Р Е Ш Е Н И Е №
158
гр. Сливен, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря Галя
Георгиева и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното
от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 156
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна
жалба срещу решение по АНД № 622 по описа на Сливенски Районен съд за 2019
година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 314/05.07.2019 г. по АНД № 622/2019
г. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2551432
издаден от ОД МВР гр. Сливен, с който на Й.С. ***, в качеството
на п. „Авто перфект“ ЕООД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
Закона за движението по пътищата.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател Й.С., който чрез п. – адв. Р.Т., го обжалва в
срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Заявява, че обжалваното
решениe е немотивирано. Твърди, че издаването на електронен фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, както и задължение те да работят на
автоматичен режим без обслужване от контролен орган. В случая използваното
техническо средство било мобилна видео - радарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Прави сравнителен анализ на старата и
нова редакции на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в която връзка се позовава и на ТР на
ВАС от 26.02.2014 г. Легалната дефиниция по § 1 т. 65 от ДР на ЗДвП ясно
разграничавала хипотезите на установяване и заснемане на нарушения в
присъствието и съответно – в отсъствието на контролен орган и отнесено към
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП водело до извода, че въз основа на
заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС не следва да се издава електронен
фиш, а е приложим общия ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В
тази връзка счита, че електронния фиш е издаден при съществени нарушения на
установената процедура и са неправилни и необосновани изводите на Районния съд
за неговата законосъобразност. Моли съда да отмени атакувания съдебен акт и
потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационното обжалване – ОДМВР Сливен редовно и своевременно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител
оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
При установяване на нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати
нарушения нито на материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка
били правилни изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното
първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира
събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в
срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които се установява следното от фактическа страна:
На 12.02.2019 г. в 10:27 часа на път І-6,
км. 363+500 в района на О. Т. с посока С. – Б., с моторно превозно средство „Пежо
Ранч” с рег. № …………….. било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M и радар
584 собственост на ОД на МВР Сливен, като в. на лекия автомобил управлявал
същия със скорост от 99 км/ч при разрешена за извън населено място 60 км/ч. На
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2551432 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
в размер на 300,00 (триста) лева на с. на МПС и з. п. на „Авто
перфект“ ЕООД - Й.С. за
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени
към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и Клип № 8810,
Протокол № 5-44-18/09.11.2018 г. за съответствие на одобрения тип на мобилната
система за видеоконтрол, снимков материал, от който е видно, че на процесното
място и дата е бил поставен пътен знак за ограничение 60 км/ч, Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система № TFR1 -M 584
с дата на използване 12.02.2019 г. и място за контрол път път І-6, км.
363+500.
За да потвърди Електронния фиш, Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или
такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по делото
доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил
подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е
приел и че определената глоба съответства на степента и характера на
нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен
фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че 12.02.2019
г. в 10:27 часа на път І-6, км. 363+500 в района на О. Т. с посока С.- Б., моторно
превозно средство „Пежо Ранч” е управлявано със скорост от 99 км/ч. Това
обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство
№ TFR1 - M 584, видно от представения по делото снимков
материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в рамките на
извън населеното място при ограничение от 60 км/ч, което налага извода за
допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императива, въведен с чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при
управление на автомобила да превишават определените стойности сигнализира с
пътен знак. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал лекия си
автомобил със скорост над определената за извън населено място – 60 км/ч. В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, както като последица от допуснати, но несъобразени
от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и несъобразяване
с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от настоящата
касационна инстанция. На първо място, касационният състав преценява като
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че издаването на
електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната дефиниция
на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на
§ 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е
допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С
ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в съответствие с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на Министъра на
вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред
обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов
нормативен акт за регламентирани ясни и конкретни правила за използване на
мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР №
1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние,
нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване
на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в
присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От
доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е констатирано
при спазване на всички съществени условия, регламентирани в наредбата и в
нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата.
Неоснователен е доводът на касационния
жалбоподател, че не може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да
се санкционират с електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. На първо място
не се споделя направеното тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно – че
електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на
контролен орган. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Следователно, вложеният от
законодателя смисъл в тази норма касае процедурата по издаване на санкционен
акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и
нарушител и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане
на нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към
вида на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде
стационирано с цел експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган
при заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло
да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под
въпрос неговото извършване. Както се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото
средство (мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в
жалбата), че установяването на нарушението следва да е в отсъствието на
контролен орган, за да се процедира по този ред на санкциониране.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е
обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е
приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 314 от 05.07.2019 г., постановено по АНД № 622/2019
г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: