Р Е Ш Е Н И Е
№3654/31.7.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 20943 по описа
за 2019
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 95570
от 20.12.2019 г. от Т.З.Т.,
ЕГН **********, с адрес
*** срещу
Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: *, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 591.27 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 81
часа, за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г.
ищецът е полагал труд на длъжност „* *“ в Сектор „СПС“, което е на структурно
подчинение към Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, поради което е бил със
статут на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1632
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1920.24 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още
233.38 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 1750.35 лева.
Ответникът
– Областна Дирекция на МВР, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва, предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при
положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност,
оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
Съдът,
след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание по
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
приобщената на л. 16 кадрова справка, въз основа на Заповед № К-31/ 08.03.1994 год., ищецът е назначен на длъжност “*” в НПИ – ТБ “* *,
към РПУ – Д.. В периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е заемал длъжностите командир на отделение в група ПОММБ на
сектор „С. П. С.“ към отдел „О. п.“ при ОД на МВР – Варна и п. и. * степен във
взвод „* *“ на сектор „С. П. С.“ към отдел „О. п.“ при ОД на МВР – Варна,
считано от 20.07.2017 год., до настоящия момент.
От
заключението на вещото лице Д. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
следното: че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. ищецът
е положил, респ. му е
заплатен извънреден труд от 370 часа, за
което е получено възнаграждение в размер на 3137.69 лв.;
стойността на дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с
коефицент 1.143, за процесния период е общо 591.27 лв., за
81 часа.
Установява
се от гореописаната кадрова справка, назначаването на ищеца
на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „старши *“ и като такъв е държавен служител, съгласно
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е
полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния
по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и
за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на
дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешинте работи.
В
процесния период, от 01.12.2016 г. до
30.11.2019 г., е действала
издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото
му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения (макар и по повод въпроса освободени ли
са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и
мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е положил извънреден труд, от които, след
преизчисляване с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, неизплатени
са 81часа,
на обща стойност 591.27
лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен съобразно заявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат
сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното възражение за
прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на спора,
извършените от страните процесуални действия, а също и минималните размери,
определени в Наредба № 1/ 2004 г., се налага извода, че не са налице на
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско
възнаграждение. В тази връзка, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 150.00 лв., съобразно заявения размер.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 250.00 лв., формирана както следва: 50.00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за
производството и 200.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: * да заплати на Т.З.Т., ЕГН
**********,
с адрес *** сумата от 591.27 лв. (петстотин деветдесет и
един лева и двадесет и седем стотинки), представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 81
часа, за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: *, да заплати на Т.З.Т., ЕГН
**********,
с адрес *** сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Варна, с адрес: *, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: