№ 232
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500218 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 151 от 05.02.2021 г. по гр.дело № 2638/2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново е отхвърлен предявеният от ПЛ. С. ЦВ. иск срещу "Е.С"АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 5
029,87 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 от ПИКЕЕ по
партида с клиентски № ********** и абонатен № ... за електроенергия на адрес в гр.В.Т, ул.А.М №
3, вх. Б, за която е издадена фактура № ********** от 17.09.2020 г. С решението съдът се е
произнесъл и по въпроса за дължимите разноски като е осъдил ищеца да плати на ответника
сумата 868,51 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ПЛ. С. ЦВ., чрез адвокат Р.Т. от АК-
Монтана, в която се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Изтъква се, че в протокола за монтаж на средство за търговско измерване (СТИ) не са записани
показанията на тарифите Т3 и Т0, а заявеното от вещото лице в съдебно заседание на първа
инстанция, че електромерът е измервал количества ел.енергия по невизуализирания регистър Т3
след неговото монтиране на обекта, представлява предположение, а не установен по делото факт.
Сочи се допуснато нарушение по чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ /2013 г./ при съставяне на констативния
протокол за монтаж предвид подписването на протокола само от един свидетел, вместо
изискуемите двама. Подчертава се, че този протокол представлява частен документ, съдържащ
изгодни за издателя му факти. Изтъква се липса на представена по делото техническа
документация за процесния електромер с данни за дата на производство, производител, показания
по тарифи, технически паспорт. Възразява се, че работата на СТИ в класа си на точност по тарифа
Т2, което се установява от констативния протокол на Българския институт по метрология (БИМ),
не означава, че електромерът измерва ел.енергия по тарифа Т3, като се изтъква, че тарифа Т3 не е
1
изследвана и не е установено СТИ да трупа цифрови показания по нея, а установеното при
софтуерния прочит представлява единствено моменти цифрови показания. Развиват се доводи, че
ПИКЕЕ /2019 г./ действат занапред, след влизането им в сила, поради което в случая правилата
могат да бъдат приложени единствено и само за периода от 04.05.2019 г. до 30.07.2020 г., който не
е определен в приложеното по делото становище за начисляване на ел.енергия, в което според
жалбоподателя в посочените в същото периоди хипотетично са натрупани цифрови показания.
Подчертава се, че между страните липсва сключен договор за пренос и достъп, както и за покупко-
продажба на електрическа енергия по други тарифи (скрити), че липсва съгласие от страна на
жалбоподателя за измерване на енергията по други тарифи, както и че липсва законова
възможност за измерване на повече от две тарифи за битовите абонати. Възразява се цифровите
показания в тарифа Т3 да представляват преминала през СТИ ел.енергия. Твърди се нарушение на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 46 от ОУ на ЕРП, тъй като проверката чрез
софтуерен продукт лишава потребителя от възможност за визиуален контрол върху показанията на
СТИ. Заема се становище, че в случая не се касае за неотчитане на преминала от захранващия
кабел към абоната ел.енергия за процесния период, като нито е извършена корекция за
начисляване на количество ел.енергия за доплащане, нито е използвана предвидената в ПИКЕЕ
методика, а е съобразено становище за начисление на ел.енергия на база регистри, които не се
отчитат и фактурират. С жалбата страната препраща към изложените пред първоинстанционния
съд съображения, които да бъдат съобразени от въззивната инстанция. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена и да
бъдат присъдени разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "Е.С"АД, чрез
адвокат А.М. от ВТАК, в който се заема становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба. Страната счита, че обстоятелството, че в предписанието на чл. 55 от ПИКЕЕ е
предвидено начисляването на електрическа енергия, която е измерена от СТИ назад във времето, в
това число и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г./, няма отношение към действието на тази
правна норма, тъй като времето на измерване на енергията не е юридически факт, при
настъпването на който нормата ще намери приложение, а е част от предписанието ú, която урежда
начина/методологията за определяне и изчисляване на дължимото за начисляване количество
енергия. Заема се становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ,
доколкото констативният протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ и метрологичната проверка са факти,
настъпили след влизане в сила на правната норма. Сочи се, че единствено меродавните и от
правно значение за приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ факти са безспорно установени по делото.
Развиват се съображения, че констативният протокол е съставен изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Изтъква се, че изготвеният протокол за метрологична
експертиза на процесното СТИ е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, както и че
установените от експертите записи в регистър Т3 представлява отклонение от нормалното
функциониране на електромера, тъй като същото не е отчитало преминаващата през него
електрическа енергия през активните за него регистри. Сочи се, че чл. 55 от ПИКЕЕ предписва
корекцията да обхваща периода от монтажа на СТИ до датата на неговия демонтаж, като
фактическият състав на нормата не включва изследване на точния период и на причините за
натрупването на електроенергия в скрития регистър, че се касае за безвиновна отговорност и е без
значение дали натрупването е резултат на човешко поведение или друга причина. Подчертава се,
че електромерът е монтиран като нов, с нулеви показания по всички регистри, в това число и по
регистър Т3, че е произведен непосредствено преди монтажа и няма твърдения и доказателства да
е бил монтиран преди това в друг обект, както и че е бил напълно годен да измерва електрическа
енергия, в каквато насока са данните от експертизата на БИМ и от назначената по делото съдебно-
техническа експертиза. Изтъква се, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ задължава оператора да
осигурява възможност за визуален достъп до показанията на визуализираните регистри на СТИ
съобразно избраната тарифност на измерване, но не и до невизуализираните такива. С тези доводи
и съображения се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
атакуваното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
2
адвокат Т., който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането за
присъждане на разноски за две инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В предоставения от съда
срок представя писмена защита, в която преповтаря част от съображенията по въззивната жалба. В
допълнение възразява, че свидетелят не е присъствал по време на цялата проверка, което води до
нарушение на разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ. Позовава се на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от
ПИКЕЕ, предвиждаща обслужване, включително проверка, на измервателните системи най-малко
веднъж на три месеца, като счита, че същата фактически води до ограничаване на периода, за
който е допустима всяка корекция, включително тази по чл. 55 от ПИКЕЕ. Навежда доводи и за
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Общите условия на оператора на мрежата, както и на
чл. 27, ал. 3 от ПИКЕЕ /2013 г./ и чл. 28, ал. 2 от ПИКЕЕ /2019 г./ предвиждащи ежемесечно
отчитане на средствата за търговско измерване.
Ответникът по жалба се представлява пред въззивната инстанция от пълномощника си
адвокат М., която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в подадения отговор по
чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли за оставяне на жалбата без уважение. Подновява претенцията за
присъждане на разноски и представя списък на същите за въззивното производство. Представя
писмена защита, в която са изложени доводи и съображения, съвпадащи с тези по подадения
отговор на въззивна жалба.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в
съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя възможността за
произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав
счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на ПЛ. С. ЦВ. срещу "Е.С"АД, с който се претендира
да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 029,87 лв.,
представляваща начислена за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020 г. стойност на електрическа
енергия по партида с клиентски № **********, абонатен № ..., за обект с адрес на потребление:
гр.В.Т, ул.А.М № 3.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
недвижим имот, за който е разкрита партида на негово име. Сочи, че във връзка с издадена
фактура посетил Център за обслужване на клиенти – Велико Търново, където бил уведомен, че на
основание извършена проверка и съставен констативен протокол ответното дружество е
начислило служебно допълнителни киловати електрическа енергия, която оспорва да е била
реално доставена и потребена от него, като оспорва и дължимостта на начислените от ответника
мрежови услуги. Твърди, че претендираната сума е начислена без правно основание, както и че
размерът е определен произволно. Твърди нарушение на предвидения в ПИКЕЕ и Общите условия
на ответника ред за извършване на проверката и оспорва констатациите от протокола за
извършената проверка на електромера. Счита за нищожни чл. 50 - чл. 55 от ПИКЕЕ, както и чл. 17,
ал. 1, т. 6 от ОУ на ответника поради неравноправния им характер по смисъла на Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Счита, че липсва вина от негова страна за неправилно
3
измерване/неизмерване чрез СТИ.
Ответната страна "Е.С"АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за допустимост,
но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в съответствие с нормите на чл.
45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка на техническото състояние на
процесното СТИ на 30.07.2020 г., при която електромерът бил демонтиран и впоследствие
изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в съответствие с разписаните
в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при извършената проверка в БИМ било
установено наличието на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран на дисплея
на електромера регистър. Сочи се, че въз основа на констативния протокол и метрологичната
проверка на СТИ и на основание чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на
потреблението на абоната с 26 933 kWh за периода от монтажа на електромера на 03.11.2016 г.
като нов с нулеви показания до датата на демонтажа му на 30.07.2020 г. Твърди, че с основание и
законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел. енергия.
Релевантните за спора факти са следните: Видно от Констативен протокол № 15157746, на
02.11.2016 г. по постъпило заявление от клиент от служители на "Е-П М" АД /сега "Е.С"АД/ е
извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
клиент ПЛ. С. ЦВ. на обект с адрес гр.В.Т, ул.А.М № 3, вх. Б, с клиентски № ********** и
абонатен № .... По време на проверката била установена повреда на монтирания на адреса
електромер, поради което същият бил подменен с друг такъв с фабричен номер 1114 0216 6689
3959 с нулеви показания по дневна и по нощна тарифа. Протоколът е съставен в присъствието на
представител на абоната /лицето С.П.Д/ и носи подписа на служителите на оператора и на
представителя на абоната.
От констативен протокол № 5500633 се установява, че на 30.07.2020 г. по инициатива на
ответното дружество негови служители – С.С и Л.Ш, в присъствието на абоната са извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиентски №
**********, абонатен № **********, при която демонтирали електромер с фабричен № 1114 0216
6689 3959 с показания по тарифа 1 – 005099, по тарифа 2 – 013061, по тарифа 3 – 026933 и по
тарифа обща – 045094, като го поставили в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за
извършената проверка е подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от абоната-
ищец.
Видно от констативен протокол № 381/03.09.2020 г., демонтираният електромер е предаден
в БИМ, където извършеното експертно изследване не установява видима външна намеса или
видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е констатирано наличие на
„преминала енергия“ на регистър Т3, невизуализирана на дисплея на електромера, в размер на 26
933,478 kWh. Видно от данните от протокола от извършената проверка за работата на електромера,
при кратковременно включване на електромера, както и при продължително натоварване на
дневната тарифа, същият работи с грешка в границите на допустимата. Дадено е заключение, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
От ответника по иска са представени становище и фактура, видно от които въз основа на
резултатите от изследването "Е.С"АД съставят становище за начисляване на допълнително общо
количество електрическа енергия на абоната в размер на 26 933 кWh за периода 03.11.2016 г. –
30.07.2020 г. и издават фактура № ********** от 17.09.2020 г. на стойност 5 029,87 лв., изпратена
по пощата на адреса на ищеца, като пратката е приета от лицето С.П.Д. Видно от представената по
делото жалба от 19.10.2020 г. ищецът е оспорил дължимостта на посочената в издадената на негово
име фактура пред ответното дружество.
От справките за потребление и извлеченията от фактури и плащания на абоната се
установяват количествата на ползваната от абоната електроенергия, както и обстоятелството, че
сумата по процесната фактура не е заплатена.
4
Посочените писмени документи, ангажирани от страните по делото, като допустими,
относими и необходими, са приобщени към доказателствения материал по делото.
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан участвалия в
процесната проверка на електромера служител на "Е.С"АД – Л.Ш. В показанията си пред съда
свидетелят сочи, че с колегата му извършвали рутинна проверка на ул.А.М, като с помощна на
лаптоп установили, че на един от електромерите има киловати на тарифа, която не се отчита от
инкасаторите и не се заплаща от абоната. Потърсили абоната, който присъствал на проверката и на
подмяната на електромера. Заявява, че показали показанията на електромера на абоната на лаптопа,
съставили протокол за извършената проверка, като електромерът бил подменен с нов, а
демонтираният предали в БИМ за изследване. Обяснява, че в момента на проверката електромерът
е работел по тарифа Т2, без да трупа показания по друга тарифа.
Показанията на свидетеля съдът счита за логични и без вътрешни противоречия, като
същите кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че след софтуерно прочитане на паметта на СТИ експертът е извлякъл
показания на електромера, както следва: по тарифа Т1 /нощна тарифа, визуализирана на дисплея/ -
5 099.746, по тарифа Т2 /дневна тарифа, визуализирана на дисплея/ - 13 063.080, по тарифа Т3
/допълнителна ненастроена за отчет тарифа, невизуализирана на дисплея/ - 26 933.478, по тарифа
Т4 /допълнителна ненастроена за отчет тарифа/ - 0 и сумарна електроенергия в права посока –
45 095.746. Според вещото лице не е възможно да се установи конкретната причина за наличието
на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър, нито точния ден, от
който са възникали цифровите показания в тарифа Т3. Посочил е, че електромерът е бил фабрично
настроен да отчита потребената от абоната електроенергия по дневна и по нощна тарифа. В
съдебно заседание уточнява, че при монтажа и демонтажа процеснито СТИ е било в
метрологичната годност, че нито от служителите на отвеното дружество, нито в БИМ
невизуализираната тарифа Т3 е била изследвана. Заявява, че хипотетично е възможно СТИ да има
отклонение в друг период. Сочи, че по принцип не би следвало СТИ да работи извън класа си на
точност в изминал период от време, когато в момента на изследването е бил в класа си на точност.
Изразява предположение, че щом електромерът е монтиран като нов, не би следвало да има
показания по другите тарифи при монтажа.
Заключението не е оспорено от страните по делото. Същото е обосновано, компетентно,
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта, поради
което съдът кредитира същото.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна
процесуална предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия
случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за първия е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, който се явява процесуално допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на пълно
и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и
неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на ответника, същият следва да установи, че в
резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирал сметката на ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради които отрича съществуването на спорното право, т.е.
факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
5
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката (ЗЕ), като ищецът има качеството на
„битов клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и
се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във връзка с
този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен № ... и клиентски № ********** за
обект в гр.В.Т, ул.А.М № 3, вх. Б, присъединен към електроразпределителната мрежа, че за
процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на електрическа енергия, както и че е
ползвал услугите по пренос и разпределение на електрическа енергия, предоставяни от ответното
дружество. Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответното дружество е начислило
като корекция на сметката на ищеца сумата от 5 029,87 лв. за периода от 03.11.2016 г. до
30.07.2020 г. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период и
остойностяване на услугите по пренос и достъп на същата, както и начисляване на такса
„задължения към обществото“.
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на Закона за
енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване,
се уреждат в правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР. В
настоящия казус ответното дружество се позовава за вземането си на реализирана корекционна
процедура по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР, обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., в сила от
04.05.2019 г. Според тези правила ответното дружество следва да извършва проверки на
измервателните си системи за съответствието им с изискванията за точност съобразно
приложенията към правилата и да преизчислява количеството електроенергия в случаите,
визирани в тях.
Редът и начинът за преизчисляване на количеството електроенергия се съдържа в раздел IX
от ПИКЕЕ, като разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от същите предвижда съставяне на
констативен протокол при извършването на проверка от страна на оператора, който се подписва от
ползвателя или негов представител и служителя на съответния оператор. Предвидено е при
отсъствие на ползвателя или негов представител, или отказ от тяхна страна да подпишат
протокола, последният да се подпише освен от представителя на оператора и от свидетел, който не
е негов служител.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол е в присъствието на собственика на партидата. Противно на становището на
ищеца съставеният протокол е изготвен при спазване на процедурните правила, като от формална
страна същият отговаря на нормативните изисквания. Несъстоятелно се явява наведеното от
страна на ищеца – жалбоподател пред ВТОС, възражение за нарушение на Общите правила на
дружеството при съставянето на констативния протокол, доколкото операторът на мрежата се
позовава на нормите на ПИКЕЕ за извършената от него корекция на сметката на потребителя, а не
на общите си условия.
Съдържащите се в изготвения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ протокол констатации се
потвърждават от разпита на свидетеля Ш - служител на оператора, участвал в извършването на
проверката, който разказва за констатирани цифрови показания в тарифа Т3 на електромера,
невизуализирана на дисплея. Установеното по време на проверката от служителите на оператора
на мрежата се потвърждава от изготвената впоследствие метрологична експертиза от независим
компетентен орган, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, вещото лице по
която също е извършило софтуерно прочитане на паметта на процесния електромер. Ето защо
оспорването на процесуалния представител на ищеца – жалбоподател пред ВТОС, на
констатациите от протокола за извършената проверка на електромера не намира опора в събрания
по делото доказателствен материал.
6
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.
49 от ПИКЕЕ. Именно на тази норма се позовава ответникът по иска – въззиваема страна пред
ВТОС, като възражението на ищеца – жалбоподател пред ВТОС, че процесната сума е начислена
без правно основание съдът намира за неоснователно.
Лишено от основание се явява и възражението на процесуалния представител на ищеца, че
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ се явява нищожни поради неравноправния ù характер по
смисъла на Закона за защита на потребителите, доколкото в предметния обхват на Глава VI ЗЗП са
включени само клаузи в договори, сключени с потребител, но не и нормативни актове. По същите
съображения неоснователно е и идентичното възражение по отношение на нормите на чл. 50 - чл.
54 от ПИКЕЕ, още повече, че този въпрос е ирелевантен за настоящия спор, тъй като ответникът не
се позовава на осъществяване на предпоставките на тези разпоредби. Ответникът не се позовава и
на осъществяване на предпоставките на Общите условия на дружеството, поради което
възраженията на ищеца за неравноправен характер на клаузи в тях, както и за нарушения на
разпоредби от тези общи условия са неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
В действителност доказателствата по делото установяват наличието на показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване в размер на 26 933 кWh. Събраните
по делото доказателства обаче, в това число и експертното заключение, не установяват от коя дата
е започнало регистриране на цифрови показания в процесния регистър. Вярно е, че в представения
по делото протокол за монтаж на електромера за дневна и нощна тарифа са отбелязани нулеви
показания, но показания за тарифа Т3 не са посочени. Изложеното, както и липсата на ангажирани
безспорни доказателства, не позволява да се направи категоричен извод, че служебно начислените
на ищеца от ответника киловати са измерени от електромера количества електроенергия,
респективно че е било реално потребено от ищеца и то именно в периода от монтажа до
демонтажа на средството за измерване /процесният период/. Този извод не се разколеба от данните
от извършеното в БИМ изследване на процесното СТИ, в протокола от което е отбелязано, че
установените при софтуерното четене показания в тарифа Т3 представляват „преминала енергия“.
Този протокол по своя характер представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но само
относно извършените от длъжностните лица и пред тях действия. В случая длъжностното лице е
констатирало наличието на показания по тарифа Т3 на изследвания електромер, но следва да се
има предвид, че натрупването на тези показания в скритата тарифа не е станало в присъствието на
длъжностното лице, а и в БИМ не е извършено изследване на работата на СТИ по процесната
тарифа (Т3). Ето защо не може въз основа на този констативен протокол да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене показания в тарифа Т3 представляват
измерено количество електрическа енергия, а не моментни цифрови показания. В тази насока
следва да бъде съобразено и заявеното по време на изслушването на експерта по СТЕ в съдебно
заседание, който не изключва възможността за наличието на някакъв проблем, който да доведе до
генериране на показания по скритите и ненастроени за отчет тарифи на електромера, още повече
че самото вещо лице сочи наличието на техническа невъзможност за извличане на информация за
минали периоди което би установило както причината, довела до тези показания, така и датата на
възникването им. Т.е. в случая не е изключена възможността цифровите показания в тарифа Т3 да
не са доставена и потребена, респ. измерена електроенергия. Следва да бъде отбелязано, че
заявеното от вещото лице виждане, че при монтиране на електромера като нов, предполага нулеви
показания по скритите регистри, представлява догадка, а не безспорно установен факт. Още
повече, че същият се извлича от частен документ, съставен от служители на ответното дружество,
макар и по правилата на ПИКЕЕ /2013 г./, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, като изявленията в този документ /протоколът за монтаж/ има процедурна
стойност на писмени твърдения, подлежащи на доказване на общо основание /чл. 154 от ГПК/.
7
Тук е мястото да бъде отбелязан и следният установен по делото факт: установено по
делото е, че процесното средство за търговско измерване е било фабрично настроено заводски от
производителя да отчита преминаващата през него електрическа енергия по две тарифи – дневна
/регистър Т2/ и нощна /регистър Т1/, чиито показания са видими на дисплея, респ. сборът на тези
две тарифи да се отразява в сумарния регистър, също видим на дисплея на електромера. В
процесния случай обаче показанията на сумарния регистър, установени както при извършената от
служителите на оператора на мрежата проверка, а в последствие потвърдени и при осъщественото
софтуерно четене в БИМ, както и от вещото лице при извършване на съдебно-техническата
експертиза, се равняват на стойността на сбора на тарифи Т1, Т2 и на ненастроената от
производителя за отчет и отражение в сборния регистър процесна тарифа Т3, което сочи на
софтуерен проблем на самия измервателен уред. Нито при извършената на място от служители на
оператора на мрежата проверка, при която е било демонтирано процесното СТИ, нито
впоследствие в БИМ електромерът е бил изследван по отношение на процесната тарифа Т3 и на
сборния регистър. Още повече, че в разпита си пред съда самият служител на оператора на
мрежата сочи, че към момента на проверката електромерът е отчитал правилно преминаващата
през него електрическа енерегия – по тарифа Т2 /дневна/, без да трупа показания по други тарифи.
При това положение и при липсата на данни за неправомерно вмешателство, при положение, че
този скрит регистър Т3 по принцип остава неизвестен на потребителя, както и липса на установена
причина за наличието на показания в скрития регистър, след като по несъмнен начин е установено,
че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване, не може да се приеме, че наличните в тарифа Т3 цифрови показания представляват
реално доставено и потребено от абоната, респ. измерено количество електрическа енергия и то в
рамките на претендирания от оператора на мрежата период от време.
Не без значение е и нормата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, предвиждаща обслужването на
измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца и да включва проверка на
същите, като в случай че не се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса в измервателната система в досието на измервателната система се отразяват датата на
извършване на проверката и други данни свързани с нея, а при установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, правилата предвиждат
съставянето на констативен протокол по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. При липса на доказателства за
изпълнение на контролните ангажименти на ответника /въззиваем през ВТОС/ обаче, позоваването
на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ и то за период с начална дата – датата на монтиране на процесното СТИ
/повече от три години и осем месеца преди извършване на процесната проверка и демонтаж и
повече от една година от влизане в сила на правилата/ е неоснователно. Законосъобразността на
производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при
действащите ПИКЕЕ е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения,
изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на
преизчислението.
Следва да се има предвид също, че действието на нормите на новите ПИКЕЕ е занапред,
т.е. те уреждат отношения, възникнали след влизането им в сила, като противно на становището на
оператора на мрежата, за същия не съществува материалноправно основание да начислява и
определя цена на допълнителни количества енергия по тези правила за периоди от време преди
влизането им в сила, поради което неоснователно се явява възражението относно необходимостта
от установяване на началния момент на натрупването.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на крайните клиенти също
се извършва от служители на оператора на мрежата, но резултатите от нея и документацията се
предоставя на крайния снабдител – "Е-П П"АД, който издава фактурата и изпраща писмо до
клиента, т.е. правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и крайния
клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на
мрежата претендира вземане, което не му се следва доколкото титуляр на същото е крайният
снабдител.
8
Предвид на всичко изложено до тук, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
Обсъждането на останалите доводи и възражения на страните в случая се явява
безпредметно, тъй като същите засягат въпроси, отговорите на които не биха довели до друг
различен краен резултат.
Така, депозираната въззивна жалба следва да бъде уважена, поради което поставеното от
първостепенния съд съдебно решение, с което е дадено различно разрешение на спора, подлежи на
отмяна.
Предвид основателността на исковата претенция, въпросът за отговорността за разноски за
първоинстанционното производство подлежи на преразглеждане, като на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство по делото в общ размер на 1 006,20 лв., представляващи
заплатена държавна такса върху предявения иск и за издаване на съдебно удостоверение, както и
заплатено адвокатско възнаграждение пред първа инстанция.
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивната инстанция има жалбоподателят –
ищец пред ВТРС, като в тежест на въззиваемото дружество – ответник пред ВТРС, следва да бъде
възложена сумата 902 лв. за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото въззивно
решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 05.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2638/2020 г. по
описа на Великотърновския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ПЛ. С. ЦВ., ЕГН
**********, адрес: гр.В.Т, ул.А.М № 3, не дължи на "Е.С"АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление: гр.В, р-н В.В, В.Т, бул.В.В № 258, сумата от 5 029,87 лв. (пет хиляди двадесет и девет
лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща служебно начислена на основание чл. 55, ал.
1 от ПИКЕЕ корекционна сума по партида с клиентски № **********, абонатен № ..., с адрес на
потребление: гр.В.Т, ул.А.М № 3, вх. Б, за електроенергия за периода от 03.11.2016 г. до 30.07.2020
г., по повод на което е издадена фактура № ********** от дата 17.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "Е.С"АД с ЕИК ... и седалище и адрес на
управление: гр.В, р-н В.В, В.Т, бул.В.В № 258, ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. С. ЦВ., ЕГН **********,
адрес: гр.В.Т, ул.А.М № 3, сумата 1 006,20 лв. (хиляда и шест лева и двадесет стотинки) –
разноски за първоинстанционното производство по делото, както и сумата 902 лв. (деветстотин и
два лева) - разноски за въззивното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10