Решение по дело №4809/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№              260292/1.3.2021г.

                              гр. Варна, 01.03.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,              тридесет и седми състав                                                  

На седемнадесети февруари,година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петя  Великова

 

като разгледа докладваното от съдията , НАХД № 4809   по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

        Образувано е по жалба на А.К.К., ЕГН **********  против Наказателно Постановление  №  436а. - 222/06.10.2020 год.   на Директора на ОД МВР-Варна,   с което  на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за здравето и е наложено административно наказание "глоба" в размер на  300.00 /триста/  лв.

 

        В  жалбата си въззивника твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, сочи, че е направила писмено запитване до ОД МВР –Варна, откъдето получила отговор, че може да разхожда своя домашен любимец в парковете в града. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., ВАК. По същество адв.К. поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените разноски.

 

Въззиваемата страна –  ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от старши юрисконсулт К.Л., редовно упълномощена. По същество Л. моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излага доводи за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

 

       На  15.04.2020 г. около 16.30 часа , служители на Общинска полиция - Варна, един от които св. Н.Л.,  след получен сигнал , отишли в гр.Варна,  „Приморски парк“, в близост до „Пантеона“  Установило се, че  въз.К. разхождала своя домашен любимец - куче. Поради това, че с присъствието си в морската градина, тя нарушавала  въведените противоепидемични мерки, св. Л. съставил против нея акт за установяване на нарушение. В него  посочил, че въз. К., която разхождала своя домашен любимец в „Приморски парк“, в близост до „Пантеона“,  е нарушила и не е изпълнила въведените със Заповед РД-01-143 / 20.03.2020 год. на Министъра на здравеопазването , противоепидемични мерки в по чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1, вр. чл.63, ал.1  от ЗЗ.  При личното предявяване на акта, както и в срока  по чл.44, ал.1 от  ЗАНН  били направени и депозирани възражение.

 

              Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и постановлението на ВРП било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция Наказателно постановление 436“а“. - 222/06.10.2020 г., с което административно-наказващият орган изцяло  възприел фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението.   За него и на   основание чл.209 „а“.   ал.1 от ЗЗ на въз.К. била наложена „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

            В хода на съдебното производство бе разпитан   Н.Л. – актосъставител и св. при съставяне на АУАН – Т.И., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелите си спомнят за случая с необходимата конкретика и  посочват, че въз. К. се е намирала на територията на „Приморски парк“, в близост до „Пантеона“ където е разхождала своя домашен любимец.

 

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

 

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 

 

        Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

 

        Наказателното постановление № 436 „а“. - 222/ 06.10.2020 г. е издадено от компетентен орган - от  Директора на ОД МВР - Варна, на основание чл.209“а“. ал.4  от Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № 365з. -1952/24.03.2020 год. на Директора на ОД МВР-Варна.

  

         Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с който е било установено извършеното от въз. К.  нарушение. Актът е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис и  е послужил при издаване на постановлението. В него също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити, като дори и да е допусната нередовност относно правната квалификация на нарушението, то доколкото защитата се осъществява срещу описаните в акта факти, съдът намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.   Вмененото във вина на въз.  К.  нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща и  да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.

 

   При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН  са били направени и депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

 

Съдът  при извършена служебна проверка намира, че са налице процесуални нарушения при издаване на НП.

 

От една страна АНО при издаване на НП не е обсъдил депозираното от жалбоподателя възражение в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, не е обсъдено, че впоследствие действително е била издадена заповед, която е разрешавала разхождането на домашни любимци и в този смисъл само формално е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

 

От АНО не е извършена преценка на промените, които е претърпяла уредбата на ОАА и на нормативната уредба. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба, която не съответства на словесното описание на нарушението. Наказателното постановление е издадено около шест месеца след съставянето на АУАН, през който период ЗЗ претърпя изменения, както бяха многократно изменяни и издадените от Министъра на здравеопазването заповеди.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300.00 до 1000.00 лв., а при повторно нарушение - от 1000.00  до 2000.00 лв.

 

Санкционната разпоредба не предвижда наказание за нарушение на  чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, още повече, че в конкретния случай се касае за уредба, която е регулирана и чрез общи административни актове и липсата на ясно посочване на конкретните законови разпоредби води до съществено засягане на възможността на жалбоподателя да се защити. Недопустимо е в съдебното производство да се подменя волята на АНО и да се тълкува коя разпоредба е имал предвид. АНО е този който носи тежестта да установи нарушението и законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. НП ясно трябва да посочва нарушените законови разпоредби, което правило в случая не е спазено.

 

Цитираната в АУАН и НП - Заповед не само е изменена, но както се посочи е и отменена, което обстоятелство е останало незабелязано и несъобразено от АНО, който не е обсъдил подаденото възражение при издаване на НП. Не е съобразено, че впоследствие, но преди издаване на НП, се разреши разхождането на домашни любимци, което и макар да не е основание да отпадне отговорността на нарушителя следва да се отчете като смекчаващо обстоятелството, което обосновава приложение на чл. 28 ЗАНН като се отчита и това, че домашния любимец е разхождан от К. в „Приморски парк“, без да са установени други граждани, в близост до тях.

 

Съдът намира, че в конкретния случай обществената опасност е значително по-ниска от други подобни случаи и приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като случаят е маловажен, отчитайки, че нормативната уредба е променена, разхождането на домашни любимци е било от семейство, без да се поставя в опасност живота и здравето на други граждани, на открито, в близост до обитаваното жилище.

 

         С оглед на това и   атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено   като неправилно и незаконосъобразно.  

 

 

 На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

 

От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

 

За разноските чл. 143 АПК, препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита и съдействие /л.17/,  в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лв.

 

Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОД МВР - Варна да заплати сторените в настоящото производство разноски.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

          

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №  436а. -222/06.10.2020 г.   на Директора на ОД МВР - Варна,   с което на А.К.К., ЕГН **********,***, на основание чл.209 „а“. ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лв.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на А.К.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща сторени в производството разноски.

 

 

       Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд - Варна по реда на АПК.

 

 

 

 

 

      

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: