Р
Е Ш Е Н И Е
№…………………….
/20.01.2022
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, Х – ти тричленен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Добринка Долчинкова
и прокурор Александър Атанасов, след като разгледа докладваното от съдия В.
Пушевски КНАХД № 2285 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.С.Б., с ЕГН: **********, в качеството му на главен
архитект на община Варна, депозирана чрез неговия процесуален представител адв.
Д.И. *** срещу Решение № 487 от 16.08.2021 г., постановено в производството по
НАХД № 875 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, 32 състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № ВН – 44 – 26/ 15.06.2021 г., издадено от
Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) –
гр. Варна, с което на В.С.Б., на основание разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т.
2, предл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2,
предл. 2 от Закона за устройство на територията.
Касаторът
В.С.Б. намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Подчертава, че
със Заповед № РД – 7706/467/ от 04.12.2002 г. и Заповед № РД – 1 – 7706/68 от
11.03.2003 г. на Областния управител на област Варна е бил одобрен план за
новообразуваните имоти на м. „Боровец – юг“, част от които е ПИ 3980. Допълва в
касационната жалба, че с Решение № 2134 – 8 от Протокол 21/ 24.03.2010 г. на
Общински съвет Варна е бил одобрен ПУП – ПУР на м. „Боровец – юг“, като
посочва, че предвид обстоятелството, че ПИ 3980, кв. 151, с идентификатор
10135.5413.3980, по плана на с.о. „Боровец юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна
се намира в урбанизирана територия, за която има одобрен ПУП – ПУР, ограниченията,
предвидени в ОУП за зона „Гз“ не следва да се припознават за относими към
законосъобразността на разрешение за строеж № 171/ 24.09.2019 г., ведно със
съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти на строеж „Еднофамилна жилищна
сграда“, находяща се в ПИ 3980, кв. 151, с идентификатор
10135.5413.3980. Поради гореизложените аргументи моли за отмяна на
първоинстанционното решение, респ. за отмяна на процесното наказателно
постановление, претендира и присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответна страна РДНСК – гр. Варна е депозирала
писмен отговор на касационната жалба, в който изразява мотивирана позиция за
нейната неоснователност, подчертавайки, че в случая съгласувайки инвестиционен
проект на строеж „Еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в ПИ
3980, кв. 151, с идентификатор 10135.5413.3980 в нарушение на правилата и нормативите
за разполагане на застрояване в зона „Гз“ на ОУП на община Варна, касаторът е
нарушил разпоредбата на чл. 145, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1
от ЗУТ, поради което и правилно е била ангажирана неговата административно –
наказателна отговорност.
В
проведеното на 09.12.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2285 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, касаторът арх. В.С.Б. не се явява, не
изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход
на делото по същество.
В
проведеното на 09.12.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 2285 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна РДНСК – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д. К., която моли
за оставяне в сила на първоинстанционното решение като законосъобразно и
правилно.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за
неоснователна и пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63в от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата на чл.
63в от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Варненския районен съд е образувано по въззивна жалба на В.С.Б., в
качеството му на главен архитект на община Варна, срещу Наказателно
постановление № ВН – 44 – 26/ 15.06.2021 г., издадено от Началника на
Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – гр. Варна, с
което на основание разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 145, ал. 2, предл. 2 от Закона за устройство на територията.
С
Решение № 487 от 16.08.2021 г., постановено в производството по НАХД № 875 по
описа за 2021 г. на Варненския районен съд, процесното наказателно
постановление е било потвърдено, като от фактическа страна е било установено
следното:
Поземлен
имот № 3980 с идентификатор 10135.5413.3980, по плана на
с.о. „Боровец юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна попада в устройствена
категория: Група горски устройствени зони и самостоятелни терени, устройствена
зона: Гз – защитни и противоерозионни гори, зелени зони и защитни пояси по чл.
5, ал. 2 от Закона за горите, определена с Общ устройствен план на община Варна
и правила и нормативи за прилагането му, одобрен със Заповед № РД – 02 –
142200/ 03.09.2012 г. на МРРБ и Специфични правила и нормативи към окончателния
проект на ОУП на община Варна, одобрени със Заповед № РД – 02 – 14 – 2197/
03.09.2012 г. на МРРБ.
На
24.09.2019 г. арх. В.С.Б., в качеството си на главен архитект на община Варна,
съгласувал одобрени инвестиционни проекти на строеж „Еднофамилна жилищна сграда“, находяща се в ПИ 3980, кв.
151, с идентификатор 10135.5413.3980.
На
08.10.2019 г. св. М.Н.Д.– ст. инспектор в РДНСК – гр. Варна извършила служебна
проверка на Разрешение за строеж № 171/ 24.09.2019 г. за еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в № 3980 с идентификатор 10135.5413.3980, по плана на с.о.
„Боровец юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна, като преценила, че арх. Б., в
качеството си на главен архитект на община Варна е съгласувал инвестиционния
проект по част „Архитектура“ в ПИ 3980, кв. 151, с идентификатор
10135.5413.3980 за изграждане на еднофамилна жилищна сграда, с което свое
поведение е нарушил разпоредбата на чл. 145, ал. 2, предл. 2 от Закона за
устройство на територията, доколкото
съгласно предвижданията на ОУП на община Варна в устройствена зона „Гз“
не се допуска жилищно застрояване, поради което за тази зона не са заложени
устройствени показатели – максимална плътност на застрояване, Кинт и мин. озеленена
зона.
На
16.12.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала арх. Б., в качеството му на главен архитект на
община Варна, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2, предл.
2 от Закона за устройство на територията.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 15.06.2020
г. Началникът на РДНСК – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното
наказателно постановление.
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в
случая нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения
на процесуалните правила.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Разпоредбата
на чл. 145, ал. 2, предл. 2 от Закона за устройство на територията предвижда,
че съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието
им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
разполагане на застрояването и устройствените показатели.
В случая за процесния имот няма
изготвен и одобрен подробен устройствен план.
Съдът се солидаризира със становището
на административно – наказващия орган, че
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. на МРРБ за
обема и съдържанието на устройствените планове, законодателят е посочил
видовете подробни устройствени планове по чл. 110, ал. 1 от ЗУТ, според
устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост. В т. 3
на разпоредбата са посочени плановете за улична регулация, като се конкретизира,
че този вид план служи за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти
публична собственост. Ето защо с изработеният и влязъл в сила ПУП – ПУР за територията
на с.о. „Боровец – юг“, в която попада процесния имот, не се определят
вътрешните регулационни граници на самия имот, както и показателите на
застрояване в него. Наличието на ПУП – ПУР означава, че е налична улична
регулация единствено по отношение лицето на процесния имот, а именно към
улицата, като с този план не са определени останалите регулационни граници –
страничните и към дъното на имота. Наличието на одобрен и влязъл в сила ПУП –
ПУР за прилежащата територия не може да замени необходимостта от изработване на
ПУП – ПРЗ за процесния имот, а наличието на влязла в сила кадастрална карта не
променя този извод, тъй като същата няма характеристиките на акт, с който се определят
регулационните граници на имота, както на вида и застояването в него. Предвид
разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗУТ, тези характеристики на конкретните имоти
се определят единствено с ПУП – ПРЗ.
Съответно
без да са определени регулационните граници на имота е невъзможно да се
определят и конкретните параметри на застрояването в имота. Предвид този извод
на съда, следва да се приеме, че имотът не представлява урегулиран поземлен
имот по см. на легалната дефиниция на това понятие, посочена в т. 11, на пар. 5
на ДР на ЗУТ.
Също
така следва да се почертае, че от приложения към административно – наказателната
преписка Протокол № 6 от заседанието на ЕСУТ при община Варна, проведено на
21.02.2017 г., се установява, че през 2017 г. е било инициирано производство по
изработване на ПУП – ПРЗ за процесния имот, приключило с отказ за изработване
на такъв, мотивиран с аргумента, че заданието по чл. 125 от ЗУТ, приложено към
заявлението за откриване на това производство, противоречи именно на
Специфичните правила и нормативи към окончателния проект на ОУП за гр. Варна.
Предвид
гореизложените аргументи, касационната инстанция също намира, че с поведението
си арх. В.С.Б. е нарушил разпоредбата на чл. 145, ал. 2, предл. 2 от Закона за
устройство на територията, поради което и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева е индивидуализирано в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната
инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде
оставено в сила.
Само
за допълнение на мотивите следва да се отбележи, че в хода на касационното
производство се установи, че е допусната грешка при изписване на номера на
наказателното постановление в диспозитива на първоинстанционното съдебно
решение, като видно от извадката на регистъра на наказателните постановления,
издавани от Началника на РДНСК – гр. Варна (л. 14 от КНАХД № 2285 по описа за
2021 г. на Административен съд – Варна), наказателно постановление с № ВН – 44
– 26/ 15.06.2021 г. не съществува, коректният номер на процесното наказателно
постановление № ВН – 44 – 26/ 15.06.2021 г., поради което следва първоинстанционния
съд да отстрани тази грешка по реда на чл. 414 и сл. от НПК.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Варна, X
-ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 487 от 16.08.2021 г., постановено в производството по НАХД №
875 по описа за 2021 г. на Варненския районен съд, 32 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: