№ 412
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.07.2021г. по НОХД №89/2021г., Софийски окръжен
съд, НО, 4 състав е признал подсъдимия И. К. К. за виновен за това, че на
19.12.2018г. около 12.00 часа в първи стопански двор на бившето АПК-с.***,
общ.***, като член на ЛРС „***“-гр.Самоков, притежаващ билет за лов
№350632 като участник в организиран лов на едър дивеч, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - ловна дейност и в нарушение на разпоредбите на чл.59,
ал.1 ЗОБВВПИ, чл.96, ал.4 ЗОБВВПИ и чл.7, ал.3 от Указания за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ
на 21.11.2014г., причинил по непредпазливост смъртта на Г. К. С., като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия,
поради което и на основание чл.123, ал.4 вр. ал.1, пр.2 НК и чл.58а, ал.1 НК го
е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание
чл.304 НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл.123, ал.1, пр.2 НК.
1
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три
години, считано от влизането на присъдата в сила.
Подсъдимият И. К. К. е лишен от право да упражнява ловна дейност
за срок от две години, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия И. К. К. са
възложени направените по делото разноски в размер на 2582,96 лв., като
подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител И. Г. С. разноски в
размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
частния обвинител И. Г. С. чрез упълномощения повереник - адв.Х. Б., с
която се иска осъждането на подсъдимия И. К. К. по внесеното срещу него
обвинение, увеличаване на наложеното наказание и отмяна на прилагането на
чл.66, ал.1 НК. Излагат се доводи за неправилност на правните изводи на съда
да приложи привилегироващата разпоредба на чл.123, ал.4 НК, както и за
липсата на посочени от съда в мотивите смекчаващи обстоятелства. В
жалбата и в нейното допълнение не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 01.11.2021г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна и сочи, че наложеното наказание е съобразено с
доказателствата по делото.
Повереникът на частния обвинител И. Г. С. - адв.Х. Б. пледира за
неправилно прилагане на привилегирования състав на чл.123, ал.4 НК от
първата инстанция и намира наложеното наказание за изключително
несправедливо. Оспорва мотивите, свързани с превес на смекчаващите
обстоятелства и иска уважаване на въззивната жалба.
Частният обвинител И. Г. С. поддържа доводите на своя повереник.
2
Упълномощеният защитник на подсъдимия И. К. К. - адв.Г. К. иска
присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена, като излага доводи за
правилното прилагане на закона от първата инстанция и за наличието на
редица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Защитата
набляга на извършените от подсъдимия действия по оказване помощ на
пострадалия, за да оспори твърденията на частното обвинение.
Подсъдимият И. К. К. поддържа своя защитник. В последната си
дума изразява съжаление и срам за стореното, като се оставя на преценката на
съда.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или
изменяването на първоинстанционния съдебен акт, който следва да се
потвърди изцяло поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, като фактите са приети от съда при условията на
чл.373, ал.2 НПК, доколкото пред първата инстанция е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК и подсъдимият И. К. К. лично е
признал изцяло обстоятелствата, описани във фактическата част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
фактически обстоятелства, изложени от прокуратурата.
Въззивният съд, също както първата инстанция, приема, че
направеното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от всички събрани на
досъдебното производство доказателства, които са последователни,
категорични и непротиворечиви.
Първата инстанция, независимо от следваната процедура, е
направила задълбочен и подробен анализ на доказателствата по делото, за да
мотивира своето становище да одобри съгласието за провеждане на съкратено
съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 НПК. Този доказателствен
анализ, макар и да не е бил задължителен по силата на чл.373, ал.3 НПК и т.4
3
(и мотивите към нея) на ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК, в
пълнота отговаря на всички въпроси за установените факти, които са
следните:
Подсъдимият И. К. К. е роден на ***г. в гр.***, живее в с.***,
общ.***, ул.„***”, №1, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********. Има добри
характеристични данни по местоживеене.
През 2018г. подсъдимият И. К. К. членувал в „Национално ловно-
рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в България“, ловна
дружина „Самоков”, като притежавал ловен билет №350632, издаден от
директора на ДГС-Самоков, валиден до 31.12.2019г. Подсъдимият
притежавал и издадено от Изпълнителна агенция по горите - удостоверение
№035373 за подборно ловуване на благороден елен, лопатар, сърна, муфлон,
дива коза, дива свиня и глухар.
Съгласно разрешение №20160207342, издадено на 20.06.2016г. от
началника на РУ на МВР-Пазарджик (с валидност до 19.06.2021г.),
подсъдимият К. имал право да съхранява, носи и употребява огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях. Съгласно приложение към посоченото
разрешение №20160207342/20.06.2016г. то се отнасяло и до ловна карабина
марка „Браунинг”, кал.30х60, серия №14446311ZZ03276.
Пострадалият Г. К. С. (ЕГН **********) също бил член на
„Национално ловно-рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в
България”, ловна дружина „Самоков”, като притежавал ловен билет №350476,
издаден от директора на ДГС-Самоков, валиден до 31.12.2019г. и разрешение
№20170309252 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях, издадено за гладкоцевна пушка „Ризини”, кал. 12x70 мм.,
№96704.
Подсъдимият И. К. К. и пострадалият Г. К. С. били връстници,
близки приятели от дълги години и често се срещали.
На 19.12.2018г. в Ловно-стопански район, с.***, м.„***”, се провел
групов лов на дива свиня, за който било издадено разрешително №6022009 от
директора на ДГС-Самоков.
4
Участие в лова взели свидетелите Б. В. Й., В. В. Й., С. Д. С., И. А. Й.,
Г. С. Н., Д. С. П., Е. В. С., подсъдимият И. К. К. и пострадалият Г. К. С..
Ръководител на лова бил св.И. А. Й., притежаващ удостоверение за
ръководител на лова №2, издадено от ДГС-Самоков за ловен сезон 2018г.-
2019г.
В 08.00 часа на 19.12.2018г. участниците в лова се събрали в
предварително определен сборен пункт - стопански двор на с.***, наричан
„Кантара”. Св.Й. провел инструктаж за безопасност на участниците в лова,
като разяснил на последните какъв вид дивеч ще се отстрелва и мерките за
безопасност, които следва да се вземат при боравене с огнестрелно оръжие.
Участниците в лова писмено декларирали чрез подписите си, че са
инструктирани от ръководителя на лова и ще спазват стриктно неговите
разпореждания.
След инструктажа участниците в лова се придвижили до
местностите „Кутело” и „Помпата”, в посока гр.***, където следвало да се
проведе самия лов.
На място св.Й. разпределил хората на безопасни позиции един от
друг (на „пусии”).
Подсъдимият К. се намирал на около 200 м. от св.Д. П., а в
съседство стоял св.Е. С..
Ръководителят на лова дал начало на първата гонка и пуснал
кучетата.
По време на лова подсъдимият К. с ловната си карабина „Браунинг”
отстрелял диво прасе.
След отстрела прасето, св.Й. обявил, че гонката е приключила. В
телефонен разговор казал на пострадалия С. да качат убитото животно в
джипа на св.Б. В. Й. и заедно с внука му - св.В. В. Й. и подсъдимия К. да се
придвижат до сборния пункт - стопанския двор на с.***, където да изчакат
приключването на лова.
Останалите участници се насочили към друг ловен терен, за да
продължат с ловуването.
Пострадалият С. и подсъдимият К. натоварили животното в
5
багажника на автомобила „Киа”, модел „Спортидж”, с ДК №CO 42 08 АТ,
собственост на С. Б. Й.. С. Б. Й. седнал на шофьорското място в автомобила,
на предна дясна седалка седнал св.В. Й., а на задната седалка седнали
пострадалият С. (отдясно) и подсъдимият К. (отляво).
Преди да се качат в автомобила свидетелите Б. Й. и В. Й.
обезопасили оръжията си - съответно ловна пушка марка „ИЖ”, модел 54,
калибър 12х70, №С 04173 и ловна пушка марка „МЦ”, модел 21-12, калибър
12х70, №880478, поставили пушките в калъфи и ги сложили в багажника на
превозното средство.
Пострадалият С. също обезопасил ползваното от него оръжие -
ловна пушка „Ризини”, като след това по време на пътуването я държал в
ръцете си във вертикално положение.
В нарушение на изискванията за носене и съхранение на ловно
оръжие, регламентирани в чл.59, ал.1 и чл.94, ал.4 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ),
доразвити в чл.6, ал.5, т.1 и чл.7, ал.3 от Указания за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие за ловни цели, приети на УС на „Национално ловно-
рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в България” на
21.11.2014г., подсъдимият И. К. К. не предприел мерки за обезопасяване на
своята ловна карабина, като не извадил пълнителя с патроните, не издърпал
лоста на затворения блок в задно положение, не извадил находящия се в
патронника патрон и не поставил оръжието в калъф.
Вместо това се качил в автомобила и положил карабината на
коленете си в хоризонтално положение, с изходяща цев в посока задна дясна
врата - насочена към пострадалия Г. К. С..
Пътуващите в автомобила се придвижили до стопанския двор на
с.***.
С. Б. Й. слязъл от автомобила, за да се облекчи, а другите трима -
св.В. Й., подсъдимият К. и пострадалият С. останали в колата, без да
променят местата си.
В този момент подсъдимият И. К. К. неволно натиснал лоста на
спусъка на ловната карабина, при което последвал изстрел.
Патронът - калибър 30х60 попаднал в предно-вътрешната
6
повърхност на дясното бедро на пострадалия Г. К. С., на разстояние 61 см от
петата, преминал през бедрената мускулатура, дясната бедрена кост,
бедрената артерия и вена, и излязъл пред задно-външно-страничната
повърхност на бедрото, пробил задната дясна врата на автомобила на
разстояние 53 см. от задния десен праг, предизвиквайки отварянето на
вратата.
От силата на изстрела пострадалият С. паднал на земята от
автомобила в непосредствена близост до него.
В този момент подсъдимият К. веднага слязъл от колата, хвърлил
пушката си в близост до автомобила и започнал да оказва помощ на
пострадалия С..
На помощ незабавно му се притекъл и С. Б. Й., а св.В. Й. подал
сигнал на тел. 112.
С цел спиране на обилното кръвотечение от раната на крака,
подсъдимият К. стегнал крака на пострадалия С. с кожен колан и го завил с
одеяло. След това направил опит да го стегне и с пластмасово въже (сезал).
Били уведомени и останалите участници в лова - свидетелите С. С.,
И. Й., Г. Н., Д. П. и Е. С., които незабавно се придвижили с автомобилите си
до мястото на инцидента.
Те заварили пострадалия в тежко състояние, но жив.
Пристигналият след около 30 минути екип на Бърза помощ
транспортирал пострадалия до МБАЛ-Самоков, където той починал.
На местопрестъплението бил направен оглед още на същата дата -
19.12.2018г.
При огледа и аутопсията на трупа на Г. К. С. са установени:
- транзиторно огнестрелно нараняване на дясното бедро с вход по
предно-вътрешната повърхност на бедрото и изход по задно-външната
повърхност;
- многофрагментно натрошаване на дясната бедрена кост и
прекъсване на магистрални кръвоносни съдове (бедрената артерия и вена) по
хода на раневия канал;
7
- тежко разрушаване на бедрената мускулатура по хода на канала и
- масивна, остро настъпила кръвозагуба.
Смъртта на Г. К. С. се дължи на остро настъпила кръвозагуба в
резултат на огнестрелното нараняване на дясното бедро, причинило
прекъсване на магистрални кръвоносни съдове. Огнестрелното увреждане е
причинено от един изстрел, произведен с огнестрелно оръжие от близка
дистанция. Смъртта на пострадалия е настъпила сравнително бързо, като
предвид прекъсването на бедрената артерия и вена тя е била неизбежна, но
темпът й на настъпване е бил значително забавен от наложения турникет на
дясното бедро над причинената рана.
Фактите по делото са установени по реда на чл.373, ал.2 НПК вр.
чл.372, ал.4 НПК вр. чл.371, т.2 НПК, като направените от подсъдимия
самопризнания са подкрепени от всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите, разпитани на
досъдебното производство, заключенията на многобройните експертизи по
делото, писмените доказателства и доказателствени средства. Съвкупността
от всички посочени доказателствени източници е безпротиворечива.
Въззивният съд намира за необходимо изрично да посочи, че
последователно във времето - от разпита си като свидетел вечерта на
19.12.2018г., през обясненията си пред органите на досъдебното
производство, вкл. при направеното пред първата инстанция самопризнание,
подсъдимият К. е съдействал пълно и последователно за разкриването на
обективната истина по делото, признал е отговорността си за своето
поведение и за причинената смърт, като по този начин неговото
самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК не е изолиран факт, дължащ се на
добрата дейност на органите на досъдебното производство, а е резултат от
искреното му разкаяние и съжаление за стореното.
Това отбелязване на въззивния съд има значение с оглед преценката
по какъв начин и как да се определи наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление и при направените възражения от частното
обвинение, вкл. пред настоящия съдебен състав.
Единствено трябва да се отбележи, че свидетелите-очевидци на
8
станалото - св.В. В. Й. и св.Б. В. Й. - са категорични за действията, които
подсъдимият К. е предприел след произведения от него изстрел.
Тези действия са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не се оспорват от никоя от страните в процеса.
Св. С. А. Н., която е подала сигнала на телефон 112, също описва
поведението на подсъдимия К. след инцидента по начин, сходен с посоченото
от самия подсъдим в обясненията му на досъдебното производство (дадени в
присъствието на адвокат) и описаното от св.В. Й. и С. Б. Й..
При така установената фактическа обстановка и направен
доказателствен анализ, въззивният съд също като първата инстанция намира,
че подсъдимият И. К. К. е осъществил състава на престъплението по чл.123,
ал.4 вр. ал.1, пр.2 НК
От обективна страна - на 19.12.2018г. около 12.00 часа, в първи
стопански двор на бившето АПК-с.***, община Самоков, подсъдимият И. К.
К., като член на „Национално ловно-рибарско сдружение - Съюз на ловците и
риболовците в България“, ловна дружина „Самоков”, притежаващ билет за
лов №350632 и като участник в организиран лов на едър дивеч, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност - ловна дейност, изразяващо се в нарушаване
разпоредбите на
- чл.59 ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, и разрешение за придобиване и/или съхраняване на
взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица, и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“;
- чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ - „Лицата, получили разрешение за носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели,
пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и
капсулите по чл.6, ал.5, т.1“ и
9
- чл.7, ал.3 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие
за ловни цели, приети на УС на „Национално ловно-рибарско сдружение -
Съюз на ловците и риболовците в България“ на 21.11.2014г. - „При дейности
с ловно оръжие и боеприпаси за него, задължително се спазват следните
основни правила - т.3 - При движение в населени места или извън тях до
мястото на ловуване, пеша или в различни превозни средства, оръжието се
пренася в калъф, изпразнено, разделено от боеприпасите за него“,
е причинил по непредпазливост смъртта на Г. К. С.
(ЕГН **********), като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
спасяване на пострадалия.
Въззивният съд е напълно съгласен с възприетата от първата
инстанция правна квалификация на деянието по привилегироващата норма на
чл.123, ал.4 НК.
Обстоятелствата за действията на подсъдимия, насочени към
спасяването на пострадалия, са изложени още в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като по този начин съдът е съобразил тълкуването на
закона, дадено в т.8.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК (срв.
мотивите - „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в
рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В
тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи
и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален
закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната
отговорност.”).
Изложените от прокуратурата факти, които съвпадат напълно с
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите-очевидци (вж. и
по-горе), сочат на това, че подсъдимият И. К. К. е направил всичко зависещо
от него за спасяване живота на пострадалия.
Действително смъртта е настъпила, а според вещото лице по
съдебно-медицинските експертизи по делото тази смърт е била и неминуема.
Това не означава, че подсъдимият не може да се ползва от
привилегироващата разпоредба на чл.123, ал.4 НК. Той е сторил всичко, което
е било в неговите възможности, за да предотврати настъпването на леталния
10
изход, като съгласно заключението на посочените експертизи, е удължил
живота на пострадалия до идването на Бърза помощ.
Подсъдимият е предприел изискваните от него действия за оказване
помощ на пострадалия, като твърдението на повереника на частния
обвинител, че не се е обадил на телефон 112 и това било пречка за прилагане
на чл.123, ал.4 НК, не държи сметка, че обаждането на телефон 112 би се
явило лишено от смисъл, без предприетите от подсъдимия действия по
спиране на кръвотечението и ограничаване на кръвозагубата - основна
причина за смъртта на пострадалия С. според вещите лица.
Законът не изисква предприетите действия непременно да
предотвратят настъпването на леталния изход - в този случай въобще не би
могло да се носи наказателна отговорност по чл.123 НК, доколкото това
непредпазливо престъпление изисква настъпването на смърт и не може да
бъде извършено в условията на опит по чл.18 НК. Настъпването на смъртта
при извършеното непредпазливо престъпление води до възникване на
основания за осъждането на подсъдимия, но не е пречка за прилагането на
привилегироващата разпоредба на чл.123, ал.4 НК.
Съставът на чл.123, ал.4 НК (както и на чл.343а НК - срв. т.5 от
ППВС №1/17.01.1983г., което касае аналогичната норма при транспортни
престъпления, извършени по непредпазливост) изисква помощта да е била
необходима - жертвата да е била жива към момента на оказване на помощта,
както и извършителят да е извършил необходимото, което е зависело от него.
В конкретния случай предприетите от подсъдимия К. действия са
били необходими - те са удължили живота на пострадалия до идването на
Бърза помощ и дори до постъпването му в болницата, а са били и всичко,
което подсъдимият е могъл да направи в конкретната обстановка.
Пострадалият е бил жив до постъпването си в болничното заведение.
Поради това въззивният съд е напълно съгласен с първата инстанция
за това, че приложимата правна норма е тази по чл.123, а.4 вр. ал.1 НК.
Изложените от повереника на частния обвинител в жалбата и пред
настоящия съд твърдения против прилагането на тази разпоредба на закона по
никакъв начин не отговарят на действително стореното от подсъдимия и на
изискванията на закона (с оглед на неговото тълкуване от Пленума на ВС в
11
едно от най-добрите Постановления на Пленума на ВС).
Нарушенията на правните норми, които запълват бланкетния състав
на чл.123 НК, са установени по несъмнен начин и са мотивирани прецизно и
задълбочено от първата инстанция, като аргументите на Окръжния съдия се
споделят напълно от настоящия въззивен съдебен състав и не следва да се
преповтарят, още повече с оглед на процедурата, при която се е развило
първоинстанционното производство (чл.373, ал.2 НПК вр. чл.372, ал.4 НПК
вр. чл.371, т.2 НПК и т.8 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК).
Действително осъществяваната от подсъдимия ловна дейност
представлява източник на повишена опасност, същата е надлежно
регламентирана с правни норми и нарушенията на тези норми, извършени от
подсъдимия са категорично установени, поради което подсъдимият И. К. К.
следва да бъде осъден по инкриминирания законов текст, със съответното
смекчаване на наказателната отговорност поради последвали негови действия,
установени в диспозицията на правната норма на чл.123, ал.4 вр. ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,
като подсъдимият К. не е искал настъпването на смъртта на пострадалия С.,
но е могъл и е бил длъжен да предвиди, че нарушаването на правилата за
осъществяване на лов и произвеждане на изстрел могат да доведат до смъртта
на невинни хора. Подсъдимият е бил ловец от дълги години, имал е натрупан
опит при осъществяване на дейност, която представлява източник на
повишена опасност, бил е достигнал необходимата степен на зрялост и на
разбиране, които са били достатъчни, за да може да разбере, че носенето на
заредено и необезопасено оръжие, в нарушение на изискванията на закона,
може да доведе до възникване на инцидент и до увреждане на здравето и на
живота на останалите присъстващи на мястото на носене на необезопасеното
огнестрелно оръжие със значителна поразяваща сила.
За извършеното от подсъдимия И. К. К. престъпление по чл.123, ал.4
вр. ал.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три
години, а според чл.160, ал.1 НК в този случай съдът може да постанови и
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 или т.7 НК.
12
В тези рамки следва да се определи наказателната отговорност на
подсъдимия К., доколкото не съществуват предпоставките на чл.55 НК. В
случая липсват както многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, така и някакво изключително такова.
Няма основание за прилагане на чл.78а НК, доколкото в случая е
настъпила смърт (чл.78а, ал.7 НК).
Въззивният съд приема, че е налице очевиден превес на
смекчаващите обстоятелства за отговорността на подсъдимия - чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, доказателствата за неговото
семейно и материално положение, както и социалната интеграция на
подсъдимото лице. Въззивният съд приема като смекчаващо обстоятелство и
изразеното от подсъдимия съжаление и оказаното от него пълно и
последователно съдействие от първия момент на наказателното производство
за разкриване на обективната истина и признаване на стореното. Посочените
смекчаващи обстоятелства според настоящия съдебен състав са напълно
достатъчни да се определи наказание за подсъдимия към минимума,
предвиден в закона, както е сторила първата инстанция, която е приложила и
разпоредбата на чл.58а НК в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2
НПК.
Неоснователни са претенциите за увеличаване на наложеното
наказание поради разпореждането на подсъдимия К. с притежавано от него
имущество след деянието. Упражняването на предоставени от закона права не
може да се третира като отегчаващо обстоятелство, независимо от
отношението на наследниците на починалия към това упражняване на права.
Причините за извършените имуществени разпореждания могат само да се
предполагат, но тези предположения не могат да обусловят увеличаване на
наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода”.
Посочените обстоятелства по мнението на този съдебен състав
изключват и необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода”. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1
НК, като се налага на неосъждан подсъдим наказание под три години
лишаване от свобода. Всички доказателства по делото сочат на възможността
подсъдимият К. да се поправи и превъзпита, доколкото това е необходимо,
без да бъде изолиран от социалния живот и да бъде откъсван от семейството
13
си. Ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода” би било незаконосъобразна и нецелесъобразна наказателна
репресия, която не е необходима нито на обществото, нито на подсъдимия,
доколкото по никакъв начин ефективното изпълнение на наказанието от шест
месеца „лишаване от свобода” няма да изпълни целите по чл.36 НК, а ще
удовлетвори единствено чувството за мъст на близките на пострадалия (по
настоящето дело - на частния обвинител).
Първата инстанция е преценила, че трябва да наложи и наказание по
чл.37, ал.1, т.7 НК и е лишила подсъдимия от правото да упражнява ловна
дейност за срок от две години, като е изложила логични и законосъобразни
съждения за определяне на този размер. Трябва да се посочи, че в случая
първата инстанция е съобразила напълно разпоредбата на чл.57, ал.2 НК и
наказанията в своята съвкупност („лишаването от свобода” към минимума, а
„лишаването от права” около средния размер, установен в закона), ще
изиграят своята превантивна и превъзпитателна роля, като ще постигнат в
пълнота целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Въззивният съд е съгласен, че това наказание „лишаване от права”,
съчетано с отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”
за изпитателен срок от три години, ще допринесе в пълна степен за постигане
на целите на наказанието, установени в НК, като ще посочи на подсъдимия И.
К. К. необходимостта от спазване на правните норми и ще предпази
обществото от възможен рецидив на противоправно поведение от негова
страна.
Произнасянето на първата инстанция по направените по делото
разноски (вкл. тези, сторени от частния обвинител) отговаря на закона и
следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, които да налагат нейната отмяна или
изменение в някоя нейна част.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр.
14
чл.338 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.07.2021г.‚ постановена по
НОХД №89/2021г. по описа на Софийски окръжен съд, НО,4 състав.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15