РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Б.град, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно
наказателно дело № 20241210200451 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. Х. с местоживеене в Б. , против НП№23-
1116-002127/07.09.2023г. , издадено от Началник на група в ОДМВР-Б.град,
сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложена санкция
„Глоба“ в размер на 100.00лв., във връзка с административно нарушение по
чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се застъпва становището за незаконосъобразност на
обжалваното постановление като се твърди, че то е издадено в нарушение на
процесуалните правила за това по ЗАНН, както и при неспазен срок по чл.34
от ЗАНН. Наред с това се сочи, че жалбоподателят не е извършил от
обективна и субективна страна вмененото му нарушение, а издаденото НП е
резултат на тенденциозно и субективно отношение към жалбоподателя от
страна на полицейските органи. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият, редовно и своевременно призован, не
ангажира свой представител по делото, в придружително писмо към
процесната административна преписка, застъпва позицията за
неоснователност на жалбата и законосъобразност на НП. Прави се и искане за
1
намаляване на адвокатското възнаграждение за защитник на жалбоподателя
заради прекомерност и по аргумент на чл. 63д от ЗАНН.
Районна прокуратура –Б., надлежно призована, не ангажира представител
и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./ НП е
връчено на жалбоподателя на 07.03.2024г.- и в законният срок срещу него е
депозирана процесната жалба на 20.03.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
аргументи:
Безспорно се установи с ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 11.08.2023г., длъжностно лице при сектор“Пътна
полиция“ към ОДМВР-Б – младши автоконтрольор св.М. Б., в присъствието
на св.Г. Н. Б., е издал на жалбоподателя АУАН№162717, за това, че на
15.01.2023г. , около 15.20 часа, на пътен възел „З “ на кръгово кръстовище с
път III-106, паркирал лек автомобил с марка „Р “ и с рег.№ , собственост на „Т
“ООД, с което създавал пречки за останалите участници в движението. В акта
е посочено също, че се издава във връзка с преписка №1116р-454/16.01.2023г.
по описа на сектор“Пътна полиция“-Б.град. Това описано деяние е
квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от
ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на 11.087.2023г., лично и срещу
негов подпис, като последният е отразил писмени възражения, а именно, че е
бил затворен от други автомобили в колона от такива и не е било възможно да
се придвижва с автомобила си.
Въз основа на АУАН, на 07.09.2023г., Началникът на група при ОДМВР-Б. ,
„Сектор“-Пътна полиция, е издал обжалваното НП№23-1116-002127, с което
за посоченото в акта нарушение, описано от фактическа страна и с посочена
негова правна квалификация, на основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП,
е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
100.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на 07.03.2024г.
2
След издаването на АУАН, жалбоподателят е поискал с нарочна молба от
14.08.2023г. той да се отмени, но това не е сторено от санкционния орган .
Към делото е приложена и цитираната в АУАН преписка с рег.№1116р-
454/16.01.2023г. по описа на санкционния орган, в която се съдържа докладна
записка от тази дата на Началник група „О “, старши инспектор –св.Г. Б.,
Декларация по чл.188 от ЗДвП и снимков материал, на който е заснето
процесното кръстовище с колона от автомобили навлезли в него, между които
и автомобила на жалбоподателя, както и множество полицейски служители,
които видимо регулират и /или охраняват в страни от кръстовището и извън
пътното платно в него. В докладната записка на св.Б. е посочено, че на
15.01.2023г., за времето от 14.00ч до 18.00 часа , във връзка с провеждане на
„М“ на ПВ“З “ и кръговото кръстовище“ “ на Е-79 и осигуряване на
обществен ред и допълнителна организация на движението за обезпечаване на
безопасни маршрути за движение, са констатирани нарушения само на леки
3 автомобила, между които и този посочен като управляван от жалбоподателя
и нарушенията са свързани с паркиране и престой. Заради последното е
предложил и да се образуват административно-наказателни производства
именно срещу водачите на тези конкретни 3 автомобила. С приложената към
тази преписка Декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е удостоверил,
че именно той е бил водач на посоченият в акта и в НП лек автомобил на
датата на твърдяното негово нарушение.
При разпита на свидетелите по акта Б. и Б. се установи, че процесният
АУАН е изготвен във връзка с организиран и провеждан протест на кръговото
кръстовище, което е на АМ“С “ при с.З, при който протестиращите били с
автомобили в колона, като същите в определен момент спрели в това кръгово
кръстовище и при моста преди него. Въпросното кръгово кръстовище било в
параметъра на обявения протест, но въпреки това, свидетелите приели, че
жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП, защото бил спрял в
кръстовището , с което бил блокирал движението в него. Св.Б. макар да е
актосъставител, твърди, че не е очевидец на нарушението, а изготвил АУАН
по преписката на св.Б. в офиса на санкционния орган и в отсъствието на дееца,
като в последствие му го връчил лично. Св.Б. уточнява, че на мястото на
протеста по негова информация е имало около 50 автомобила, които са били
участници в същия.
3
В своите обяснения жалбоподателя категорично оспорва извършването на
вмененото му нарушение и наведените в НП и АУАН фактически
обстоятелства. Същият заявява, че на процесната дата отишъл на протест,
организиран легално и разрешен предварително, за да изрази своята
гражданска позиция, без да е негов организатор. Протеста бил с леки
автомобили и той за това отишъл на мястото на протеста със своя автомобил
първона паркинга на „В “ в близост до Б. и с.П . След което в посочения час,
протестиращите тръгнали с автомобилите си като образували колона от около
70 автомобила, между които бил и самият жалбоподател със своя автомобил.
Х. уточнява, че неговия автомобил е бил 21-ви по ред в тази колона от
автомобили. Докато се придвижвали през двете кръстовища от с.П към
процесното място, колоната от автомобили спряла, тъй като водачите на
колоната /първите три автомобила/ спрели именно в едното кръстовище и
това принудило всички останали автомобили след тях, в това число и
автомобила на жалбоподателя да спрат също но място, кой до където е
стигнал, като мястото на спиране на Х. било също в кръстовище. По този
начин, жалбоподателят твърди, че бил блокиран да се движи, защото и зад
него и пред него имало други автомобили. Така останал в автомобила си на
място, докато се разместят първите автомобили в колоната и отново се
позволи придвижване на останалите автомобили, в това число и неговият .
Категорично отрича да е пречел на движението на други автомобили, защото
други извън тези в самата колона не е имало, а останалите автомобили в
колоната също били спрели и водачите им стояли в автомобилите си или
близо до тях. Х. посочва също така, че на място не му било съобщено, че
върши нарушение, а получил акта за това месеци по късно, като се
информирал, че избирателно и не на всички водачи в тази колона от
протестиращи автомобили бил съставен акт за нарушение, а само на няколко,
между които и на него, което именно счита за тенденциозно и субективно
отношение от органите на полицията. В подкрепа на тази своя теза в процеса
представи и флаш памет със запис на въпросният протест, както и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Х, предавал на живо протеста чрез негова
медия „П “ на процесната дата и място.
При разпита на св.Х и предявяване на съхраненото предаване на същият
на флаш-памет, представена по делото от жалбоподателя, но записана му
4
лично от този свидетел, се потвърди изцяло тезата на жалбоподателя Х., че
неговото присъствие на процесното място и на посочената в НП дата е било
свързано с участието му в граждански протест, като протеста бил с
автомобили и действително протестиращите били една колона от множество
автомобили, от която Х. бил 21-ви автомобил. На мястото на протеста и двете
кръгови кръстовища в близост до с.П , имало организация за провеждането
му, както и представители на полицията, които да обезпечават реда по време
на този протест. При навлизането на колоната от автомобили в двете
кръстовища, първите два автомобила, които са водели тази колона спрели на
място, а водачите им слезли от автомобилите, заключили ги и се отдалечили от
тях, с което именно тези водачи и автомобили са попречили на останалите да
се придвижат напред и така се наложило всички други в колоната да останат
по местата си, включително и в самите кръстовища, в това число и
жалбоподателя със своя автомобил. Св.Х също както и жалбоподателя е
категоричен, че местонахождението на автомобила на Х. към този момент в
самата колона е било такова, че той обективно не е могъл да излезе от нея и да
се придвижи с автомобила си нанякъде, тъй като не е имало място за това на
пътното платно. Този свидетел, както и записа на предаването му, излъчен от
него на живо по време на протеста обаче опровергават като място на
извършване на твърдяното нарушение заснетото в преписката на св.Б. , защото
жалбоподателят не е спрял, а само преминал през заснетото кръстовище в
снимковия материал към процесната административна преписка. След което,
той се е придвижил заедно със самата колона към второто кръстовище на
мястото, оставащо извън кадър в приложеният снимков материал по случая,
където именно се е наложило и принудителното спиране на жалбоподателя. В
тази връзка св.Х изрично пояснява, че той е заснемал протеста от първото
кръстовище, заснето в снимковия материал на св.Б., но спирането на
автомобилите, в това число и автомобила на Х. е станало във второто
кръстовище след него , останало на практика извън кадъра и на неговото
предаване. Именно и за това в записа на предаването по процесното
кръстовище автомобила на жалбоподателя само преминава през посоченото
кръстовище в НП, а не спира в него. Това спиране на автомобилите, според
св.Х е продължило около 5-10 минути, след което първите автомобили от
колоната отново са тръгнали и така цялата колоната е преминала през
кръстовищата в това число и жалбоподателя с автомобила си. Св.Х е
5
категоричен също, че е бил през цялото време на протеста, от започването до
завършването му и го е предавал на живо през своята медия, от което
направил и оставил запис в Интернет /фейсбук страницата на медията/, като
именно този запис предоставил на процесната флаш-памет на жалбоподателя
за нуждите на настоящото дело.
С приетата по делото Справка за нарушител/водач, се установява, че
жалбоподателят е санкциониран няколкократно за нарушения по ЗДвП до
датата на вмененото му нарушение по настоящият казус .
По делото е представена и приета като доказателство Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на полицейските служители на длъжност младши
автоконтрольори при ОДМВР, във връзка с изготвяне на фишове и актове за
нарушения по ЗДвП, както и правомощия на санкционният орган по издаване
на НП .
Изложените фактически обстоятелства се обосновават от цитираните
гласни, писмени и веществено доказателство, които не се оспорват от
страните в процеса и съдът ги кредитира като годни за изясняване на
обективната истина в настоящото производство.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл.98, ал.1 т.1 от ЗДвП .
Атакуваното НП не е спорно, че е издадено от компетентен за това орган,
като в тази насока се представи и изрична заповед на министъра на
вътрешните работи за делегирани правомощия/Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г./ В АУАН и в НП се съдържат всички задължителни
реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в това число дата и място на съставяне
на тези документи, орган по съставянето им, дата и място на твърдяното
нарушение, фактически обстоятелства за начина на извършването му, правна
квалификация и доказателства за това. Двата документа са връчени лично на
жалбоподателя, като в НП е посочена ясно и санкционната норма. Ето защо
възраженията на Х. за липса на основни реквизити в НП се явява
неоснователно.
При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
6
Съгласно нормата на чл. 34, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението, както и ако не е издадено НП в продължение на 6
месеца от издаването на акта, като в такава хипотеза, образуваното
административно-наказателно производство се прекратява.В конкретният
казус твърдяното нарушение е осъществено на дата 15.01.2023г., АУАН е
издаден на 11.08.2023г., след като е установен дееца с нарочна негова
декларация по чл.188 от ЗДвП от 20.07.2023г. От своя страна обжалваното
НП изготвено на 07.09.2023г., което е именно в 6-месечния срок от образуване
на административно-наказателното производство след издадения АУАН. Ето
защо и тези възражения за процесуална незаконосъобразност на НП, съдът
намира за неоснователни.
Независимо от горното, съдът счита, че със събраните по делото гласни и
писмени доказателства в процеса, не се потвърди и установи по несъмнен и
категоричен начин, извършването от обективна страна на вмененото
на жалбоподателя , административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С правилото на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, законодателят е въвел забрана за
престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението
пътен знак или сигнал.
Съгласно нормата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По
аргумент на чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или
за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.
В конкретният казус се доказа, че на процесната дата /15.01.2023г.,
около 15.20 часа/ и на процесното място / на пътен възел „З “ на кръгово
кръстовище с път III-106/, жалбоподателят Х. се е намирал с управляван от
него лек автомобил с марка Р “ и с рег.№ , като участник в граждански
7
протест, организиран и предварително разрешен от Кмета на Община - Б. ,
заедно с множество други водачи на автомобили, придвижващи се към
мястото на протеста в колона с повече от 50 автомобила. В тази колона се
доказа с разпита на очевидеца св.Х , обясненията на жалбоподателя,
показанията на свидетелите по акта Б. и Б., както и със снимков материал към
процесната административна преписка и заснето живо предаване на св.Х ,
съхранено на процесната флаш-памет, че автомобилът на жалбоподателя, не е
бил водещ или сред първите автомобили, а едва 21-ви автомобил. С тези
доказателства също така се установи по категоричен начин, че при
преминаване на въпросната колона от автомобили през двете кръстовища
между с.П и отбивката от тях за АМ“С “ и път Е-79, колоната е спряла и в
самите кръстовища за около 5-10 минути според св.Х , защото водачите на
колоната първи са спрели своето движение, излезли са от автомобилите и така
са препятствали възможността останалите автомобили, в това число и
автомобила на жалбоподателя, да продължат да се движат и да напуснат
кръстовището, на което са е били принудени да спрат заради тези извънредни
обстоятелства. През това време на временно спиране, Х. е бил в автомобила
си и след като колоната от автомобили отново е потеглила, той също е
продължил и преминал през кръстовището с колоната от автомобили. При
това положение, поведението на жалбоподателя не покрива признаците на
административно нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДЗвП, тъй като на
първо място не е налице паркиране от негова страна на процесната дата
и място, а по-скоро временен престой и то с конкретна обективна
причина- докато продължи движението на колоната от автомобили сред
която се е намирал на процесната дата и място, като наред с това той е
бил и принуден да спре от конкретните обстоятелства /спиране на
автомобилите водещи колоната от такива/, т.е. на лице са били и
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да се избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие /в казуса с автомобилите пред и след него във въпросната колона
от автомобили/. По този повод, св.Х е категоричен, че не е имало обективна
възможност след като е бил принуден да спре както жалбоподателя със своя
автомобил, така и всички останали автомобили в колоната на процесия
протест след първите водачи автомобили, нито пък е било възможно
жалбоподателя да изважда автомобила си от въпросната колона от моторни
8
превозни средства и да го придвижва нанякъде за да не остане на мястото си
на това принудително спиране.
Наред с това не се събраха и никакви доказателства, че е имало друго
движение и участници, на които с това принудително спиране заради
поведението на водачите на колоната от автомобили на процесната дата и
място, жалбоподателят да е попречил и респ. създавал пречки за
движение, както е посочено в обжалваното НП. Нещо повече, дори от
снимковият материал към преписката, макар и онагледяващ друго
кръстовище, а не това, на което е бил принуден временно да престои или спре
жалбоподателя, е видно, че освен колоната от протестиращи автомобили няма
друго движение , на което да се пречи с преминаването през въпросното
кръстовище .
Не на последно място, след прегледа на снимковия материал към
процесната административна преписка и заснетото предаване на процесния
протест от св.Хамбарджийски, се констатира, че жалбоподателят въобще не
е спирал с автомобила си на описаното в НП и заснето в снимковия
материал към него кръстовище, а само преминава през него заедно с
колоната от автомобили и спира в следващото кръстовище, което не е
заснето в снимков материал към процесната преписка, но бе възприето
при предявяване на представената флаш-памет със съхраненото
предаване от случая на св.Хамбарджийски.
Изложеното обосновава извода за недоказаност на твърдяното нарушение
от страна на жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна и
пълно опровергаване на фактическите обстоятелства за такова нарушение,
описани в обжалваното НП с показанията на очевидеца Х , който не е
заинтересован от изхода на процеса и съдът напълно кредитира показанията
му като годни и достоверни за изясняване на обективната истина в този
процес, още повече, че неговите показания напълно кореспондират и със
съдържанието на заснетото от него предаване във връзка с протеста и
поведението на жалбоподателя на процесната дата и място. Обратното,
показанията на св.Б. , който също твърди, че е очевидец на нарушението се
опровергаха от показанията на св.Х и заснетото от него предаване по случая,
както и от самият снимков материал , приложен към процесната преписка,
където не е заснето движение, на което да се пречи с преминаването на
9
автомобила на жалбоподателя през процесното кръстовище, без обаче
последното да е мястото на временното му спиране. От своя страна св.Б.
твърди, че не е очевидец на случая , а само издал АУАН по преписката на
св.Б., поради което съдът не кредитира показанията на последния като
достоверни за изясняване на обективната истина в процеса за извършено от
жалбоподателя административно нарушение в този казус .
Като не е отчел тези обективни факти и е издал обжалваното НП срещу
жалбоподателя за нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквото той не е
извършил, санкционният орган е изготвил материално незаконосъобразен
акт, който като такъв следва да се отмени.
Съдът намира за нужно да отбележи също, че е изключително озадачаващо
обстоятелството, че от цялата колона от автомобили на протестиращи водачи,
сред които е бил и жалбоподателя, включваща повече от 50 автомобила, също
спрели по аналогичен начин на неговия /принудени от конкретните
обстоятелства и поведението на водачите на колоната на протеста/, на
практика са съставени актове за нарушение за неправилно паркиране или
престой , респ.спиране на процесното място, на само 3-ма водачи, един от
които е бил и жалбоподателя Х.. Наред с това АУАН в казуса не е съставен от
полицейски служител, който е присъствал на мястото и е очевидец на случая,
сред десетките заснети и в снимковия материал към административната
преписка по делото такива, а от друг полицейски служител и то по преписка,
изготвена по докладна на свидетеля по акта Г. Б., който сам е разпоредил да се
издаде акт за нарушение именно на тези 3-ма водачи от цялата колона от
автомобили. Тези обстоятелства действително създават впечатление и
съмнение за някакво субективно отношение и тенденциозност към
жалбоподателя, в каквато насока и същият изрази своите впечатления от
случая в хода на процеса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.1 от
ЗАНН, Б.градският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№23-1116-
002127/07.09.2023г., издадено от Началник на група в ОДМВР-Б., сектор
„Пътна полиция“, с което на К. Т. Х. с адрес : Б. , бул.“Т “№ ет. , е наложена
10
санкция „Глоба“ в размер на 100.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б.град в 14-
дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
11