Определение по дело №1339/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 231
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Асен Владимиров Попов
Дело: 20193100601339
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер231/4.3.2020г.Град Варна

 

 

 

Варненският окръжен съд                                                      Наказателно отделение

На девети март                                                           Две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        АСЕН ПОПОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЯНА ПАНЕВА

                                                                              СТОЯН ПОПОВ      

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Асен Попов

ВЧНД 1339 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

След разглеждане на ВЧНД №1339/2019г. по описа на  Окръжен съд-Варна и постановяване на съдебен акт, в наказателно отделение на 29.11.2019г.,е била депозирана частна жалба от адв.С.Д. - процесуален представител на В.В. – частен тъжител по НЧХД№5102/2017г., изпратена по компетентност на ВОС от първоинстанционния съд. С жалбата се е искало да бъдат изменени решенията, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, обективирани в Присъда №99/18.04.2019 г. на ВРС по НЧХД№5102/2017 г.  и Решение на ВОС по ВЧНХД 856/2019 г. -  в частта на присъдените в полза на подсъдимите разноски,  които с оглед прекомерност на същите, да бъдат намалени до размер на 400 лв.  С оглед обстоятелството, че посоченото в жалбата искане е относимо общо към всички присъдени по делото разноски – както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, ВОС се е произнесесъл единствено относно допустимост на същата в частта й с която се искало редуциране размера на сумата, с която ч.т.В. е осъден  да заплати сторените по въззивното дело от подсъдимите лица разноски, а по отношение на останалите - то в тази си част, жалбата е била отнесена към ВРС.

Доколкото постановеното от въззивният съд Решение, с което е потвърдена Присъдата на ВРС и частният тъжител е осъден да заплати направани по делото от подсъдимите пред ВОС разноски не подлежи на инстанционен контрол, включително и в частта, в която съдът се е произнесъл за сторени по делото разноски, то и в този смисъл по отношение редуциране размера на същите - жалбата на адв.С.Д. - процесуален представител на ч.т.В.В., като недопустима е била върната с определение на съда от 09.12.2019г..

Срещу връщането е била депозирана частна жалба от адв.Д., като съюата е била администрирана по компетентност на ВКС.

С Определение на ВКС от 05.02.2020г. жалбата на адв.Д., като недопустима е била оставена без разглеждане.

 

На 24.02.2020г. е депозирана и настоящата жалба, отново от адв.Д., с аналогично искане за редуциране на присъдените разноски, този път адресирана до Апелативен съд Варна.

Последната настоящия състав на ВОС намира за недопустима.

Освен първоначално изложеното в предходното определение, налице е и още едно основание, а именно, с оглед характера на основното производство- за престъпление преследвано по тъжба на пострадалото лице, апелативните съдилища не са инстанция по разглеждане на делото, независимо дали по основния въпрос или по въпроси по които съда се произнася с определение.

 

Предвид изложеното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ВРЪЩА жалбата от 24.02.2020г. на адв.С.Д. - процесуален представител на В.В. – частен тъжител по НЧХД№5102/2017 г. , с която се иска редуциране размера на сумата,  която ч.т.В. е осъден да заплати като сторени  по ВЧНХД 856/2019 г.  пред ВОС разноски.

 

Определението за връщане на жалбата, подлежи на съдебен контрол пред ВКС в 7-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                2.