Решение по дело №2860/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.Т., ЕГН **********,***, против отказ за връщане на СУМПС по заявление от 08.11.2023 г.

С уточняваща молба вх. № 2421 от 04.12.2023 г. се сочи, че предмет на жалбата е изричен писмен отказ с рег. № 10300-24327/15.11.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ гл.инспектор К. Н. при ОДМВР Пловдив.

Твърди се така посоченият отказ да е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с доводи, че, след като Т. е подал заявление след изтичането на наказанието, не му е върнато СУМПС, като неправилно АО приема, че висящото производство удължава срока на наказанието.

Претендира се адвокатско възнаграждение.

Представя се писмена защита.

За ответника –началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, се заема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на процесния отказ.

Същият е издаден на 15.11.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 20.11.2023 г. т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Оспореният изричен отказ подлежи на съдебен контрол.

Всичко това прави жалбата допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на това оспорване, съгласно изричното уточнение на жалбоподателя, е изричен отказ по негово заявление от 08.11.2023 г. за връщане на отнето СУМПС.

Не е спорно по делото, че на 07.11.2022 г. СУМПС на жалбоподателя е било временно отнето заради извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС под въздействието на алкохол, за което е съставен АУАН № АД/229483. Издадена е на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП и е била връчена на жалбоподателя ЗППАМ № 22-0438-000225/07.11.2022 г. за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Издадено е и НП № 22-0438-000659, обжалвано, влязло в сила на 20.11.2023 г.

Освен това, временно отнетото СУМПС е невалидно поради изтекъл на 02.02.2023 г. срок и същото не следва да бъде връщано, за което жалбоподателят е изрично уведомен с оспорения отказ. Впоследствие, видно от молба-становище (л.16) на ответната страна, изложено в придружителното писмо към представената административна преписка, след влизане в сила на НП и получаване на окончателното решение № 2106/20.11.2023 г. на АС-Пловдив в РУ-03 на 29.11.2023 г., данните са въведени в АИС АНД – НП № 22-0438-000659/30.11.2022 г. е влязло в сила, отпаднало е основанието на ЗППАМ № 22-0438-000225/07.11.2022 г. Прието е, че срокът на наложеното наказание с НП е бил изтърпян и още същия ден в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив е прието заявление за подмяна СУМПС с изтекъл срок на жалбоподателя и му е било издадено ново СУМПС № *********.

По делото няма спор по фактите.

Спорът е за това дали към 08.11.2023 г., когато жалбоподателят е направил такова искане, са били налице основанията СУМПС да му бъде върнато.

Доводите на жалбоподателя са именно в този смисъл . Според него СУМПС следва да му бъде върнато с изтърпяване на срока на наложеното му с НП наказание от 12 месеца.

Тезата на ответната страна е, че законодателят е изложил две хипотези за продължителността на временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 м. и сред тях няма такова „след изтичане срока на лишаване от право да управлява МПС, посочен в обжалваното НП“.

Жалбоподателят е поискал връщането на отнетото му СУМПС на 08.11.2023 г. Съгласно нормата на чл.171, ал.1, т.1, б.б от ЗДвП, на това основание временно се отнема СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Към момента на искането за връщане на СУМПС нито едно от тези основания не е налице - въпроса за отговорността е решен с влизане в сила на НП на 20.11.2023 г., не са изтекли и 18 месеца от издаването на ЗППАМ на 07.11.2022 г.

При това положение правилно е постановен и процесният акт. Този извод не се променя и от изложената подробна аргументация по писмената защита дотолкова доколкото в нея се смесват доводи относими към различни наказателно/административнонаказателно производства и това по ПАМ, същите не могат да бъдат прилагани по аналогия в настоящото, съответно са ирелевантни към предмета на спора. Законовата норма на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП изрично урежда продължителността на временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ и единствено тя намира приложение в случая. След като процесният отказ е съобразен именно с тази норма, същият се явява законосъобразен. Подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.Т., ЕГН **********,***, против отказ рег.№ 103000-24327 от 15.11.2023 г. по вх. № 103000-23799/08.11.2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: