Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 617 от 28.06.2010г. по гр.д. № 721/2010 по описа на Великотърновски районен съд е осъдена М. И. К. от гр.В.Т. да заплати на Н. П. Т. от гр.В.Т. сумата 5000лв. по договор за заем от м.юли 2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2010г.-датата на предявяване на иска, както и разноски в размер на 643 лв. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от М. К. чрез пълномощника й адв.И. Счита, че решението е неправилно, тъй като в противоречие с процесуалните правила съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и поради това е направил неправилни правни изводи. Счита, че неправилно съдът се е позовал на показанията на св.С., като не е съобразил, че е налице разминаване в показанията му относно близките му отношения с доверителката му. Счита, че неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на св.А. без да съобрази обстоятелството, че същият живее от четири години с ищцата и в този смисъл е заинтересован от изхода на делото. Освен това, счита, че показанията на същия, съпоставени с тези на св.Г., са противоречиви до степен, която ги прави негодни да докажат претендираните факти. Счита, че без основание съдът е приел, че след като К. през есента на същата година си е закупила лек автомобил, то парите са й били нужни и са дадени в заем от ищцата именно за закупуването на автомобил. Счита, че съдът е направил неправилна преценка досежно отношенията между страните, че същите са били близки и поради това било допустимо даването на заем на сума. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска. Пълномощникът на ответницата по жалба Н. Т. адв.В. моли да бъде оставена жалбата без уважение, като сочи, че в нея няма никакви конкретни твърдения относно противоречия при разпита на свидетелите. Счита, че не е налице твърдяното противоречие в свидетелските показания и че същите безспорно установяват факта, мястото, размера и начина на предаване на сумата, вида на банкнотите и уговорките за получаването и връщането. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: Не се спори от страните по делото, че същите са били в близки приятелски отношения. Не се спори и се установява от приложения по делото договор за финансов лизинг, че жалбоподателката е притежавала закупен от нея на лизинг лек автомобил Фолксваген Поло с ДК№ ВТ ... ВА. Не се спори и се установява от приложените по делото АУАН от 23.06.2009г. и НП № 20.. от 17.07.2009г., че жалбоподателката е предоставила на датата 23.06.2009г. посочения лек автомобил на ответницата по жалба за временно ползване, както и че на посочената дата последната е допуснала настъпването на ПТП с автомобила, който вследствие на удара е претърпял щети, които са го направили негоден за ползване. Не се спори и се установява и че през м.януари 2010г. на жалбоподателката е изплатено застрахователно обезщетение от застрахователното дружество, с което е сключена застраховка Бонус Каско досежно лизинговия автомобил-„Б. В. И. Г.”. Не се спори и се установява от показанията на св.Г. и К., че около три месеца след настъпването на ПТП жалбоподателката е закупила друг автомобил. Спорен по делото е въпросът-налице ли е заемно правоотношение между страните по делото, възникнало по повод настъпилото ПТП и закупуването на друг автомобил от жалбоподателката. За установяване на тези факти са разпитани свидетелите: Т. А., живеещ на семейни начала с ответницата по жалба от четири години; В. Г.-познат на ответницата по жалба и приятел на св.А.; П.С.-бивш колега на жалбоподателката и познат на ответницата по жалба; С. Н.-в приятелски отношения с ответницата по жалба, живеещ на семейни начала със сестра й от няколко години; М. Г.-близка с жалßоподателката и неин шеф в офиса, в който работят; Д. К.-майка на жалбоподателката. Св.А. сочи, че познава жалбоподателката и че са били добри приятелки с ответницата по жалба. Излага, че в края на м.юли 2009г. е бил заедно с Т. и св.Г. в лекия автомобил на Т. и е присъствал при предаването на сумата 5000лв. от нея на К., като знае, че тази сума е била предназначена за закупуването на друг автомобил от последната. Свидетелят сочи, че сумата била броена пред него и другия свидетел и била в купюри от по 50 лв. А. посочва и че двете са се уговорили след като К. получи обезщетението за автомобила, да върне парите на Т.. Свидетелят сочи и че знае от ответтницата по жалба, че е взела парите от св.Н. Св.Г. излага, че е присъствал на даването на парите от Т. на К., тъй като е бил заедно с Т. и св.А. в автомобила на Т., когато се е извършило предаването на сумата от 5000лв. Излага, че парите били преброени пред тях и били в купюри от по 50 лв. Сочи и че доколокто разбрал, парите били дадени, за да си купи К. друг автомобил, както и че последната ще върне парите на Т. при получаването на застрахователно обезщетение за автомобила си, с който Т. е катастрофирала. Св.С. посочва, че са работели с К. в една фирма, а с Т. са спортували фитнес в една и съща зала, откъдето я познава. Сочи, че е разбрал, че някой е блъснал автомобила на К., като разбрал, че това била Т.. Излага, че от разговор с К. разбрал от нея, че Т. ще й даде 5000лв., за да си купи нова кола, но не е разбрал как ще бъдат дадени тези пари и какви са точно уговорките им. Свидетелят излага и че не е разбрал дали са получени парите от К.. Св.Н. излага, че Т. му е искала пари няколко пъти, както и че му е поискала крупна сума-5000лв. през м.юли 2009г., като му е казала, че е "станала беля и колата е била помляна" и трябвало да даде тези пари на заем на собственичката на автомобила, докато й бъде платена застраховката и тя да й върне парите. Сочи, че тъй като тогава бил в чужбина поради работата си-международен шофьор, парите били дадени на Т. от майка му в П. Излага, че се разбрали когато на Т. й бъдат върнати парите от собственичката на катастрофиралия автомобил, тогава да му върне на него парите. Св.Г. излага, че познава и Т., а с К. освен професионалните им отношения са и в близки такива. Посочва, че знае за катастрофата. Излага, че скоро след това Т. молила К. да поддържа версията, че по време на ПТП Т. не е била сама в колата, а двете са били заедно, като излага, че даже Т. предложила на К. пари, за да поддържа тази версия, но последната отказала. Свидетелката уточнява след това, че не знае за какво са били тези пари. Сочи и че жалбоподателката не й е споделяла, че е взела пари от ответницата по жалба, както и че страните не са добри отношения вече както заради катастрофата, така и заради притесненията във връзка с нея. Св.К. излага, че Т. е идвала да търси дъщеря й, като е казала, че същата й дължи пари. Свидетелката сочи и че дъщеря й им е казала, че не дължи пари на никого и че не е получавала пари от Т.. Сочи, че заедно с баща й са й дали малка част от сумата за закупуването на новия автомобил след катастрофата-около 2000лв., като автомобилът е закупен от нея преди 15 септември 2009г. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1 от ЗЗД . От събраните доказателства по делото се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем, сключен през м.юли 2009г. От показанията на св.А., Г., С. и Н., които кореспондират помежду си, и които съдът съобрази съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, се установява, че жалбоподателката е получила от ответницата по жалба в края на м.юли 2009г. сумата 5000лв., дадена й в заем за закупуването на друг автомобил поради допуснато от ответницата по жалба ПТП с автомобила на жалбоподателката. От посочените свидетелски показания се установява и падежа-при изплащането на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество. Не се спори по делото, че такова обезщетение е изплатено на жалбоподателката през м.януари 2010г., но получената в заем сума от 5000лв. същата не е върнала на ответницата по жалба на падежа. С оглед на това, на 15.01.2010г. Т. е отправила до К. нотариална покана за заплащане на сумата /видно от приложената по делото нот.покана от 15.01.2010г./, като в отговор на същата на 22.01.2010г. К. е заявила, че не дължи сумата, тъй като такава не е получавала. Тези Ú възражения се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели, които съдът кредитира, тъй като същите си кореспондират. Действително, св.А. като живеещ на семейни начала с Т. е заинтересован от изхода на делото и в тази връзка показанията му следва да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото. Извършвайки тази преценка съдът ги кредитира, тъй като показанията му кореспондират на тези, дадени от св.Г., който макар и приятел на св.А., не може да се счита, че е заинтересован от изхода на делото. Този свидетел също посочва, както и св.А., че е бил очевидец на предаването и броенето на парите, видял е, че същите са били в купюри по 50 лв., чул е, че парите се дават, за да си купи К. автомобил, както и че тя ще върне парите на Т. след като си възстанови парите от получаването на застраховката. Освен това, показанията на св.А. кореспондират и с показанията на св.С., който като бивш колега на жалбоподателката, е бил в добри отношения с нея-св.Г. сочи, че са ходили заедно двамата да пият бира. Св.С. е посочил, че знае от К., че Т. ще й даде 5000лв., за да си купи нова кола, но не знае какви са точно уговорките им относно тези пари. Действително, налице са противоречия в показанията на свидетеля относно момента, в който е разбрал за катастрофата, но това противоречие не е съществено, тъй като не касае основните релевантни факти-уговорката за получаването на сумата 5000лв. от Т.. Показанията на св.А. кореспондират и с тези на св.Н., които установяват, че Т. е взела парите от него, за да ги даде на заем на К., както и каква е била целта на този заем-закупуването на нов автомобил, и момента, когато заемът е уговорено да бъде върнат-при получаване на застрахователното обезщетение. Показанията на св.Г. и К. не установяват факти, които да са в подкрепа на възраженията на К. и да опровергават твърденията на Т.. Действително, майката на жалбоподателката сочи, че дъщеря й не е получавала в заем пари от ответницата по жалба, но на първо място, това е отрицателен факт, а освен това показанията й съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК като заинтересована от изхода на делото, във връзка с другите събрани по делото доказателства. Фактът, че родителите на К. са й дали около 2000лв. за закупуването на нов автомобил, не опровергава наличието на заемни правоотношения между нея и Т.. Такъв автомобил, както се установява по делото, е закупен от К. около три месеца след ПТП.Св.Г. излага за наличието на други взаимоотношения между страните по делото-след ПТП Т. е молила К. да поддържа версията, че по време на ПТП Т. не е била сама в колата, а двете са били заедно, като излага, че даже Т. предложила на К. пари, за да поддържа тази версия, но последната отказала. След това свидетелката уточнява, че не знае за какво са били тези пари. Сочи и че жалбоподателката не й е споделяла, че е взела пари от ответницата по жалба. Договорът за заем е реален такъв и същият се счита сключен и поражда действие с предаването на предмета на заема-в случая сумата от 5000лв. От събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в тяхната съвкупност, се установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото за сумата 5000лв. с падеж-получаването на застрахователното обезщетение за лекия автомобил, след допуснатото на 23.06.2009г. ПТП, който падеж е настъпил през м.януари 2010г. Безспорно е, че сумата не е върната от жалбоподателката на ответницата по жалба-налице е неизпълнение на задължението й по договора за заем от м.юли 2009г. Не е налице посоченото от пълномощника на жалбоподателката противоречие в показанията на св.А. и Г., нито непълнота и неяснота в показанията на св.С.. Не е налице и сочената неправилна преценка на отношенията между страните по делото по повод настъпилото ПТП. Напротив, наличието на близки приятелски отношения между страните преди ПТП предполагат именно такива взаимоотношения между тях, които включват доверие, и обуславят поведението на Т. да даде в заем средства на К. именно заради допуснатото от нея с автомобила на жалбоподателката ПТП, и то без разписка, което в случая е житейски логично. Отношенията между същите явно впоследствие са добили отрицателен обрат. В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон и процесуалните правила. С оглед на изложеното, съдът счита, че искът по чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1 от ЗЗД за сумата 5000 лв. е основатÕлен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на иска-18.02.2010г. Като правилно и законосъобразно следва решението на ВТРС да бъде потвърдено. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 617 от 28.06.2010г. по гр.д. № 721/2010г. по описа на В. и районен съд. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Председател: Членове: |