О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 12. 05. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов в. гр. д. № 1723 по
описа на Софийския градски съд за 2021
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Настоящото въззивно производство е образувано
по въззивна жалба на ответницата в първоинстанционното производство Р.С.И., ЕГН
*********, чрез процесуалния представител адвокат М.Л. срещу решение № 20208542
от 27. 09. 2020 г., постановено от Софийския районен съд, 171-ви състав, по гр.
д. № 2219 по описа за 2018 г. С посоченото решение районният съд изцяло е отхвърлил предявените срещу
въззивницата искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
като погасени чрез плащане в хода на процеса. Първоинстанционният съд също така
е постановил определение № 20251479 от 13. 11. 2020 г. по искане на ответницата
Р.С.И. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с
което е оставил искането без уважение. Срещу посоченото определение
въззивницата е подала частна жалба чрез процесуалния представител адвокат К.Б..
С въззивната жалба са развити доводи за
недопустимост на първоинстанционното решение. Въззивницата твърди, че районният
съд е отхвърлил изначално недопустим иск, защото част от претендираните суми са
били признати с възражението в заповедното производство. Твърди, че плащането
на цялата непризната сума в размер на 20 лева е станало преди депозирането на
исковата молба. Поддържа, че не е станала повод за завеждането на исковото
производство. Иска от въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да прекрати
делото. Претендира разноски.
Въззивният съд приема, че наличието на
правен интерес за подаване на въззивната жалба е абсолютна процесуална
предпоставка за образуването и развитието на въззивното производство. Правен
интерес да обжалва пред въззивния съд първоинстанционното решение има онази
страна, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от диспозитива на решението. В частта за разноските
съдебното решение по правното си естество представлява определение, като
процесуалният закон предоставя на страната с правен интерес (засегната от този
диспозитив на съдебния акт) да потърси защита в производството по чл. 248 ГПК.
Доколкото в първоинстанционното решение предявените искове срещу
въззивницата (ответницата) са били изцяло
отхвърлени, настоящият съдебен състав приема, че за нея не е налице правен
интерес да подаде въззивна жалба срещу която и да е част от решението.
Действително, в мотивите към първоинстанционното решение е прието, че Р.С.И. е
дала повод за образуването на първоинстанционното исково производство. Мотивите
към решението обаче не подлежат на самостоятелно обжалване по действащия ГПК
(за разлика от мотивите към присъдата – чл. 318, ал. 3, изр. второ от
Наказателнопроцесуалния кодекс).
Всъщност правната сфера на Р.С.И. е
засегната единствено от произнасянето на първоинстанционния съд в частта за
разноските, в която част съдебният акт има характера на определение. При това
положение за нея е налице правен интерес да се защити срещу произнасянето по
разноските, но тази защита следва да се осъществи в производството по чл. 248 ГПК, а не във въззивното производство.
По изложените съображения въззивният съд
приема въззивната жалба на Р.С.И. за процесуално недопустима поради липса на
правен интерес. Тя следва да бъде върната и въззивното производство трябва да
бъде прекратено.
Разноски. Предвид изхода
на производството и направената с отговора на въззивната жалба претенция, в
полза на въззиваемото дружество „А.Б.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски.
Доколкото обаче въззиваемото дружество не е представило своевременно
доказателства за направени разноски, претенцията е неоснователна и разноски във
въззивното производство не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ВРЪЩА
въззивната
жалба на Р.С.И. срещу решение № 20208542 от 27. 09. 2020 г., постановено от
Софийския районен съд, 171-ви състав, по гр. д. № 2219 по описа за 2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
въззивното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на
преписа.
Служебно изготвен препис от настоящото
определение да се връчи на Р.С.И..
След влизането в сила на настоящото
определение делото да се докладва на съответния заместник-председател на
Софийския градски съд за образуването му като частно.
Председател:
Членове: 1. 2.