Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-211 Година 2020, 19 август гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесети юли година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1318 описа за 2020
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на П.Г.Ж. ***, чрез пълномощника му адв.М.Николова от
БАК, против решение № 564/12.02.2020 г. по гр.д.9449/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция над сумата от
500 лв – присъдени неимуществени вреди от престъпление, за причинена на ищеца Ж.
лека телесна повреда, за което ответникът Т. се е признал за виновен по НОХД №
671/2019 г. по описа на БОС, до предявения размер от 5000 лв. Твърди се, че
присъдената сума е твърде ниска с оглед на събрания по делото доказателствен
материал. Заявено е искане за отмяна на решението в тази му част и за
увеличаване на присъденото от съда обезщетение, както и за присъждане на лихва
от деня на увреждането на 02.03.2018 г. Твърди се, че приетият от съда размер
на обезщетението е в разрез с принципа на справедливост и е прекомерно занижен.
Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че в резултат от
поведението на ответника, не се е стигнало до никакви неблагоприятни последици
за ищеца. Излагат се твърдения, че в резултат от нараняването, ищецът не само е
търпял болки и страдания, но също – и дискомфорт от непрекъснатите въпроси от
колеги за случилото се, вкл.и от проявата на ирония от колеги по повод
инцидента. Твърди се, че психичната травма е дори по-съществена за ищеца, тъй
като е полицейски служител, при това – на ръководна длъжност, травмата е
получена при изпълнение на служебните му задължения – при задържането на
ответника на 02.03.2018 г., и подигравателното отношение на колегите му му се е
отразило негативно, причинило е уронване на авторитета му и е засегнало
достойнството му в много по-висока степен от обичайното. Не са ангажирани нови
доказателства.
Въззиваемият К.М.Т. не е подал отговор на въззивната
жалба в законовия срок, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по въззивната жалба.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по исковата молба на въззивника П.Ж. за осъждане на въззиваемия-ответник К.М.Т. да заплати на ищеца сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинени от ответника на ищеца болки, отрицателно
емоционално състояние и унижение от инцидент от 02.03.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и
сумата 500 лв обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
на водено наказателно производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Ищецът твърди, че на 02.03.2018 г. в ***, при изпълнение на служебните му задължения, ответникът му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в оток на показалеца на дясна ръка с наличие на
охлузна рана по горната повърхност, след захапване със зъби. Сочи се, че за
извършеното деяние ответникът е признат за виновен с влязло в сила определение,
с което е одобрено постигнато споразумение между ответника и Прокуратурата на
РБ, като подсъдимият се е признал за виновен в това, че е извършил престъпления
по чл.269, ал.1 НК спрямо ищеца.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е изразил становище, че не оспорва изложената ищеца фактическа
обстановка, но оспорва иска по размер, като счита, че претендираното
обезщетение е в завишен размер.
С обжалваното решение БРС е уважил частично иска за
неимуществени вреди – до размера от 500 лв и законна лихва считано от датата на
завеждане на иска, като в останалата част – до предявения размер от 5000 лв искът
за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Искът за имуществени вреди е
уважен в предявения размер. Съдът е присъдил законна лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на иска – 04.11.2019 г. Липсва
отхвърлителен диспозитив по иска за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, от датата на причиняване на вредите – 02.03.2018 г. до
датата на завеждане на иска - 04.11.2019 г. По отношение на иска за законна
лихва в първоинстанционното решение липсват и мотиви.
Решението
на БРС е обжалвано само от ищеца, съответно – само в отхвърлителната му част,
поради което в останалите – осъдителните части, решението е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима, с изключение на частта, с която с въззивната жалба е заявено искане
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, от
датата на причиняване на вредите – 02.03.2018 г. до датата на завеждане на иска
- 04.11.2019 г., тъй като поради липсата на отхвърлителен диспозитив по този
иск, пред въззивната инстанция липсва годен за обжалване съдебен акт.
Доколкото, както се посочи по-горе, по отношение на иска за законна лихва в
първоинстанционното решение липсват и мотиви, е налице непълнота в съдебното
решение, която следва да се отстрани по реда на чл.250 ГПК – чрез допълване на
решението, което следва да стане след връщане на делото на първоинстанционния
съд, като се приеме, че макар некоректно изразено, искането за „уважаване на
исковата претенция в размер на 5000 лв, ведно
със законната лихва считано от деня на увреждането 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане“, следва да се тълкува като молба за допълване на
решението с произнасяне с отхвърлителен диспозитив по иска за законна лихва.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Страните не
спорят а се установява и от представеното влязло в сила на 30.08.2019 г. определение по НОХД № 671/2019 г. на БOС, че с одобрено споразумение между OП – Бургас и ответника, ответникът
се е признал за виновен в това, че на 02.03.2018 г. в ***, чрез захапване със зъби на
показалеца на ищеца, е причинил на полицейски орган – ищеца, лека телесна
повреда – оток на показалеца на дясна ръка с наличие на охлузна рана по горната
повърхност, с цел да принуди органи на власт да не извършат полицейска проверка
– престъпления по чл.131, ал.2 НК и чл.269, ал.1 НК.
Не е спорно,
а се установява и от събраните доказателства – показанията на св.В.Н., че инцидентът e станал на 02.03.2018 г. при полицейска
проверка на ответника, при което са участвали и ищецът, и свидетелят. Посочено
е, че ответникът е оказал съпротива, наложило се да се ползват помощни средства
за задържането му и тогава ответникът „отхапал“ пръста на ищеца. Свидетелят
твърди, че след като се прибрали в управлението, видял кръв по дрехите на
ищеца. Твърди, че в същия ден ищецът посетил Бърза помощ, сложили му ваксина
против тетанус, а когато се прибрал отново на работа, пръстът му бил бинтован.
Сочи, че ищецът носел превръзка около 25 – 30 дни, изпитвал дискомфорт при
писане на компютъра, оплаквал се, че страда от безсъние, трудно мие ръцете си
поради превръзката, и изпитва болка. Според същия свидетел, след като свалил
превръзката, ищецът продължил да се оплаква от болка. Свидетелят сочи още, че
ищецът се чувствал некомфортно да отговаря на въпросите на колегите си защо е
бинтован, затворил се в себе си, за да избягва въпроси, които били не толкова от
загриженост, а по-скоро - подигравателни. Свидетелят твърди, че е имало случай
на ирония от страна на колеги, като в резултат на всичко това поне два месеца
след инцидента ищецът е изпитвал неприятни емоции.
Спорно по
делото е какъв е обемът и интензитета на нанесените на ищеца неимуществени вреди.
Както е
приел и първоинстанционният съд, предвид наличието на одобрено споразумение
между ОП Бургас и ответника по НОХД № 671/2019 г. на БОС, по което ответникът
се е признал за виновен в това, че е извършил престъпления по чл.269, ал.1 от НК и чл.131, ал.2, предл.4 от НК, което се ползва с последиците на влязла в
сила присъда, и съгласно чл.300 от ГПК, одобреното споразумение
е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието, още повече, че извършването му
на първо място не е спорно между страните, и на второ място е доказано и от
събраните по делото доказателства.
Ето защо
съдът приема за доказано по делото, че на 02.03.2018 г. при извършване на
полицейска проверка на ответника, ищецът като полицейски служител, заедно с
други служители на полицията, са изпълнявали правомощията си да използват
физическа сила и помощни средства (белезници). Съдът приема за доказано, че при
проверката ответникът отказал да се подчини на полицаите и захапал показалеца
на дясната ръка на ищеца, като по този начин му причинил лека телесна повреда –
оток на показалеца на дясна ръка с охлузна рана по горната повърхност, при
което е причинена болка.
Останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата за ищеца и
причинната връзка с виновното деяние на ответника, се установяват от събраните
по делото гласни доказателства.
По отношение
на интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, съдът споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че претърпените от ищеца болки и временен
дискомфорт при писане на компютър и миене на ръката, са с временен характер,
при това кратък – по-малко от месец, и не се е достигнало до никакви
неблагоприятни последици за ищеца. След обработването на раната, слагането на ваксина
против тетанус и бинтоването на ръката, по делото няма данни на ищеца да са
правени други манипулации или да е имало усложнения на състоянието му. За
причинените на ищеца болки в продължение на около месец и неудобството при
миене на ръцете (заради бинта) и писане на компютър, съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че 500 лв е справедливо обезщетение.
По отношение
на дискомфорта, претърпян от ищеца, чувството на унижение, съдът също споделя
изводите на първоинстанционния съд, че те не са с такъв интензитет, който да
обоснове присъждане на обезщетение над определеното от първоинстанционния съд.
Нещо повече, по отношение на твърдяното усещане на неудобство от проявеното от
някои от колегите му иронично отношение, съдът приема, че тези усещания не са
пряка и непосредствена последица от деянието на ответника, поради което за тях
той не би следвало да дължи обезщетение за вреди.
Поради съвпадането на изводите на двете
инстанции, решението на БРС следва да бъде потвърдено в частта на произнасяне
по иска за обезщетение за неимуществени вреди, при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 564/12.02.2020 г. по гр.д.9449/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на П.Г.Ж. ***, ЕГН **********
за осъждане на К.М.Т. ***,
ЕГН **********, за заплати на П.Г.Ж. обезщетение за
неимуществени вреди от причинена на ищеца Ж. лека телесна повреда, за което
ответникът Т. се е признал за виновен по НОХД № 671/2019 г. по описа на БОС,
над присъдения размер от 500 лв, до предявения размер от 5000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на П.Г.Ж. ***, ЕГН **********, в
частта й, с която се иска осъждане на К.М.Т. ***, ЕГН **********, за заплати на П.Ж. лихва за
забава върху главницата по обезщетението за неимуществени вреди за периода от
02.03.2018 г. до 04.11.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по въззивната жалба на П.Г.Ж. ***, в
частта й, с която се иска осъждане на К.М.Т. ***, ЕГН **********, за заплати на П.Ж. лихва за
забава върху главницата по обезщетението за неимуществени вреди за периода от
02.03.2018 г. до 04.11.2019 г.
В частта,
с която въззивната жалба е оставена без разглеждане, решението подлежи на
обжалване пред Бургаски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на въззивника.
В останалата
част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.