Р
Е Ш Е
Н И Е №260416
гр.Хасково, 20.10.2021
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 585 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от З.Т.Г.,***
против Национално бюро за правна помощ - гр.София, иск с правно основание чл.439,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен, а именно да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за предоставена й правна помощ,
съгласно изпълнителен лист № 92/17.02.2015г., издаден по НОХД № 473/2014г. по
описа на Окръжен съд-Хасково.
В исковата молба се
твърди, че с Определение № 74/05.02.2015г., постановено по НОХД № 473/2014г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, ищцата била осъдена да заплати на Национално бюро
за правна помощ-София сума в размер на 200 лева, представляваща разноски за
възнаграждение за предоставената й правна помощ по горното наказателно
производство. В изпълнение на това Определение, което влязло в законна сила на
16.02.2015г., съдът издал изпълнителен лист № 92/17.02.2015г. Кредиторът
предприел изпълнителни действия въз основа на така издадения изпълнителен лист
с цел удовлетворяване на вземането си. По негова молба било образувано
изпълнително дело № 20208750400143 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район на
действие-района на ОС-Хасково. Твърди се още, че с образуването на изп. д.
ЧСИ изпратил и Запорно съобщение до
Банка „ЦКБ“ АД-София за налагане на запор върху банкова сметка *** - длъжник.
Била връчена Покана за доброволно изпълнение до длъжницата и указания, че, ако
не последва такова, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Ищцата счита,
че не дължи тази сума, тъй като вземането на ответника е погасено по давност.
Това обстоятелство обосновавало правния й интерес от воденето на настоящия
отрицателно установителен иск, като излага съображения в горната насока, а
именно - твърди, че процесното вземане по своя характер е частно държавно
вземане и като такова се подчинява на режима на разпоредбите на ЗЗД относно
погасителната давност. Твърди, че в случая вземането е станало изискуемо от
16.02.2015г., когато е влязъл в сила съдебният акт, по силата на който ищцата е
осъдена да заплати на ответника процесната сума. Същевременно първите
изпълнителни действия за събиране на вземането са били предприети едва на
24.02.2020г., поради което следвал изводът, че са изтекли повече от пет години
от момента на влизане в сила на съдебния акт, на който се позовава вземането,
респективно изпълнителния лист, издаден възоснова на него. Моли за решение, с
което съдът да уважи така предявения
иск, като приеме, че вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът
Национално бюро за правна помощ – гр.София подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва иска и моли съда да отхвърли същия.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори по делото, че е постановено Определение № 74/05.02.2015г. по НОХД №
473/2014г. по описа на Окръжен съд-Хасково, влязло в сила на 16.02.2015г.,
възоснова на което е издаден Изпълнителен лист на 17.02.2015г. от Окръжен
съд-Хасково на основание чл.190, ал.2 и чл.412 от НПК. Според посочения
изпълнителен лист ищцата З.Т.Г. е била осъдена да заплати по сметка на Национално
бюро за правна помощ, сумата от 200 лева, представляващи разноски за
възнаграждение за правна помощ.
С Молба, вх. № 8103/20.02.2020г. Национална
агенция за приходите е образувала изпълнително дело № 143/2020г. по описа на ЧСИ Захари
Запрянов, рег. № 875, с район на действие – Окръжен съд-Хасково. Безспорно е, че съгласно чл.27б от Закона за правната помощ във вр. с чл.3,
ал.7, т.8 от Закона за Национална агенция за приходите, задължението
представлява частно държавна вземане и се събира от Национална агенция за
приходите, като на основание чл.163, ал.2 от ДОПК, редът за неговото събиране е
общият ред по ГПК.
След образуване на
изпълнителното производство частният съдебен изпълнител е пристъпил
към проверка на имущественото състояние
на длъжника З.Т.Г., проверка за налични публични задължения, наличие
на банкови сметки и др.
На 20.02.2020г. на длъжника е
била изпратена Покана за доброволно изпълнение, като същата
е била връчена на 21.02.2020г.
Видно е, че не е настъпило изпълнение по
посоченото
дело, поради което взискателят не е удовлетворен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, който е процесуално
допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност
на процесното вземане.
Разгледан по
същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая няма спор, че
вземането, предмет на принудителното изпълнение, е установено с влязло в сила
определение, като в случая следва да се сложи знак на равенство между тези два
съдебни акта – решение и определение, в смисъл на постановен съдебен акт. Или,
давносттта е започнала да тече от датата на влизане в сила на определението – Определение № 74/05.02.2015г. по НОХД №
473/2014г. по описа на Окръжен съд-Хасково, по което е издаден изпълнителният
лист, възоснова на който е образувано изп. дело № 143/2020г., е влязло в сила
на 16.02.2015г. Само по себе си образуването на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността. В този смисъл съдът намира за основателно
твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност на процесното вземане.
Давността за вземането, обективирано в посочения по-горе изпълнителен лист, е
започнала да тече, считано от 16.02.2015г. и е изтекла на 16.02.2020г.
Предвид така установеното, съдът счита, че
след изтичането на пет години, считано от 16.02.2015г., вземането за сумата от 200
лева се е погасило
по давност към датата 16.02.2020г., към която дата все още не са били
предприети действия по образуване на валидно изпълнително производство,
доколкото изпълнителното дело е образувано на 20.02.2020г. Нужно е да се
отбележи още, че всички, извършени действия по изпълнителното дело, са
такива, предприети след погасяване на
вземането по давност.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокат и платена
държавна такса. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата съдът намира за
основателно по следните съображения: Ищцата е реализирала разноски в размер на 400
лева за адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна
защита и съдействие се доказва по
категоричен начин заплащането на посочената сума /платена е в брой/. Съгласно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: /чл.7, ал.2, т.1/ - „ при интерес до 1 000
лева – 300 лева. Настоящото дело е с интерес 200 лева, поради което заплатеното
от ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което е
приключило в едно съдебно заседание. Изложеното не предполага по-висок размер на
дължимото адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение в случая съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 300 лева. Следователно възражението, направено на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, е основателно и заплатеното от ищцата възнаграждение за
адвокат следва да бъде намалено до сумата от 300 лева, които да се присъдят на ищцата
като разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и направените
разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева, или ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по настоящото дело разноски в размер на 350 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/ - София, със седалище и адрес на управление - гр. София – 1421, ул.“Развигор“ № 1, че З.Т.Г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, не дължи
сумата от 200 лева, за която сума е издаден Изпълнителен лист № 92 от
17.02.2015г. от Окръжен съд-Хасково по НОХД № 473/2014г. по описа на Окръжен
съд-Хасково възоснова на влязло в сила на 16.02.2015г. Определение №
74/05.02.2015г.
ОСЪЖДА Национално
бюро за правна помощ /НБПП/ - София, със седалище и адрес на управление - гр.
София – 1421,
ул.“Развигор“ № 1, да заплати на З.Т.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 350 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!