РЕШЕНИЕ
№ 2754
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330116772 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Б. И. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ и за периода 21.02.2019 г. – 09.04.2021 г. има задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 2238,57
лева за собствен обект, находящ се в гр. ... За потребените количества били издадени
фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на
170,49 лева за периода 30.04.2019 г. – 31.03.2021 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.
Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 26, ал.2 ОУ,
първоначално по данни на СТИ, след което служебно, поради неизправността му и
липсата на подмяна.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4656/21.05.2021 г. по ч.гр.д. №
7759/21 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
1
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба, макар същата и приложенията да са редовно връчени лично.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4971/10.05.2022 г.,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
доказателства за плащане на 91,56 лева – ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 47,98 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от
НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. И. Б.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********
следните суми: 2238,57 лева - главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 21.02.2019 г. –
09.04.2021 г. за обект, находящ се в гр. ...; 170,49 лева - обезщетение за забава за
периода 30.04.2019 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда – 14.05.2021 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4656/21.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7759/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес:...да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: общо 191,56 лева /сто деветдесет
и един лева и петдесет и шест стотинки/ - разноски в настоящото производство и общо
97,98 лева /деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ - разноски по ч.гр.д.
№ 7759/21 г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3