Определение по дело №969/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2325
Дата: 20 юни 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101000969
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./                 .6.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 20.06.2019г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 969 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на Д.Х.С. чрез адв. М. срещу решение №1257/26.03.2019г., постановено по гр.д. №9440/18г. по описа на ВРС, 35 с-в, с което са отхвърлени исковете му, предявени в евентуално съединяване срещу ЕТ „Дионисий - Емил Димитров“ и Д.Т.С. за установяване на абсолютна привидност на договори за аренда и преарендуване на два земеделски имот, евентуално за отричане на съществуването на арендно правоотношение поради погасяване на насрещните права и задължения при сливане на качества на страните, евентуално за разваляне на действителните сделки поради неизпълнение на задължения на арендатор и преарендатор за ползване с грижа на добър стопанин.

Жалбата вх.№29620/22.04.19г. е депозирана в рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта на 08.4.19г.) и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК двамата въззиваеми, чрез общ пълномощник адв. Т. са упражнили правото си на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалвано първоинстанционно решение, постановено по евентуално съединени претенции с предмет установяване на несъществуване на договори, противопоставими на ищеца като вписани ограничения на правото на собственост, евентуално за развалянето им по съдебен ред. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Дължимата авансово държавна такса е внесена в размера, съответен на възприета от първа инстанция цена на интереса на собственик на арендуван имот, защитаван с всеки от съединените искове. Жалбата е надлежно администрирана. Пълномощниците са овластени с права за настоящата инстанция (л.6 и л.86,87 от делото на ВРС).

Доклад по жалбата:

В жалбата на ищеца по делото, се сочат бланкетно всички възможни нарушения при постановяване на решението. Посочено е доказателствено искане без да е обосновано конкретно оплакване относно факт, останал неустановен поради непълнота на събраните доказателства. Искането е за доказателствено средство, което не е било искано в първата инстанция, но обосновката му се свързва с неправилната преценка на заинтересованост на свидетеля, чийто гласно показания са вече събрани. Въз основа на това искане въззвиният съд преценява, че страната излага конкретно оплакване за нарушение на процесуално правило по преценка на доказателствата, довело до необоснованост на извода за недоказано твърдение за неизпълнение, респективно безполезно изпълнение на арендаторите. Въззивникът счита, че претенциите му са доказани и моли да бъдат уважени след разглеждане в поредността, заявена при предявяването им.

Въззиваемите  оспорват бланкетната жалба с доводи за законосъобразно постановен съдебен акт при правилно установени факти въз основа на убедителни доказателства. Насрещно поддържат възражение за недопустимост на втория установителен иск поради липса на интерес на трето лице да установява отрицателни факти относно правоотношение, в което не  участва. Сочат, че упражняването на исковата защита на приобретател на арендувани имоти противоречи на добрите нрави, което възражение въззивният съд квалифицира като злоупотреба с процесуално право, доколкото предявяването на иск не е договор. Оспорват сделките, легитимиращи ищеца като собственик на двата земеделски имота, като сочат, че първоначалните дарения са нищожни поради противоречие със закона, забраняващ неморален мотив, а следващите ги продажби накърняват морала поради очевидна неравностойност на престации, както и заобикаляне на изискванията на чл. 33 ЗС, извършено с две последователни сделки (дарение и прехвърляне на ид. част). Евентуално сочат, че уговарянето на ниска цената на придобиване на имотите е било съобразено именно с придобиване на правата на собственост, обременени с вписаните арендни договори и купувачът е приел действието им. Позовават се на извършено арендно плащане на приобретател след отправена от него претенция.Оспорва се и твърдяното сливане на качества на преарендатор с арендодател, като се сочи търговското качество на земеделския производител и нуждата от легитимацията му с права да обработва целия имот, притежаван в съсобственост с други физически лица. Въззиваемите считат за неоснователни всички претенции и молят отхвърлителното решение да бъде потвърдено.

 Страните претендират насрещно за разноски за настояща инстанция.

 Възраженията по допустимостта на установителния иск са били изложени и пред първата инстанция и макар да не са били разгледани, несъмнено са приети за неоснователно с оглед предприемане на процесуалните действия по съществото на спора. По тези въпроси сезирания  съд дължи самостоятелна проверка при постановяване на въззивния акт.   Не се установяват допуснати процесуални нарушения, обуславящи необходимост от служебно отстраняване на пороци от въззивния съд.

Доказателственото искане на въззивника не е допустимо. На първо място огледът на земеделски терен не е бил искан пред първата инстанция, респективно не е налице неоснователно отказано доказателство. На второ място, дори да се приеме, че нужда от ново доказателство е възникнала поради неправилна преценка на свидетелски показания,  сам по себе си огледът не би могъл нито да потвърди, нито да отрече евентуална заинтересованост на свидетел, получил възнаграждение от посочилата го страна, за консултирането й по въпроси от областта на науката или селскостопанската практика. За да разгледа оплакването относно достоверността на показания на свидетел въззвиният съд не се нуждае от преки впечатления, а от самостоятелна преценка на признатите от самия свидетел обстоятелства за изготвена от него по възлагате на ищеца частна експертиза. Още повече, че съставът на съда сам не разполага със специални познания по агрономство или лозарство, за да провери чрез своя  оглед достоверността на показания на свидетеля.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Д.Х.С. чрез адв. М. срещу решение №1257/26.03.2019г., постановено по гр.д. №9440/18г. по описа на ВРС, 35 с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане на оглед от състава на съда на процесните недвижими имоти.  

На осн. чл. 7 вр. чл. 101 ГПК допълнително указва на  страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран. 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.09.2019г от 13.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците .

Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника  да се приложи копие от отговора на въззивната жалба. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                           2.         .