Определение по дело №65400/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32373
Дата: 15 септември 2023 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20221110165400
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32373
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110165400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК,по молба на заявителя. Моли се съдът да
измени определението си, с което заповедта е обезсилена, като не присъжда разноски на
длъжника, защото разноските не са поискани във възраЖ.ето, респективно – не са
представени доказателства същите да са сторени, ако са представени доказателства на по -
късен етап, то и същите са злоупотреба с право. Прави се евентуално възраЖ.е за
прекомерността им.
В дадения срок за отговор на молбата по чл. 248 ГПК ответната страна по молбата,
сочи, че същата е недопустима, защото заявителят не е обжалвал определението, в частта, в
която заповедта е обезсилена, и неоснователна, защото счита, че първият момент, в който
би могъл да поиска разноски, е бил моментът на подаване на молбата за обезсилване на
заповедта, с която са представени доказателства, като счита и възраЖ.ето за прекомерност за
неоснователно.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна – подадена е в срока за обжалване на определението, с което заповедта е обезсилена,
ето защо е допустима. Неоснователно е възраЖ.ето на длъжника по заповедта за
недопустимостта на молбата. В определението се съдържат два акта – определение, с което
заповедта се обезсилва, и определение, с което се присъждат разноски. Двете определения
имат относителна самостоятелност – първото подлежи на обжалване и от двете страни по
делото, а второто –на изменение по реда на чл.248 ГПК. Ето защо, всяка от страните може
да подаде както искане за изменение по чл.248 ГПК, така и отделна, самостоятелна жалба.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
СРС е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено възраЖ.е по чл.414
ГПК, с приложено адвокатско пълномощно.С разпореждане от 15.3.2023г., на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск. На 15.5.2023г. е постъпила молба вх.№ 134476, от
длъжника, с която се сочи, че се прави искане за обезсилване на заповедта, защото не е
1
предявен иск в едномесечния срок, както и се прави искане за присъждане на разноски в
полза на длъжника. Към молбата са прилоЖ. договор за правна защита и съдействие,
сключен на 27.2.2023г. в който е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение за
защита по делото е 600 лева, както и че същото е платимо по банков път, по посочена в
договора банкова сметка. Представено е извлечение от банкова сметка на адвоката, от което
е видно, че на 1.3.2023тг., сумата е платена.
Ето защо, доводите, излоЖ. в молбата на заявителя са неоснователни- договорът за
правна защита е сключен между датата, на която е залепено уведомление по чл.47 ГПК за
длъжника /20.2.2023г./ и получаването на препис от заповедта, от страна на процесуалния й
представител /2.3.2023г./, в договора е уговорено възнаграждение и начин на плащането му,
като преди подаването на молбата за присъждане на разноските по делото,
възнаграждението е било платено от длъжника.
Относно възраЖ.ето за прекомерност, направено от заявителя – същото е
своевременно, тъй като е направено в първия момент, в който заявителят е узнал за искането
на длъжника за присъждане на разноски, но е неоснователно. Разпоредбата на чл.7,ал.7
НМРАВ предвижда минимално възнаграждение по заповедните дела, определяемо въз
основа половината от интереса, по реда на чл.7,ал.2 от същата Наредба. Интересът по делото
възлиза на 9163,20 лева, половината възлиза на 4581,60 лева, като съгласно правилото на
чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, минималното възнаграждение по делото възлиза на 758,16 лева, като
платеното 600 лева е под минимума.
Ето защо, молбата следва да се остави без уваЖ.е.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е изцяло молбата на вх.№ 203157/17.7.2023г. по чл. 248 ГПК
за изменение на определение № 19864/5.6.2023г. по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на заявителя.
ПРЕПИС да се връчи и на длъжника, чрез адвокат.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2