№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело №3024/2019г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 149 ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на А.С.Н.
срещу мълчалив отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна
за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
във връзка със заявление вх.№ 14316/17.09.2019г. и заплатена такса за извършване
на услугата в размер на 50 лева.
В писмо с вх.№17709/29.11.2019г.
ответникът признава, че е налице мълчалив отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС на А.С.Н. и няма изготвен писмен отказ.
В жалбата си, А.Н. твърди, че не са налице
никакви обстоятелства, които да обуславят отказ за издаване на СУМПС, тъй като
към 17.09.2019г. не са му били отнети всички 39 броя контролни точки, поради
невлизане в сила на процесните девет наказателни постановления, които са били
издадени срещу жалбоподателя към датата на заявлението му. Същата защитна теза за
материална незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ се поддържа и в
писмената защита с вх.№6274/10.06.2020г., представена чрез адв. С.В.. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и връщане
на преписката на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна за
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Претендира
се присъждане на сторените пред съда разноски, за чиито размер е представен
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020г.
Ответната страна началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна чрез юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и иска да
бъде отхвърлена ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.149 ал.2 от АПК, мълчаливият
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. Предвид чл.57 ал.1 от АПК
административният акт се издава в 14-дневен срок от датата на започване на
производството, т.е. от датата на постъпване на искането при компетентния
орган. В настоящия случай, заявлението за издаване на СУМПС е постъпило на
17.09.2019г. и органът е бил длъжен да се произнесе 01.10.2019г. От
02.10.2019г. е започнал да тече едномесечния срок за обжалване на мълчалив
отказ, който е изтекъл на 02.11.2019г., а жалбата срещу него е постъпила на
30.10.2019г., т.е. подадена е в законоустановение срок от лице с активна
процесуална легитимация пред компетентния съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и предвид доводите на страните и техните представители, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
В отговор по жалбата,
ответникът е представил писмо с вх.№16330/05.11.2019г., в което признава, че на
17.09.2019г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е постъпило искане
от А.С.Н. за извършване на административна услуга – издаване на СУМПС, а в
административната преписка е представено самото заявление с
вх.№14316/17.09.2019г. Първоначално издаденото му СУМПС №********* е било
отнето на 14.09.2017г. при съставяне на АУАН серия Д №135809 за извършено
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за това, че
на същата дата А.Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания
въздух над 1.2 промила. Със заповед №17-0819-002906/14.09.2017г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е наложена
принудителна административна мярка на А.С.Н. по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС за шофиране с
концентрация на алкохол от 1.59 промила, установена с техническо средство. С
присъда №351/14.12.2017г. на Варненския районен съд, постановена по наказателно
от общ характер дело №4298/2017г. е признат за виновен подсъдимия А.С.Н. за
това, че на 14.09.2017г. в гр.Варна е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта – 1.59 промила и е осъден на основание чл.343б
ал.2 и чл.54 от НК с наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.343г от НК му е
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
Присъдата е влязла в сила на 08.05.2018г., но съгласно писмо на Варненска
районна прокуратура с рег.№ 279/24.09.2019г., наказанието на А.Н. „лишаване от право да управлява МПС“ е било
изтърпяно от 14.09.2017г. до 14.09.2019г., т.е. към датата на заявлението за
издаване на СУМПС, същото е било изтърпяно. Видно от останалите писма на ВРП,
жалбоподателят е бил лишен от право да
управлява МПС за периода от 04.10.2015г. до 054.04.2017г. въз основа на предходна влязла в сила присъда
за извършено престъпление – управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 промила. Двете влезли в
сила присъди сочат към рецидив по отношение на А.Н. при управление на МПС с
концентрация на алкохол над 1.2 промила и заедно с останалите данни от
справката за противоправното поведение на водача води до извода за неговата
обществена опасност като участник в пътното движение.
На основание чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП му е била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на СУМПС и същото му е било иззето по реда на във връзка с чл.171 т.4 от ЗДвП със
заповед № 19-0819-002054/16.10.2019г., издадена от началник група в сектор
„пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. В заповедта е посочено, че А.Н. е загубил
правоспособност по смисъла на чл.157 ал.4 от ЗДвП, тъй като с влезли в сила
наказателни постановления са му отнети всичките 39 контролни точки. С
посочената по-горе заповед принудителната административна мярка е наложена за
това, че с НП №2384/06.08.2005г., с което са отнети 9 контролни точки е влязло
в законна сила на 22.10.2005г., НП №4685/06.12.2006г., с което са отнети 10
контролни точки е влязло в законна сила на 22.12.2006г., с НП
№1820/18.05.2007г. са отнети 2 контролни точки и е влязло в законна сила на
15.12.2007г., с НП №2258/27.03.2008г. са отнети 3 контролни точки и е влязло в
законна сила на 31.03.2009г., с НП №1264/14.10.2009г. са отнети 10 контролни
точки и е влязло в законна сила на 22.10.2009г., с НП №1322/06.11.2009г. са
отнети 6 контролни точки и е влязло в законна сила на 11.12.2009г. Цитираната
заповед е била връчена на А.Н. на 28.10.2019г. и да е била обжалвана пред
Административен съд – Варна, във връзка с което
е било образувано административно дело №3055/2019г. /служебно известно
на съда/, като с решение №121/03.02.2020г. е била отменена. Съдебното решение е
влязло в законна сила на 03.02.2020г. на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП, поради
необжалваемост.
Подчертава се, че
жалбоподателят не е преминал допълнително обучение по чл.158 ал.1 т.1 от ЗДвП и
не са му били възстановени частично броя на отнетите контролни точки, което се
установява и от писмо на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе от
01.10.2019г. /стр.72/. Изтъква се, че служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Разград е възстановил погрешно контролните точки на А.Н. до пълния им
размер от 39, поради липса на информация
за издадени против него НП №1322/06.11.2009г.,
НП №3060/09.12.2009г. и НП №111/12.11.2010г., която се е нанасяла ръчно
до въвеждането на централизирана единна
система АИС АНД, след което тази грешка е била поправена и е било установена
загубата на правоспособност по смисъла на чл.157 ал.4 от ЗДвП. Това твърдение
се потвърждава от писмо на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград с
рег.№ 330р-24132 от 25.09.2019г. и писмо изх.№819р-21081/19.09.2019г.
Ответникът твърди, че 39-те
контролни точки са били отнети със следните наказателни постановления: НП №2384/06.08.2005г., влязло в законна
сила на 22.10.2005г., с което са отнети
9 контролни точки; НП №4685/06.12.2006г.,
влязло в законна сила на 22.12.2006г., с което са отнети 10 контролни точки; НП №1820/18.05.2007г. влязло в законна
сила на 15.12.2007г., с което са отнети 2 контролни точки; НП №2258/27.03.2008г. влязло в законна сила на 31.03.2009г., с
което са отнети 3 контролни точки; НП №1322/06.11.2009г.
влязло в законна сила на 11.12.2009г., с което са отнети 6 контролни точки;
НП
№1264/14.10.2009г. влязло в законна сила на 11.12.2009г., с което са отнети
10 контролни точки; НП №153719/18.01.2010г.
влязло в законна сила на 31.03.2020г., с което са отнети 6 контролни точки;
НП №3060/09.12.2009г., влязло в
законна сила на 01.04.2010г., с което са отнети 6 контролни точки; НП №111/12.11.2010г., влязло в законна
сила на 21.01.2012г., с което са отнети 9 контролни точки. Общият брой на
отнетите контролни точки с изброените от ответника девет наказателни
постановления е 61, което се потвърждава и от представената справка с
изх.№1249/11.09.2019г. за нарушения на правилата за движение по пътищата на
водача Н.. Според писмо на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна с рег.№ 819р-21081/19.09.2019г. всички 39 контролни точки на А.Н. са
били отнети с влизане в сила на НП №1322/06.11.2009г. и впоследствие с влизане
в сила на НП №3060/09.12.2009г. и НП № 111/12.11.2010г. са му били отнети още
съответно 6 и 9 контролни точки, с което общия брой на отнетите контролни точки
е нараснал на 55.
По делото са налице
удостоверения за променени на настоящ адрес
на А.С.Н.: настоящият му адрес за периода от 07.07.1997г. до 30.11.2009г. е бил
гр. Кубрат, ул.“***“ №** ет.* ап.**, за периода 30.11.2009г.-10.12.2010г. е бил
гр.Варна, ул. „***“ №** бл.*ап.**, от 10.12.2010г. е на адрес гр.Варна, ж.к. „***“
бл.** вх.* ет.* ап.***. Според
удостоверение за промени на постоянния адрес,
за периода 04.06.2003г.-14.03.2005г. и за периода
14.03.2005г.-10.12.2010г. е бил
гр.Кубрат, ул.“***“ №** ет.*ап.**; от 10.12.2010г. постоянният му адрес е
гр.Варна, ж.к. „***“ №** вх.*ет.* ап.***.
Според писма /стр.75 и стр.77/
на Първо районно управление при ОД на МВР – Русе, НП №2384/06.08.2005г. е било
унищожено, поради изтичане на давностния срок за съхраняване и няма информация
дали е било обжалвано, НП №4685/06.12.2006г. и НП №1820/18.05.2007г. също са
били унищожени с протокол рег.№ 3393р-5887/08.04.2016г.
В изпълнение на съдебни
указания във връзка с възражения на жалбоподателя, че процесните наказателни
постановления не са влезли в сила, ответникът е представил копия от тях, както
следва:
·
в НП №2258/27.03.2008г., с което са отнети 3 контролни точки са
посочен адрес на А.Н.:***, отбелязано е, че е връчено на 23.03.2009г. по реда
на чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен и е влязло в законна сила на
31.03.2009г. В потвърждение на това е представена докладна записка от
10.03.2009г. според която А.Н. не е бил намерен на посочения адрес и по
получена информация живее в гр.Русе;
·
НП №1264/14.10.2009г., с което са
отнети 10 контролни точки е получено от
наказаното лице срещу разписка на 03.12.2009г. Жалбоподателят не твърди, че го
е обжалвал, поради което съдът приема, че е влязло в законна сила на
11.12.2009г.;
·
НП №1322/06.11.2009г., с което са
отнети 6 контролни точки е получено лично от А.Н. на 03.12.2009г. и поради
липса на твърдение, че го е обжалвал е влязло в сила на 11.12.2009г.;
·
НП №153719/18.01.2010г., с което са
отнети 6 контролни точки е с посочен адрес на нарушителя: гр.Кубрат,
ул.“Витоша“ бл.43 вх.А ет.5 ап.15. Видно от писмо на отдел „Пътна полиция“ при
СДВР с рег.№ 4332р-40859/25.10.2019г. , наказателното постановление било
връчено по чл.58 ал.2 от ЗАНН на 23.03.2010г., въз основа на докладна записка
от РУ – Кубрат и е влязло в законна сила на 31.03.2010г. /видно и от
приложената справка/, тъй като А.Н. не е бил намерен на посочения адрес;
·
НП №3060/30.12.2009г., с което са
отнети 6 контролни точки е с посочен адрес на нарушителя: гр.Кубрат,
ул.“Витоша“ бл.43 ет.5 ап.15.
Представена е докладна записка от 24.03.2010г., според която при посещение на
посочения адрес А. Н. не е бил намерен в дома си и според съседи
е работел по него време в гр.Русе. Прието е, че е връчено по реда на чл.58 ал.2
от ЗАНН на 24.03.2010г. и е влязло в законна сила на 01.04.2010г.;
·
НП №111/12.11.2010г., с което са
отнети 9 контролни точки е било връчено срещу подпис на наказаното лице на
15.04.2011г. Било е потвърдено с решение №131/27.12.2011г. на Каварненския
районен съд, което е влязло в законна сила на 21.01.2012г.;
От данните по делото става
ясно, че няма спор за останалите осем наказателни постановления, част от които
са връчени лично на А.Н., а за друга част са приложени докладни записки на полицейски служители за това, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес. Спорно остава единствено НП №153719/18.01.2010г., тъй като докладната
записка за неговото връчване липсва. В административната преписка е приложена
справка от картона във връзка с контролния талон на водача А.С.Н.. Самият
контролен талон е официален документ, който се издава на основание чл.25 ал.1
от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Справка от
своя страна представлява отчет от централизирана
автоматизирана информационна система, съгласно чл.27 ал.2 от същата наредба.
Следователно, представената по делото справка от централизирана автоматизирана
информационна система за водача А.С.Н., носеща подпис
на длъжностно лице и печат на ОД на МВР – Варна, представлява официален документ,
който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието
му не е оспорено от жалбоподателя, поради което въз основа на него съдът приема
за установено, че НП №153719/18.01.2010г. е връчено на 23.03.2010г. и е влязло
в законна сила на 31.03.2010г., поради необжалването му. Жалбоподателят не
твърди и не сочи доказателства за обратното.
С обсъдените по-горе влезли в сила наказателни постановления на А.Н. са били
отнети общо 40 контролни точки от законоустановения максимален брой от 39
контролни точки.
Макар и наказателни
постановления №2384/06.08.2005г., №4685/06.12.2006г. и №1820/18.05.2007г. да не
са приложени по делото, поради тяхното унищожаване с протокол
рег.№3393р-5887/08.04.2016г. във връзка
с изтекъл давностен срок за съхраняването им, съдът приемайки отбелязването за
тях в справката от централизирана автоматизирана
информационна система за водача А.С.Н., която е официален документ, приема за
установено следното:
·
НП №2384/06.08.2005г. е било връчено
А.Н. на 14.10.2005г. и при липса на
данни да е било обжалвано е влязло в сила на 22.10.2005г., като с него са били
отнети 9 контролни точки;
·
НП №4685/06.12.2006г. е било
връчено на А.Н. на 14.12.2006г. и е влязло в сила на 22.12.2006г., като с него
са били отнети 10 контролни точки;
·
НП №1820/18.05.2007г. е било
връчено на А.Н. на 07.12.2007г. и е влязло в сила на 15.12.2007г., като с него
са били отнети 2 контролни точки.
С тези три наказателни
постановления общия брой на отнетите от А.Н. контролни точки е 61, повече от
максимален брой 39 контролни точки.
При при разглеждане на записването в
справката – картон на водача, че на 03.12.2011г. е бил възстановен общия брой от 39 контролните точки съдът взе предвид уточнението
в писмо на началника отдел „ОП“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград с рег.№ 330р-24132/25.09.2019г., според
което до 2013г. отнемането на контролни точки с наказателно постановление се е
разнасяло ръчно по местоотчет на водача
и НП №1322/06.11.2009г., НП
№3060/09.12.2009г. и НП №111/12.11.2010г. не са били получени в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Разград за разнасяне и заради това контролните точки
са били служебно възстановени до максималния брой от 39 на 03.12.2011г. След
въвеждане на централизирана автоматизирана информационна система /по чл.27 ал.2
от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/, грешката
със служебното възстановяване на контролните точки е била отстранена, за което
свидетелстват представените от жалбоподателя два броя справки от централизираната автоматизирана
информационна система с изх.№1037/15.06.2017г. и с изх.№1249/11.09.2019г.,
носещи подпис на длъжностно лице и печат
на ОД на МВР – Варна, което е доказателство за качеството им на
официални документи. В тези справки, приложени към жалбата липсва отбелязване
за служебно възстановени контролни точки до максималния брой от 39.
Действително, към датата на
подаване на заявлението за издаване на СУМПС – 17.09.2019г. по отношение на
жалбоподателя е било налице обстоятелството по чл.157 ал.4 от ЗДвП, според
чиято разпоредба: „Водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.“.
Посоченото обуславя материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ
и съобразяването му с целта на закона.
Разпоредбата на чл.157 ал.5 от ЗДвП гласи: „Лице,
което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда
на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново
да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за
категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди
загубата на правоспособността.“. В тежест на жалбоподателя е да установи, че е
изпълнил изискванията на цитираната норма, което той не е сторил.
За да се формира
мълчалив отказ е нужно административния орган да е бил компетентен да се
произнесе. В случая, заявление вх.№14316/17.09.2019г. на А.С.Н. е отправено до
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна, които съгласно чл.4 от НАРЕДБА
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина издава свидетелства за управление на моторни превозни средства. По
силата на чл.5 и чл.6 от визираната наредба, звената /сектор/ „Пътна полиция“
при ОД на МВР освен това и водят на отчет водачите на МПС, наложените им
наказания и приложените принудителни административни мерки, както и контролните
точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на МПС.
Предвид факта,
че обжалвания отказ е мълчалив, съдът не изследва спазване на изискванията за
форма. Съдът счита, че са спазени
административно-производствените правила, свързани с изискванията за
издаване на СУМПС включително изследване
на обстоятелството по чл.157 ал.4 от ЗДвП по отношение на притежаваните
контролни точки.
Жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена, а на ответника да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер трябва да бъде определен по реда на
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване на
невисоката фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК и чл.143 ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.С.Н. срещу мълчалив отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство
във връзка със заявление вх.№ 14316/17.09.2019г. на А.С.Н..
ОСЪЖДА А.С.Н.
да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: