Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
260185
гр. ВРАЦА, 20.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 17 февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
участието на секретаря М.Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов възз.
гражданско дело №562 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Мениджърски
бизнес решения"ООД-гр.Враца, ЕИК***, против решение №260100 от
08.10.2020г. по гр.д.№80/2020г. по описа на РС-Враца, с което състав на съда е
уважил предявен против дружеството частичен иск с правно основание чл.125, ал.3
от ТЗ, като го е осъдил да заплати на ищеца М.И.Й. ***, ЕГН********** сумата от
1200,00 лева, представляваща част от общо претендираната от Й. сума от
120000,00 лева като стойността на притежаваните от него 25 дружествени дяла от
"Мениджърски бизнес решения"ООД-гр.Враца,
ЕИК***, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба - 10.01.2020г. до окончателното изплащане на главницата, като
е осъдил ответника да заплати на ищеца и съдебно-деловодните разноски от
1178,00 лева.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и
неправилно, тъй като съдът е поставил към изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза свои задачи, които са различни от формулираните
от ищеца в исковата молба, с което е нарушил както принципа за разпределение на
доказателствената тежест, така и принципа на диспозитивното начало, съответно
постановеното от него решение е извън очертания от ищеца предмет на
делото.Съдът не е допуснал поставените от ответника задачи, отговорът на които
би дал обоснован отговор на спорното право, при което делото е останало
неизяснено от фактическа и правна страна.
При тези си доводи иска решението да бъде обезсилено като
недопустимо, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявения иск при съобразяване с исканията и възраженията на страните.
Евентуалното му искане е за отмяна на обжалваното решение
като неправилно, поставено при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, и отхвърляне на частичния иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият М.И.Й. не е
депозирал отговор.
В редовно съдебно заседание въззивникът, редовно призован
чрез адв.В.Ч., не се явява и не се представлява.
В своята съдебна реч процесуалният представител на
въззиваемата страна М.И.Й. - адв. Л.Я., оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено. Заявява, че същото е правилно и законосъобразно и е постановено
в съответствие със събраните по делото доказателства и излага съображения за
това.
Пред въззивния съд не се представиха доказателства и не
се поиска събирането на такива.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ с вх.№487/10.01.2020г. от
М.И.Й. срещу "Мениджърски бизнес решения"ООД-гр.Враца, ЕИК ***, с
искане да бъде осъдено да му заплати сумата от 1200,00 лева, като част от
вземане в размер на 120000,00 лева, представляващо стойността на притежавани от
ищеца 25 дяла от капитала на ответното дружество, към датата на изтичане на
предизвестието му за напускане, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба.В искова молба се твърди, че ищецът е
бил съдружник в дружеството, притежавайки 25 дяла от капитала, всеки по 10,00
лева, представляващи 5% от капитала му, който е 5000,00 лева.Поддържа се, че
повече от 10 години е бил негов управител, в който период същото просперира и
придобива собственост, многократно надвишаваща стойността на записания
капитал.С нотариална покана от 09.09.2019г. е уведомил ОС на ответното
дружество за желанието си да бъде освободен като управител, решението е взето и
вписано в ТР.Заявява, че е отправил предизвестие за прекратяване на участието
си в дружеството на основание чл.125, ал.2 ТЗ до ОС и е предложил на всеки от
съдружниците да изкупят собствените му 25 дяла от капитала на дружеството на
цена от по 4800,00 лева всеки или на обща стойност от 120000,00 лева.Развива
доводи, че с решение от 04.12.2019г. на общото събрание на дружеството
участието му като съдружник е прекратено, а дяловете му са поети от съдружника М.
Б. по номинална стойност на дяловете от общо 250,00 лева, но имуществените
отношения между страните не са уредени, въпреки усилията спорът да бъде
разрешен извънсъдебно и желае да му бъде изплатена равностойността на
притежаваните от него дялове в имуществото на дружеството.Отправя
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът - "Мениджърски бизнес решения" ООД -
гр.Враца, ЕИК***, чрез адв. В.Ч., в срок
е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.Противопоставя
се на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с формулираната
от ищеца задача, по съображения, че същата е в противоречие с трайната и
последователна съдебна практика по приложението на чл.125, ал.3 от ТЗ.Развива
доводи, че е недопустимо да се изчислява дела на напусналия съдружник на база
пазарна стойност на активите, което по същество представлява претенция за
"дял от собственост". Счита, че равностойността на дружествения дял
следва да се изчислява въз основа на т.нар. "чист актив" - без
собствен капитал, резерви, финансови резултати и пр.
С определение №507
от 19.02.2020г. по гр.д.№80/2020г. на РС-Враца е допусната съдебно-счетоводна
експертиза и в хода на производството в първото по делото заседание е поискано
да бъдат допуснати поставените с писмена молба от 19.06.2020г. от пълномощника
на ответника допълнителни задачи към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
С определение №1322 от 14.07.2020г. на РС-Враца са
формулирани от съда задачи към вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.Експертното заключение е прието в съдебно заседание на 10.09.2020г.
след изслушване на вещото лице и въз основа на него е определена паричната
равностойност на дружествените дялове на съдружника.
Районният съд е приел, че основанието на предявения от
ищеца М.И.Й. иск е по чл.125, ал.3 ТЗ. Установил е, че от доказателствата по
делото са изводими предпоставките за изплащане на дела му като съдружник в
дружеството - членствено правоотношение между страните при 25%-но дялово участие
на ищеца е прекратено поради изключването му с решение на ОС на ответното
дружество и липсва извършено извънсъдебно плащане от страна на ответното
дружество на дела му към момента на прекратяване на участието му в него въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. По
спорния размер на дължимия в парично изражение и подлежащ на изплащане дял съдът
е допуснал, назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел заключението,
позовавайки се на това, че то е изготвено съобразно законовото изискване на чл.
125, ал. 3 ТЗ и при използване на методологията, посочена в определение от
14.07.2020 г. по делото, с оглед на което вещото лице е изчислило левовата
равностойност на 25 дяла от капитала на ответното дружество по баланса към
31.12.2019г. в размер на 45 376,43 лева. Сумата е получена като от
стойността на актива 3 897 000,00 лева е извадена стойността на
задълженията 2 990 000,00 лева.Разликата в размер на 907 528,00
лева представлява нетната балансова стойност на чистия актив.Въз основа на тази
сума вещото лице е изчислило, че за 25 дяла на ищеца се полага сумата
45 376,43 лева.
При тези фактически обстоятелства с крайния си съдебен
акт съдът е уважил предявения като частичен иск за сумата 1 200,00 лева
изцяло, като претендираното от ищеца вземане в общ размер на 120 000,00
лева е доказано изцяло по основание и частично по размер, а именно до сумата
45 376,43 лева.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените
оплаквания в жалбата, становището на другата страна и събраните по делото
доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява от представените по делото писмени
доказателства и съдържанието на Търговския регистър, че ищецът М.Й. на
25.08.2008 г. е придобил качеството на съдружник в ответното „Мениджърски
бизнес решения“ ООД чрез закупуване на 25 дружествени дяла с обща номинална
стойност 250,00 лева, представляващи 5 % от капитала на дружеството в размер на
5 000,00 лева, както и че след подадена от ищеца нотариална покана с рег.
№ 6308/27.08.2019 г. на нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара,
редовно връчена на ответното дружество на 04.09.2019 г. (най-късната дата на
връчване на съдружник) и изтичане на тримесечното предизвестие по чл. 125, ал.
2 от ТЗ, на 10.12.2019 г. ищецът е заличен в качеството си на съдружник в
същото дружество, а дружествените му дялове са поети от съдружника М. Б..
Видно от протокол за проведено на 04.12.2019 г. общо събрание
на „Мениджърски бизнес решения“ ООД, на това общо събрание е прието решение за
задължаване на управителя на дружеството да отрази в Търговския регистър
поемането на дяловете на ищеца М.Й. от съдружника М. Б., което е сторено на 10.12.2019
г., без да е налице решение на общото събрание относно начина и сроковете за
уреждане на имуществените отношения между напусналия съдружник и търговското
дружество.
Към датата на приключване на съдебното дирене пред
районният съд „Мениджърски бизнес решения“ ООД не е публикувало годишния си
финансов отчет за 2019 г., част от който е счетоводният баланс към 31.12.2019
г., но този счетоводен баланс, ведно с оборотната ведомост за 2019 г., е
предоставен от ответното дружество на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и е използван при изготвянето на заключението, поради което съдът
приема съществуването и съдържанието на тези два счетоводни документа за
установени по делото, още повече че съдържанието на счетоводния баланс като
стойностно отражение на активи и пасиви е посочено в табличен вид на стр. 2-3
от заключението. Съгласно счетоводния баланс
активите на дружеството са на стойност 3 897 000,00 лева, в това
число: 3 189 000,00 лева дълготрайни материални активи; 432 000,00
лева дългосрочни финансови активи; 273 000,00 лева вземания; 3 000,00
лева в брой и в банкови сметки. Пасивите (задълженията) са на обща стойност
2 990 000,00 лева. Собственият капитал на дружеството е 907 528,00 лева, от които: 5 000,00 лева основен
капитал; 953 414,80 лева неразпределена печалба; 50 886,20 лева
текуща печалба.
Видно от приетата в съдебно заседание на 10.09.2020 г.
съдебно-счетоводна експертиза и поясненията на вещото лице, въз основа на
годишната оборотна ведомост за 2019 г. и счетоводния баланс за същата година на
„Мениджърски бизнес решения“ ООД и при използване на методологията, посочена в
определение от 14.07.2020 г. по делото, вещото лице е изчислило
левовата равностойност на 25 дяла от капитала на ответното дружество по баланса към 31.12.2019 г. в размер на 45 376,43 лева. Сумата е получена като от
стойността на актива 3 897 000,00 лева е извадена стойността на
задълженията 2 990 000,00
лева. Разликата в размер на 907 528,00 лева представлява нетната балансова стойност на
чистия актив. Въз
основа на тази сума вещото лице е изчислило, че за 25 дяла на ищеца се полага сумата
45 376,43 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите
по чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето на съда съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и съдебният акт са допустими. Съобразно обхвата на проверката по
чл.269, ал.1 ГПК решението е правилно, а въззивната жалба – неоснователна, по
следните съображения:
Във въззивната жалба са налични оплаквания за
недопустимост на решението на районният съд, поради което първо те следва да
бъдат разгледани. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК допуска съдът служебно да
поставя въпроси на вещото лице при назначаването на експертно заключение с
оглед пълното изясняване фактическата обстановка по делото и спазване на
материалния закон, когато са нужни специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др., които съдът няма, какъвто е настоящият случай /в който смисъл е Решение
№145 от 19.02.2020г. по т.д.№3004/2018г.II т.о./. По тази причина поставените
служебно от съда въпроси не представляват процесуално нарушение на съда, след
като той е изпълнявал служебното си задължение да изясни фактическата
обстановка по делото.
От друга страна приетото експертното заключение е пълно,
ясно и мотивирано. Прието е в съдебно заседание на 10.09.2020 г. след
изслушване на вещото лице, което е посочило не само изводите, които прави във
връзка с поставените му от съда задачи да определи на каква сума възлиза към
31.12.2019г. имуществото на ответното дружество при следната методология: от
стойността на актива /цялото имущество на дружество/ да се приспадне стойността
на привлечения капитал, т.е. задължението към външни субекти, така получената
сума-равностойност на имуществото на дружеството да се раздели на броя на
дяловете и да се изчисли стойността както на един дял, така и на притежаваните
от ищеца дружествени дялове, но и конкретните факти, които обосновават тези
изводи. При тези мотиви въззивният съд не споделя оплакванията на въззивника
във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение, тъй като от съда не
е допуснато съществено процесуално нарушение в производството по делото.
Целта на съдебно-счетоводната експертиза е да изнесе пред
съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални
знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а
оттам и на правните му изводи по спора по отношение на механизма на определяне
и конкретната величина на паричната равностойност на дружествените дялове на
ищеца към момента на прекратяване на участието в дружеството въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Вярно
е, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Когато съдът
отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви
заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира
преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това
заключение, но в конкретния казус не е налице основание за това.
Когато във въззивната жалба, както в конкретния казус, е
въведено подобно оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата
инстанция в производството по делото, от което може да се направи извод, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна, въззивният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда /оглед,експертиза,
освидетелстване/, в който смисъл са постановките на Тълкувателно решение №1 от
9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС. В настоящият случай обаче делото е
изяснено от фактическа страна, поради което направеното оплакване, респ.
възможността за допълнителен разпит на вещото лице или назначаването на
допълнителна експертиза, не дават възможност на въззивния съд да предприеме
процесуални действия по събиране на други доказателства.
Следва да бъде посочено също, че при изслушване на
заключението, процесуалният представител на ответника е изразил становище за
приемането му, като е посочил също, че поставените на вещото лице задачи
обобщават първоначално поставените от негова страна задачи. По тази причина
направеното оплакване във въззивната жалба също не може да бъде счетено като
порок в процесуалната дейност на съда.
Направеното оплакване, разгледано през призмата на
неправилност на съдебното решение, също не може да се приеме за основателно.
Константната практика на върховната съдебна инстанция
относно изясняването на механизма на изчисляване
равностойността на дружествения дял и какви плащания се дължат е
непротиворечива и намира израз в р.№64 от 9.06.2009г. по т.д.№504/2008г., II
т.о.; р.№224 от 10.09.2010г. по т.д.№765/2008г., II т.о.; р.№73 от 17.10.2017г.
по т.д. №1465/2015г., II т.о.; р.№132 от 16.11.2015г. по т.д.№3183/2014г.,II
т.о.;р.№149 от 22.02.2016г. по т.д. №1747/2014г., II т.о.; р.№80 от
11.12.2020г. по т.д. №620/2019г., II т.о; р. №87/6.06.12г. по т.д.№468/11г. на
второ т.о. и р.№100/7.02.13г. по т.д.№665/11г. на първо т.о. Съгласно тази
практика всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено
друго. Размерът на дружествения дял се определя съгласно разпоредбата на чл.127
от ТЗ, съобразно която при липса на противна уговорка в дружествения договор,
размерът на дружествения дял е съответен на дела в капитала на дружеството. Под
имущество на дружеството следва да се разбира чистото имущество, представляващо
разликата между актива на дружеството - паричната стойност на правата и неговия
пасив - паричната стойност на задълженията. Тъй като имуществото е променлива и
динамична величина, в закона се съдържа и указание към кой момент тази величина
следва да бъде изчислена. Това е последният ден на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството. Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ
предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на
съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска
се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала – чл.127 от ТЗ. Под "имуществени последици" следва да се
разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от
капитала на дружеството към момента на прекратяването, съответно тази част от
капитала, която се определя като равностойност на дружествения дял, съответства
на неговия дял по чл.127 от ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или
непарична и от размера й към момента на възникване на членственото
правоотношение на този съдружник. Разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ е от
императивен порядък, поради което не съществува законова възможност
имуществените последици между дружеството и изключения съдружник да бъдат
уредени по различен от установения императивно от законодателя начин. При
уговорка в дружествения договор в противен смисъл, последната се замества по
право от повелителната разпоредба на закона - чл.125, ал.3 от ТЗ. Стойностното
изражение на дружествения дял на съдружник, участието на който в дружеството е
прекратено, следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен
счетоводен баланс, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила и
при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на
изрична проверка, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото
лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото
съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на същата намират приложение общите
процесуални правила на чл.195 и сл. от ГПК, според които заключението на вещото
лице не е абсолютно доказателство по делото, независимо от предприетото или не
негово оспорване от страните.
Видно от събраните по делото доказателства, така и
направена справка в Търговския регистър, ответното дружество „Мениджърски
бизнес решения“ ООД-гр.Враца, ЕИК***, не е публикувало годишния си финансов
отчет за 2019 г., част от който е счетоводният баланс към 31.12.2019г., но този
счетоводен баланс ведно с оборотната ведомост за 2019г. е предоставен от
ответното дружество на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е
използван при изготвянето на заключението. Посочено е, че към 31.12.2019 г.
стойността на притежаваните от ищеца 25 дружествени дяла възлиза на сумата
45 376,43 лева, като съдът, въз основа на специалните знания на
вещото лице и прилагайки материалния закон, счита, съобразявайки
доказаността на останалите предпоставки за прилагане на този иск, че това е
размерът, до който е доказано цялото дължимо от ответника на ищеца вземане. при
тези съображения и след като искът е предявен като частичен, то същия следва да
се уважи именно до този размер от 1200,00 лева.
След като изводите на първоинстанционния съд съвпадат с
тези на настоящата съдебна инстанция, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на
въззиваемата страна - М.И.Й.. Такива своевременно са поискани и са представени доказателства за реалното
им заплащане. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Мениджърски
бизнес решения" ООД - гр.Враца, ЕИК***, след да бъде осъден да заплати на М.И.Й.
сумата от 600,00 лева, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Враца в настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260100 от 08.10.2020 г., постановено по гр.дело №80/2020 г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА "Мениджърски бизнес решения" ООД - гр.Враца,
ЕИК***, ***, представлявано от управителя А. П. Д., да заплати на М.И.Й. ***,
ЕГН**********, сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1..........
2..........