Определение по дело №1899/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2253
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100501899
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 2253       

                                    

 

 

                                   град Бургас , 07.08. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито       заседание  

на .......07.08………… .през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Детелина Димова                                                 

                                                                                              

при  секретаря ……………..   като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №    1899 по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Главна Дирекция“Гранична полиция“-МВР  –ответник   по гр.д. № 212/2020 год. по описа на Бургаския районен съд  против решение № 1380/22.06.2020 год. постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на К.Р. ***     сумата 1307,91 лв.-представляваща допълнително  трудово възнаграждение за  положен нощен труд  ,преизчислен  като извънреден на 182,47   часа ,положен в периода 15.01.2017 г. -14.01.2020- г. ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 15.01.2020 г. до окончателното плащане ,както и да заплати на ищеца 258 лв. – разноски по делото,направени от ищеца  и 252,32 лв. –за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

                                               Въззивникът   изразява недоволство от решението  , като счита същото за неправилно и  необосновано .

                                                Сочи се на първо място ,че  на ищеца   своевременно и коректно  е отчетен и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен със специалната правна уредба е изводът на съда ,че  е налице разлика между отчетения и положения нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден  труд .В тази връзка съдът неправилно е приел ,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща  служителите на МВР ,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение  спрямо работниците по трудови правоотношения ,    регулирани от КТ.Съдът не е отчел  обстоятелството ,че пред процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи  реда за организация и разпределяне на работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното  работно време ,режим на дежурства ,време за отдих  и почивките на държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални актове липсва регламентация за преизчисляване при  сумарното  отчитане на работното  време по отношение на общия брой  часове положен труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове препращане по аналогия към  към цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг ред на отчитане  и заплащане на нощния труд ,положен от държавните служители  от МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа  нощен труд от държавните служители в МВР ,то при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ  и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел  противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.

                                      Отделно от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на коефициента  да определи така възнаграждението на работника ,че за положен от него  7 часа труд през нощта  да получава възнаграждение за 8 часа труд .В този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не е налице работа извън  установеното за работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването на  нощния труд в дневен  представляват извънреден труд .

                                                  Моли се за отмяната на решението   и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

                                                  Въззивната   жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

                                                  В писмения си  отговор по реда на чл.263 ГПК  въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния период  по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.  на Министъра на вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време ,дежурствата ,времето за отдих  и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва  норма за преобразуване  на часовете положен труд с коефициент 1,143 ,но липсата на изрична норма    не следва да се тълкува като законово наложена забрана  за преизчисляване  на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като празнота в уредбата  за държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота  в специалната уредба следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд .

                                               Сочи се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР  работата извън редовното работно време до 280 часа годишно  се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период .Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен труд  ,която се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл  са изчислени  положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се моли за потвърждаване на решението .Посочва се съдебна практика на  районните и окръжните съдилища в цялата страна в сочения смисъл . 

                                                Като има предвид горното и на осн.чл.  267 ГПК ,Бургаският окръжен съд

 

 

 

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

                                               ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 23.09.2020 г. от 10,40 часа ,за която дата да се призоват страните .

                                               ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                            2.