№ 230
гр. Враца, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500315 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5094/09.07.2025г., подадена от К.
Х. И., ЕГН ********** от гр.Роман, чрез адв. К. Т. ВрАК, против решение №
45 от 14.03.2025 г. по гр. д. № 1174/2024г. по описа на PC - Мездра за 2023 г. в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от нея против
Община Роман, представлявана от кмета В. Р., обективно съединени искове за
отмяна на Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман, с която на
осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение като незаконосъобразна, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „***” в Домашен социален патронаж - Роман и
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 9 000 лв. за времето,
през което е останала без работа - за периода от 02.10.2024 год. до 02.04.2025
год., ведно със законната лихва, начиная от 16.10.2024 год. до окончателното
изплащане; с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение
по чл.220 от КТ в размер 3000 лв., както и претенцията й за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за разликата над 1 320.83 лв. до пълния
претендиран размер от 1500,00 лева, и е осъдена да заплати на Община Роман
деловодни разноски по компенсация в размер 800 лв.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие със
събраните доказателства, при непълнота и неправилност на обсъждането им и
в разрез с доказателствата по делото и смисъла на закона. Не споделя
1
мотивите на съда, като твърди, че в същите не се коментират и обсъждат
доказателствата - частично щатно разписание, лично негативно отношение
към нея от страна на работодателя, липса на реално съкращение на щата,
липса на подбор, назначаване на друго лице и увеличение броя на персонала.
Поддържа, че представените по делото щатни разписания са частични, че в
присъствената справка длъжността й е отразена само като „***“, въпреки че в
заповед № 95 от 02.10.2024 година на Кмета на Община Роман заеманата от
нея длъжност е „***“, както и че в приемо-предавателните протоколи е
отразено, че е МОЛ, какъвто е и новоназначения „***“ - МОЛ. Посочва, че от
Заповед № 982 от 22.07.2024 година на Кмета на Община Роман, е видно, че не
е налице съкращение, а дори напротив - увеличение на броя на персонала от
9,5 на 10 броя. Изтъква също, че не е извършван подбор, а е извършена оценка
на работата й, видно от докладна с вх. № 6100-7 от 08.07.2024 г., че в ДСП
Роман на трудови договори има и назначени пенсионери, които
„съкращението“ не е засегнало. Твърди, че от длъжностната характеристика на
новоназначената В. Т. се установява пълно съответствие с нейната такава, а
дори и да се приеме, че такова не е налице, то правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е съвсем различно от ползваното
от ответника такова. Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно
решение и уважи исковите претенции изцяло като й присъди направените
разноски пред второинстанционния съд.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Община Роман,
БУЛСТАТ: ***, с адрес и седалище на управление: ***, представлявана от
кмета В. Г. Р., чрез пълномощника адв. Р. А. от АК-Враца, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при стриктно съблюдаване както на материалния закон, така и на
съдопроизводствените правила. Твърди, че по делото е доказано, че за
извършеното съкращаване на щата е извършен подбор при спазване на
нормативните изисквания от работодателя - от приложените длъжностни
характеристики на длъжността „***“ и длъжността „***“ се установява, че
има съществени разлики в трудовите функции с оглед характера и естеството
на работа, включени са и нови по своята характеристика трудови функции,
което дава основание да се приеме, че е налице реално съкращение на щата.
Поддържа, че по делото е установено, че в новото щатно разписание в сила от
22.07.2024 г. за заеманата от въззивницата длъжност "***” не е предвидена
щатна бройка, поради което е налице реално съкращаване в щата. Посочва, че
в производството не са установени факти и обстоятелства, които да обосноват
извод за недобросъвестност от страна на работодателя, тъй като не е
установено промените в щатното разписание да са направени единствено с
цел уволнението на ищцата. Моли съда, да остави без уважение въззивната
жалба и потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и
обосновано, и да й присъди направените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
2
Във въззивното производство страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат съответно жалбата и отговора на същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд - Мездра е сезиран с искова молба от К. Х. И., с която е
предявила против Община Роман обективно съединени искове за признаване
на уволнението й, извършено със Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на
Община Роман, на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ -
съкращение в щата, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „Домашен социален
патронаж-Роман“, за заплащане на обезщетение за периода 02.10.2024 г. -
02.04.2025 год., в който е останала без работа, поради уволнението в размер 9
000 лв. - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ, ведно със законната лихва, начиная от 16.10.2024 год. до окончателното
изплащане; искове за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер
1 500 лв. и на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер 3000 лв., ведно със
законната лихва върху тези суми, начиная от възникване на задълженията, до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че със Заповед № 95 от 02.10.2024
година на Кмета на Община Роман трудовото й правоотношение с Общината е
прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение на щата,
след извършен подбор при спазване разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ. Смята, че
оспорваната заповед е издадена при нарушение на материалните разпоредби
на закона, като твърди, че не е налице реално съкращение на щата, както и че
не е извършван подбор, съгласно разпоредбата на чл.329 КТ, но дори и да е
извършен такъв, то същият е формален. Поддържа, че след уволнението й на
същата длъжност е назначено друго лице - В. Т.. Посочва, че е заемала
длъжност на материално отговорно лице (МОЛ), видно и от сключения на
30.04.2013 година трудов договор, както и от допълнително споразумение към
същия от 30.04.2014 година, поради което срокът на предизвестие, договорен в
т. 11 от трудовия договор, е три месеца, но не повече от остатъка на срока на
договора, като в т.9 от допълнителното споразумение изрично е посочено, че
непредоговорените условия на трудовия договор остават същите, което
обуславя интереса й да предяви и иск по чл.220, ал.1 КТ – за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на два месеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Роман, представлявана от
кмета В. Р., е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Навежда доводи за законосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата, съобразно разпоредбата на чл.328, ал. 1 от КТ.
Твърди, че К. Х. И. е започнала работа в ДСП по Трудов договор ***/2013 г.,
като считано от 02.01.2024 г. на основание Допълнително споразумение №
3
41/02.01.2024 г. към трудовия договор е заемала длъжността „*** ДСП“.
Поддържа, че със Заповед № ЗК-981/22.07.2024 г. на Кмета на Община Роман,
на основание чл.329, ал.1 от КТ вр. с чл.9, ал.1 и ал.4 от Наредба № 29 за
дейността на домашен социален патронаж и утвърдено щатно разписание на
ДСП, е извършено съкращение на щата като е съкратена длъжността „*** -
*** ДСП“, заемана от ищцата към този момент, а със Заповед № ЗК-
982/22.07.2024 г., считано от същата дата, е утвърдено ново длъжностно
щатно разписание, в което числения състав на ДСП - общ. Роман е намален на
10 /десет/ броя. Посочва, че ДСП функционира в рамките бюджет и щатните
бройки в ДСП се разкриват и закриват от кмета на Общината в зависимост от
наличието на финансови средства. Изтъква, че в ДСП-Роман е налице и
намаляване обема на работа, като от „Списък по населени места за брой
хранещи се към 30.06.2024г., на които се предоставя услугата от ДСП - общ.
Роман" се установява, че потребителите са 93 на брой. Изтъква също, че със
Заповед № ЗК-981/22.07.2024г. на Кмета на Община Роман е определен
съставът на комисията, която е следвало да извърши подбор, критериите -
„Квалификация“ и „Качество и начин на изпълнение на поставените задачи“,
срокът - до 26.07.2024 г., и лицата, между които да се извърши подбора. Също
така от зам.-кмета на Община Роман - С. Т., е отправена писмена докладна с
вх. № 61000-7/02.07.2024г., в която е изразена необходимостта от служител,
който умее да организира и борави с офис техника поне на средно ниво.
Твърди, че е извършен нужния подбор, при спазване на всички изисквания на
закона, което е отразено в Протокол от 26.07.2024 г.: комисията е извършила
преглед на щатното разписание на ДСП и преценка за квалификацията и
начина на изпълнение на възложените задачи от служителите, заемащи
съкратената длъжност „*** - ***“ и сходна на нея длъжност „Специалист СУ“.
Именно в резултат на извършения подбор е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, която е с по-нисък брой точки. По един от
критериите - „Качество и начин на изпълнение на поставените задачи“,
ищцата е получила 17 т., които значително се различават от получените от
другото лице - 40 т., като в протокола е отбелязано и единодушното мнение на
членовете на комисията, че ищцата К. Х. И. понякога има грубо и
неуважително държание към ръководството; че се затруднява или не желае да
работи по няколко неща едновременно, като на няколко пъти отказва да
изпълнява възложените задачи. Твърди, че назначената с трудов договор
***/01.10.2024г. В. Т. заема позиция с различни длъжностни спецификации и
умения, поради което счита твърдението на ищцовата страна, че същата е
назначена на същата длъжност за необосновано и неотговарящо на
действителността. Със законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, смята, че предявеният от същата иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението й за
незаконно и за неговата отмяна, следва да бъде отхвърлен изцяло. Липсата на
незаконност на уволнението и на основания за неговата отмяна предопределят
и неоснователността на акцесорния иск за възстановяване на предишната
4
работа, поради което смята, че и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от
КТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло. Поддържа, че изложеното обуславя и липсата на основания за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ на ищцата за оставането без
работа поради незаконност на уволнението за времето след прекратяване на
трудовото правоотношение. Наред с това посочва, че ищцата е предявила
исковите си претенции по чл.225 от КТ за времето от 02.10.2024 г. - до един
бъдещ период 02.04.2025 г. /който още не е настъпил/, поради което иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради обявяването
за незаконно уволнението на ищцата за периода следващ последното съдебно
заседание по делото пред Районен съд-Мездра, до изтичането на шест
месечния период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изтъква, че
претенцията й е за сумата 9 000 лв. за 6 месеца или 1500 лв. месечно, а видно
от представеното Удостоверение № 9400-2125 от 01.11.2024г., брутното
трудово възнаграждение на ищцата за м. 9/2024 г. е в размер 1320,83 лв. и това
би следвало да е основата на претенциите й на база един месец и тази сума
признава като основа за изчисление на дължимите й обезщетения. По
отношение на исковата претенция с основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът
заявява, че в Заповед № 95/02.10.2024 г. на Кмета на Община Роман, е
посочено, че дължимото обезщетение на ищцата по чл.222, ал. 1 КТ е в размер
на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без
работа, но за не повече от 1 месец, а видно от Удостоверение № 9400-2125 от
01.11.2024г, брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.9/2024 г. е
1320,83 лв. и това би следвало да е основата на претенциите й на база един
месец, т.е тази сума признава като дължима за обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ. Твърди, че към момента на входиране на исковата молба от ищцата -
16.10.2024 г., не е била налице законовата предпоставка да е останала без
работа в рамките на 1 месец, и това е единствената причина, дължимото
обезщетение от 1592 лв. да не е изплатено. Същото е начислено според
Удостоверение № 9400-2125 от 01.11.2024г. и следва да се изплати при
настъпване на предпоставките. По отношение на исковата претенция с
основание чл.220, ал.1 КТ ответната община излага твърдения, че с
постъпването си в ДСП - общ. Роман, ищцата К. Х. И. е започнала работа на
длъжност „*** ДСП“ по Трудов договор ***/2013 г., който трудов договор е
срочен, по Проект BG051P0001-5.1.04-0083-С000 - „Изграждане на общинско
звено за помощ и грижа в дома - Роман“ към Оперативна програма,
съфинансирата от Европейски социален фонд на ЕС, като вида на трудовия
договор обяснява и записаното в него предизвестие - 3 месеца. Впоследствие,
при сключването на последващ трудов договор и допълнителни споразумения,
с които правоотношението получава безсрочен характер, не е изрично уреден
срок за предизвестие, поради което следва по аналогия да се приложи
законовият такъв - 30 дни. Предизвестието е съставено и връчено лично срещу
подпис на ищцата на 02.09.2024 г., като съдържа всички необходими
реквизити за действителността му; същото е спазено от страна на Община
5
Роман, поради което искът с правно основание чл.220, ал.1 КТ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Моли съда да отхвърли
изцяло предявените обективно съединени искове и да й присъди деловодните
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства и е приложено копие от
трудовото досие на ищцата.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото заверено
копие от трудов договор, се установява, че на 30.04.2013 г. между Община
Роман, като работодател от една страна, и ищцата К. Х. И., като работник от
друга, е сключен трудов договор *** от 30.04.2013 г. Трудовият договор бил
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - за определен срок – до
30.04.2014г., във връзка с изпълнение на проект „Изграждане на общинско
звено за помощ и грижа в дома - Роман“ № BG051PO001-5.1.04-0083-С0001,
на длъжност „*** - ***“, място на работа Община Роман, Об.А-Роман.
Уговорен е и срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор – 3
месеца, но не повече от остатъка на срока на договора.
От техническо задание за *** – *** /длъжностна характеристика/ се
установява, че длъжността е подчинена на Кмета на Общината, а основните
задължения са: да организира дейността на Общинското звено и предоставя
информация за проекта на място; да събира информация за доставчиците на
услуги и потребителите, да поддържа и води досиетата на потребителите и
доставчиците на услуги, да събира потребителски такси, да води присъствена
форма 76, да разработва графици за предоставяне на услугите и др.
С допълнително споразумение № 90/14.07.2015 год. е променен срока на
договора, а именно по чл.67, ал.1, т.1 от КТ - за неопределено време, както и
основното месечно възнаграждение – 420,00 лева. Посочено е, че
непредоговорените условия на трудовия договор и допълнителните
споразумения към него остават същите. В периода от 2015г. до 2024г. между
страните са сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор, с
които е увеличавано основното месечно трудово възнаграждение на ищцата, с
последното от които № 41/02.01.2024 год. е увеличено основното месечно
трудово възнаграждение на ищцата на 933,00 лева, считано от 01.01.2024г.,
като не са правени други изменения в съществените елементи на трудовото
правоотношение.
С Докладна вх. № 61000-7/08.07.2024г. на зам.-кмета на Община Роман,
адресирана до кмета на Общината, е изразена необходимостта в новото
длъжностно щатно разписание да бъде предвидена длъжност за лице, което да
умее да организира и борави с офис техника поне на средно ниво.
Със Заповед № 982/22.07.2024 год. кмета на Община Роман е определил
числения състав на Домашен социален патронаж Роман - 10 бр., и е утвърдил
длъжностно щатно разписание на Домашен социален патронаж Роман от
6
22.07.2024 год.
Със Заповед № 981/22.07.2024 год. кмета на Община Роман е определил
комисия от трима членове – служители в общината, която да извърши подбор
между служителите в дейност „Домашен социален патронаж“, които заемат
длъжността „***“ и сходната на нея длъжност „специалист СУ“. В заповедта
са посочени критериите, въз основа на които да се извърши подбора между
служителите, заемащи посочените две длъжности: образование и
квалификация, по-добър работник/служител, начин на изпълнение на
задачите, и е определен срок, до който да се извърши подбора - до 26.07.2024
год.
В изпълнение на Заповед № 981/22.07.2024 год. на кмета на Община
Роман, назначената комисия е извършила преглед на щатното разписание на
ДСП и преценка на квалификацията и начина на изпълнение на възложените
задачи от служителите, заемащи съкратената длъжност „***“ и сходната на
нея длъжност „специалист СУ“, като резултатите са вписани в протокол от
26.07.2024г. /л.41-42 от делото/. По критерия квалификация ищцата е
получила 39 точки, а В. Т. – 45 точки; по критерия качеството и начина на
изпълнение на възложените задачи ищцата е получила 17 точки, а В. Т. – 40
точки. Комисията е изразила единодушно мнение, че К. Х. понякога има грубо
и неуважително държание към ръководството; затруднява се или не желае да
работи по няколко неща едновременно, като на няколко пъти отказва да
изпълнява възложените й задачи. В резултат на извършената преценка и
предвид описаните мотиви комисията е предложила да бъде прекратен
договора с ищцата.
На 02.09.2024 год. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение, със срок 30 дни; същата е уведомена, че след
изтичане на срока на предизвестието трудовото й правоотношение ще бъде
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на
щата.
Със Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман, на
основание чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ, при условията на
чл.329, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата,
поради съкращаване на щата в длъжностното разписание на служителите,
считано от 03.10.2024г. Заповедта е връчена на ищцата на 02.10.2024г.
От приложените към трудовото досие на ищцата уведомление по чл.62,
ал.5 КТ и справка за актуално състояние на трудовите договори на К. Х. се
установява, че работодателят е заявил и в НАП е регистрирано
прекратяването на трудовия й договор с Община Роман, считано от 03.10.2024
г.
По делото са представени 2 бр. щатни разписания в „Домашен социален
патронаж“ - Община Роман, утвърдени от кмета на Общината.
От щатното разписание в сила от 01.05.2014 г. е видно, че са утвърдени
общо 9,5 щатни бройки, в които са включени 1 щ.бр. „специалист „СУ“, 1
щ.бр. „***-***“ и 1 щ.бр. „***“. От поименното разписание в сила от
7
01.05.2014 г. е видно, че длъжността „специалист „СУ“ е била заета от В. Й. Т.,
длъжността „***-***“ не е била заета, а длъжността „***“ е била заета от
ищцата.
От щатното разписание в сила от 22.07.2024 г. е видно, че са утвърдени
общо 10 щатни бройки, в които са включени 1 щ.бр. „специалист „СУ“ и 1
щ.бр. „***“, като предвидените в предходното щатно разписание длъжности
„***-***“ и „***“ не фигурират. От поименното разписание в сила от
03.10.2024 г. е видно, че длъжността „***“ е заета от В. В. Т., а длъжността
„специалист „СУ“ е заета от В. Й. Т..
Към делото е приложен и трудов договор *** от 01.10.2024 год.,
сключен между кмета на Община Роман и В. В. Т., с който последната е
назначена на длъжността „*** ДСП“, както и длъжностна характеристика на
длъжността „***“. От същата се установява, че основната цел на длъжността
„***“ е да отговаря за приемането, съхраняването, стопанисването и
използване на стоково-материалните ценности, инвентар, канцеларски
материали и др., областите на дейност са: технически и информационно да
осигурява, обслужва и подпомага дейността в ДСП, като изчислява реалните
такси на хранещите се, отита събраните суми от такси на хранещите се в МДТ.
В длъжностната характеристика в 13 пункта са изброени преките задължения
на длъжността, които са: осъществява приемането, съхранението, отпускането
и отчитането на повереното му имущество; задължително води отчетна
документация при приемане, съхраняване и предаване на материалите и
имуществото; следи за движението на СМЦ и подава писмено информация в
счетоводството за настъпили промени; грижи се за доброто подреждане на
складовете и организира правилното съхранение на СМЦ намиращи се в
складовете; оформя получените дарения /ако има такива/; изучава нуждите от
закупуване на стоки и материали, приема и оформя поръчки и организира
закупуването им; ежедневно води изискваните регистри и документация за
изписване на хранителните продукти от склада, с което отчита разхода на
същите за деня; приема хранителните продукти в склада, като следи стриктно
за документи, отразяващи техния произход, качество, количество и
асортимент; отговаря за своевременното, качественото и точното определяне
на себестойността на продукцията и цената на порциите храна; отчита и
регистрира фактическия разход на суровини, материали, оборудване и енергия
за производството на храна и др.
Установи се също, че на 02.10.2024г. комисия от трима членове,
назначена със заповед на кмета на Община Роман е направила преглед на
съществуващите счетоводни оценки на сметка 3020 – хранителни продукти в
ДСП, по сметка 3020-11-3 – материали – амбалаж ДСП с МОЛ К. И., както и
на сметка 9902 в ДСП; направила е инвентаризация на сметка 3020 –
хранителни продукти в ДСП с МОЛ К. И.; присъствала е на приемане и
предаване на ДМА по сметка 2060-2 – стопански инвентар от МОЛ К. И. на
МОЛ В. Т., като резултатите са отразени в съставени приемо-предавателни
протоколи, подписани от членовете на комисията и от К. И., като предаващо
8
МОЛ, и от В. Т., като приемащо МОЛ.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
По исковете по за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата
длъжност на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е главният иск в настоящото производство, като
основателността на останалите обективно съединени с него искове е
обусловена от неговата основателност и доказаност. Установяване на
законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия
състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Тежестта на доказване лежи върху работодателя, който трябва да докаже, че
правото на уволнение е упражнено законно.
Безпротиворечива и последователна е практиката на ВКС, в която се
приема, че в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за
незаконност на уволнението, предявеният иск не може да бъде разгледан на
основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са
фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Затова
ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът-всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
В конкретния случай първият въведен от ищцата довод за незаконност
на уволнението е, че не е налице действително (реално) съкращаване на щата.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение №
5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК, основанието за
уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ е налице винаги, когато е извършено
съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини, и в този
случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това
основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално
съкращаване на щата.
Трайната и непротиворечива практика на ВКС - напр. Решение № 168 от
10.06.2014 г. по гр.д. № 5342/2013 г., IV г.о., ГК, Решение № 42 от 15.07.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 203/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 50041 от 07.07.2023 г.
по гр.д. № 1785/2022 г., III г.о., ГК и др., приема, че основанието по чл.328,
ал.1, т.2 КТ "съкращение в щата" се преценява винаги с оглед изпълняваната
от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е
приложимо не само когато е премахната длъжността като щатна бройка, но и
при наличието на трансформация - когато трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърля към друга длъжност със съществено различаваща се
трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности
със съществено различаващи се трудови функции.
Следователно, за да се приеме, че извършеното на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 КТ уволнение е законосъобразно, следва да бъде установено, че
9
се премахва самата длъжност, т.е. трудовите задължения, които тя включва, а
не броят на заемащите я по щатно разписание, а в случай, че към датата на
уволнението трудовите функции на премахнатата длъжност са преминали към
друга - да се докаже, че последната наред с тези функции съдържа и други
съществено различни такива.
В конкретния случай работодателят-ответник, който носи тежестта за
установяване законосъобразността на уволнението, не е провел такова
доказване.
От събраните доказателства се установи, че с щатното разписание от
22.07.2024 г. е съкратена щатната бройка за длъжността „***" в ДСП, която е
съществувала в предходното щатно разписание към 01.05.2014 г. Не се спори,
че това е заеманата длъжност от ищцата К. И. към момента на уволнението й.
Между страните не се спори, а и от щатното разписание от 22.07.2024 г. е
видно, че е разкрита една щатната бройка за длъжността „***“, която е заета
от В. Т..
Установи се също, от представените приемо-предавателни протоколи от
02.10.2024г., както и от техническото задание за длъжността „***" и от
длъжностната характеристика за длъжността „***“, че и двете длъжности са
материално-отчетнически, тъй като включват като трудово задължение
събиране, съхраняване, разходване и отчитане парични и материални
ценности. С посочените протоколи ищцата К. И., в качеството й на МОЛ, е
предала именно на заемащата длъжността „***“ В. Т., в качеството й на МОЛ,
описаните в протоколите хранителни продукти, амбалаж, препарати за миене
и почистване, стопански инвентар, кухненско и офис обзавеждане и др.
Наред с това, от съпоставянето на същностните характеристики на
длъжностите по новия и по стария щат е видно, че основните функции на
новата длъжност „***” съвпадат с част от трудовите функции на длъжността
„***" по стария щат, която се е заемала от ищцата преди трансформацията.
Различията са несъществени и се изразяват в това, че длъжността „***" наред
с материално-отчетническите функции е включвала и организационни и
деловодни такива (организиране дейността на Общинското звено и
предоставяне информация за проекта на място; събиране информация за
доставчиците на услуги и потребителите, поддържане и водене досиетата на
потребителите и доставчиците на услуги и др.), които не са включени в
длъжността „***“, а в длъжностната характеристика за новата длъжност по-
детайлно са формулирани задълженията. Иначе казано, естеството и характера
на работата и свойствените задължения за длъжността на ищцата са запазени в
новата длъжност.
За извършването на преценка дали между старата и новата длъжност
има различие, без значение от наименованието им, е естеството на
възложената работа и същностните определящи трудови функции. Ако между
тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма
същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции
не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Както бе
10
посочено, реално съкращаване е налице при наличието на трансформация, при
която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга
длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя
се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се
трудови функции. Следователно преценката дали е налице реално /а не
фиктивно/ съкращение на щата се предпоставя от съпоставянето между
трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищцата, и друга или
други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника-
работодател, за които ищцата твърди, че се осъществяват трудови функции,
несъществено отличаващи се от тези на заеманата от нея длъжност.
Същественото в случая е, че материално-отчетническите функции са
основните и при двете длъжности, поради което е налице идентичност в
трудовата функция между съкратената и нова длъжност. Наличието и на други
задължения в старата длъжностна характеристика по същество не променят
предмета на трудовата дейност. Когато от съществуващите трудови функции
за дадена длъжност отпаднат някои и те не променят същността на тази
длъжност, няма съкращаване на щатна бройка. Ето защо се налага извода, че
длъжността на ищцата не е престанала да съществува и са абсолютно запазени
трудовите й функции такива, каквито са били преди трансформацията.
Следователно не е налице реално съкращаване на щата в Домашния социален
патронаж към Общината.
Следва да се отбележи също, че по делото са налични данни за сходство
между съкратената длъжност „***“ и длъжността „специалист СУ“ (протокол
от 26.07.2024г. на комисията, извършила подбор), но работодателят не е
представил длъжностна характеристика на длъжността „специалист СУ“, от
която да се установят съществените за тази длъжност трудови функции и да се
направи извод за евентуално прехвърляне към тази длъжност на трудовата
функция на съкратената длъжност или на част от нея.
При тези съображения въззивният съд приема, че работодателят не е
доказал наличието на действително съкращаване на щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.
Предвид липсата на установено реално съкращение в щата, въпросът
дали е следвало да бъде извършван подбор по реда на чл.329 ГПК, което е
второто въведено от ищцата основание за незаконосъобразност на
уволнението, не следва да бъде обсъждан.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно и предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен. При това положение основателен
се явява и обусловения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна
безработица, вследствие на уволнението на основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Този иск е обусловен на първо място от незаконността на уволнението, а
11
при доказана незаконност – от установените вреди в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е
останал без работа. Тежестта на доказване по този осъдителен иск е възложена
на ищеца – той трябва да докаже, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение, причинната връзка с неправомерното
уволнение, претърпените вреди и техния размер. Уволненият работник или
служител, ищец по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
следва да докаже твърдението си, че в резултат на незаконното уволнение е
претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск
да получава трудово възнаграждение за период от 6 месеца след прекратяване
на трудовото правоотношение като докаже факта на оставане без работа и
размера на последното получено преди незаконното уволнение трудово
възнаграждение. (ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК).
С оглед извода на съда, че уволнението с оспорваната заповед е
незаконно, е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
От представените по делото (вкл. и пред въззивната инстанция)
доказателства (копие от трудова книжка на ищцата и от извършената в
съдебното заседание констатация от оригинала на този документ,
регистрационна карта на името на ищцата, издадена от Дирекция „Бюро по
труда“ гр.Мездра, филиал гр.Роман и служебна бележка от 10.01.2025г.,
издадена от тази дирекция, справка за актуално състояние на действащи
трудови договори на ищцата, издадена от НП-ТД - Велико Търново) се доказа,
че в претендирания период от 02.10.2024г. до 02.04.2025г. ищцата няма
сключени действащи трудови договори. От фактическа страна на спора в
отговора на въззивната жалба не се оспорва, че през този период ищцата не е
работила по трудови и други правоотношения и не е реализирала доходи от
престиране на работната си сила. Следователно, доказано е по делото, че след
прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответната община, през
исковия период от 02.10.2024г. до 02.04.2025г., ищцата е понесла вреди от
оставането си без работа. За тези вреди ответникът-работодател следва да я
овъзмезди с обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
времето, през което е останала без работа поради това уволнение, но за не
повече от шест месеца.
Както се установи, от приложените по делото удостоверение от
01.11.2024г., издадено от работодателя на ищцата и фишове за работна заплата
на ищцата, за месец септември 2024г. – месеца предхождащ уволнението, през
който ищцата е работила през всички работни дни, брутното трудово
възнаграждение на същата е в размер 1320, 83 лв. За времето, през което е
била без работа и за периода, за който претендира обезщетение - от
02.10.2024г. до 02.04.2025г., ищцата следва да получи общо обезщетение
7 924, 98 лева, до който размер иска е доказан и следва да се уважи като
основателен, а над този размер до предявения от 9000,00 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Също така, с оглед на естеството на обезщетението чл.225, ал.1 КТ, като
12
парично вземане, се дължи и лихва за забавеното му плащане от момента на
предявяване на иска – 16.10.2024г. до окончателното издължаване на
ответника. Такава е поискана от ищцата с исковата молба и следва да й се
присъди.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция достигна относно основателността на исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, не съответстват на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС-Мездра
следва да бъде отменено в тези обжалвани части поради нарушение на
материалния закон, като вместо него следва да бъде постановено решение, с
което се признае за незаконно уволнението на К. Х. И., извършено със Заповед
№ 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман и се отмени заповедта; се
възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в
„Домашен социален патронаж-Роман“ и се осъди Община Роман да заплати
на К. Х. И., сумата 7 924, 98 лева, представляваща обезщетение за вредите,
понесени от оставането й без работа за периода от 02.10.2024г. до 02.04.2025г.,
вследствие на незаконно уволнение, извършено с оспорваната заповед, като се
отхвърли иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размера над уважения до
предявения от 9000,00 лв., като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ.
Въззивният съд приема, че предвидените в чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1
КТ обезщетения са приложими при правомерно прекратяване на трудовото
правоотношение. Този извод произтича от употребения в текста на чл. 220, ал.
1 КТ словесен израз „страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение". Очевидно при незаконно уволнение работодателят не е
имал право да прекрати трудовото правоотношение. Що се отнася до текста на
чл. 222, ал. 1 КТ, макар и в него да се използва неутралния израз „При
уволнение", по аргумент за противното от чл. 225, ал. 1 КТ (в който текст се
употребява фразата "При незаконно уволнение") се налага извода, че
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ също се изплаща при правомерно
уволнение. Следователно въззивният съд приема, че обезщетенията по чл. 220,
ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, от една страна, не могат да се кумулират с
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, от друга страна. В този смисъл са и
правната теория и съдебната практика (В. М., К. С., А. В., "Коментар на
кодекса на труда", 12-о издание, стр. 741, и цитираното там решение № 808 от
5. XI. 1990 г. по гр. д. № 732/90 г., III г. о. на ВС).
В случая, съдът приема, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата не е правомерно и обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и
чл. 222, ал. 1 КТ не се дължат. Следователно искът за заплащане на сумата
3000, 00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие
13
е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. Макар и по други
съображения районният съд е отхвърлил този иск като неоснователен, поради
което в тази част обжалваното решение следва да се потвърди. В тази част
въззивната жалба е неоснователна.
Искът за заплащане на сумата 1500, 00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не
повече от 1 месец, също е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Макар и по други съображения районният съд е отхвърлил този иск като
неоснователен в частта за разликата над присъдените 1 320.83 лв. до пълния
размер от 1500, 00 лева, поради което в тази част обжалваното решение следва
да се потвърди. В тази част въззивната жалба е неоснователна.
В частта, в която е осъдена Община Роман да заплати на К. Х. И. сумата
1 320.83 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатска защита
съразмерно с уважената част от исковете. От представените договори за
правна защита и съдействие е видно, че както пред първата инстанция, така и
пред въззивната инстанция е договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер 933,00 лв. Нито в представения пред районния съд,
нито в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и
съдействие е посочено каква част от посочените възнаграждения е договорена
за всеки от петте обективно съединени иска. Ето защо съдът приема, че и пред
двете инстанции за всеки от исковете възнаграждението е в размер 186,60 лв.
С оглед изхода от спора ищцата има право на разноски за всеки от
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ в пълен размер от по 186,60 лв.
за двете инстанции, т.е. общо 373,20 лв., както и по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съразмерно на уважената му част от
164, 31 лева.
При това положение ответната община следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции
в общ размер 537, 51 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
На ищцата не се дължат разноски за отхвърления иск с правно
основание чл. 220, ал. 1 от КТ и за отхвърлената част от иска по чл. 222, ал. 1
14
КТ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответната община се дължат
направените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатска защита
съразмерно с отхвърлената част от исковете. От представените договори за
правна защита и съдействие е видно, че пред първата инстанция е договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение в размер 1600,00 лв., а пред
въззивната инстанция - в размер 1200,00 лв. Нито в представения пред
районния съд, нито в представения пред въззивната инстанция договор за
правна защита и съдействие е посочено каква част от посочените
възнаграждения е договорена за всеки от петте обективно съединени иска. Ето
защо съдът приема, че пред районния съд за всеки от исковете
възнаграждението е в размер 320,00 лв., а пред въззивната инстанция - 240,00
лв.
С оглед изхода от спора ответната община има право на разноски за
отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, в
размер 38, 22 лева за първа инстанция и в размер 28, 67 лева, или общо 66, 89
лева, за отхвърления иск по чл.220, ал.1 от КТ в общ размер 560, 00 лева за
двете инстанции, както и за отхвърлената част от иска по чл. 222, ал. 1 КТ в
общ размер 66, 89 лева за двете инстанции.
При това положение ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната община разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции
в общ размер 693, 78 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Първоинстанционният съд е осъдил ищцата К. И. да заплати на Община
Роман разноски по компенсация в размер 800,00 лв. Предвид изхода на спора
пред настоящата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази част.
С обжалваното решение Община Роман е осъдена да заплати в полза на
РС-Мездра държавна такса в размер 50,00 лв. за уважената част от иска по чл.
222, ал.1 от КТ. С оглед уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и
частичното уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ, Община Роман следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Окръжен съд - гр. Враца допълнително държавна такса от общо 417, 00 лева,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45 от 14.03.2025 г. по гр. д. № 1174/2024г. по описа
на PC - Мездра за 2023 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от К. Х. И., ЕГН **********, от гр.Роман против Община Роман,
представлявана от кмета В. Р., обективно съединени искове за отмяна на
Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман, с която на осн. чл.44,
ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й
правоотношение като незаконосъобразна, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „***” в Домашен социален патронаж - Роман и
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 9 000 лв. за времето,
през което е останала без работа - за периода от 02.10.2024 год. до 02.04.2025
год., ведно със законната лихва, начиная от 16.10.2024 год. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която и е осъдена да заплати на Община Роман
деловодни разноски по компенсация в размер 800 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К. Х. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 95/02.10.2024 год. на
кмета на Община Роман поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ и ОТМЕНЯ заповедта като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. Х. И., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „***” в Домашен
социален патронаж – Роман.
ОСЪЖДА Община Роман с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана от В.
Р. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
7 924, 98 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето,
през което е останала без работа поради уволнението в периода от 02.10.2024г.
до 02.04.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 16.10.2024г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ за разликата над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 9000,00 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 14.03.2025 г. по гр. д. № 1174/2024г.
по описа на PC - Мездра за 2023 г. в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от К. Х. И., ЕГН **********, от гр.Роман против
Община Роман, представлявана от кмета В. Р., искове за заплащане на
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер 3000 лв. и за заплащане на
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за разликата над 1 320.83 лв. до пълния
претендиран размер от 1500,00 лева.
16
ОСЪЖДА Община Роман с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана от В.
Р. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
537, 51 лева разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Роман с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана от В. Р. – кмет, сумата
693, 78 лева разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Община Роман с ЕИК ***, с
адрес: ***, представлявана от В. Р. – кмет, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по сметка на Окръжен съд - гр. Враца допълнително държавна
такса от общо 417, 00 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17