Решение по дело №371/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 109
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Катя Йорданова Господинова
Дело: 20192100600371
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    72      31.05 .2019 г.,      гр.Бургас

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                             СВЕТЛИН ИВАНОВ

                                                                                 

Секретар: Павлина Костова

Прокурор: Ангел Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Господинова

ВНОХД371 по описа за 2019 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С Присъда от 20.03.2019г.,постановена по НОХД №5/2019г,     Районен съд Малко Търново е признал  подсъдимия З.Л.Ч. с ЕГН:********** , с адрес ***, български гражданин,  осъждан, разведен, за виновен в това, че:  на 16 септември 2018 г. около 20.00 часа в района на 8-ма гранична пирамида в зоната за отговорност на ГПУ Малко Търново в землището на гр.Малко Търново е влязъл през границата на страната от Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места  - престъпление по чл.279, ал.1 НК ,  поради което и на основание чл.279 ал.1, вр.чл.54 от НК, го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК  ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 300 лева.

На основание чл.66 от НК отложил така наложеното на подсъдимия З.Л.Ч.  наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Ч.,който чрез защитникът си адв.Я. я обжалва като неправилна и необоснована.Излагат се доводи,че била постановена при неизяснена фактическа обстановка, въз основа само на косвени доказателства. Липсвали доказателства, които да установят по категоричен начин, че подс.Ч. е автор на инкриминираното престъпление. Молят съда да отмени присъдата постановена от МТРС и да постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият Ч. и неговият защитник поддържат въззивната жалба.Молят съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова,с която да признае З.Ч. за невиновен.

Представителят на държавното обвинение счита присъдата за правилна,обоснована и законосъобразна. Авторството на деянието било доказано по несъмнен и категоричен начин от събрания доказателствен материал според прокуратурата.  Предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Ч. в последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Съдът след като се запозна с материалите по делото,със съдържанието на въззивната жалба и становищата на страните ,установи следното:

 

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл.348 ал.3 НПК,а именно съдебният протокол от съдебно заседание на първоинстанционният съд проведено на 20.03.2019г. е опорочен,като липсва подпис на съдебния секретар. Това обстоятелство следва да обективира извод ,че по делото липсва протокол,тъй като изрично в разпоредбата на чл.311 ал.2 НПК е въведено императивно  процесуално  изискване ,че съдебният протокол се подписва от председателя и съдебния секретар .В този смисъл проведеното съдебно следствие по общия ред с всички проведени съответно процесуално следствени действия са опорочени и следва да се констатира  липса на проведени такива, което обективира извод ,че атакуваната присъда е постановена при съществени процесуални нарушения и е налице законово основание за нейната отмяна. Въззивната инстанция не може да санира този пропуск,тъй като това нарушение е отстранимо такова от първоинстанционният съд при ново разглеждане на делото.

 

От друга страна въззивната инстанция  следва да обърне внимание на решаващият съд, че при определяне вида  на наказанието с атакуваната присъда  относно подсъдимия Ч. е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е осъдил подсъдимият на лишаване от свобода за срок от три месеца, като е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години в противоречие с чл.66 ал.1 от НК. Видно от представената по делото актуална справка за съдимост на З.Л.Ч. се установява,че същият към момента на извършване на настоящата си деятелност е бил осъждан с Присъда  №9648/05.12.2012г. по НОХД №1441/2012г. по описа на РС-Благоевград  на лишаване от свобода за срок от шест месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК,съдът  е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 05.07.2013г.

В този смисъл ,Ч. към момента на постановяване на настоящата присъда е бил осъждан с приложение на института на чл.66 от НК, не е бил реабилитиран с изричен съдебен акт ,за да се заличат последиците от това осъждане.Не може да се приложи реабилитация по право поради наличие на   предходна присъда по НОХД №388/2002 г. по описа на РС Благоевград по която е бил един път реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 от НК. Втора процесуална възможност да бъде реабилитиран по този начин подсъдимият няма, а е необходим изричен съдебен акт, какъвто съда не констатира, с който  да е постановена съдебна реабилитация по отношение на неговото осъждане с Присъда  №9648/05.12.2012г. по НОХД №1441/2012г. по описа на РС-Благоевград,с която е осъден за престъпление по чл.216 ал.1 НК  . Предвид това първостепенният съд не може да наложи повторно наказание при условията на чл.66 ал.1 от НК, поради изричната законова забрана лицето да е било осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Още повече, съдът констатира, че не са налице предпоставките и за настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а от НК,за която не е необходим съдебен акт.

 

Предвид гореизложеното постановеното от МТРС наказание противоречи на материалния закон и следва новия съдебен състав да се съобрази с тези законови изисквания на материалния закон при определяне наказателната отговорност на подсъдимия Ч.. Следва да се отчете, че първоинстанционната присъдата не е протестирана от РП-Малко Търново, поради което при връщане на делото на районния съд и при произнасянето на съда следва да се съблюдава принципа  да не се влошава положението на З.Ч..

 

С оглед гореизложеното въззивният съдебен състав не следва да се произнася по същество относно атакуваната първоинстанционна присъда и да обсъжда възраженията на защитата в тази насока,поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 от НПК .

 

Предвид горното и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 от НПК,Бургаски окръжен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Присъда от 20.03.2019г.,постановена по НОХД №5/2019г      от Районен съд Малко Търново.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на РС-Малко Търново.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: