№ 27
гр. Сливница , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело №
20211890100202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от Д. Р.
Г. срещу Б. Г. И..
В молбата си молителката твърди, че с ответника са живели заедно и от
съвместното си съжителство имат едно родено дете. Дава сведения за актове
на домашно насилие, които са били извършени от ответника. Посочва, че на
25.02.2021 г., около 19:00 часа ответникът й се обадил по телефона и я
заплашил. Твърди, че на 17.03.2021 г. също я заплашил пред къщата в с. Д..
Прави искане съдът да издаде против ответника заповед за защита
срещу домашно насилие, като го задължи да се въздържа занапред от
извършване на домашно насилие, забрани да доближава молителката и да
посещава дома.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.В
съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на защита
по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителката.
Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
1
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят е лице, от което
пострадалият има дете. От показанията на свидетелката Г.. Ето защо страните
са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съдът счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не
се установява спрямо молителката да е извършне акт на домашно насилие от
страна на ответника. В своите показания свидетелката Г. – сестра на
молителката, посочва, че на 17.03.2021 г. ответникът е посетил дома на
молителката за да вземе два автомобила. Свидетелката дава сведения, че при
това посещение ответникът е казал на молителката „сега ще стане бербат“.
Основният спор, който е възникнал между страните е за това дали ответникът
да вижда общото им дете. Свидетелката дава сведения и за проведен разговор
между ответника и молителката на 25.02.2021 г. като твърди, че ответникът е
заплашил, че ще ги взриви, но тя самата не е чула тези думи. Проведените
разговори се установяват и от представената разпечатка за мобилен номер **,
видно от която молителката е звъняла на ответника. Сведения за възникнал
между страните скандал не се съдържат и в показанията на останалите
разпитани по делото свидетели – Г. И. и К.Т.. Свидетелите потвърждават, че
на 17.03.2021 г. са посетили молителката заедно с ответника, но за да вземат
два автомобила. Твърдят, че ответникът не е отправял нито обиди, нито
заплахи по отношение на молителката.
Съдът съобрази и изложеното от молителката в депозираната от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от една страна е годно
доказателствено средство, а от друга страна молителката е пряк очевидец на
случилото се. Твърденията на молителката обаче останаха неустановени в
достатъчна степен. Не се установи и твърдението на молителката в
декларацията, че ответникът се е заканил, че ще я взриви. С оглед установени
по делото обстоятелства, а именно наличието на спор между страните във
връзка с отглеждането и личните контакти с общото им дете, както и
цялостната обстановка, съдът счита, че не е налице осъществен акт на
2
домашно насилие по отношение на молителката.
Въпреки твърденията на молителката, съдът намира, че извършените от
ответника действия не представляват физическо или психическо насилие
спрямо нея и не следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно
насилие. По делото се установи единствено, че между страните е налице
съществуващо неразбирателство във връзка с упражняването на родителските
права по отношение на детето. Поради липсата на осъществен спрямо
молителката акт на домашно насилие, то молбата следва да бъде оставена без
уважение.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ответника. Той е бил представляван от адвокат е заплатил сумата от 400
лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по
делото договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса
по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на молителката, като
последната бъде осъдена да я заплати в полза на държавата по сметка на
Pайонен съд - Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се
внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 824/23.03.2021 г., с която Д.
Р. Г., ЕГН: **********, адрес: г*** и адрес за призоваване с. Д., иска да се
издаде против Б. Г. И., ЕГН:**********, с адрес: *** заповед за защита по
ЗЗДН, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: г***, да заплати в полза на
държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница сумата в размер на 25,00 лева
за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: г***, да заплати на Б. Г. И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
400 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3