Решение по дело №2956/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на гл. Х от АПК.

Образувано е по жалба на С.С.Г., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Р.В., против Решение № 32-426990/08.12.2022г. към митническа декларация /МД/ МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

С изложени твърдения, жалбоподателят счита обжалваният административен акт за неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя в издаденото решение са включени мотиви, а така също и доказателства, които не са предоставени на жалбоподателя за изразяване на становище по тях предвид отправеното към него съобщение с рег. № 32-355125/19.10.2022г. по чл.22, §6, във връзка с чл.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. Твърди се, че в хода на административното производство по издаването на процесното решение, митническите органи са изпълнили формално задължението си по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., като на жалбоподателя не са предоставени необходимите условия за изразяване на становище по посочените в съобщението документи и информация. Жалбоподателя възразява както срещу метода по чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за определяне на митническата стойност на автомобила, така и срещу размера на митническата стойност определена по този метод. Счита, че вторичните методи, посочени в чл.74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., за определяне на митническата стойност на автомобила от МД с МRN19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г., са отхвърлени от митническите органи необосновано и немотивирано, като не са използвани всички възможности, които митническото законодателство дава за тяхното прилагане. Направените изводи са общи, бланкетни и без подкрепа със съответни доказателства. Счита, че единствената цел на директора на ТД Митница Варна е била да се стигне до резервния метод по чл.74, §3 от същия регламент. В подкрепа на това твърдение сочи обстоятелството, че тези методи не са разгледани в съобщение с рег. № 32-355125/19.10.2022г., а едва в решението. Счита, че първо е приложен метода по чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., а едва след това са отхвърлени вторичните методи по чл.74, §2 от същия регламент, което е грубо нарушение от страна на компетентния административен орган по отношение принципа на субсидиарност при тяхното прилагане. Твърди се още, че при издаването на оспорения административен акт не са спазени и основни принципи на административното производство: принципа на истинност по чл.7 от АПК - издаденият административен акт не се основава на действителните факти; - принципа на достъпност, публичност и прозрачност по чл.12 от АПК – не е осигурена откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство; - принципа на последователност и предвидимост по чл.13 от АПК, респ. принципа на легитимните правни очаквания. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Варна, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 10.12.2019г. С.С.Г. *** митническа декларация за внос от САЩ на автомобил, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание – лек автомобил употребяван; марка „Форд“, модел „Мустанг“, брой места – 4, първа регистрация: 02.01.2016г.; мощност 231 KW DIN. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, а именно на база договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза – 6455,17 лева /преизчислена стойност на 3650 USD/. Декларираното условие на доставка е „CFR Варна“. Износител и продавач на стоката е американското дружество „OCEAN WEST AUTO GROUP“, LLC, US. Към митническата декларация са приложени: документ за покупко-продажба, без номер от 13.09.2019г.; линеен коносамент № НLСUВSC1910BELV4, спедиторски коносамент № ЕV-94 с получател С.Г., талон на автомобила с отметка „SALVAGE“.

При извършена повторна проверка на декларирането, на осн. чл.84, ал.1, т.1, във вр. с чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 относно достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни средства, които са декларирани като употребявани, катастрофирали, с повреди, в ТД Митница Варна са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от САЩ. С оглед на това са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност. Проверката е започнала с писмо № 32-236499/22.07.2021г. на ТД Митница Варна и писмо от ЦМУ № 32-273997/26.08.2021г. до САЩ. От Американската служба „Митници и гранична охрана“ е получен отговор с вх. № 32-201098/17.06.2022г. Въз основа на отправеното искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в София, за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Р България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, от американските митнически органи са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /Electronic export information/ от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Представената електронна информация за износ /Electronic export information/ е американският еквивалент на европейската митническа декларация за износ. В Приложение 2 към писмото с рег. № 32-177817/01.06.2022г. е посочено превозното средство по МД с MRN19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. „Форд Мустанг“ с посочен номер на шаси, пристанище на износа, страна на получаване – България. Износител на стоката е „OCEAN WEST AUTO GROUP“, LLC, US.

С писмо № 32-232643/12.07.2022г. до С.Г., са изискани допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В определения срок вносителят не е представил исканите документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.

Със съобщение рег. № 32-355125/19.10.2022г. от Директора на ТД Митница Варна, С.Г. е уведомен, че в съответствие с чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013т. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. с чл.8 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 за допълнение на Регламент /ЕС/ 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, предстои издаването на Решение на митническия орган, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с МRN MRN19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. Посочени са мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от МД с МRN MRN19ВG002002021044R1, определената митническа стойност съобразно декларираните данни - 6455,17 лева /преизчислена стойност на 3650 USD/, в които са включени 450 USD морски транспорт. Посочени са данни от предоставената от Американската служба „Митници и гранична охрана“ електронна информация /ЕЕI Х20191017486657/, въз основа на която е анализирана информацията за изнесения автомобил Форд Мустанг, 2016г., шаси 1FА6P8TH1G5284750, с посочен износител „OCEAN WEST AUTO GROUP“, LLC, US, и декларирана цена, заявена пред американските митнически власти – 17100 USD.

Предвид представените данни от американските митнически власти и посочената митническа стойност в страната на износа, позовавайки се и на налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти, административният орган е определил митническа стойност за стоката в размер на 31037,88 лева. Като е взета предвид определената нова митническа стойност, на осн. чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, е изчислено, че за декларираната стока по МД с МRN MRN19ВG002002021044R1 възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 2458,27 лева – мито и 5408,19 лева – ДДС.

С.Г. е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на уведомлението може да изрази становище по посочените мотиви, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. В определения 30 дневен срок Г. е представил писмено становище, като е изложил следните мотиви: На първо място е посочил, че съобразно чл.162 „Съдържание на митническата декларация“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, стандартните митнически декларации съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани. От приложение Б „Формати и кодове на общите изисквания за данните, необходими за декларации, уведомления и доказателства за митническия статус на стоките“ към Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015 е видно, че се декларират всички елементи, свързани с определяне на митническата стойност, като: метод на определяне, фактурна стойност, цена на стоката, валута, условие на доставка, стойност на разходи, които се включват в митническата стойност. На следващо място е посочено, че съгласно чл.145 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015г., във връзка с декларираната договорна стойност се изисква фактура, като придружаващ документ. Такава фактура страната е представила към МД и същата е била приета от митническите органи. Декларираната цена е на база стойността от тази фактура – 3650 USD. Митническите органи са определили митническата стойност на стоката по чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. в съответствие с декларираното условие на доставка СFR Варна. След приемане на митническата декларация не са изисквани никакви допълнителни документи на осн. чл.140, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2447/2015г. Според Г., в съобщението липсват каквито и да било мотиви, поради които вторичните методи, посочени в чл.74, § 2 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. не са взети предвид преди да се пристъпи към прилагането на чл.74, §3 от същия регламент за определянето на митническата стойност на стоката. На следващо място счита за незаконосъобразно прилагането на метода по чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., както и определената въз основа на него митническа стойност. Счита, че при определянето на митническата стойност незаконосъобразно са включени в нея разходи за международен транспорт в размер на 450 USD.

При пълно възприемане на фактическите констатации директорът на ТД Митница Варна постановява процесното Решение рег. № 32-426990 от 08.12.2022г. към митническа декларация /МД/ МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г.

По делото е приобщена административната преписка по издаването на оспорения акт, както и представените от страните писмени доказателства, вкл. и превод на български език на доказателствата, представени на чужд език.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването й в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 32-426990/08.12.2022г. към митническа декларация /МД/ МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

Оспореното решение е постановено в писмена форма от директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност.

Между страните липсва спор по фактите. Спорът в настоящия случай касае от една страна въпросът, каква е митническата стойност на стоката по митническа декларация МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. с получател жалбоподателят С.С.Г., и от друга – обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447, както и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във връзка с чл.74, §2 от Регламент „ЕС“ № 952/2013г. за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност.

Съгласно чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност-действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Според §2 на същия член действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва за бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Кумулативните условия, които трябва да бъдат изпълнени за да се приложи договорната стойност са изброени в разпоредбата на чл.70, §3 от Митническия кодекс.

В чл.74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.70. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установи във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Т.е. за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл.70, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., както и на основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

В чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

В настоящия случай, поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност са се потвърдили в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, административният орган е приел, че на осн. чл.140, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, същата следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл.74, пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от параграф 2, като се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. С цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74, пар.2, буква а/ и буква б/ от Регламент /ЕС/ 952/2013г. е направена справка в МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход САЩ, за периода от 10.09.2019г. – 10.12.2019г., чиято митническа стойност е декларирана на основание чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., и съответно приета от митническите органи.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74, пар.2, б.а/ от Регламент /ЕС/ 952/2013г., за наличие на „идентични стоки“ административният орган е достигнал до извода, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, пар.2, буква б/. Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод /договорната стойност/, не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, пар.2, буква в/ от Регламент /ЕС/ 952/2013г. поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, пар.2, буква г/ от Регламент /ЕС/ 952/2013г. също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

След като в случая, с цел определяне на митническата стойност на процесния автомобил, аргументирано е разгледал всеки един от методите по реда на чл. чл.74, пар.2 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., като са приложени последователно букви от а/ до г/ и след като е обосновал извод, че същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е приел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013г., във вр. с чл.144, пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от американските митнически власти. Посочената разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент /ЕС/ 952/2013г. Именно в този смисъл са и представените в о.с.з. проведено на 01.03.2023г. доказателства от жалбоподателя - Указания с рег. №32-23261 от 21.01.2022г. на ЦМУ на Агенция „Митници“. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В случая тази цел е спазена. Административният орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в предоставената с писмо рег. № 32-177817/01.06.2022г. електронна информация за износ-XTN *********-19/FLA-13494 и ITN X2019101748665. От предоставената информация е видно, че декларираната стойност за употребявания автомобил 2016 Форд, „Мустанг“, шаси: 1FA6P8TH1G5284750 е значително по-висока от декларираната при вноса в България. Декларираната цена, която е заявена пред американските митнически власти е 17100 USD /без условие на доставка/. С писмо рег. №32-74077/23.02.2023г. на Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, Митнически и граничен контрол, е дадено пояснение относно характера на представената информация. Предвид обстоятелството, че писмото има характер на официален документ, то съдът кредитира напълно съдържащата се в него информация, респ. съдържащата се в EEI /еквивалент на износна декларация в ЕС/ информация, в т.ч. и относно стойността на процесния автомобил. Увеличената стойност на автомобила е основание за установяване на допълнителни задължения за мито и за ДДС. С оглед обоснованото приложение на чл.140, във вр. с чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, във вр. с чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, правилно митническият орган не е приел декларираната договорна стойност на процесния автомобил, деклариран по митническа декларация МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от жалбоподателя, в посочения в решението размер.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. На осн. чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № 32-426990/08.12.2022г. към митническа декларация /МД/ МRN 19ВG002002021044R1 от 10.12.2019г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна.

ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН: **********,*** да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 360.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: