Р Е Ш Е Н И Е № 459
гр. Хасково, 04.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………………………………….…………………..…..… в открито
заседание
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Д.Х.………….....….………и в присъствието на
прокурора ……………….…………….………………………………..……………..като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ……………в. гр. д. №
667 по описа за 2019 год., взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 - 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „МУСТАНГ ОЙЛ“ ЕООД – гр.Хасково
е останал недоволен
от решение № 465 от
10.07.2019 год., постановено по
гр.д. № 3010 / 2018 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради
което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което отхвърли предявеният против дружеството иск за
присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – А.К.Г. –
оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от А.К.Г. против „Мустанг Ойл“
ЕООД – гр.Хасково за присъждане на обезщетение, претендирано на основание
чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 675.08 лева, съгласно
изменение на иска, чрез увеличение на първоначално предявения размер от 560
лева, допуснато с определение, постановено в съдебно заседание от 05.03.2019
год. Ищецът е основал вземането си за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с твърдения за това, че не е
подавал писмени молби за ползване на отпуск и, че от страна на работодателя не са
издавани писмени заповеди, съгласно изискването, предвидено в нормата на чл.173
от КТ. Ответникът е оспорил основателността на иска, поддържайки, че по време на действие на трудовия договор,
ищецът е ползвал разрешения му платен годишен отпуск, за което му е начислено във
ведомостите за заплати и изплатено обезщетение, съгласно чл.177 от КТ. Не е
оспорил твърдението на ищеца, че за ползването на отпуска не е била отправяна
писмена молба и, че не е било издавано писмено разрешение.
Безспорно
по делото е установено, че за периода, за който се претендира обезщетение по
чл.224 от КТ, между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на
сключен помежду им трудов договор № *** от 25.01.2017 год., с който ответното
дружество е възложило, а ищецът е приел да изпълнява длъжността ***. С т.6.1 от
трудовия договор, страните са определили срока на основния платен годишен
отпуск по чл.155 от КТ, в размер на 20 работни дни.
Със
заповеди № № 4 и 6 от 01.06.2018 год., издадени на основание чл.156, ал.1, т.2
от КТ, вр. чл.2 и чл.4, ал.2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за
които се установява допълнителен платен годишен отпуск /ПГО/, в съответствие с
конкретните условия на труд, за 2017 и 2018 календарни години на работниците и
служителите, които изпълняват длъжността ***, е определен допълнителен ПГО от 5
работни дни. Посочените две заповеди са издадени от работодателя в изпълнение
на препоръките, дадени от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково,
обективирани в протокол от 11.06.2019 год. за извършена проверка за спазване
изискванията на трудовото законодателство в ответното дружество, при която е
установено още, че ползването на платен годишен отпуск се разрешавал от
работодателя без представено писмено искане за всеки отделен случай и, че
ползването на ПГО се осъществявал от работниците и служителите без писмено
разрешение от страна на работодателя.
Безспорно
по делото е установено и това, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено по взаимно съгласие, въз основа на
заповед № 009 от 30.04.2018 год., считано от 01.05.2018 год.
По делото са приети като писмени доказателства
представени от ответника разчетно – платежни ведомости, от които се установява,
че на ищеца е изплатено обезщетение за ползвани 33 дни платен годишен отпуск в
размер на 714.54 лева, в подкрепа на което обстоятелство е и заключението на
вещото лице П., изготвено въз основа на цитираните ведомости, видно от които е,
че ищецът е ползвал 4 дни ПГО през месец август 2017 год.; 8 дни ПГО през месец
октомври 2017 год., 14 дни ПГО през месец януари 2018 год. и 7 дни ПГО през
месец март 2018 год. От вещото лице П. е представено и допълнително заключение,
изготвено въз основа на предоставени му от ответника пътни листове и разпечатка
от дигиталната карта, в които са посочени номерата и датата на издаване, и приключване
на пътните листове, както и на началния и краен километраж. Отразени са и данни
от дигиталните карти. Поради направено от ищеца оспорване автентичността на представените
от ответника ведомости, при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е
назначена графологическа експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че изследваните подписи във ведомостите за месец август 2017 год. и
за месец март 2018 год. са изпълнени от ищеца. Подписът във ведомостта за месец
октомври 2017 год. не бил изпълнен от ищеца, а подписът във ведомостта за месец
януари 2018 год. не бил пригоден за почеркова идентификация на изпълнителя му.
От
ответника са представени потвърждение за плащане, платежни нареждания, извлечения
от сметки на преведени в полза на ищеца заплати, на служебни аванси и на
командировъчни. Представени са и разходни касови ордери за изплатени в полза на
ищеца суми за командировка и аванс. В част от представените ордери не е
посочено основанието, на което е изплатена сумата.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочената от
ответника свидетелката С.С.Х., от показанията на която се установява, че е
работила в ответното дружество като *** до края на месец февруари 2019 год. Твърди,
че ищецът често е ползвал отпуск. Обаждал се по телефона и казвал, че ще
отсъства няколко дни. Не бил подавал писмени молби за отпуск.
Работодателят плащал осигуровки на
работниците, които реално се водили на работа, а дефакто почивали. Авансово
ищецът получавал обезщетения за ползван платен годишен отпуск. Били му
отпускани аванси, поради финансови затруднения, които впоследствие отработвал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че между страните е
съществувало трудово правоотношение и, че срокът на полагащия се на ищеца
платен годишен отпуск е в размер на 25 работни дни, от които 20 – определени с
трудовия договор и 5 – съгласно чл.2, т.29
с Наредба за определяне на
видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това - дължи ли се обезщетение по чл.224 от КТ в
случаите на неподадена писмена молба от работника и на недадено писмено
разрешение /заповед/ от работодателя за ползване на ПГО, при положение, че във ведомостите
за заплати е начислено и изплатено обезщетение
за ПГО, и съответно - липсата на писмени волеизявления от страните по трудовия
договор следва ли да бъде игнорирана като материална предпоставка, заради
фактическото изплащане на обезщетението.
В
съдебната практика са застъпени две становища по поставените по-горе правни
въпроси. Според едното от тях, застъпвано и от ищеца, начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен
годишен отпуск, не заместват разрешението на работодателя за ползването на
отпуска, аргументирано с това, че ползването на ПГО се извършва с писмено
разрешение на работодателя, като са необходими две насрещни писмени
волеизявления на страните по трудовото правоотношение, които да съвпадат, както
относно основанието и размера на платения отпуск, така и за конкретния
календарен период, през който работникът желае да го ползва, а работодателят да
го разреши. Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз
основа на която може да започне ползването на отпуск. Според другото становище,
поддържано от ответника, след като обезщетението за ползван платен годишен
отпуск е начислено във ведомостите за заплати и сумата е включена в размера на
нетното трудово възнаграждение, вземането за обезщетение по чл.224 от КТ, се
явява неоснователно.
Съдът
възприема първото от изложените по-горе две становища, изхождайки основно от
това, че заплащането на възнаграждение за платен годишен отпуск, съгласно
чл.177 от КТ, изисква от страна на работодателя да бъде установено, че
работникът, търсещ обезщетение по чл.224 от КТ, действително /реално/ е ползвал
посочения вид отпуск, доказателства в каквато насока по делото не се
представиха. Напротив, от страна на ответника не се оспори обстоятелството, че
за посочените във ведомостите дни, отразени в графа „платен отпуск“, от страна
на ищеца не са били подавани молби за ползване на ПГО и съответно не са
издавани писмени разрешения, съгласно
императивното за това изискване, въведено в нормата на чл.173, ал.1 от КТ. В
този смисъл съдът счита, че не следва да се възлага в тежест на работника да
установи друго, различно от посоченото във ведомостите основание, на което е
получил възнаграждение за платен отпуск, предвид липсата на доказателства за
реалното му ползване. От друга страна, извършеното в част от ведомостите
отбелязване „платен отпуск“ само по себе си не доказва конкретния вид отпуск, с
оглед различните видове платен годишен отпуск, предвидени в разпоредбите на
чл.155 – 171 а от КТ, с изключение на неплатените. Представените от ответника
пътни листове и данни от дигитална карта сами по себе си не доказват факта на
реално ползван от ищеца платен годишен отпуск, а единствено и само дните, през
които ищецът не е извършвал възложен му от ответника превоз, което само по себе
си не обосновава извод за това, че през тези дните е отсъствал от работа.
Причините, поради които ищецът не е извършвал в определени дни превоз не могат
да бъдат вменени в отговорност на работника, като такива, изключващи правото му
на трудово възнаграждение. Същите не могат да обосноват и възможност за
работодателя да определи тези дни като ПГО, предвид липсата на писмено искане
от страна на работника за ползването на такъв. Събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката Х. съдът цени единствено и само
по отношение на безспорния между страните факт, че за ползването на платен
отпуск от страна на работниците не са подавани писмени молби и за разрешаване
ползването на отпуските не са издавани писмени заповеди от работодателя. Установеният
от свидетелката ред за ползване на отпуски, прилаган в ответното дружество ред
– с обаждания по телефона, от една страна не доказва факта на реално ползване
на отпуска, а от друга се явява и в противоречие с нормите на чл.173, ал.1 от КТ и чл.22, ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, в
каквато насока са и констатираните от Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Хасково, нарушения на трудовото законодателство, допуснати от ответника.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения на
основание чл.224 от КТ иск и уважавайки същия, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което по изложените по – горе съображения следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 465 от 10.07.2019 год., постановено по гр.д. № 3010 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
„МУСТАНГ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – *** да заплати
на А. К. Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** –
адвокат Г.К. сумата в размер
на 300 /триста/ лева – деловодни разноски –
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред
въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: