Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14392/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искови
претенции предявени от Д.Й.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Б.т.к.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 1700лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- претърпяни психически болки и
страдания, в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника по т.1.2.1 ОУ и допълнително
споразумение от 27.02.2020г. за
преместване ползването на услугите на нов адрес сключено към договор за електронни съобщителни
услуги, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 1100лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди- претърпени загуби изразяващи се в направата на разходи за платено адв.
възнаграждение по изготвяне на жалби и правни консултации, в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника по т.1.2.1 ОУ и допълнително
споразумение от 27.02.2020г. за
преместване ползването на услугите на нов адрес сключено към договор за електронни съобщителни
услуги, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняващи я молби: На 27.02.2020г. между страните е било подписано допълнително споразумение
към съществуващ договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Предмет на споразумението е бил промяна адрес на предоставяне на интернет
услуга Vivacom FiverNet 100. В първоначално сключения на 26.02.2020г. договор предвид неразбирателство
между ищцата и представител на ответника, адресът на предоставяне на услугата
интернет е бил вписан на ****, вместо на желания от ищцата **. В чл. 7.2 от ОУ
на ответното дружество било разписано, че когато абонатът желае да премести
ползването на услугата на нов адрес, това е възможно със съгласието на Виваком, като се дължи цена за инсталиране. От служител на
ответника ищцата била уверена, че мрежа до новия адрес е налична и промяната на
адреса ще бъде извършена веднага. Съгласно т.3.2 от ОУ абонатът дължи заплащане
на услугата от датата на подписване на констативния протокол по т.2.3.1. Този
протокол абонатът следва да подпише за инсталиране на услугата на адреса,
където желае предоставянето й. Съгласно т.1.2.1 ОУ, срокът за инсталиране на
услугата е 10работни дни от датата на влизане в сила на договора. Договорът е
влязъл в сила на 26.02.2020г. и 10дневният срок е изтекъл на 11.03.2020г.
Протоколът удостоверяващ получаване на услугата обаче, ищцата подписала едва на
06.08.2020г. и то след множество разговори, спорове, жалби. Била поставена в
невъзможност да прекрати договора си, тъй като отказът от една услуга по него,
водело до повишаване цената на друга. Твърди, че в резултат неизпълнение
задължението на ответника по т.1.2.1 от ОУ е търпяла неимуществени вреди във
вид на стрес, неудобства по повод разрешаване спора с ответника, провеждани
множество разговори, подавани жалби, проблеми със съня, натоварване месечния й
бюджет с услуга, която не ползвала и не можела да ползва. Допълнителен източник
на стрес се сочи да е било и обстоятелството, че по време на извънредното
положение е следвало да изпълнява трудовите си задължения от вкъщи, за което й
е бил нужен достъп до интернет. Счита, че паричният еквивалент за така
причинените й вреди възлиза в размер на исковата сума. Освен това, в резултат
на неизпълнение задължението на ответника по фактическото предоставяне на
услуга се твърди ищцата да е реализирала и имуществени вреди във вид на платени
разходи за адвокат по повод правното й консултиране по казуса, подготовка на
писма и жалби. За изготвяне и депозиране на жалби от 13.04., 03.06 до
ответника, от 10.06 до КЗП, от 11.06 до Омбудсмана на
РБ, устни консултации, се сочи ищцата да е заплатила общо сумата от 1100лева.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Исковите претенции се
оспорват по основание и размер. Твърди се, че на 19.02.2018г. между страните е
бил сключен договор № 1691951119022018 за предоставяне на оптичен интернет
50мегабита тарифен план FiverNet50 на адрес гр. Варна, ****, ет. 5, ап. 14 съгласно
констативен протокол от 24.02.2018г. На 26.02.2020г. между страните е било
сключено допълнително споразумение № 1691951126022020-48797856 при оферта
„Комбинирай и спести“ за подновяване условията на оптичен интернет и мобилна
услуга с номер ********** за срок от 24 месеца. В допълнителното споразумение е
бил посочен адресът, на който до този момент е предоставяна услугата. На
27.02.2020г. с допълнително споразумение, ищцата е заявила преместване на
услугата FiverNet100 на адрес гр. Варна, **, ап.32, ет.5. За това преместване е била установена
техническа възможност, но за целта е било нужно разпробиване
на междуетажни плочи и изграждане на вертикален щранг, за което е следва да се получи разрешение на
етажните собственици. Ищцата е поела ангажимент за издейства такова и веднага
след получаването му, услугата е била преместена на новия адрес, за което е
подписан протокол от 06.08.20г. До тази дата предоставянето на услугата е
продължило да се осъществява на първоначално заявения адрес, при липса на
подавано заявление за прекратяване на услугата. Съгласно ОУ, когато абонатът
желае преместване на услугата, това е възможно само със съгласието на Виваком и при наличие на възможност за това. В случая,
такава възможност е била налична, но са били необходими монтажни дейности, за
които е било нужно разрешение на етажните собственици, задължението за
осигуряване, на което се сочи да е било на ищцата. Съгласно т.1.3 ОУ, абонатът
е длъжен да съгласува с ЕС право за извършване на инсталационни дейности и
достъп на техническо лице до поставеното оборудване и адреса, на който трябва
да се инсталира услугата. Затова, оспорва да е налице неизпълнение на негово
договорно задължение, тъй като услугата е била предоставяна в рамките на
уговореното. Преместването й на новия адрес е извършено, веднага след като това
е станало технически възможно. Оспорва твърдяните разходи за адвокат ищцата да
е направила в причинно- следствена връзка с негово поведение, както и да е имал
противоправно такова. Оспорва ищцата да е търпяла сочените неимуществени вреди,
както и те да са резултат на негови действия. Счита и размерът на търсеното
обезщетение за завишен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно
призован не е бил представляван.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 82 ЗЗД.
Основателността им, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно
доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му,
а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за мобилна услуга със
соченото съдържание; настъпили имуществени вреди в патримониума й под формата
на претърпени загуби- разходи за представени правни услуги и консултации, както
и сочените неимуществени вреди- психически стрес и напрежение, които произтичат
пряко и непосредствено от неизпълнение на договорно поетото от ответника
задължение по промяна адреса на предоставяне услугата FiverNet100 в уговорения в т.1.2.1 ОУ срок; наличие на причинна връзка между
претърпените вреди- загуби/неимуществени и неизпълнението от страна на
ответника; размер на вредите. Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че
е изправна страна по договора и е изпълнил точно задълженията си по него, както
и че за изпълнение на задължението по преместване адреса на предоставяне на
услугата е било нужно съдействие на ищцата- осигуряване съгласие на етажните
собственици за разпробиване на междуетажни
плочи и изграждане на вертикален щранг, за което
същата е била уведомена и е поела ангажимент за получаването му, вкл. че
технически това е била единствена възможност за изпълнение предмета на доп.
споразумение.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.02.2018г. между
страните е бил подписан договор № 1691951119022018 за срок от 24месеца. По
силата на договора, на ищцата е била предоставена услуга Vivacom Fibernet на адрес гр. Варна, ****, ет. 5, ап.
14. На 26.02.2020г. към договора е сключено допълнително споразумение, в сила
от датата на сключването му за срок от 24месеца, с избрана интернет услуга и
мобилна гласова услуга по оферта „комбинирай и спести“. Интернет услугата е
заявена на същия адрес гр. Варна, ****, ет. 5, ап. 14. На 27.02.2020г. е
подписано допълнително споразумение, с което е договорено преместване на нов
адрес на предоставената интернет услуга, а именно гр. Варна, **, ет. 2, ап. 5. Съобразно
уговореното, споразумението е влязло в сила незабавно, т.е от датата на
подписването му. На 06.08.2020г. е бил изготвен констативен протокол за
предоставяне на услугата Vivacom Fibernet на адрес гр. Варна, **, ет.2, ап.5,
в който е отбелязано в графа ползвани материали- оптичен кабел, оптичен
конектор и двоен адаптер. Изрично в протокола е вписано, че датата подписването
му е началото на предоставяне на услугата.
Съгласно чл. 7.2 от ОУ
на ответника за предоставяне на услугата Vivacom Fibernet в сила от 25.05.2018г., преместването на адреса на услугата на нов адрес по желание на потребителя е
възможно само със съгласието на оператора, като се дължи цена на инсталиране.
Срокът за инсталиране е разписан в чл.1.2, като съгласно чл. 1.2.1, операторът
се задължава да положи всички усилия да предостави заявената услуга в най-
кратък срок, като срокът за инсталиране е 10работни дни от датата на влизане в
сила на договора за ползване, когато такъв е подписан в магазин. За целта
чл.1.3 разписва, че операторът следва да изпрати свой технически специалист на
адреса, а абонатът е длъжен да съгласува с етажната собственост право за
извършване на инсталационни дейности и достъп на техническото лице до
поставеното от оператора оборудване и адреса, на който трябва да се инсталира
услугата. Специалистът извършва прокарване на кабелна връзка от оборудването на
оператора до заявения от абоната адрес. Задължение на абоната по чл.2.3.1 е
подписване на констативен протокол за инсталиране на услугата на адреса, на
който ще бъде инсталирана, като съгл. чл. 6.1 датата на подписване на този
протокол е начална дата за отчитане на сметки. От представените фактури за
дължимите месечни такси и цена на потребени услуги се
установява, че в периода 22.02-21.06.2020г. операторът е начислявал и такса за
предоставена интернет услуга по избраната оферта „комбинирай и спести“.
На 13.04.2020г. ищцата е
изпратила жалба до ответника относно начисляване на месечни такси за интернет
услуга, без наличие на подписан констативен протокол за предоставянето й. С
отговор от 04.05.2020г. е била уведомена, че интернет услугата се предоставя на
адреса по срочния договор и при желание би могла да подаде заявка за промяна на
адрес, на който е технически възможно предоставянето на услугата. Уведомена е,
че при прекратяване на услугата поради смяна на адрес дължими остават всички
задължения, в т.ч. неустойки при предсрочно прекратяване на договора. На
03.06.2020г. ищцата е подала отново жалба до ответника с копие до КЗП за
начисляване на интернет услуга, каквото реално не й се предоставя. С отговор от
17.06.2020г. е уведомена от ответника, че е налице възможност за преместване на
адреса на потребление след получаване съгласие от етажната собственост, като дотогава
услугата е възможно да се ползва на адреса по доп. споразумение от 26.02.2020г.
На 22.06.2020г. и на 10.07.2020г. ищцата е получила отговор от съотв. Омбудсмана и КЗП. На
29.06.2020г. ищцата отново е подала жалба до ответника с копие до Омбудсмана, по която е получила отговор на 06.07.2020г.
Съгласно договор за
правна защита и съдействие от 02.09.2020г. ищцата е заплатила на адв. С. сумата
от 1100лева адв. възнаграждение за предоставена й правна помощ изразяваща се в
изготвяне на жалби, сигнали, даване на устни консултации, изготвяне на покана
до БТК за периода от м.03 до 02.09.2020г.
За установяване
твърденията на ищцата относно търпяните от нея
неимуществени вреди, по делото е разпитан свидетелят Невена Добрева Добрева, както и са ангажирани експертни знания. От
показанията й се установява, че с ищцата са колежки от 2009г. През м. февруари
2020г. ищцата сменяла квартирата си и искала да ползва и там интернет, за което
подписала нов договор или преподписала съществуващия
с нови условия, в т.ч. за промяна адреса на доставка на интернет. Споделила й,
че малко след това на място дошли техници, които й казали, че няма как да се
прекара интернет в дома й, защото нямало условия и трябвало да се иска съгласие
на всички етажни собственици. Като установила това ходила няколко пъти до офиса
на доставчика, за да оправят проблема, тъй като продължавала да получава
сметки. Тъй като станало ясно, че нещата няма да намерят решение тук, започнала
да пише жалби до централния офис на оператора и др. институции. Изпаднала в
депресия, чувствала се зле, станала раздразнителна и избухлива, и за най-
малкото нещо. Имала проблеми със съня, спяла по няколко часа. Ходила на
психиатър. Състоянието й пречело да си върши добре работата, която била
свързана с хора. След обявяване на извънредното положение, липсата на интернет препятствало
възможността й да работи от вкъщи. Това наложило да работи в офиса, създали се
конфликтни ситуации с ръководството. Потърсила и услугите на адв. С., тъй като
вече се чувствала безпомощна и не знаела какво да направи. В крайна сметка интернет
й прекарали през м. август, с въздушно висящ кабел, което до голяма степен я
успокоило.
От заключението на
в.лице Ц. по приета съдебно- психологична експертиза се установява, че ищцата в
периода м.март- м. август 2020г. е преживяла събитията и е била в силно
краткотрайно негативно емоционално състояние. Това е нарушило обичайният й
начин на функциониране в ежедневието. Съобразно медицинската документация е
провеждано лечение от психиатър с поставена диагноза разстройство в адаптацията
и е изписано медикаментозно лечение. Понастоящем е емоционално стабилна и е
възвърнала обичайния си начин на живот. Доколкото по време на изследването,
ищцата не е споделила за други събития в процесния период с травматичен
характер, съвпадащи, предхождащи или последващия събитията
предмет на делото, в.л. заключава за наличие на връзка между емоционалното й
състояние и твърдяното поведение на ответника в периода.
По отношение на
претенцията за неимуществени вреди
Същите се претендират на
договорно основание, доколкото се основават на твърдения, че ответникът в
периода 27.02- 06.08.2020г. е бил в неизпълнение на задълженията си по т.1.2.1 ОУ и допълнително
споразумение от 27.02.2020г. за
преместване ползването на услугите на нов адрес сключено към договор за електронни съобщителни услуги, от което му бездействие ищцата е
търпяла вреди. С ТР № 4/2012г. от 29.01.2013г. ОСГТК на ВКС бе приета
принципната възможност по ангажиране отговорността за неимуществени вреди на
договорно основание, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди. Безспорно се установи, че страните
са в договорни отношения по доп. споразумение от 26.02.2020г. касаещо избор на
нов тарифен план по оферта „комбинирай и спести“, част от което е и доп. споразумение от
27.02.2020г., с което е заявена промяна в адреса на потребление на услугата
интернет Vivacom Fibernet. Действително промяната в адреса на потребление, съгласно чл. 7 ОУ на
дружеството, които са неразделна част от сключения договор е регламентирано, че
може да се извърши само със съгласието на оператора. С подписването на това
споразумение, следва да се приеме, че съгласието на оператора е било дадено. От
27.02.2020г. за него е възникнало задължение по предоставяне на интернет
услугата на адреса по доп. споразумение, респ. споразумението от 26.02 в тази
му част е прекратило действието си. Проучването на техническата възможност за
предоставяне на услугата на адреса по споразумението от 27.02.2020г. е трябвало
да се извърши предхождащо, а не последващо сключването му, и има пряко
отношение към изпълнение задължението на оператора по чл.1.2.1 за предоставяне
услугата в най- кратки срокове, но не по- късно от 10работни дена от влизане в
сила на договора. В случая техническата невъзможност за предоставяне на
услугата е констатирана последващо, поставени са били изисквания към
потребителя за предоставяне съгласие от етажни собственици и прочие. Действително,
това е право разписано в чл.1.3 ОУ. Същевременно, от подписания констативен
протокол от 06.08.2020г. се установява, че предоставянето на услугата
технически е било изпълнено само с въздушен кабел и въпреки дадените на
ответника указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, същият не е ангажирал
доказателства в подкрепа твърденията си, че за изпълнение на задължението си по
преместване адреса на предоставяне на услугата му е било нужно съдействие на
ищцата по осигуряване съгласие на етажните собственици за разпробиване
на междуетажни плочи и изграждане на вертикален щранг, за което същата да е била уведомена, респ. че
технически това е била единствена възможност за изпълнение предмета на доп.
споразумение. Дефицитът на такива доказателства и изпълнението на задължението
по начина съобразно подписания между страните констативен протокол, в който
смисъл са й гласните доказателства, дава основание да се приеме, че ищцата е
изправна по отношение задължението си по чл. 1.3 ОУ, респ. неизпълнението на
задължението на ответника по доп. споразумение от 27.02.2020г. се дължи изцяло
на неговото поведение.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и експертно заключение, води на извод, че действително
вследствие на поведението на ответника в периода м.март- м.август 2020г. ищцата
е преживяла тежко невъзможността да ползва договорената услуга. Водела е
продължителна комуникация с ответника по уреждане на отношенията им, вкл.
