№ 21975
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110122784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответниците М. Д. Х. и Д. Д. Х. с искане да бъде признато за установено, че
ищецът има вземане спрямо ответниците за следните суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ..., аб. № 2487,
за които е издадена Заповед № 32620/31.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50669/2023 по описа на СРС, 76 с-в, а
именно:
1/ от М. Д. Х. за ½ от общото задължение или сумите от: 2 262.66 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за периода от м. 05. 2020
г. до м. 04.2022 г.; сумата от 365.90лева - лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.;
сумата от 16.64 лв., представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. ; сумата от 3.63 лв.,
представляваща – лихва за забава върху предявената сума за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплаща не на вземането.
2/ от Д. Д. Х. за ½ от общото задължение или сумата от: 2 262.66 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за периода от м. 05. 2020
г. до м. 04.2022 г.; сумата от 365.90лева - лихва за забава в плащането на
1
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.;
сумата от 16.64 лв., представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. ; сумата от 3.63 лв.,
представляваща – лихва за забава върху предявената сума за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплаща не на вземането.
С определение № 36552/02.09.2025 г. по настоящото гр.д. №
22784/2024 г. /л. 179, влязло в сила на 07.10.2025 г., производството по делото
е частично прекратено на основание чл. 230, ал. 2 ГПК, по отношение на
предявените установителни искове спрямо ответника Д. Д. Х., като
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена в съответната
й част.
С оглед на това, спорът пред СРС е останал висящ единствено в
частта му относно предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове
спрямо ответника М. Д. Х..
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са били собственици
на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона
- чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. С оглед
на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 50669/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ответникът М. Д. Х. е депозирали отговор на
исковата молба, с който прави възражения срещу допустимостта на исковата
претениця, като оспорва пасивната материалноправна си легитимация с довод,
че не притежават качеството „потребител на топлинна енергия“ и представя
доказателства за извършен отказ от наследството на К.Д.И.. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за
противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с
доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени
разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълва, че дори и да е
доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана.
Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен
основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито
предоставената услуга.
2
Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна
енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че
съдържат неравноправни клаузи.
С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна
енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.
Счита, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй
като не отговарят на реалното потребление.
Намира за неправилно определени сумите за битово горещо
водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга
сградна инсталация.
Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от
какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените
извлечения от сметки.
По отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на
чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки,
както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия“ ООД не взема
становище предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да
установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е
доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в
посочения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
3
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
В конкретния случай, установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че процесният недвижим имот е придобит от К.Д.И.а /майка на
ответника и съпруга и наследодател на починалия в хода на процеса
първоначален ответник Д. Х./, по силата на сключен на 08.11.1982 г. договор за
дарение /л. 15/.
С оглед на това, имотът е бил лична собственост на К.И., считано от
м.11.1982 г.
Установява се от представеното по делото удостоверение за
наследници, че К.Д. Х.а /с фамилно име преди брака – И./ е починала на
11.01.2022 г. – т.е. в рамките на заявения от ищеца исков период /м.05.2020 г.
до м.04.2022 г./.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, К.И. е
оставила за наследници по закон преживелия си съпруг Д. Д. Х. /първоначален
ответник по спора, починал в хода на процеса, в която част производството по
делото е прекратено по реда на чл. 230, ал. 2 ГПК/ и сина си М. Д. Х. –
ответник по спора.
Установява се по делото от представеното на л. 76 от делото съдебно
удостоверение и от извършената справка /л. 107/, че М. Д. Х. е подал в СРС
молба вх. № 139862/05.07.2022 г., с която е направил отказ от наследството,
оставено от неговата майка К. Х.а, като извършеният отказ е вписан в
специалната книга по чл. 49 ЗН, водена от СРС, с вх. № 1337/07.07.2022 г.
С вписване на валидно направен пред районния съд отказ от наследство
/и при отсъствие на данни за приемане на наследството преди това/, настъпват
правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство.
С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказа от наследство
има обратно действие - от момента на откриване на наследството /т.е. от
датата на смъртта на починалия наследодател/ - в този смисъл разрешенията
дадени с т.1 ТР на ОСГК на ВС на НРБ №148/1986г.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че макар М. Х. да е бил призован
към наследяване, с извършения от него надлежно вписан отказ от наследство,
е загубил възможността да наследи починалата К. Х.а, поради което в неговия
патримониум никога не са преминали нито притежаваните от майка му
права /в това число – правото на собственост върху недвижимия имот/, нито
пасива на наследството, формиран от задълженията на К. Х.а /в това число –
процесните задължения за заплащане на потребената в имота топлинна
енергия/.
Въз основа на горното, съдът намира, че по делото ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване наличието на първата
предпоставка за основателност на претенцията си – а именно, наличие на
договорно правоотношение с ответника, възникнало по силата на закона
вследствие на притежаваното от него право на собственост върху
недвижимия имот.
С оглед на това и доколкото съдът, съобразявайки действащото в
процеса диспозитивно начало, може да се произнесе по основателността на
предявения иск единствено въз основа на въведените от ищеца факти и
обстоятелства, формиращи основанието на исковата претенция /в случая – че
ответникът отговаря за задълженията за имота в качеството му на потребител
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от него право на
собственост върху имота в периода м.05.2020г.-м.04.2022 г./ съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По същите съображения следва да бъде отхвърлен и предявеният от
ищеца иск за установяване дължимостта на сумите за цена на услуга дялово
разпределение.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Доколкото по делото съдът достигна до извод за неоснователност на
главните искове, акцесорните претенции също следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В заповедното производство длъжникът е претендирал присъждането
на разноски в полза на процесуалния си представител за безплатно оказана
правна защита, които съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. определя на
сумата от 200 лева – съобразявай спецификите на заповедното производство и
реално извършената от адвоката работа, изразяваща се в подаване на подробно
аргументирано възражение по чл. 414 ГПК.
В исковото производство ответникът е претендирал присъждането на
разноски в полза на процесуалния си представител за безплатно оказана
правна защита, които съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. определя на
5
сумата от 400 лева, съобразявайки действителната фактическа и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, реално осъществената от
упълномощения адвокат процесуална дейност, продължителността на
производството, броя и цената на предявените искове, както и вида и обема на
ангажираните доказателства.
Предвид изложеното, в полза на адв. Д. С. следва да бъде присъдена
общо сумата от 600 лева за оказаната безплатна правна защита на страната в
заповедното и исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Д. Х., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 262.66 лв.,
представляваща ½ от цената на доставена топлинна енергия в имот, находящ
се гр. София, ..., аб. № 2487, в периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; за
сумата от 365.90 лева – ½ от начислената лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.; за
сумата от 16.64 лв., представляваща ½ от цената за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; както
и за сумата от 3.63 лв., представляваща ½ от начислената лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до
30.08.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед № 32620/31.10.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50669/2023 по описа на
СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адв. Д. Ц. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдя, сумата от 200 лева –
разноски за безплатно оказана правна защита на длъжника в заповедното
производство, както и сумата от 400 лева - разноски за безплатно оказана
правна защита на ответника в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6