Р Е Ш Е Н И Е № 260049
гр. Пловдив, 09.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
с участието на прокурора
ДАНАИЛА СТАНКОВА и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2215 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът Б.В.В., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***-***,
чрез адв. Р.Н. и адв. Т. Т., е предявил срещу Прокуратурата на Република
България осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с Постановление от ***
г. по преписка № 3097/2006 г. на РП - *** е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК за
това, че през периода от *** г. до *** г.
е причинена тежка телесна повреда. Тъй като 4 г. по-късно пострадалото
лице е починало на *** г., пр.пр.№ 3097/2006 г. на РП - ***, ведно с Дознание №
522/2006 г. на II РУП на МВР е изпратена по компетентност на Окръжна
прокуратура – ***, като е образувана пр.пр.№ 1133/2011 г., ДП № 144/2011 г. на
ОСлО при ОП – ***.
С Постановление от *** г.
на ОСлО при ОП - *** Б.В.В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, а с Постановление от *** г. на ОП - ***
наказателното производство е прекратено срещу четирима от привлечените в
качество на обвиняеми, включително и срещу *** Б.В.В.. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 144/2011 г. е обжалвано и е
отменено от ПОС с определение от *** г., а делото е върнато на ОП - *** за
допълнително разследване с дадени указания. Със свое Определение №
467/27.07.2016 г. по в.ч.н.д.№ 393/2016 г. Апелативен съд – *** е отменил
определението на ПОС по ч.н.д.№ 941/2016 г. и е потвърдил Постановление
от *** г. на Окръжна прокуратура – *** за прекратяване на наказателното производство
по сл.д. № 144/2011 г. на ОСлО при ОП – ***.
Основание за иска
е прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е
извършено от лицето, посочено в чл. 2 ,ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, което
съответства и на съдебната практика, приета в т. 7 на ТР № 3/22.04.2005 г.,
постановено по т.гр.д.№ 3/2004 г., ВКС, ОСГТК. От момента на привличане на Б.В.
в качеството му на обвиняем на *** г. до влизане в сила на акта за прекратяване
на наказателното производство спрямо него - *** г., са изминали *** г., *** месеца и *** дни, преживени в тревога
и безсъние, непрекъснат стрес и страх, смущение от образуваното наказателно производство
срещу него, очаквана несправедлива осъдителна присъда с лишаване от свобода,
страх от загуба на професията си, крайно накърнен професионален имидж. Бил силно
разстроен. потиснат, посрамен от обвинението в тежко престъпление и
професионална небрежност, поради което се затворил в себе си, станал
необщителен, започнал да страни от приятелите и колегите си, нямал настроение
дори за хобито си - ***, с което е успявал да пребори стреса от отговорната си професия,
изпитвал притеснения и несигурност от осъждане и загуба на професията си.
Наказателното
производство се отразило и в трудовите му правоотношения - екипността се
разпаднала, непрекъснато се носели слухове, професионалният му имидж бил силно накърнен,
поради което през *** г. напуснал работното си място, а сега работи като ***в ***
„***“ – ***. *** и *** на ищеца започнали да се отнасят с недоверие към него и
професионалните му качества, усещал пренебрежение и съмнения в професионализма
му. При срещи с органите на следствието, прокуратурата и съда изпитвал неописуем
страх, изпадал в панически стрес и опасения, че ще бъде изкупителна жертва и ще
бъде осъден, както и че ще бъде лишен от ***. Загубил апетит, отслабнал,
изпитвал безсилие, безсъние и безспокойство, бил силно разстроен. Вследствие на
психическите травми - остра тревожност и свръх-стрес, настъпили и физически такива
– артериална хипертония, синусова тахикардия, надкамерна тахикардия, за което
провеждал медикаментозно лечение, като здравословното състояние на ищеца е
непоправимо и той ще търпи тези вреди до края на живота си.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
Прокуратурата на РБ да му заплати исковата претенция в размер на 60 000
лв. – обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от *** г., както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура – ***, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло
иска като недоказан и неоснователен, както и претенцията за лихви.
Твърди, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за прекратяване на
наказателното производство с влязъл в сила прокурорски акт; за наличие на
твърдените неимуществени вреди и непосредствената им връзка с обвинението за
престъпление от общ характер, както и техния размер.
Счита, претендираното
обезщетение от 60 000 лв. за изключително завишено по размер и неотговарящо на
принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Липсват доказателства
за датата на привличане на ищеца като обвиняем - *** г., т.е. относно началния
момент на търсене на вреди, поради предприета наказателна репресия, и съответно
тяхната продължителност. Липсват и твърдения и доказателства за прилагана в
хода на наказателното производство мярка за процесуална принуда.
Евентуално
счита, че при доказаност на претенцията следва при определяне размера на
обезщетението да се отчетат и обстоятелства, че производството е водено и срещу
още 3 лица, чието процесуално поведение също е от значение за продължителността
му; ДП се е отличавало с фактическа и правна сложност /изготвени 8 СМЕ/, като наказателното
производство е приключило в досъдебната фаза.
На основание чл.
5, ал. 1 от ЗОДОВ и т. 3 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС моли Прокуратурата на
РБ да бъде освободена от отговорност за твърдените вреди, тъй като ищецът има
изключителна вина за настъпилия негативен резултат. Алтернативно моли да се приеме,
че ищецът е допринесъл за настъпването на този резултат, поради което следва да
се намали отговорността на ответника на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното дознание № 522/2006 г. на 2-ро РПУ – ***, се установява, че
с Постановление от *** г.
по преписка № 3097/2006 г. на РП - *** е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК за
това, че през периода от *** г. до *** г.
като *** в *** на *** „***“– *** е причинил тежка телесна повреда на Н.Г.Н., ЕГН **********,
от ***, изразяваща се в продължително разстройство на съзнанието и постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Поради липса на достатъчно и безспорни доказателства за причината за спиране на
сърдечната дейност на пострадалия и изпадането му в клинична смърт,
наказателното производство е спряно с Постановление от *** г. на РП – ***,
което е отменено с Определение от *** г. по ч.н.д.№ 820/2008 г., ПРС, 6 н.с.
Наказателното производство още няколко пъти е било спирано и възобновявано,
като са проведени множество разпити на свидетели и са назначени единична,
тройна, петорна, седморна и деветорна комплексни медицински експертизи, както и
първа и втора допълнителни седморни и деветорни такива.
Тъй като пострадалият Н.Г.Н., ЕГН **********,
е починал на *** г., пр.пр.№ 3097/2006 г. на РП - ***, ведно с Дознание №
522/2006 г. на II РУП на МВР е изпратена по компетентност на Окръжна
прокуратура – ***, като е образувана пр.пр.№ 1133/2011 г., ДП № 144/2011 г. на
ОСлО при ОП – ***.
С Постановление от *** г.
на ОСлО при ОП - *** настоящия ищец Б.В.В. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като на *** г. при
независимо съизвършителство с В.В.М., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН **********, и
Г.Г.П., ЕГН **********, е причинил смъртта на Н.Г.Н., ЕГН **********, поради
немарливо изпълнение в качеството му на ***
– ***в *** „***“ – *** на *** г. на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. С
Постановление от *** г. на ОСлО при ОП – *** настоящият ищец Б.В.В. отново е
привлечен като обвиняем за посоченото по-горе престъпление.
Наказателното производство е било
частично прекратено от ОП – *** по отношение на обвиняемия Р.А.Д., като
постановлението е отменено от съда с определение от *** г. по ч.н.д.№ 573/2012
г., ПОС, потвърдено с определение от *** г. по в.ч.н.д.№ 267/2012 г., ПАС, като
въззивният съд е указал на ОП – *** да повтори онези действия от разследването,
които са извършени он ОП – *** при нарушаване правото на защита на обвиняемите Р.Д.и
Б.В., които ималт един и същ защитник – адв. К., въпреки наличието на
противоречиви интереси между тях.
С Постановление от *** г. на ОП – ***
наказателното производство е прекратено, като постановлението е отменено от
съда с Определение № 37/21.01.2014 г. по ч.н.д.№ 49/2014 г., ПОС, потвърдено с
Определение от 18.03.2014 г. по в.ч.н.д.№ 87/2014 г., ПАС.
От приложеното ч.н.д.№ 941/2016 г.,
ПОС, е видно, че с Постановление от *** г. на ОП – *** наказателното
производство по ДП № 144/2011 г. на ОСлО при ОП – ***, водено срещу Р.А.Д., ЕГН
**********, В.В.М., ЕГН **********, настоящия ищец Б.В.В. и Г.Г.П., ЕГН **********,
за престъпление по чл. 123, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, е прекратено, тъй
като макар да се констатирани пропуски в *** в ***в ***и в ***, при липса на ***
не съществуват доказателства за пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между *** и настъпилата почти *** г. по-късно смърт на пострадалия.
Постановлението за прекратяване на
ДП № 144/2011 г. е обжалвано и е отменено от съда с определение от *** г. по
ч.н.д.№ 941/2016 г., ПОС, а делото е върнато на ОП - *** за допълнително
разследване с дадени указания. По протест на ОП – *** срещу това определение е
образувано в.ч.н.д.№ 393/2016 г., ПАС, като с Определение № 467/27.07.2016 г. въззивният
съд е отменил определението на ОС – Пловдив по ч.н.д.№ 941/2016 г. и е потвърдил Постановление
от *** г. на ОП – *** за прекратяване на наказателното производство по ДП №
144/2011 г. на ОСлО при ОП – ***, като е приел, че „дори привлечения към наказателна отговорност субект да е извършил
нарушения на служебните си задължения, ако същите нямат решителен каузален
принос за настъпилия вредоносен резултат, няма как да бъде ангажирана
наказателната му отговорност за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК“.
По делото е приета комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза с вещи лица *** М.Г.Г. – ***, и А.Я.Д. – ***, заключението на която
съдът възприема като компетентно, безпристрасно изготвено и неоспорено от
страните. От експертизата, от обясненията на вещите лица, дадени в съдебно
засадение на 04.02.2021 г., както и от приложената медицинска документация на
ищеца Б.В. се установява, че привличането
му в качеството му на обвиняем и провежданите разпити във връзка със смъртта на
пациент през периода *** г. – *** г. са се отразили на психическото му
състояние, като са провокирали за продължителен период от време повлияване от
неблагоприятни, негативни и нежелателни емоции. Психологичните преживявания и
механизми на въздействие, които процесната ситуация е оказала върху на него,
имат нормалпсихологичен характер и отреагиране според капацитета на интелекта и
личноста. От мед. документация се установява, че през посочения период Б.В. е
посещавал ***, който е проследявал и контролирал състоянието му амбулаторно,
като е изписвана медикаментозна терапия, която е корегирана според интензитета
на симптоматиката на тревожно-депресивното състояние на ищеца. Поставени са му
диагнози „Постравматично стресово
разстройство“, „Генерализирана тревожност“, „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“, без данни за депресивен епизод с психотична симптоматика.
Посочени са периоди на по-изразени и
интензивни нива на безпокойство, напрегнатост, безсъние, колебания в
настроението, депресивност, телесен дискомфорт – предимно на етапите, на които
е бил пряко ангажиран с призоваване пред органите на реда. В посочения период
от време ищецът е имал функциониране, за което са житейски изводими и други
ситуации с преживявания на натоварване, стрес, травма – в професионален и личен
план, но не са били в изразени стойности, които да са нарушили качеството му на
психична дейност и функциониране.
Б.В. е преживял състояние на Остра
стресова реакция, която не е довела до разстройство в адаптацията му.
Обективизирано е Посттравматично стресово разстройство, което е последица от
Остра стресова реакция, което е контролирано, преодоляно и преживяно под
контрол от специалист и спецификите на диференцираната му личност и интелект. Би
могло да се приеме за достоверно, че описаните негативни преживявания на ищеца
са в причинно-следствена връзка с воденото по същото време наказателно
производство срещу него. Няма данни преживяното да се е отразило неблагоприятно
на качеството на професионалния живот на ищеца и на уменията му в дейността си.
Ценностната му система е съхранена, тъй като тя е плод на неговото възпитание,
но е променен начинът на нейното проявление - как да постъпи, дали да
предприеме съответни действия, за които преди не би се поколебал, и какъв
резултат и положителна ефективност би имала неговата активност. Макар и с
неблагоприятните емоции, на които е бил подвластен, той се е справял със
служебните си ангажименти по регламент, според капацитета на диференцираната си
личност, характеровата си обособеност и интелект. Неприятните емоции се допуска
да са били в посока на изпитвани унижение, накърнено професионално достойнство,
потиснатост, усещане за непълноценност на работното си място - далеч от
неговите представи за професионална кариера. Не са установени психични
нарушения в пряка причинна връзка с процесната ситуация, които да са нарушили
качеството му на функциониране в сферите на ежедневието му.
Психологичното състояние на Б.В. към
момента на експертизата е обичайно за него и не се установяват смущения, които
да покриват критериите на актуално психично разстройство.
По делото е приета СМЕ, изготвена от вещото лице *** Б.В.Я., която съдът
възприема като компетентна и безпристрастно изготвена, макар и оспорена от
ищеца. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на
07.07.2021 г., се установява, че през периода *** – *** г. ищецът е имал 7 посещения при ***и 2 посещения при
кардиолог, както и едно през *** г, (след прекратяване на наказателното
производство). Кардиологът е документирал налично заболяване „Артериална хипертония - II стадий.
Синусова тахикардия“. Артериалната хипертония
се дефинира при систолно АН равно или над 140 mmHg
и/или стойности на
диастолното артериално налягане равни или по-високи от 90 mmHg. При ищеца е документирано АН 162/98;
155/92; 160/100, т.е. това е 1 - 2 степен: 1-ва степен - 140-159/90-99 mmHg;
2-ра степен -
160-179/100-109 mmHg. Втори стадий по СЗО (Световната
здравна организация) означава с органни промени, но без декомпенсация и усложнения.
При трите прегледа кардиологът намира от ехокардиографското изследване начална
левокамерна хипертрофия (задебеляване на стената на лява камера), което е
критерий за органно увреждане, без декомпенсация на функциите, т.е. II стадий
по СЗО. Синусовата тахикардия не е диагноза, а обективна находка при прегледа и
се дефинира със сърдечна честота над 100 уд./мин. И при трите прегледа не е
отбелязана такава - 82 уд./мин.; 78 уд./мин.; 88 уд./мин.
Артериалната хипертония (АХ) е
най-честото хронично заболяване, като над 45% от мъжете и над 40%
от жените на възраст 26 - 64 г. в България са с АХ, т.е. над 2 200 000 от
българите са с АХ. В 90 - 95% от случаите на АХ причините остават неизвестни,
тъй като това е многофакторно обусловено заболяване. Рисковите фактори, които
увеличават вероятността (риска) от възникване на АХ са две групи: променими и
непроменими. Променимите рискови фактори са: наднормено тегло, повишена
консумация на готварска сол и алкохол, ниска физическа активност и заседнал
начин на живот, тютюнопушене, психо-емоционално напрежение и стрес.
Непроменимите рискови фактори са: възраст, пол, раса, наследственост, генетично
предразположение.
При ищеца са налице рискови фактори
като пол, възраст, психо-емоционален стрес. При него АХ е новодиагностицирана и
протича неусложнено, без хипертонични кризи, новопоявили се ритъмно-проводни
нарушения, без прояви на остра или изострена сърдечна недостатъчност, без остри
съдови нарушения, като остър миокарден инфаркт и/или остър мозъчен инсулт или
остра дисекация на аортата. Предвид липсата на данни за предходни заболявания,
диагностицирането на Артериална хипертония може да се счита за влошаване на
здравословното състояние. Но тъй като това е многофакторно заболяване, трудно
може да се даде еднозначен отговор за причинно-следствената връзка между
заболяването и воденото наказателно производство.
Психическото пренапрежение може да
бъде пусков механизъм за възникването на есенциална хипертония, за влошаване на
болестта и за поява на усложнения, но не може да се разглежда като
самостоятелна причина за есенциалната хипертония. Заболяването при ищеца
протича неусложнено, не е имало хоспитализации и прегледи по спешност, както и
трайни инвалидизиращи последствия, поради което воденото наказателно
производство не може да се разглежда като причина за настоящото му здравословно
състояние.
Във връзка с оспорване заключението
на СМЕ с вещо лице – ***е изслушана повторна експертиза с вещо лице *** К.А.С.
– ***, която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и
неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 19.01.2022 г., се установява, че при първия преглед на
ищеца от *** Х.на *** е документино патологично повишено АН в покой, на базата на
което е поставена диагноза „Артериана хипертония, 2 степен и синусова
тахикардия“. От направеното образно изследване – Ехокардиография, е установена
начална форма левокамерна хипертрофия и диастолна левокамерна дисфунция. Така установените
структурни и функционални сърдечни изменения (задебеляване на сърдечните стени,
левокамерна диастолна дисфункция и синусова тахикардия) не настъпват внезапно,
а представляват компенсаторен механизъм за преодаляване на патологично повишено
АН. Компенсаторните механизми се включват най-често при Артериална хипертония с
давност, което би могло да подскаже, че ищецът може би е страдал от Асимптомна хипертония,
която не е била диагностицирана, като към прегледа липсват приложени
параклинични изследвания. На ищеца е била предписана комбинирана медикаментозна
терапия с Бетаблокер (Небилет, 5мг.) и АСЕ инхибитор (Престариум, 5мг.)
При втория клиничен
преглед на ищеца от *** Х.на *** е обективизирано наличието на сравнително
дълъг светъл период при пациента, почти *** години след първият преглед, и
наличието на епизоди от високо АН, главоболие и сърцебиене. От направената
Ехокардиография не се установява промяна спрямо предходната, която би могла да
подскаже, че има прогрес на заболяването, а от назначената терапия се вижда че
единият медикамент - Престаиум 5мг, е заменен със значително по-мощен такъв -
Нолипрел би-форте, съдържащ двойно по-голяма доза от лекарството АСЕ инхибитор,
в комбинация с диуретик - Индапамид 2.5мг
Третият клиничен
преглед на ищеца от *** Х.е направен на ***, тоест *** г. след влизане в сила
на акта за прекратяване на наказателното производство (***). От него е видно,
че дори след прекратяването му, както и на психоемоционалното напрежение и
страх от лишаване от свобода, ищецът продължава да страда от Артериална
хипертония, която по данни на кардиолога не само, че не е добре контролирана,
но протича и с хипертонични кризи.
Психоемоционалният
стрес и пренапрежение понякога могат да действат като отключващ и утежняващ
фактор, но никога не е той изолиран и единствен. В медицинската литература не
съществува отделна нозологична единица в класификацията на АХ, дължаща се на
психоемоционален стрес. Ето защо не може да се твърди, че за диагностицираната
при ищеца Артериална хипертония, протичаща с асцендентен ход и с усложнения
(хипертонични кризи), основна и водеща причина е психоемоционалния стрес и
пренапрежение.
При липсата на
детайлни клинични, параклинични (лабораторни) и инструментални изследвания,
които да потвърдят или отхвърлят наличието на недиагностицирани утежняващи или
тригериращи фактори като бъбречна патология, съдови патолигии и ендокринни
заболявания и т.н., не може да се приеме, че наказателното производство е водещ
фактор за влошаване на здравословното състояние на ищеца.
По делото са разпитани свидетелите И.П.К., В.Б.В. и М.В.В. – съответно *** и
*** на ищеца, и Д.Д.А., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по
отношение на свидетелките В.и М.В., с оглед близката им родствена връзка с
ищеца и възможната им заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. К. – близък приятел на ищеца, се установява, че „около
*** г. ми споделяше за момче, което е починало, и родителите му заведоха дело
срещу ***В. …с течение на времето започна да се притеснява, говореше, че е без
вина виновен. След това започна да споделя, че може да бъде осъден заради
смъртта на това момче, може да си загуби работата. След това започна да страни.
Имаме хоби, което практикуваме двамата, това е ***….Когато го каня да ходим на ***,
започна да отказва. Казваше, че не му се ходи, а след това започна да споделя,
че се притеснява за делото. Нямаше настроение, не искаше да ходи никъде. ….Той
се промени. По принцип е общителен човек. Познаваме се много добре и си споделяме
всичко и усетих промяната в него. Сега стана по мълчалив, не говореше много,
по-затворен. Това негово състояние продължи около *** - *** години. Считам, че
определено той не се чувстваше психически много добре. Тъй като го разбирах,
съм му предлагал да излезем на кафе, но той започна да страни и не искаше да се
виждаме. Вечер си говорим някой път 10, 15, даже 20 минути и когато се чувахме,
започна по-дълго да мълчи, да не говори нищо, усещах, че не желае да споделя
както преди, не беше онзи човек, който познавах преди това“.
В
този смисъл са и показанията на свид. А.– ***на ищеца: „През *** – *** г. беше, когато стана случай за някакво момче, което е
постъпило в ***при нас, когато ***В. е бил *** ….това дете се влошава няколко
дни по-късно, при което знам, че е привлечен като свидетел по този случай,
защото е минал на *** в *** при този ***. След това той разбра, че всъщност е
обвинен, а не е свидетел …Той започна да отбягва някои ***. Аз съм разчитал
преди това на него, но след като го обвиниха, той започна да страни и се
налагаше да търся други *** да ми ***. Той винаги е бил жизнерадостен и сега
продължава да е такъв, но това дело намери сериозно отражение върху поведението
му, което се изрази в това, че стана по-замислен, по-отвеян. Спомням си, че
имаше момент, в който той се притесняваше много, че може да влезе в затвора.
При това беше със съзнанието, че не е направил нищо и не е виновен с нищо в
случая. Всички знаеха за хобито му ***, но той се отказа от него. В момента
работим пак заедно от *** г. в *** „***“ …той беше голям инициатор да се
преместим, защото обстоятелствата в *** „***“го потискаха във връзка с това
обвинение, не се чувстваше комфортно и затова с чувство на облекчение се
премести в друга ***. Мисля, че имаше моменти, когато ходеше на психолог или ***,
защото не се чувстваше добре. …започна да ползва някакви лекарства за кръвното,
защото беше наистина много притеснен. …професионализмът се изразява и в това да
поемеш отговорност. Действително започна да поема отговорности, които са малко
по-малки от това, на което той е способен, за да избягва да приема по-големи
отговорности. Определено се чувстваше по-несигурен и по-често ме търсеше като
помощ, съвети и консултация. Дори в *** настоява да бъда аз водещ, където
следва да бъде той водещ ***“.
Според показанията на свид. В.В. през *** г. *** (ищецът) „сподели, че е викан да дава обяснения за някакъв
случай за някакво младо момче с Панкреатит, което е прехвърлено от друга ***. В
началото не беше притеснен, защото не виждаше причина. В последствие обаче му
изпратиха призовка за обвиняем и тогава вече разбра, че явно нещата се
задълбочават и изпадна в депресия, в шок, както и всички ние вкъщи. Започнахме
да търсим адвокати. Дотогава не се бяхме срещали с подобен проблем и беше
кошмар и ад вкъщи. Не знаехме какво да правим. Той много се потисна, изпадна в
депресия, затвори се в себе си, не искаше да говори с никого, не искаше да
излиза. Спря да ходи за ***, а винаги преди това му е било хоби. Не излизаше
никъде, дори на заведения, не искаше да се вижда с приятелите си. Дори с нас
трудно споделяше. … Тогава ми предстояха изпити и аз очаквах от него да е до
мен и да ме подкрепя с опит и съвети, но сякаш го бях изгубила като присъствие.
Толкова беше притеснен, че дори ми сподели, че е заделил сума пари, ако влезе в
затвора майка ми и аз да имаме с какво да живеем. Не си спомням точно кога, но
дело беше прекратено и баща ми беше оневинен.
Разлика има в предходното му поведение и сега, но
въпреки всичко се забелязва една унилост. Всичко това остави траен отпечатък у
баща ми. Има несигурност, затвореност. Не е същия човек, какъвто беше преди
това. Аз в момента работя като ***. В момента баща ми работи в *** „***“ като ***.
Той се премести, тъй като авторитетът му беше сринат, чувстваше се некомфортно
на предишната работа, колегите обсъждаха какво се случва и той реши, че е
по-добре да смени местоработата си, затова напусна и отиде да работи в *** „***“.
Мисля, че е посещавал ***по това време, ходеше на ***и на психолог, тъй като се
чувстваше неспокоен, имаше проблеми със съня, със сърцето. Мисля, че имаше
изписани лекарства, които приемаше“.
Според свид. М.В.„Преди *** г. съпругът ми не е имал
здравословни проблеми. През *** г. го подведоха под отговорност и тогава той се
промени много – стана нервен, неспокоен, започна да вдига кръвно, започна да
има бодежи в сърцето, не можеше да спи през нощта, защото се притесняваше от
обвиненията, които бяха много сериозни. …Съпругът ми не пуши, не употребява
системно алкохол, …не е бил с наднормено тегло …не консумира прекалено солени
храни …Преди *** г. съпругът ми ходеше много за ***, след това обаче прекъсна
всякакви контакти и не се е занимавал със спорт.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният от ищеца срещу
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан
по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на
деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния
закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на правозащитните органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на
предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у съответното длъжностно
лице, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за
разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде
търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите
предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от
предвидените в него специални хипотези.
В
конкретния казус от ангажираните писмени и гласни доказателства
се
установява, че ищеца Б.В.В., заедно още с три лица - ***в *** „***“– ***,
е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като
наказателното производство е било прекратено с Постановление от *** г. на ОП – ***,
потвърдено от съда и влязло в сила на *** г., поради което така повдигнатото
му обвинение е незаконно. В резултат на това ищецът е преживял тревога, безсъние,
стрес, страх от наказание „лишаване от свобода“ и загуба на професията си, накърняване
на професионалния му имидж, тъй като усещал пренебрежение и съмнения в
професионализма му, потискал се от обвинението в тежко престъпление и
професионална ***, поради което се затворил в себе си, станал необщителен,
започнал да страни от приятелите и колегите си, изоставил хобито си.
Според неоспореното заключение на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, Б.В. е преживял
състояние на Остра стресова реакция, която обаче не е довела до разстройство в
адаптацията му. Обективизирано е Посттравматично стресово разстройство, което е
последица от Остра стресова реакция, което е контролирано, преодоляно и
преживяно под контрол от специалист и спецификите на диференцираната му личност
и интелект. Негативните преживявания на ищеца са в причинно-следствена връзка с
воденото по същото време наказателно производство срещу него, като няма данни
преживяното да се е отразило неблагоприятно на качеството на професионалния
живот на ищеца и на уменията му в дейността му.
Според изслушаните две съдебно-медицински кардиологични експертизи, чието
оспорване е недоказано, психическото пренапрежение
може да бъде пусков механизъм за възникването на есенциална хипертония, за
влошаване на болестта и за поява на усложнения, но не може да се разглежда като
самостоятелна причина за есенциалната хипертония. Психоемоционалният
стрес и пренапрежение понякога могат да действат като отключващ и утежняващ
фактор, но никога не е той изолиран и единствен. В медицинската литература не
съществува отделна нозологична единица в класификацията на АХ, дължаща се на
психоемоционален стрес. Заболяването при ищеца
протича неусложнено, не е имало хоспитализации и прегледи по спешност, както и
трайни инвалидизиращи последствия, поради което воденото наказателно
производство не може да се разглежда като причина за настоящото му здравословно
състояние.
При тези фактически
обстоятелства съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната, гаранционно-обезпечителна отговорност на
държавата за репариране на причинените на ищеца Б.В. преки неимуществени вреди
от органите на Прокуратурата на Република България, които са в пряка причинна
връзка и в резултат на повдигнатото и подържано срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, което наказателно
производство е прекратено в досъдебната фаза, поради което предявеният иск
е доказан по основание.
Относно
размера на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира, че предвид
естеството и интензитета на отрицателните последици в емоционално и психическо
отношение, които той е претърпял вследствие на неправилното
му привличане под наказателна отговорност, а също и с оглед вида и характера на
обвинението, както и обстоятелството, че производството
не е приключило в разумен срок, следва да се присъди обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на общо 15 000
лв.
При условията на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ обаче обезщетението следва да се
намали на 10 000 лв., поради съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй
като в хода на наказателното производство са установени допуснати нарушения на
медицинските стандарти и пропуски при изпълнение на служебните задължения на
обвиняемите, довели до спиране на сърдечната дейност на пострадалия и
изпадането му в будна кома, което съставлява причиняване на тежка телесна
повреда, и само поради липса на аутопсия не е категорично установена причинно–следствената
връзка между нанесената тежка телесна повреда и последвалата смърт на
пострадалия, поради което наказателното производство за престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК (смърт, поради небрежност) е било прекратено.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди, ведно със
законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на *** г., но тъй като претенцията за забава е
предявена, считано от *** г., следва да се присъди от тази дата, до
окончателното плащане.
До пълния
предявен размер от 60 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБ следва
да заплати на ищеца направените от него разноски по производството, съразмерно
с уважената част от иска или общо 419 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, да
заплати на Б.В.В., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***-***,
чрез адв. Р.Н. и адв. Т. Т., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ
общо сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди – тревога, безсъние,
стрес, страх, накърняване на професионалния имидж, потиснатост, затворил се в
себе си, станал необщителен, странял от приятели и колеги, изоставил хобито си,
в резултат на повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК по ДП № 144/2011 г. на ОСлО при ОП – ***,
прекратено с влязло в сила на *** г. Постановление от *** г.
на ОП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да
заплати общо сумата 419 лв. (четиристотин и деветнадесет лева) – такси и
разноски по съдебното производство, съразмерно с уважената част от иска, като
до пълния предявен размер от 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………..
/М. Бедросян/