РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600128 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №2 от 20.01.2022г. по Нчхд №688/2021год. РС - Хасково е признал
подсъдимия С. Й. А. от гр. Х. за виновен в това, че на 09.12.2020г. в гр.Х. причинил на Е. Ф.
М. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на левия раменен пояс с
болка и ограничени движения, кръвонасядане по лявата подбедрица, представляваща
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, поради което, като го
признал за виновен в престъпление по чл.130 ал.1 от НК, на осн. чл.78а от НК го освободил
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1
000 лв., като го е оправдал частично по обвинението затова, че е причинил на поскрадалата
и контузия на мишницата. Съдът е уважил частично и предявения и допуснат за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск за обезщетение на причинени от
престъплението неимуществени вреди, като подс. С. Й. А. е осъден да заплати на
тъжителката Е.М. сумата от 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, като отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер от 3000 лв. и поставил
в тежест на подсъдимия разноските по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който в законния
1
срок я обжалва чрез своя защитник адв. Д.С., с оплаквания, че събраните по делото
доказателства са противоречиви и чрез тях не може да се установи вината му по несъмнен
начин. Изтъква се, че свидетелите, чиито гласни доказателства са послужили за основа на
присъдата, са силно заинтересовани от изхода на делото. Счита, че присъдата е
необоснована, несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. Въз
основа на всичко гореизложено се претендира обжалваната присъда да бъде отменена,
вместо което да се постанови нова – оправдателна.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
В с.з. пред въззивната инстанция се явяват въззивният жалбоподател и подсъдим и
неговия защитник. Двамата поддържат жалбата по изложените оплаквания, както и
отправеното искане.
Ответникът по въззивната жалба- тъжител в първоинстанционното производство
лично и чрез своя повереник оспорват жалбата и намират обжалваната присъда правилна,
обоснована и законосъобразна. Отправят искане да бъде потвърдена.
По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните
нямат и на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано да
обжалва лице, против поделжащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.С. Й. А. е на ** години, ******* гражданин, роден и живущ в гр.Х., *****,
******, с по-скоро ******** характеристични данни.
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена и правилно
възприета фактическа обстановка, която въззивната инстанция на свой ред приема за
установена по несъмнен и безспорен начин. При това не е било допуснато превратно
тълкуване и оценка на събраните доказателства и оплакванията в насока необоснованост
изводите на съда са неоснователни.
Изнесените по тъжбата твърдения от пострадалата намират потвърждение в
събраните на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства.
На 09.12.2020г. подсъдимият С.А. пътувал със своя син свид. У. С. Й. и свид. Д. М.,
с която е във фактическо съжителство. Тримата се движели с управлявания от подсъдимия
лек автомобил по бул. “В. Л.” към дома си. В района на магазин “Б.” подсъдимият спрял и
помолил сина си да слезе и да му купи цигари.
По същото време частният тъжител и граждански ищец Е. Ф. М. заедно със своя син
– С. С. се намирали в същия район до разположения в съседство на магазин “Б.” магазин
“Л.”.
2
Между синовете на подс.А. /свид.У. Й. А./ и на тъжителката Е.М. – С. С.
съществувала вражда заради предходен инцидент между тях. Преди време свид.У. Й.
задявал братовчедка на С., който му отправил забележка, че тя е още малолетна. Една вечер
С. заедно със свой братовчед набили У. Тогава подсъдимият потърсил родителите на двете
момчета, за да им поиска обяснение и да изяснят случая.
Синът на частния тъжител - С. С. видял свид. У. Й. край магазин „Б.“ и отправил
към него обидни думи и ругатни. Като възприел отправените обиди и ругатни по свой адрес,
свид. У. Й. му ударил шамар. Тъжителката му се развикала и направила опит да го избута,
при което свид. У. Й. ударил шамар и на самата нея. Подсъдимият С. Й. А. възприел
случващото се от автомобила, в който седял, излязъл и се намесил. Нахвърлил се с юмруци
върху сина на Е.М. и го съборил на земята. Тъжителката застанала между дамата с гръб към
нападателя и се опитала с тяло да прикрие сина си, като са привела над него. Именно в този
момент и в тази поза подсъдимият нанесъл удари с юмруци и ритници, които попаднали в
областта тна лявото рамо, гърба и лявата подбедрица.
В същия момент, по булевард “В. Л.” в отсрещното платно с управляван от него
автомобил преминавал братът на тъжителката – свидетелят Е. Ф. А. Той възприел
случващото се, видял своя племенник паднал на земята, сестра си – Е.М. – върху него, както
и подсъдимия, който им нанасял удари. Свид. Е. Ф. А. подал сигнал на ЕЕН 112. Докато
завърти през кръстовището, за да достигне на мястото, инцидентът бил приключил, а
подсъдимият се бил оттеглил.
Със заключение на вещо лице по назначената съдебно - медицинска експертиза са
установени нанесените на частния тъжител наранявания. Така се доказва, че на посочената
дата, в резултат на инкриминирания инцидент тъжителят Е. Ф. М. е получила следните
увреждания: контузия на левия раменен пояс с болка и ограничени движения,
кръвонасядане по лявата подбедрица. Получените увреждания било възможно да се
причинят при побой, по начина и обстоятелствата, описани в делото.
Съвсем правилно районният съд се е ориентирал при своята преценка да основе
изводите си и ползва като водещ, основен критерий заключенията на съдебно-
медицинската експертиза за понесените от тъжителя Е.М. телесни увреждания.
Обективните находки по делото, скрепени в издаденото съдебно – медицинско
удостоверение и в заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
консолидират достоверността на показанията на свид. Е. М. и свид. С. О. При
престъпленията против личността обективните находки най - красноречиво илюстрират
обективните действия, въз основа на които пък най - достоверно се извеждат субективните
намерения.
Следва да се изтъкне, че от показанията на подсъдимия С.Й., на свид. Д. М. и свид.
У. Й. се установяват влошени отпреди лични отношения и дрязги между сина на тъжителя
Е.М. и сина на подс.Й., което обяснява разразилия се конфликт.
Относно основния момент от предмета на доказване, а именно налице ли е нанасяне
3
на удари от подсъдимия спрямо частния тъжител, се открояват противоречиви гласни
доказателства. На свидетелските показания на У. Й., Д. М. и А. А. относно липсата на
физическо участие от страна на подсъдимия противостоят показанията на свидетеля Е. Ф.
М., които съответстват на приобщените веществени доказателства, и на тези от
незаинтересования от изхода на делото свидетел С. С. О. Последната е описала идентичен
механизъм на изпълнителното деяние с този, визиран от свид. Е. А.
От разпитаните свидетели, като заинтересовани такива следва да се оценят от една
страна Д. М., която живее на семейни начала с подсъдимия, и У. Й., който е негов син, а от
друга – Е. А., който е брат на тъжителката. Незаинтересовани, за които няма данни за
обвързаност с някоя от страните са А. А. и С. О. Първият дава показания в подкрепа на
обясненията на подсъдимия, а втората го уличава в авторство на инкриминираното деяние.
Следва да се изтъкне, че показанията на свид.А. А. са твърде объркани и откровено
противоречиви, което правилно е било оценено от първата инстанция, отказала да ги
кредитира. Така напр. в показанията си св. У. Й. сочи, че св. А. А. е бил човека, който ги е
разтървал с Е.М.. От друга страна, св. А. А. твърди, че само е наблюдавал и не се е намесил
в конфликта. Обратно, показанията на свид.С. О., напълно случайно попаднала на мястото
на инцидента, макар лаконични и кратки, са категорични.
Предвид изложеното настоящия състав на въззивния съд намира неоснователни
оплакванията по жалбата за неправилна оценка на доказателствата по делото и основаване
присъдата на показанията на заинтересовани свидетели, които при това не били очевидци.
Свид.О. категорично е такава и не е заинтересована.
Ето защо въззивната инстанция на свой ред няма никакви съмнения и колебания по
установените и от първата инстанция факти. Оплакванията по въззивната жалба в тази
насока са явно неоснователни. Авторството на деянието и вината на въззивния
жалбоподател са установени без съмнение, а изводите на първоинстанционния съд не са
необосновани.
По правната квалификация на деянието:
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 от НК е описано в
същата норма като причиняване някому разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и 129 /тежка и средна телесна повреда/.
При гореописаните факти вън от съмнение е, че подсъдимия С.Й. е осъществил
същото.
От субективна страна, подсъдимият е действал при евентуален умисъл. Той е
съзнавал, че опитвайки да нанесе удари на сина на тъжителя, ще нанесе такива и на самия
тъжител Е.М., която с тялото си го е предпазвала. Подсъдимият е бил наясно с настъпването
на съставомерния резултат, но се е отнесъл с безразличие към настъпването му.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
4
Въззивният жалбоподател не е осъждан. Освобождаван е от наказателна
отговорност по реда на глава VII от НК, като предвидения в закона срок е изтекъл и е
допустимо ново приложение на института по чл.78а от НК. Не са налице законовите
пречки, визирани в чл.78а, ал.7 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е приел данните за личността на
подсъдимия – той е със средно образование и с положителни характеристични данни. В хода
на съдебното следствие дава подробни обяснения и спомага за разкриването на обективната
истина.
Административното наказание е наложено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства не са установени.
Ето защо дейността на районния съд по определяне и налагане на наказанието също
не търпи критика.
Присъдата не е обжалвана от тъжителката в частта, в която частично е отхвърлен
гражданския иск, поради което настоящата инстанция няма основания да я обсъжда, нито
коригира в същата част.
С оглед на всичко дотук изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната
присъда не следва да бъде изменена или отменена. При служебната проверка на присъдата
по реда на чл.314 от НПК съдът също не констатира основания за нейното изменение или
отмяна.
Предвид гореизложеното, Хасковският Окръжен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваната присъда - правилна и законосъобразна, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл.338 във вр. чл.334 т.6 от НПК съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №2 от 20.01.2022 г. по Нчхд № 688/2021 год. по описа на
РС- Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6