Р Е Ш Е Н И Е
№ 2098
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
Административен
съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието
на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАД № 2092
по описа на за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“против Решение №
1182/21.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2601/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, 10-ти състав, с което ГД „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на Ю. М.
А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Пловдив, със съдебен адрес:***,
сумата от 15000 лв. (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периодите от 08.03.2016 г. до 31.12.2018 г.,
от 01.01.2019 г. до 08.07.2020 г., от 24.07.2020 г. до 26.01.2021 г., от
05.02.2021 г. до 22.06.2021 г., от 25.06.2021 г. до 12.07.2021 г., от
20.07.2021 г. до 09.12.2021 г., от 05.01.2022 г. до 09. 01.2022 г., от
14.01.2022 г. до 16.01.2022 г., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г., от
21.04.2022 г. до 06.06.2022 г., от 09.06.2022 г. до 15.06.2022 г., от
25.08.2022 г. до 28.08.2022 г. при престоя му в Затвора – Пловдив, ведно със
законна лихва, считано от 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Поддържа
се,че оспореното решение е неправилно и необосновано и като такова следва да
бъде отменено,като в тази насока са изложени подробни съображения в жалбата.
В
писмен отговор от адв. Н. Д.,процесуален представител на ответника Ю. М. А., същата
поддържа,че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение и да бъде
оставено в сила решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Пловдив, като
правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, подадена от Ю. М. А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора-Пловдив, чрез адв. Н.Д.,***, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”,като се иска ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и
страдания за периода при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
периода от 08.03.2016г. до 10.10.2022г. /датата на подаване на исковата молба/
в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Според ищеца, нанесените му
неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса
на санитарен възел на определените и задължителни места; наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение и лекартства; липса на
подходяща за здравословното състояние на ищеца храна; липса на медицински
грижи; на ищеца е оказван психически тормоз от страна на служители в
Затвора-Пловдив, във връзка с подавани от него молби, с които търси правата си;
през 2021г., А. работел в стола на затвора, когато получил наказание за
неподдържане на скарата и аспиратора; ищецът се чувства дискриминиран на религиозен
принцип, тъй като се самоопределя като мюсюлманин, но администрацията не се
съобразява с храната по време на празниците; в килия №82 на пост 2 се пуши бонзай и всички настанени там приемат
наркотици; в килии №82 на пост 2 и №27 на пост 3, където е настаняван ищецът
имало дървеници, мишки и гризачи; поради факта, че затворници умират пред очите
на останалите лишени от
свобода, А. се травмира; на коридора няма баня и тоалетна,
общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно;
когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на
карето няма нито тоалетна, нито мивка; в килиите хигиената е лоша; към момента
в затвора няма пералня, поради което дрехите се перат на ръка, простират се в
килиите, поради което се образуват влага и мухъл; на трети пост липсва въздух и
пространство, в килиите има един прозорец, голяма част от лиш.св. пушат и в
стаята е винаги задимено; през лятото е много горещо, а през зимата е много
студено, а когато вали дъжд в стаята капе, тъй като няма керемиди.
Исковата
молба е приета за частично основателна.
Съдът
се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че
за периодите от 01.01.2019г. до 08.07.2020г., от 24.07.2020г. до 26.01.2021г.,
от 05.02.2021г. до 22.06.2021г., от 25.06.2021г. до 12.07.2021г., от
20.07.2021г. до 09.12.2021г., от 05.01.2022г. до 09.012022г., от 14.01.2022г.
до 16.01.2022г., от 19.01.202г. до 26.01.2022г., от 21.04.2022г. до 06.
06.2022г., от 09.06.2022г. до 15.06.2022г., от 25.08.202г. до 28.08.2022г.,
ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е
проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. м.
нетна площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, не е установена „пренаселеност на килиите“
като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.
За
уважения времеви период са налице материалноправните предпоставки за търсене на
материална отговорност за обезщетяване на причинени вреди във връзка с
незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, свързани с
поставянето му в нечовешко или унизително състояние при изпълнение на
съответното наказание, които са свързани и с изложените в исковата молба
обстоятелства.
Съдът
е приел още,че няма нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и
помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал А. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора
– гр.Пловдив на ищеца е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение
на времето на лишените от свобода от съответната група.
Като
неоснователни са приети и оплакванията за наличие на дървеници, хлебарки и
гризачи през разглеждания исков период. По делото,от страна на ответника са
изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са представени
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени, като
по делото са представени и протоколи да извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция
и дератизация.
Съдът е изложил подробни мотиви,че неоснователни и
недоказани са и оплакванията на ищеца за
липса на медицински грижи, липса на адекватно лечение и лекарства,като по делото не се събрани доказателства, за това А.
да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана. Не се
доказват и твърде общите твърдения на ищеца, че поради липса на медицински
грижи „много хора починаха“.
Недоказано
остава и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно
за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се
установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица.
Съдът
е приел за недоказани и твърденията, че
за да използват баня лишените от свобода преминават през открито пространство
(карето), което особено през зимния период създавало неприятно усещане, като
твърдяната последица изобщо не е доказана.
Неоснователни
са и твърденията относно оказван психически тормоз от страна на служители в
Затвора-Пловдив, във връзка с подавани от ищеца молби, с които търси правата си;както
и оплакванията по
отношение наложено на ищеца наказание за неподдържане на скарата и аспиратора
по време на устройването му на работа в затворническата кухня; липсата на въздух в спалните
помещения; че в затвора през
зимата е много студено, а през лятото е горещо.
Останалите
оплаквания на Ю.А. са приети от съда за основателни.
Като
краен резултат съдът е приел,че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: че в килия №82
на пост 2, където той пребивава, се пуши
бонзай, вследствие на което става задимено и не достига въздух; лирса на
подходяща храна за здравословното състояние на А.; чувства се дискриминиран на
религиозен принцип, тъй като се самоопределя като мюсюлманин, но
администрацията не се съобразява с храната по време на празниците; поради
факта, че затворници умират пред очите на останалите лиш.св., А. се травмира;
когато лиш.св. правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на
карето няма нито тоалетна, нито мивка; към момента в затвора няма пералня,
поради което дрехите се перат на ръка, простират се в килиите, поради което се
образуват влага и мухъл, както и че за периодите от 08.03.2016г. до
31.12.2018г., от 01.01.2019г. до 08.07.2020г., от 24.07.2020г. до 26.01.2021г.,
от 05.02.2021г. до 22.06.2021г., от 25.06.2021г. до 12.07.2021г., от
20.07.2021г. до 09.12.2021г., от 05.01.2022г. до 09.01.2022г., от 14.01.2022г.
до 16.01.2022г., от 19.01.202г. до 26.01.2022г., от 21.04.2022г. до
06.06.2022г., от 09.06.2022г. до 15.06.2022г., от 25.08.202г. до
28.08.2022г. при престоя в
Затвора-Пловдив А. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство
не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
В
мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и разпоредбата на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
както и е цитирал практика на ВАС и ЕСПЧ.
По
отношение на настъпилите неимуществени вреди, първоинстанционния съд е посочил,
че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност, сами по
себе си са от естество да причинят чувства на унижение и безпомощност. Според
съда, пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство,
което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство. В тази насока е цитирана и
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана и по размер от 15000 лева,като за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лева исковата претенция е отхвърлена. Върху главницата е присъдена и
законна лихва, считано от 10.10.2022г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното изплащане на сумата.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
в тази насока са следните.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: от липсата
на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в затвора
Пловдив.
Напълно
неоснователен е касационният довод на ГДИН, относно преценката на съда за
наличие на вреди, тъй като съобразно разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е направен обоснован и логичен извод, че поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия като пренаселеност, само по себе си е от естество, да
причини чувства на унижение и безпомощност. Тези условия са несъответни на
минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство и по отношение на другите уважени от съда
оплаквания на ищеца. Установената от доказателствата по делото липса на
минимална жилищна площ за част от периодите, несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат
да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл.8, §2 на ЕКПЧ прави изключение
единствено касателно намеса на държавата, предвидена в закон или е необходима в
интерес на националната и обществената сигурност или икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за
защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно,
тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на
изключенията по §2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Неоснователно
е искането на касационния жалбоподател, за отмяна на решението в частта му, с
която ГДИН е осъдена да плати обезщетение в размер на 15000 лева за посочените
в решението период за престоя на А. ***. Изводите на съда за размера на
обезщетението, съответстват на правилната преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират
вреди, както и реалното им въздействие върху жалбоподателя. В заключение,
размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение ,е съобразено с
времевата продължителност на търпените вреди от А. и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. Предвид изложеното,
съдът намира жалбата на ГДИН за неоснователна.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Ето
защо, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1182/21.06.2023 г.,
постановено по адм. дело № 2601/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
10-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.