Р Е Ш Е Н И Е 158/10.3.2020г.
№ 10.03.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 25.02 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3547 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на “ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД против Д.С.К., с която се иска
от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на
ЯРС, а именно: сумата от 118,04 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 05.08.2017 – 20.06.2019 г. в размер на 22, 46 лв., както и законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.06.2019 г.
до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Ищецът твърди, че като краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия при
публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.
По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел
задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в с. ***, за което бил открит и съответния
клиентски номер.Ищецът бил изправна стана, като за периода 17.06.2017-16.07.2017 год. доставил на обекта на ответницата
ел.енергия на обща стойност 118,04 лв.,
което задължение до този момент не било заплатено.Поради забава в плащането
била начислена лихва в размер на общо 22,46 лв. Претендира се уважаване на иска, както и присъждане
на разноски.
В депозирания в законния срок отговор се
посочва,че искът е допустим , но неоснователен.Действително ответницата била
потребител на ел.енергия за процесния обект, но
посещавала същия рядко. Оспорва се представената фактура. Твърди се, че се
установила смяна на СТИ, за което ответницата не била уведомена, поради което и
се посочва, че СТИ не е било метрологично годно да измерва ел.енергия. Оспорва
твърдяното количество ел.енергия да е реално доставено. Моли за отхвърляне на
иска, както и за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.
Ответницата
се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца исковите суми.
Предвид постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е препис – извлечение от
сметка за клиентски номер ***, за обект
на потребление находящ
се в с. *** , за процесния период.
Представено е още копие от фактура за периода 17.06.2017
– 16.07.2017 год., издадени от ищеца с получател ответника и касаещи
гореописания обект на потребление, като същата е отчетено потребено
количество енергия. Фактурата е оспорена
от ответника.
Представени са доказателства и
относно собствеността на имота.
По искане на ищеца по делото е
назначена ССЕ, вещото лице , по която посочва, че за процесния
период 17.06.2017 – 16.07.2017 год.
цените на ел.енергия са определени с решения на КЕВР, считано от 07.04.
и 01.07.2014 год.Стойността на отчетената ел.енергия и мрежови услуги в процесната фактура е формирана съобразно посочените решения
на КЕВР.
Вещото лице по назначената и приета
СТЕ посочва, че за обекта на потребление
е налице измервателна точка, като в точката на присъединяване е бил
монтиран електромер № *** год. На същата дата електромерът е сменен с друг , с
№ ***. Общото количество ел.енергия от 570 кв.ч е доставено до 19.06.2017 год.
, като при изслушването си в с.з. вещото лице посочва, че това е енергия за
няколко години от монтиране на
електромера през 2007 год. до демонтажа му през 2017 год.Старият електромер е
демонтиран с посочените показатели.От датата на монтажа показанията на новия
електромер са едни и същи, т.е. нулеви.Отчетените показания съвпадат с
фактурираните такива. Електромерът е преминал необходимите технически проверки.
Процесния електромер е бил с отчитане чрез отчетник,
т.к. е разположен в имота на ответницата
и до него е нямало достъп, същият не е отчитан редовно. При подмяната му
са записани последните му показания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и
иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта
на посочените суми, за които е била издадена фактура, представена от
ищцовото дружество. Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
Ищецът претендира свое материално право и върху него лежи задължението при
условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.
Процесуалната легитимация на ищцовото
дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в качеството му на краен
снабдител на електрическа енергия произтича от чл. 28 , ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, по смисъла на който битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
В процесния
случай не се спори, че ответникът
е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД. Налага
се извод, че ищецът е краен снабдител на електроенергия по смисъла на чл. 98а
ЗЕ, а ответникът има качеството на битов клиент. Отношенията между страните се
уреждат по силата на приетите от ответника ОУ на договорите за продажба на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.Наличието на облигационно
правоотношение между страните по повод доставяне на ел. енергия за процесния обект също е безспорно между страните.
В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил дължимостта на сумата с довода, че предвид,
че обекта на потребление не е обитаем, количеството ел.енергия, което се
претендира от ответника не е реално доставено, респ. потребно, като в тази
връзка оспорва и фактурата.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е доказал реално извършена доставка на ел.енергия в обекта на ответницата за процесния
период,за който е издадена фактурата. Единственото доказателство в подкрепа дължимостта на сумата е процесната фактура,
която сама по себе си не е основание за плащане на цената на услугата посочена в нея
,доколкото не е елемент от фактическия състав на сключения между страните
договор. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а
защото е извършена доставка на стока или е извършена услуга. Представената
фактура представлява частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото
обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика частният документ се
ползва единствено с формална доказателствена
сила, която се отнася
единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство /чл.180 ГПК/
. От доказателствата
по делото се установява,че за посоченото във фактурата количество ел.енергия е действително доставено, но не само и единствено
за периода посочен в същата,
а за периода от монтиране на електромера
на обекта на ответницата през 2007 год. до датата на
демонтажа му – 19.06.2017 год., за който период е издадена само една фактура, в нарушение на задължението
на дружеството да отчита и фактурира ежемесечно потреблението на ел.енергия
на своите абонати,съгласно
чл.17,ал.1 от общите условия .Ето
защо съдът приема ,че всъщност сумата , за която е издадена фактурата е сбор от стойността на потребената енергия за целия период на
действие на демонтирания електромер,
а не само и единствено за процесния.
Следва да се има предвид, че при неосигуряване на достъп от страна на
собствениците на имота за регулярно отчитане, в Общите условия на дружеството –
ищец е предвидена възможност за остойностяване и заплащане на ел.енергията в
хипотезата на неосигурен достъп за отчитане и/или при невъзможност за отчитане
на консумираната ел.енергия /чл.11 т.2 от ОУ/.В исковата молба липсват
твърдения за неосигуряване на достъп.
Предвид, неустановеност на периода на
доставяне на ел.енергията, то според съда искът не беше доказан и по размер,
т.к. за периода 2007 – 2017 год. безспорно цените на ел.енергията са се
променяли многократно, в посока увеличаване, поради което и изчисляване на
ел.енергия потребена за целия този период по действащи
цени за периода 2017 год. е недопустимо и би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца.
Поради гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск за установяване на вземането за главница е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността и недоказаността
на иска за главница, неоснователен се явява и обективно съединения иск за
установяване на вземането за лихва за забава. Предвид акцесорния
му характер същия се поставя в зависимост от наличието на главно задължение,
каквото безспорно се установи по делото, че не е налице. Предвид това съдът
счита, че този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски , както в
заповедното, така и в исковото производство. Претенцията е с правно основание
чл. 38,ал.2 от ЗА. По отношение предпоставките
на фактическия състав на чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката, оказал
безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение /дори и при липса
на договор за правна помощ/, съществува задължителната практика на
ВКС-определение №***по ч.гр.д.№***, в което е прието, че за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна
помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
Според ЯРС, в процесния
случай тези предпоставки са налице. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокатa, което следва да бъде определено в съответствие с
Наредбата № *** г. , а именно
– сумата от 300 лв. за заповедното производство/така определение от 05.11.2018
год. по в.ч.гр.д. № *** на ЯОС/ и 300 лв. за исковото производство .
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД П., със седалище и адрес
на управление гр.П., ЕИК *********, против Д.С.К., ЕГН ********** , искове да
се признае за установено по отношение ответницата, че дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № *** год. на ЯРС - 118. 04 лв. - главница, представляващи
стойността на консумираната електрическа енергия за периода 17.06.2017 –
16.07.2017 год., ведно със законната лихва от 21.06.2019 год. до окончателното
плащане и сумата от 22, 46 лв. лихва за периода 05.08.2017 – 20.06.2019 год.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД П., със седалище и адрес на управление
гр.П., ЕИК ********* да заплати на осн. чл. 38,ал.2
от ЗА на адв. Б.Ф. от АК – В. сумата от 300 лв.
разноски за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в заповедното производство
и сумата от 300 лв. за процесуално представителство на ответницата пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: