№ 834
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря К.К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. СТ. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-000671 от 17.05.2022 г., издадено от началник сектор към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ ЗДвП са наложени
наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
процесното нарушение. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. К.,
който поддържа подадената жалба и доразвива изложените в нея доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Сочи, че в АУАН при описване на фактическата
обстановка не се съдържа съставомерен признак от обективната страна на нарушението, а
именно, че между участниците в ПТП има разногласие. Счита, че не е допустимо едва в НП
да се въвеждат фактически обстоятелства, които не се съдържат в АУАН. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от юк. Ж..
Оспорва жалбата като неоснователна и поддържа НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 18.02.2022 г., около 11:00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил “***“ с
1
рег. № *** в гр. Бургас, по ул. „Цар Симеон“ № 80 в посока ул. „Генерал Гурко“.
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил ударен отзад от движещ се зад него лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** с водач лицето Д.Н.Н.. От настъпилото ПТП били
причинени само имуществени вреди. Жалбоподателят напуснал мястото на ПТП. На
подаден сигнал на място се отзовал свидетеля К.М. на длъжност мл. автоконтрольор сектор
„Пътна полиция“. Пристигайки на мястото на настъпилото ПТП свидетелят М. установил
само единият водач Д.Н., който обяснил, че другият е напуснал мястото. Свидетелят
съставил срещу водача Д.Н.Н. АУАН за причиняване на ПТП, а срещу жалбоподателя
съставил АУАН за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Впоследствие било
издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя
М. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяна на обжалвания акт.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, приложена от наказващия орган в
конкретния случай е бланкетна, като според нея подлежи на наказване лице, което наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. За реализирането на
отговорността на нарушителя по този текст е необходимо бланкетната норма да бъде
запълнена чрез посочване на конкретните задължения, които участникът в произшествието е
нарушил. От своя страна задълженията също трябва да са предвидени по нормативен ред,
поради което препращането следва да е към съответните норми, които предвиждат
задължения за лицето, от които то се е отклонило. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП законодателят е предвидил задължения за водач на МПС, който е участник в ПТП, при
което са причинени само имуществени вреди, като задълженията са посочени от
законодателя в три отделни подточки, а именно: а) да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие
2
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Коя
от трите хипотези е налице се определя от установената фактическа обстановка. Видно от
АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. От
изложените в АУАН факти обаче, не може да се направи категоричен извод за осъществен
от жалбоподателя състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В АУАН е
отразено, че жалбоподателят като участник в ПТП, при което са настъпили само
имуществени вреди, е напуснал местопроизшествието. Не е посочено изрично, че между
участниците в ПТП не е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Единствено на жалбоподателя се вменява от фактическа страна, че е напуснал мястото на
настъпване на ПТП. Така описаните фактически положения могат да бъдат подведени и под
нормата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за водач, който участва в
ПТП е предвидено задължение да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Напускането на местопроизшествието може да се приеме и като
неизпълнение на задължението на водача да окаже съдействие за установяване на вредите.
Данни за наличие на разногласие в настоящия случай се съдържат едва в наказателното
постановление. Основателно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че факти за наличие на разногласия между водачите при ПТП, трябва да се
съдържат и в съдържанието на АУАН. Липсата на посочените факти, представлява
допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Правото на защита
на жалбоподателя е било нарушено, като първоначално не са му били вменени всички
релевантни факти, по които да се защитава.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представен
по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 300
лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева е основателна.
Възнаграждението е в предвидения минимум съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери адвокатски възнаграждения, поради
което направеното в писмено становище на АНО възражение за прекомерност е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000671 от 17.05.2022 г., издадено от
началник сектор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” Бургас, с което на К.
СТ. К., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ ЗДвП са наложени наказания „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на К. СТ. К., ЕГН ********** сумата от
300 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4