OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.10.2018 г.
СГС, VI-4
състав, в
закрито съд.заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов
т. дело № 2724/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „П.2.” ООД, с
която са предявени срещу „Б.М.И.” ЕООД искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 117 141,02 лв. – главница по договор от 21.10.2015 г. и
чл.92 ЗЗД за сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за забава.
С определение от 26.01.2018 г. на СГС по т. дело № 2724/17 г. на основание чл.637 ал.1 ТЗ е спряно
производството по делото, защото с решение
N 18 от 03.01.2018 г. по т.дело N 386/2017 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на
ответника.
След
извършена служебно от съда проверка за вписванията в ТР по партидата на
ответника – длъжник се установи, че на 03.05.2018 г. е обявен изготвеният от
синдика списък на приети вземания, в който не е включено вземането на ищеца за
сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за забава. В списъка с неприети
вземания е включено вземане на ищеца „П.2.” ООД в размер на 24 877,26 лв.
– обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва.
В
обявените на 06.08.2018 г. в ТР списък с приети вземания и списък с неприети
вземания, предявени по реда на чл.688 ал.1 ТЗ не фигурира вземането на ищеца за
сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за забава.
При тези
факти съдът намира, че производството по иска за сумата от 11 714,41 лв. –
неустойка за забава, следва да се прекрати, защото не са налице условията на
чл.637 ал.3 ТЗ за възобновяване на спряното дело. Вземането на ищеца за сумата от 11 714,41
лв. не е включено в списъка на приетите от синдика
вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692, но това
вземане въобще не е било предявено в производството по несъстоятелност по реда
на чл.685 и чл.688 ТЗ.
Предпоставката по чл.637 ал.3, т.1 ТЗ за възобновяване на спряното
производство по осъдителния иск срещу ответника, който е в производство по
несъстоятелност, е ищецът в качеството на кредитор да е предявил вземането по
реда на чл.685 и чл.688 ТЗ и това вземане да не е включено в списъка на приети
вземания, респ. да е било включено в този списък, но с определението на съда по
чл.692 ТЗ да е изключено от одобрения списък. В този случай за предявилия по
реда на чл.685 и чл.688 ТЗ кредитор остава процесуалната възможност да установи
вземането си в производството, което е било спряно на основание чл.637 ал.1 ТЗ
и което подлежи на възобновяване на основание чл.637 ал.3, т.1 ТЗ.
Другата
предпоставка за възобновяване на производството е предвидена в нормата на
чл.637 ал.3, т.2 ТЗ, но тя също предполага предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност, който факт в случая не е налице.
Като
краен извод – ищецът е сезирал съда с иск за сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за
забава, срещу ответник, по отношение на който в хода на процеса е открито
производство по несъстоятелност. Производството по иска за сумата от
11 714,41 лв. е било спряно на основание чл.637 ал.1 ТЗ, но ищецът не е
предявил в качеството на кредитор по реда на чл.685 и чл.688 ТЗ вземането за
неустойка от 11 714,41 лв. в производството по несъстоятелност. Така
отпада процесуалната възможност за установяване на вземането му в настоящето
исково производство, което не подлежи на възобновяване, защото не е налице
хипотезата на чл.637 ал.3, т.1, респ. на т.2, ТЗ.
Във всички случаи на открито производство
по несъстоятелност на ответника за ищеца възниква задължение да предяви своето
вземане в производството по несъстоятелност. Именно за това е предвидено в
нормата на чл.637 ал.1 ТЗ спиране на производството. В случая ищецът не е
предявил в производството по несъстоятелност своето вземане за сумата от
11 714,41 лв., поради което отпада процесуалната възможност за защита на
това вземане в общия исков процес.
С оглед на изложеното съдът намира, че
производството по иска за сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за забава, следва
да се прекрати като процесуално недопустимо.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като процесуално недопустимо производството по т. дело № 2724/17 г. на СГС, VI-4, по предявения от „П.2.” ООД срещу „Б.М.И.” ЕООД-в несъстоятелност иск за
сумата от 11 714,41 лв. – неустойка за забава.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: