РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20212100900285 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Хелас Хем
АД, ЕИК203425994, със седалище гр. София, ул. Филип Кутев№137, чрез адв.
Тихомир Горанов-АК-Варна, срещу Симперто ООД, ЕИК812020285, със
седалище гр. Бургас, ул. Константин Величков №59А.
В исковата молба се твърди, че по силата на писмена заявка от
16.09.2020г. ищецът е възложил на Кристина 2008 ООД извършване на
международен транспорт на стоки с дата на товарене 21.09.2020г. и място на
товарене UNIGRA SPA, via Gradizza, 9В, 48017 Conselice RA Италия, c място
на доставка Р. Бъргария, гр. Пловдив „Пазарджишко шосе“, с посочени GPS
координати, с вид на товара: сладкарски материали. Посочва се, че Кристина
2008 ООД е възложило извършването на превоза на ответника като друг
превозвач, като в заявката от Кристина 2008 ООД, освен горните данни за
превоза са били посочени и регистрационен номер на автомобила -
собственост на ответника, с който да се извърши превоза. Ищецът поддържа,
че за извършване на международния превоз е изготвена и подписана
международна товарителница CMR от 21.09.2020г. по Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). На
24.09.2020г. ищецът бил уведомен на електронна поща от Кристина 2008
ООД, че товарният автомобил, собственост на ответника, с който се
осъществява транспорта, се е запалил и изгорял на магистралата в Република
Хърватска, като целият товар бил унищожен. Със същото писмо му било
изпратено копие от товарителницата, както и сключената от ответника
застраховка „отговорност на превозвача“ по полица №
02058332/13082010010060, в която било включено и извършилото превоза
1
МПС по процесния договор за международен транспорт. Твърди, че за
произшествието е издадено удостоверение изх. №511-11-05-2/36- 33/309-20 от
РПУ Славонски борд – МВР на Република Хърватска. Излага, че на
25.09.2020г. по електронна поща изпратил претенция към ответното
дружество за заплащане на сумата от 30 092,65 евро, представляваща
стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактура
№**********/21.09.2020г. с издател Unigra Srl- Италия. Във връзка с
проведени разговори и кореспонденция с ответното дружество ищецът е
представил и декларация за липса на застраховка в негова полза. Намира, че
от датата на предявяване на рекламацията ответникът-превозвач дължи на
основание чл. 27 от Конвенцията CMR и обезщетение за забавено плащане в
размер на 5% годишно върху неизплатеното обезщетение по претенцията по
чл.17, възлизащо на 1003 евро. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.17,
ал.1 от Конвенцията/CMR/, съгласно която превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й, както и на разпоредбите на чл. 67 от Закона за автомобилните
превози и чл.373 от ТЗ .
Предявява обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 30 092,65 евро-главница-обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляваща стойността на натоварената и погинала стока,
съобразно фактура №**********/21.09.2020г., издадена въз основа на
сключен международен договор за превоз, както и иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата в размер на 1003 евро- обезщетение за
забавеното изпълнение за задължението за заплащане на обезщетението в
размер на 30 092, 65 евро, считано от датата на рекламацията /претенцията/ -
25.09.2020г. до 22.06.2021г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.17, ал.1 вр. чл.23 и чл.27 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, представлявано от управителя Плума
Перчемлиева, чрез адв. Емилия Фотева, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Оспорва авторството, автентичността и истинността на
приложените по делото електронни писма, възпроизведени на хартиен
носител, които не съдържат достоверна дата. Намира, че от приложената
електронна кореспонденция не се установява превоза, стоката и превозното
средство, за които се отнася. По отношение на представения препис от
фактура№23420004028 от 21.09.2020г. посочва, че не е подписана, няма
печат, не е посочен продавач, не е отбелязано дали теглото на стоката от 19
862кг. е брутно или нетно, като не съответства на брутното и нетното тегло на
2
товара във фактурата. Възразява, че стоката, описана във фактурата не е
идентична със стоката, натоварена на притежавания от ответното дружество
камион, като има разминавания в графа „знаци и номера“, „брой колети“,
„вид опаковка“, „вид на стоката“ в товарителницата и фактурата. Допълва, че
в един от екземплярите на товарителницата има резерви и бележки от
превозвача, че не е присъствал на натоварването, няма приемо-предователен
протокол, като съгласно чл.9 от Конвенцията товарителницата удостоверява
до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката
от превозвача. Според ответника в случай, че ищецът не е заплатил изцяло
задълженията си по фактурата не му се следва обезщетение за погинала стока
и съгласно чл. 23 от Конвенцията би се обогатил неоснователно с присъждане
на претедираното обезщетение. Оспорва исковете по размер, като възразява,
че претендираният размер не отговаря на максимално допустимия размер на
обезщетението, предвидено в чл.23, т.3 от Конвенцията. Счита, че ищецът не
посочва дали отразените цени във фактурата кореспондират на борсовия курс
на такива стоки, респективно при липса на такъв с текущата цена на пазара
или при липса на такава с обичайната цена на стоките от същия вид и
количество. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока за отговор от ответника е поискано конституирането на третото
лице-помагач на страната на ответника ЗК Лев инс АД, ЕИК121130788, със
седалище гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, като производството по
предявения обратен иск е разделено с определение №243 от 14.04.2022г. на
БОС по делото.
С определение №243 от 09.08.2021г. на БОС на основание чл.219 от
ГПК е конституирано в качеството му на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗК Лев инс АД,
Постъпила е допълнителна искова молба в законоустановения срок, с
която ищецът поддържа доводите в първоначалната искова молба, като излага
допълнителни съображения за основателност на предявените искове.
Ангажира допълнителни доказателства – заявка за международен транспорт
до Симперто ООД, четлив препис от ЧМР товарителницата, предоставен му
от Унигра ООД. Посочва, че не разполага с оригинал на товарителницата,
който се намира в изпращача Унигра ООД и останалите два екземпляра при
ответника-превозвач, предоставени от изпращача. Твърди, че неоснователно
3
ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи по реда
на чл.190 от ГПК оригинала на товарителницата, както и оригинала на
фактурата от 21.09.2020г., като те се намират в държане на ответното
дружества, не на ищеца и от своя страна ответникът отказва да ги предаде.
Допълва, че фактурата отговаря на изискванията на чл.114 ЗДДС, чл.7, ал.1 и
чл.8 от ЗСч и подписът и печатът не са нейни задължителни реквизити,
позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.1 ППЗДДС. Прилага референция на
товара и заявка бруто тегло на товара, като намира, че няма несъответствия в
теглото на стоката съгласно товарителницата и фактура за покупка за стоката,
както и експедиционна разписка за предаване на превозвача. Оспорва
твърденията на ответника, че стоките, описани във фактурата не са идентични
с натоварените. Липсвало отбелязване в графа 18 на ЧМР товарителницата,
предоставена от Унигра ООД, че не е присъствал при товареното, като това
изявление според ищеца е добавено впоследствие от превозвача. Твърди, че е
заплатил изцяло цената на стоката по издадената фактура, поради което има
право на обезщетение, като освен това с предаването на стоката на превозвача
е станал собственик на товара.
С допълнителната искова молба ищецът е поискал на основание чл. 219
вр. чл. 372, ал.2 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна да бъде
конституирано Кристина 2008 ООД, ЕИК200146808, със седалище гр.
Пазарджик.
С определение от 25.01.2022г. по делото БОС е уважил искането за
конституиране на Кристина 2008 ООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
В постъпилия допълнителен отговор в преклузивния срок ответникът
твърди, че според Правилата на Унигра ООД относно коронавирус
шофьорите нямат право да напускат камионите и не присъстват при
товаренето. Моли съдът да задължи ищеца да представи заверено от Унигра
ООД копие от товарителницата, както и приложените електронни писма на
електронен носител.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена заявка за международен транспорт, с която въз
4
основа на референция за товарене ********** ищцовото дружество Хелас
Хем АД е възложило на третото лице-помагач Кристина 2008 ООД
извършването на транспорт от транспортен пункт Unigra Srl на територията
на Република Италия до разтоварен пункт на Хелас Хем, находящ се в гр.
Пловдив на територията на Република България с предмет сладкарски
материали с общо бруто тегло не повече от 21 500кг. в 28 европалета и дата
на товарене 21.09.2020г.
Приложена е международна СМР товарителница, екземпляр за
превозвача, в графа 16 на която като превозвач е посочен ответникът
Симперто ООД, като изпращач в графа 1 Унигра Срл и като получател на
стоката 21 181,924 кг. бруто сладкарски изделия в графа 2 е посочено Хелас
Хем АД. Превозът се осъществява с товарен автомобил рег.№***** и
полуремарке с рег.№*****.
Правната уредба на договора за международен автомобилен превоз на
стоки се съдържа в Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ №1143 на Държавния съвет от
29.07.1977 год. /ДВ бр.61 от 05.08.1977 год./ и в сила за Република България
от 18.01.1978 год., която в случая е приложимото право в отношенията между
страните в съответствие с чл.1 от Конвенцията след като мястото на приемане
на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни
договарящи държави по Конвенцията. В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че
разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в
друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като
съгласно ал.2 при прилагането на международен договор или на друг
международен акт се съобразяват международният характер на неговите
разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се
постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане. Независимо от
липсата на обнародване на Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), каквото изискване се съдържа в
разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
компетентният български съд е длъжен да приложи съдържащите се в
Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия,
съобразявайки, че като специална уредба имат приоритетно действие спрямо
нормите на вътрешното право.
5
Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до
доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от
превозвача, като съгласно чл.4 договорът за превоз се установява със самата
товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение.
С исковата молба е ангажирана фактура№********** от 21.09.2020г.,
издадена от Унигра Срл за продажба на Хелас Хем АД на 21 181,9324 кг.
бруто сладкарски изделия на стойност 30 092,65 евро.
По делото е прието удостоверение от РПУ Славонски брод към МВР на
Република Хърватия, съгласно което на 24.09.2020г. в 0,23 ч. полицейските
служители са получили сигнал от Център 112, че в гр. Славонски брод, на
южното платно на автомагистрала А3 е избухнал пожар на товарен автомобил
с български регистрационен номер и след извършено разследване
криминалистите са установили, че на същата дата, около 0,20часа на
автомагистрала А3 Брегана-Липовац, в близост до Славонски брод по време
на движение е настъпило самозапалване на товарен автомобил МAN TGA
18430 BLS, произведен през 2006г., рег.№ №***** и полуремарке с рег.
№*****, управляван от Янч. Ив. М.-собственост на Симперто ООД. Посочено
е от хърватските власти, че на местопроизшествието са пристигнали
служители на противопожарната служба, които са загасили пожара на
автомобила, както и специализиран екип с инспектор пожарна безопасност
при извършване на огледа, като не са установени данни за извършено
административно нарушение или престъпление.
По повод настъпилата тотална загуба на превозвания товар ищецът на
25.09.2020г. е предявил до ответника извънсъдебна претенция за заплащане
на продажната цена по фактура2342004028 от 21.09.2020г., както и е
декларирал, че за погиналата стока не е сключвал допълнителни карго
застраховки.
С протоколно определение от 27.05.2022г. съдът е приел за безспорно в
отношенията на страните, че ищецът и ответникът са обвързани от твърдения
договор за международен превоз на стоки, че стоката не е доставена на
получателя поради възникнал пожар и, че влекачът и ремаркето, с която е
превозвана са репатрирани от хърватските власти.
Според чл.17, т.1 от Конвенция CMR превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
6
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й. Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност
са изчерпателно предвидени в чл.17, § 2 и §4 от Конвенцията - липсата,
повредата или забавата се дължат на: грешки на правоимащия /изпращача или
получателя/; нареждане на правоимащия /изпращача или получателя/, което
не е резултат на грешка на превозвача; присъщ недостатък на стоката; или
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които
не е могъл да преодолее.
БОС не споделя възраженията на ответника и на третото лице-помагач,
че ищецът не е собственик на товара и не е активно материално легитимиран
в качеството си на получател по превозния договор и по товарителницата да
получи обезщетение за погиването на стоката. Разпоредбата на чл.13, т.1 от
Конвенция CMR изрично регламентира правото на получателя да получи
стоката - предмет на договора за превоз, а ако се установи загуба на стоката
или ако същата не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19
Конвенция CMR, правото да предяви от свое име пред превозвача правата,
произтичащи от договора за превоз. Разпоредбите на чл. 20, т. 1 и т. 2, изр. 1
от Конвенция CMR регламентират правото на правоимащия, изпращач или
получател, да приеме, че товарът е изгубен, когато не е доставен до 30 дни
след изтичане на уговорения срок, или ако такъв срок не е бил уговорен, в
срок 60 дни от деня на приемането на товара за превоз от превозвача.
Независимо, че въпросът за правото на собственост върху товара не
подлежи на изследване и е достатъчно посочването на ищеца като получател
в CMR товарителницата, за да възникне правото му на обезщетение за
цялостната липса на стоката, съдът намира, че от приетото по делото
заключение на вещото лице Т.Д. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, категорично се установява, че с
платежно нареждане от 20.11.2020г. /референция FT20325805296119/ е
извършен превод на цената по фактура № ********** от 21.09.2020г. в
размер на 30 092,65 евро от разплащателната сметка в ОББ на Хелас Хем АД
в полза Унигра Срл – Италия. От разписка за получател, издадена от Банко
БМП-дружество майка на банкова група Банко БМП – Милано, се доказва
получаване на банковия превод по сметката на Унигра Срл с посочено
основание фактура № **********.
7
Съдът, след като съобрази, че договорните отношения между ищеца и
Унигра Срл – Италия са възникнали между дружества със седалища в
различни държави-членки на Европейския съюз, намира, че същите следва да
се подведат под действието на Регламент (ЕО) №593/2008 г. на Европейския
Парламент и на съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към
договорни задължения ( Рим І ) и Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция/. На основание чл. 4,
т. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 593/2008г. е приложимо правото на
държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача, т.е.
италианското право. За неуредените условия на продажбата във фактурата
изрично е посочено, че останалите условия са в съответствие чл. 62, ал.1 от
закон№1 от 24.01.2012г., изменен със закон№27 от 24.03.2012г.
При международна продажба на стоки собствеността и рискът от
случайното погиване на стоката преминава върху купувача от момента на
нейното предаване на спедитор или на превозвач.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът по
международния договор за търговска продажба е изпълнил своето основно
договорно задължение като купувач да заплати цената на стоките на
продавача, както и, че стоката е предадена на ответното дружество-превозвач,
поради което ищецът е придобил правото на собственост върху стоките с
тяхното предаване от продавача и изпращач по товарителницата на
превозвача.
Не води до различен извод установеното от показанията на разпитания
пред настоящата съдебна инстанция свидетел Я.М. - водач на превозното
средство, че е направил резерви в графа 18 на CMR товарителницата и не е
присъствал на товаренето предвид пандемичната обстановка и правилата в
склада на изпращача в условията на covid19. Не се установява това
възражение да е прието от изпращача чрез подпис на екземпляр 1 от
товарителницата, като същевременно описанието на стоките като вид и
количество в приложената експедиционна разписка напълно съответства на
данните във фактурата. Освен това ответникът не твърди невъзможността
водачът да провери съдържанието на колетите, който независимо, че не
присъства на товаренето отговаря за броя им съгласно конвенцията, да се
намира в причинна връзка и да е довела до някое от основанията за
8
освобождаването му по отговорност.
Не е спорно между страните обстоятелството, че целият товар е
унищожен вследствие на възникналия пожар, като ответникът и третото лице-
помагач на страната на ответника не са въвели в предмета на производството
възражения относно наличие на предпоставките на чл.17, § 2 и §4 от
Конвенцията за освобождаването на превозвача от отговорност, нито
ангажират доказателства в тази връзка.
Отговорността на превозвача по чл.17, т.1 от Конвенция CMR е
обективна, като същият би могъл да се освободи от отговорност само на
посочените в конвенцията основания, освобождаващи го от отговорност, като
по делото не са релевирани възражения за наличието на такива основания от
ответната страна и от третото лице-помагач. Извън предмета на доказване с
оглед естеството на делото е техническата изправност на превозното средство
и съответствието му с изискванията стоката да се съхранява под съответен
температурен режим. Съгласно разпоредбата на чл.17, т.3 от Конвенцията за
да се освободи от отговорност превозвачът не може да се позовава на
недостатъци на превозното средство.
При горните мотиви предявеният иск за главница е доказан по своето
основание, като на основание чл. 23, т.1 от Конвенция CMR в полза на ищеца
следва да се присъди обезщетение за цялостната липса на товара. Съгласно
посочената разпоредба размерът на обезщетението се изчислява според
стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за
превоз. Заплатената стойност на стоката от купувача на изпращача е в размер
на 30 092,65 евро, поради което ищецът изцяло доказва размера на
предявения иск.
Съгласно чл. 27, т. 1 от Конвенцията CMR правоимащият може да
поиска да му се заплати лихва върху сумата на обезщетението. Тази лихва се
изчислява в размер на 5 процента годишно и тече от деня на писмената
рекламация до превозвача, или ако не е имало рекламация, от деня на
завеждане иска в съда.
Предвид това основателен е предявеният иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 1003 евро - обезщетение за
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на обезщетението в
размер на 30 092, 65 евро, в размер на 5 процента лихва годишно, считано от
9
датата на рекламацията /претенцията/ -25.09.2020г. до 22.06.2021г., който
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
5056лв.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се
присъждат разноски, поради което на третото лице-помагач Кристина 2008 ООД не се
следват разноски, като направеното искане от него за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Предвид изхода от спора искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Симперто ООД, ЕИК812020285, със седалище гр. Бургас, ул.
Константин Величков №59А да заплати на Хелас Хем АД, ЕИК203425994,
със седалище гр. София, ул. Филип Кутев№137, сумата от 30 092,65 евро
/тридесет хиляди и деветдесет и две евро и шестдесет и пет евроцента/-
главница, представляваща обезщетение за причинени вреди за цялостна липса
на товар по чл.17, т.1 вр. чл. 23 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, както и сумата от 1 003 евро /хиляда и
три евро/- обезщетение за забавено изпълнение на основание чл. 27, т.1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/ върху главницата в размер на 30 092, 65 евро, в размер на 5 процента
лихва годишно, считано от датата на рекламацията /претенцията/ -
25.09.2020г. до 22.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба 23.06.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Симперто ООД да заплати на Хелас Хем АД сумата от 5056
лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на ищеца Кристина 2008 ООД и на страната на ответника ЗК Лев инс
АД.
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11