О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476 15.03.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №133 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1992 от 12.10.2018г. постановено
по гр.д.№9351 по описа
за 2017г. на Районен съд - Бургас е
уважен иска на М.П., ЛНЧ **********, живущ ***, със съдебен адрес ***, офис 6,
чрез адв.Л.Г., против „Л.С.М. Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г. Бенковски”№14, ет.2,
представлявано от Джордано Билоти, като дружеството е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 36329,09 лв., представляващи обезщетение за периода от
19.06.2017г. до 27.09.2017г., през който трудовата му книжка, серия З, №783221
е била незаконно задържана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска на 14.12.2017г. до окончателното изплащане на
задължението. Дружеството е осъдено да заплати на ищеца и разноски в размер на 1820
лв., а в полза на бюджета на съдебната власт- държавна такса в размер на
1416,16 лв.
Страните са уведомени за
решението както следва: ищеца на 23.10.2018г. чрез адв.Г., а ответника на
5.11.2018г. чрез адв.Т..
В законния срок /на 16.11.2018г.
по пощата/ е подадена въззивна жалба от „Л.С.М. Лоджистик Сървиз мениджмънт”
ООД, представлявано от адв.Ц.Т., с която решението се обжалва изцяло. Изложени
са оплаквания, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила /не са съобразени всички събрани доказателства
в тяхната съвкупност, мотивите не отговарят на установената по делото
фактическа обстановка, не са обсъдени всички противопоставени от ответника
възражения/, а освен това е постановено в противоречие с приложимия материален
закон и е необосновано. Развити са подробни съображения. Намира, че в
конкретния случай не е налице поведение на работодателя, с което да е нарушено
право на работника или служителя или действията на работодателя да са против
волята на работника или служителя и да имат негативен ефект в неговата правна
сфера. Работодателят е изпълнил задължението си да върне трудовата книжка на
ищеца по начина и в срока, посочен от ищеца в нарочно уведомително писмо,
съобразен с времето, в което същия пребивава в България, поради което не е
налице хипотеза на незаконно задържане на трудовата книжка. Моли се за отмяна
на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
Претендират се разноските за двете инстанции.
Въззиваемият М.П., действащ чрез
пълномощника си адв.Г. е представил своевременно отговор на жалбата, с който я
оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалвания съдебен акт
за правилен и обоснован, съобразен със събраните доказателства и установената
съдебна практика, поради което моли същият да бъде потвърден, а на въззиваемия
да се присъдят разноските за въззивната инстанция. Изложени са подробни
съображения. Акцентира се на обстоятелството, че защитната теза на въззивника,
че забавата за връщането на трудовата книжка е по волята на въззиваемия, не
кореспондира на вменените със закон задължения на работодателя да отрази
необходимите данни и да я върне незабавно на работника/ служителя, в противен случай
е в забава съобразно разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ. Писменото искане за
връщане на трудовата книжка отстрана на служителя е постъпило при работодателя
след множество други искания, когато работодателят вече е бил в забава.
Несвоевременното предаване на трудовата книжка е попречило на служителя да
постъпи на работа при другия работодател и да реализира трудов доход, поради
което законът презюмира вредите, които не следва да се доказват – така чл.226,
ал.2 КТ.
Страните нямат доказателствени
искания.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден от надлежно
упълномощен адвокат, с приложено към отговора пълномощно за въззивната
инстанция.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.