело № 918 по описа на съда за 2017г. С
решение № 1299/26.07.2017г., съдът е отменил наказателното
постановление. Това решение на районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Бургас, който с решение № 1906/15.11.2017г. по КАНД № 2228/2017г. е оставил в сила решението на районния
съд. Решението на Административен съд – Бургас е окончателно.
В
процеса пред Районен съд – Бургас настоящият ищец е имал процесуално качество
на жалбоподател и е бил представляван от упълномощен представител – адвокат. В
този съдебен процес жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение (л.25 от АНД № 918/2017г. на БРС). Жалбоподателят е извършил
разноски и в производството пред Административен съд – Бургас, което е било
образувано по касационна жалба на издателя на наказателното постановление – началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас, и в което е бил ответник.
За адвокатска защита на тази инстанция е заплатил адвокатски хонорар в размер
на 300 лв. (л.11 от КАНД № 2228/2017г. на Адм. съд – Бургас).
Правни
изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК- областните дирекции на МВР
са юридически лица по силата на закона – чл.37, ал.2 ЗМВР, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
Въпросът
с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски
възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните
постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по
тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното решение платеното
възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при обжалване по
съдебен ред на наказателно постановление, в случаите, когато наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява имуществена
вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на
наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. За това съдът няма да
излага мотиви в тази насока.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и
общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
За уважаване на предявения иск ищецът
следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял
описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения
незаконосъобразен акт.
Непозволеното увреждане представлява
сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на
държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деяние се разбира
конкретна външна проява на едно лице, изразена както в действие, така и в
бездействие. То е противоправно, когато противоречи на правните норми.
Освен противоправното деяние за
наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която
е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В
конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено – платено
възнаграждение за адвокат за осъществено от него процесуално представителство
по воденото от ищеца пред районен и административен съд административно-наказателно
производство.
Както
беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразността на наказателното постановление. За да е налице въобще
вреда следва да се докаже не просто, че в съдебното производство по обжалване
на наказателното постановление е участвал адвокат, но и че страната е платила
реално възнаграждение на този адвокат.
В
процесния случай не е спорно, че наказателно постановление № 16-0769-004402 от
23.01.2017г. на началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ е
отменено по съдебен ред и отмяната е влязла в сила. Производството се е развило
на две съдебни инстанции, като пред всяка от тях са направени и претендираните
разноски за възнаграждение за процесуален представител. Възнаграждението за
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален
успешен изход от спора.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е доказана по основание и размер.
Претендирана
е лихва от 15.11.2017г. – датата на постановяване на решение № 1906/15.11.2017г.
по КАНД № 2228/2017г. по описа на Административен съд – Бургас до окончателното
плащане. Макар да става въпрос да една и съща лихва, определена по един и същ
начин, прието е лихвата до завеждане на съдебното производство да се нарича
мораторна, а тази дължима от завеждане на това производство до окончателното
плащане – законна. Това е така, защото в гражданското съдопроизводство лихвата
до завеждане на исковата молба е акцесорен иск върху чиято цена се дължи
държавна такса. В настоящото производство със и без предявен акцесорен иск за
мораторна лихва размера на дължимата държавна такса за образуване на съдебното
производство не се променя. По тази причина съдът счита, че няма процесуална
пречка да се разгледа искането за присъждане на лихви, независимо, че не е
претендиран конкретен размер на лихвата до завеждане на исковата молба. Съгласно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. За периода от 15.11.2017г.
– датата на постановяване на решение №
1906/15.11.2017г. по КАНД № 2228/2017г. по описа на Административен съд –
Бургас до 05.12.2017г. – датата на
завеждане на ИМ лихвата определена по този начин върху главницата – 600 лв.
е 3,51 лв.
Процесуалният
представител на ищеца е направил своевременно искане за присъждане на разноски
по настоящото дело.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът
е доказал следните разноски: платена държавна такса в размер на 10 лв. (л.9) и 300
лв. адвокатско възнаграждение (л.3). В настоящия случай, претендираните
разноски следва да се присъдят в пълен размер на 310 лв.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас да
заплати на Д.Г.Д.,*** обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600
(шестстотин) лева, изразяващо се в платено адвокатско възнаграждение по АНД № 918/2017г.
на Районен съд – Бургас и КАНД № 2228/2017г. на Административен съд – Бургас, в
резултат на които е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
16-0769-004402 от 23.01.2017г. на началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция“, ведно с мораторната лихва от 15.11.2017г. до 05.12.2017г. в размер на
3,51 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас да заплати на Д.Г.Д.,***
направените по делото разноски в размер на 310 (триста
и десет) лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: