Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр. Димитровград, 25.4.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд, в
публичното заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г. Стоянова
при
секретаря Д.Петрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа
докладваното от съдията Стоянова гр.дело №
1453/2017г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Ищците твърдят, че видно от нот.акт вх.рег.№ 4471 от
15.08.2005г., акт № 75 т.10 дело № 2113/2005г. на Сл.Вп. при ДРС ищците били
собственици при режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 идеална част от
урегулиран поземлен XIV с пл.№ 1181 целият с площ от 417,953 кв.м., находящ се в кв.148 по плана па
гр.Димитровград, ведно с
построения в същия парцел втори етаж от западна половина на двуетажна жилищна
сграда тип близнак с площ от 110 кв.м.,таванско помещение с площ от 110 кв.м.,
две южни избени помещения с площ от 50 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м., така
както е описано в посочения нот.акт, а по описание по скица от АГКК на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с КИ № ********** / ************/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на АК с площ от 419 кв..м./ четиристотин и деветнадесет кв..м./, ведно с
построения в имота втори етаж от западната половина на жилищна сграда тип
близнак с КИ № ********/ *********/ с площ от 110 кв.м., ведно с таванско
помещение с площ от 110 кв.м. и две южни избени помещения с площ от 50 кв.м., и
гараж с КИ № ********/ ***********/ с площ от 19 кв.в.м./ деветнадесет кв.м./.
Видно било от
нот.акт вх.рег.№ 5263/20,11,2014г., акт № 78 т.17 дело №
1790/20,11,2014г. на Сл.Вп. при ДРС, че ответникът Г.Н.С. е собственик на 1/2/
една втора/ ид.част от правото на собственост на по-горе посочения поземлен
имот, ведно с първи етаж от построената в имота жилищна сграда с КИ №********.1.1/
*************/ с площ от 92,80 кв.м./ деветдесет и две цяло и осемдесет стотни
кв.м./, както и на построената в ПИ Сграда за търговия с КИ № ********/ *********/
със ЗП от 22 кв.м./ двадесет и два кв.м./.
Към притежаваните от ответника мазета в сградата
същият бил построил незаконно разширение от южната страна на сградата със ЗП от
5 кв..м., както и е построил незаконна стопанска постройка /кокощарник/ в
северната страна на имота със ЗП от 3 кв.м.
Ответникът бил построил и друга незаконна стопанска
постройка в западната част на имота, по повод което незаконно строителство аз
първата ищца съм подала жалба в Община Димитровград с вх.№
ОК-01-204/23.11.2016г., въз основа на която е констатирана незаконността на
стопанската постройка, по отнощение на която е съставен констативен акт № 7 от
19.12.2016г., която постройка към настоящия момент е вече премахната, но не са
премахнати незаконните разщирения на съществуващите мазета на ищеца и
построения от него кокощарник.
Към настоящия момент ответника ползвал незаконно
построената стопанска сграда /кокошарник/ в северната част на съсобствения
имот, разширенията на мазетата, както и голяма част от пространството пред
къщата, с което ограничавал пространството, което следва да ползват ищците и
което следвало да бъде разпределено поравно.
Съгласно Решение № 181/13.10.2015г. на ВКС по гр.д.№
1862/2015г. по реда на чл. 290 от ГПК било посочено, че когато един от
съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова ползва да е
учредено право на строеж и съответно ползва застроеното, това обстоятелство
следва да бъде взето предвид при разрешаване спора за ползване на дворното
място, като при възможност в дела, който се отрежда за ползване на този съсобственик
следва да се включи застроената от него част.
В съсобствения им имот имало построени две законни
сгради- Гараж с КИ № ***************** със ЗП от 19 кв.м.- собствен на нащ
ищците и Сграда за търговия с КИ № ********със ЗП от 22 кв.м.
Съгласно практика на ВКС по чл. 290 от ГПК / Решение
№2 от 18.03.2016г. по гр.д.№ 3267/2015г, решение №
94 от 28,03,2012г. по гр.д.№ 897/2012г,. решение
№ 51 от 07,05,2013г. по гр.д.№ 764/2012г. на ВКС, решение №99 от 23,05,2013г.
по гр.д.№ 509/2012г.на ВКС/ се приема, че при наличието на сграда, изградена от
единия от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под
сградата не следва да се разпределя по чл. 32 ал2 от ЗС, тъй като на
разпределение по този ред подлежи ползването на незастроената част от
съсобствения терен извън усвоената от законно построената сграда.На приспадане
подлежи площта, заета само от постройки, изградени и ползвани само от някой от
съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж.
Въпреки многократните усилия положени от тяхна страна по доброволен начин да разпределят
справедливо и съобразно посочените критерии ползването върху съсобственото им
дворно място, не постигнали споразумение за това, а напротив невъзможността да
ползват съвместно съсобствения им недв.имот,както и невъзможността да образуват
мнозинство предвид притежаваните от тях равни дялове от правото на собственост
пораждали правен интерес у тях да предявят настоящия иск с правно основание чл.
32 ал.2 от ЗС, поради което молят съда да постанови решение, с което на осн.
чл. 32 от ЗС да разпредели ползването им
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с КИ № ******** / ***********/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със заповед №
РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК с площ от 419 кв.м./ четиристотин и
деветнадесет кв.м./, като се има предвид дяловете им в съсобствеността по 1/2 ид.част, както
и съобразите обстоятелството, че ищците са собственици на Гараж със ЗП от 19
кв., ответника е собственик на сграда за търговия със ЗП от 22 кв.м., които
следва да бъдат приспаднати от площта, която се разпределя за ползване ,за
което разпределение да бъде изработена скица от вещо лице, която да бъде
неразделна част от решението.Претендират и разноски по делото.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй
като от момента на построяване на жилищната сграда, отразена с идентификатор ********в
КККР, в която двете страни по делото притежават самостоятелни обособени обекти
в режим на етажна собственост, правото на ползване на съсобственото дворно
място - ПИ ********е било разпределено съобразно правата на съсобствениците.
Съгласно това разпределение, в задната част на поземления имот е поставена
телена ограда отделяща частта на всеки един от съсобствениците. В останалата си
част поземленият имот е оставен за общо ползване, с оглед входовете до етажите
на жилищната сграда, до мазетата и постройките допълващо застрояване, както и с
оглед необходимата площ за поддържането на сградите построени в имота.
След закупуване на имота от
ищците през 2005 г., правото на ползването на дворното място се е запазило,
като ищците са продължили да ползват частта, която са ползвали съгласно
споразумението техните праводатели.
С оглед изложеното, счита, че не
са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна на установеното по
споразумение право на ползване, поради което предявеният иск се явявал
недопустим и производството по делото следвало да бъде прекратено, като на
ответника бъдат заплатени направените по делото разноски.
В случай, че не се възприеме
направеното от тях възражение за недопустимост, излагат следното становище:
съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, т.е.
съсобствениците може сами да решат по какъв начин да се ползва съсобствеността.
Ответникът бил съгласен да участва в решение за разпределяне правото на
ползване, в случай, че ищците считат, че разпределеното вече право на ползване
е несъразмерно на дяловете от страните от съсобствеността.
Ищците не са поискали свикване на
общо събрание на съсобствениците, което би избегнало съдебната процедура, тъй
като съсобствениците можели да вземат решение за начина на ползване на общия
имот.
С оглед на това, заявяват, че не
са станали причина за водене на делото, поради което моля при окончателното
произнасяне на съда да се присъдят разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Оспорва твърденията в исковата молба, че към настоящия момент в общия имот има
незаконна сграда, построена от ответника, като заявява, че по жалба на ищцовата
страна в Община Димитровград бе образувана преписка за незаконно строителство -
стопанска сграда, построена в северозападната част на имота. Със заповед от
17.01.2017 г. Кметът на Община Димитровград нареди сградата да бъде съборена.
Нареждането е изпълнено от ответника, което се установявало от констативен
протокол от 15.06.2017 г. С оглед посочените документи в съсобствения имот не
съществувала незаконна сграда построена от доверителя ми. Тази сграда попадала
в частта, определена за ползване от ответника.Заявяваме, че за разширението на
мазетата на ответника, предмет на жалбата подадена от ищцовата страна, в
момента тече процедура за обследване на тяхната търпимост и то не е предмет на
констативен акт № 7/19.12.2016 г. респ. заповедта от 17.01.2017 г.
В съдебно заседание от 11.4.2018
година, ответникът, чрез процесуалния си представител не поддържа възражението
за недопустимост на исковата молба, като заяви пред съда, че за ищците е налице
правен интерес от предявяването на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът не разрешава правен спор, а замества липсващото мнозинство от
съсобствениците и постановява най-целесъобразното ползване на общата вещ.
Самото искане за съдебна намеса е категорично указание, че такова мнозинство не
може да се формира /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Като ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че
страните
са съсобственици в процесния имот, като ищците
видно от нот.акт вх.рег.№ 4471 от 15.08.2005г., акт № 75 т.10 дело №
2113/2005г. на Сл.Вп. при ДРС са собственици при режим на съпружеска
имуществена общност на 1/2 идеална част от урегулиран поземлен XIV с пл.№ 1181
целият с площ от 417,953
кв.м., находящ се в кв.148 по плана па гр.Димитровград, ведно с построения в същия парцел втори етаж от
западна половина на двуетажна жилищна сграда тип близнак с площ от 110
кв.м.,таванско помещение с площ от 110 кв.м., две южни избени помещения с площ
от 50 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м., така както е описано в приетия като
доказателство по делото нот.акт, а по описание по скица от АГКК на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с КИ № ******** / ***********/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на АК с площ от 419 кв..м./ четиристотин и деветнадесет кв..м./, ведно с
построения в имота втори етаж от западната половина на жилищна сграда тип
близнак с КИ № ********/ ***************/ с площ от 110 кв.м., ведно с таванско
помещение с площ от 110 кв.м. и две южни избени помещения с площ от 50 кв.м., и
гараж с КИ № ********/ ****************/ с площ от 19 кв.в.м./ деветнадесет
кв.м./.
Видно от
нот.акт вх.рег.№ 5236/20,11,2014г., акт № 78 т.17 дело №
1790/20,11,2014г. на Сл.Вп. при ДРС, че ответникът Г.Н.С. е собственик на 1/2/
една втора/ ид.част от правото на собственост на по-горе посочения поземлен
имот, ведно с първи етаж от построената в имота жилищна сграда с КИ №********.1.1/
************/ с площ от 92,80 кв.м./ деветдесет и две цяло и осемдесет стотни
кв.м./, както и на построената в ПИ Сграда за търговия с КИ № ********/ *************/
със ЗП от 22 кв.м./ двадесет и два кв.м./.
Признава се от ответника факта, че към притежаваните
от него мазета в сградата същият бил построил незаконно разширение от южната
страна на сградата, както и незаконна стопанска постройка /кокошарник/ в
северната страна на имота, който ползвал.
В открито съдебно заседание от 11.04.2018
година страните, чрез процесуалните си представители поддържат направеното
искане за разпределяне на ползването и молят същото да бъде разпределено по
варианта предложен в заключението на
вещото лице, като същото не противоречи на закона и на установената съдебна
практика, като застроената площ да се счита само законово построените сгради, а
останалата част от имота, приемайки я за незастроена да бъде разпределена с
оглед собственическите права на страните.
От този вариант на приетото като
доказателство по делото заключение, в конкретния случай вещото лице се е
съобразило със законовите изисквания и страните се обединяват около
представения от него вариант за разпределение ползването на площта на
поземления имот, след като от общата площ се извади площта на законно
построените сгради и в пространството определено за ползване от ответника да се
включи незаконно построените от него постройки, както и законно построената от
него сграда за търговия, а в площта на ищците-собствения им гараж, както и
предвиждане на общата площ за пътека за преминаване до входа за втория етаж и
мазетата на първия етаж.Установена е разлика по представената от СГКК извадка
от кадастралната карта, площта на имота по която е 419 кв.м., а по измерените
от вещото лице реални граници-408 кв.м., като е уточнено, че разликата в
площите се дължи на неправилно нанесена в КК северозападна граница на имота и
съответно площта на изградените в имота сгради е както следва:двуетажна жилищна
сграда-110.12 кв.м., гараж-18.42 кв.м., сграда за търговия-21.34 кв.м., с което
заключение съдът се е съобразил и за разпределяне правото на ползване е
използвал площ на ПИ-408 кв.м.
В тази връзка съдът намира, че
разпределението на ползването на процесния имот следва да се извърши по
скица-проект за разпределение правото на
ползване на ПИ с идентификатор ******** от СТЕ приета в о.с.з. на 11.04.2018г.- лист 119 от делото.
От този вариант на заключението на СТЕ, делът,
колориран в зелен цвят/123 кв.м./, следва да се предостави за реално ползване
от ищците по делото, а делът, колориран в червен цвят/123 кв.м./, следва да се
предостави за реално ползване от ответника. За общо ползване се определя делът,
означен на скицата проект и колориран в жълт цвят/51.9 кв.м./.
Това разпределение предлага най-целесъобразно ползване
на общия имот, като се съобразява обема на правото на собственост на насрещните
страни и им се предоставя възможност да ползват имота съразмерно с дела им в
съсобствеността. Макар и да не е решаващо за изводите на съда следва да се има
предвид и изразеното от страните изрично съгласие за разпределението на имота
по този вариант.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността. В тази насока е и задължителната практика на ВКС,
съгласно решение № 275 от 30.10.2012г., постановено по гр. д. № 444/2012г. на
ІІ г.о.
В тази връзка ищците са направили разноски за държавна
такса- 30 лева и за СТЕ-260 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 40
лева за СТЕ. Общият размер на сторените в производството разноски е 330 лева,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
125 лева, съобразно притежавания от него дял и общата стойност на разноските
((330/2)-40).
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2
ЗС, на съсобствения недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с КИ № ********
/ ***********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК с
площ от 408 кв.м./ четиристотин и осем кв.м./, съобразно „скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ с
идентификатор ********“ - лист 119 от делото, както следва:
- На К.З.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********,***,
определя за ползване означения дял на скицата, колориран в зелен цвят;
- На Г.Н.С., ЕГН ********** ***, определя за
ползване означения дял на скицата, колориран в червен цвят;
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от всички съсобственици площ, означена на скицата и колорирана в жълт цвят /51.9 кв.м./.
Скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Димитровград, одобрени със заповед № РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК с
площ от 408 кв.м./ четиристотин и осем кв.м./ от заключението на приетата СТЕ-лист 119 от делото,
подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г.Н.С., ЕГН ********** ***, да заплати на К.З.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********,***
сумата от 125/сто двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Хасковски окръжен съд.
Районен съдия:/п/ не се чете.
Съдебният акт е публикуван на 25.04.2018 г.
Секретар: Д. Петрова