подаване на жалби, изчакване на отговори по тях. Преживяла е силен стрес,
нервност, избухливост, промяна в поведението /така от свидетелските показания/.
Това е повлияло върху работата й, тъй като в периода на извънредното положение
е била в невъзможност да работи от дома си, защото работата й е изисквала
достъп до интернет. Посещавала е психиатър, имала е проблеми със съня, приемала
е медикаменти /флуанксол, ксанакс/.
От заключението на в.л. се установи, че тази промяна в негативен аспект на емоционалното
й състояние стои в причинна връзка с отношенията й с ответника в периода. Следователно, неизпълнение договорното задължение на ответника има за пряка
и непосредствена последица увреждането на изправната страна в правоотношението,
каквато безспорно е ищцата. Паричният
еквивалент, служещ за репариране на вредите се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД при отчитане на всички
събрани по делото доказателства. След като през м. август ищцата е получила
услугата, състоянието й се е подобрило, а според експертното заключение понастоящем е
възвърнала изцяло обичайния си стереотип на живот. Преценявайки всички посочени
обстоятелства имащи значение за търпени вреди, настоящият състав намира, че за
причиняването на вредите следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив
размер определи в размер на сумата от 1000лева, до който претенцията се
явява основателна. Тя следва да се присъди ведно със законната лихва, така
както е поискано считано от датата на подаване на исковата молба- 09.11.2020г.
За разликата над така определеното обезщетение и до пълния заявен размер
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищцата е твърдяла, че
вследствие неизпълнението на ответника, е търпял вреди изразяващи се в
претърпени загуби и в частност направата на разходи за платено адв. възнаграждение по предоставени
консултации, изготвяни жалби и давани правни съвети в периода от м. март до
02.09.2020г. в размер на 1100лева. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, проявяваща се в намаляване на
имотното състояние на кредитора вследствие неизпълнението. Т.е като разлика
между имуществото след неизпълнението и това, което би имал, ако задължението
беше изпълнено. Затова и претърпените загуби са винаги реални. Нужно е и да са
предвидими, и да следват пряко от неизпълнението на длъжника. В случая, съдът
приема, че всички тези предпоставки са осъществени, доколкото ищцата е
потърсила правна помощ, именно защото не е успяла сама да се справи и разреши
проблема с ответника по повод изпълнение на сключения договор, респ. възможностите
за неговото безвиновно прекратяване и без заплащане
на неустойки. Установи се наличие на несвоевременно изпълнение от страна на оператора
на поетото задължение по промяна адреса на потребление на услугата интернет,
предмет на сключеното между страните споразумение от 27.02.2020г. И именно във
връзка и по повод защита правата си по договора, ищцата е реализирала и разходи
за ползвана правна помощ, които същата не би направила, ако ответникът бе
изправна в облигационната връзка страна. Ето защо претенцията за обезщетяване
на така направените разходи следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба- 09.11.2020г., така както е поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 118лева платена дължима
държавна такса, 300лева за СПЕ и 420лева адв. възнаграждение. Така подлежащите на възмездяване
разноски в настоящото производство са общо 838лева. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 628,50лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право на поискани и доказани разноски. Претендират се
такива за юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, съобразявайки процесуалната активност на ответника
изразяваща се единствено в подаване отговор на исковата молба. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 25лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.т.к.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Г., ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1000лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- претърпяни психически болки и страдания, в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответника по т.1.2.1 ОУ и допълнително споразумение от
27.02.2020г. за преместване ползването
на услугите на нов адрес сключено към договор за електронни съобщителни услуги, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 09.11.2020г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 82 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1000лева до пълния заявен размер от 1700лева.
ОСЪЖДА „Б.т.к.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Г., ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1100лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- претърпени загуби изразяващи се в
направата на разходи за платено адв. възнаграждение по изготвяне на жалби и
правни консултации, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника по
т.1.2.1 ОУ и допълнително споразумение от 27.02.2020г. за преместване ползването на услугите на нов
адрес сключено към договор за
електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 09.11.2020г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.т.к.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 628,50лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Й.Г., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.т.к.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 25лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на
исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: