№ 40
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20215400500461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 37 от 13.10.2021г., постановено по гр. д. № 178/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Ч., първоинстанционният съд е осъдил
„Пампорово“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч. 4850, к.к.
Пампорово, хотел „Орловец”,с ЕИК: *********, представлявано от М.В.Б. -
изпълнителен директор на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. СТ. К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ.
М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5
парична сума от по 2221,68 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение
за ползване без основание на собствения им имот, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане,
като е отхвърлил предявените искове за горницата от по 2221,68 лв. до
3333,33лв. като неоснователни, както и на Г. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П.,
ул. "С." № 5 и П. ХР. К., ЕГН: ********** гр.П., ул. "С." № 5– парична сума
от по 1110,84 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения им имот, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като е
отхвърлил предявените искове за горницата от 1110,84лв. до 1666,67лв,, като
неоснователни.
С първоинстанционния съдебен акт Районен съд – гр. Ч. се е признесъл
1
и по разноските, като е присъдил тяхното заплащане съразмерно с уважената
и отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с
вх. № 2454 от 22.11.2021г., от „Пампорово“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Ч. 4850, к.к. Пампорово, хотел „Орловец”,с ЕИК: *********,
представлявано от М.В.Б. - изпълнителен директор, депозирана чрез
процесуалния представител - адв. Н.Л. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„П.П.“ № 27 в осъдителната му част.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с
материалния закон и постановяване на първоинстанционното решение при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че в настоящия случай не са
налице елементите на фактическия състав на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД,
доколкото липсва държане на чужда вещ, ищците не са лишени от
възможността да ползват процесния имот, а дори и ответникът да държи
имота и това да пречи на ищците да го ползват, то това държане се
осъществява на годно правно основание.
Твърди се в жалбата, че по делото не е доказано при условията на пълно
и главно доказване, че „Пампорово“ АД е поставило въжената линия в имота,
нито че дружеството ползва същата, за да може да се стигне до заключението
за „поддържане на състояние“, при което вещ е поставена в чужд имот. На
следващо място, в случай че се приеме, че „Пампорово“ АД ползва
процесната въжена линия и по такъв начин „поддържа състоянието“, при
което една вещ е поставена в чужд имот, то въззивниците считат, че това
ползване на въжената линия не представлява ползване/държане на част от
процесния недвижим имот с площ от 462, 87 кв.м. Дружеството –
жалбоподател сочи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не
се доказва извършване на сеч на растителност в процесния недвижим имот.
Излага се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установява,
че дори и да са присъствали служители на ответното дружество в имота, това
е било за целите на технически преглед и ремонт на въжената линия, които се
извършват само по въздушен път. Ето защо, дружеството – жалбоподател
счита, че първостепенният съд неправилно е приел, че „Пампорово“ АД
ползва/държи площ от 462, 87 кв. м.
Навежда се оплакване, че без каквито и да било мотиви
първоинстанционният съд е приел, че ако „Пампорово“ АД експлоатира
въжената линия, то дружеството ползва част от имота, която е равна по площ
с площта, предвидена в одобрения ПУП - парцеларен план за сервитут на
лифта. Вместо това, първостепенният съд е следвало да определи само такъв
размер на площта, в рамките на която е установил в мотивите, че е налице
ползване или държане. С въззивната жалба е направено оплакване, че
първоинстанционният съд е следвало да определи площта, която се държи от
ответника, в размер на 37,04 кв.м. (съответстващ на земната линия, над която
преминава лифтът). Като е приел различна площ, първостепенният съд е
постановил неправилно решение. Съдът неправилно е заключил, че е налице
лишаване на ищците от възможност за ползване на имота, което се изразява в
2
лишаването им от възможността да държат високостъблени култури и
дървета в частта от имота, през която минава въжената линия, доколкото
според заключението на назначената по делото СТЕ въжената линия е на
височина средно от 11 м., а според заключението на вещите лица
ограниченията, които въжената линия създава, са на височина от 15 м.
актуалното предназначение на частта от имота, над която преминава
процесната въжена линия, е за „неземеделски нужди“.
Излага се в жалбата, че дори и да се приеме, че е налице ползване, то
същото е в рамките на учреденото и реализирано право на строеж на
ответника, т.е. на валидно правно основание. Не е съобразено, че въз основа
на императивната норма на чл. 64 ЗС за собственика на земята възниква
вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури възможност на
суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното
ползване на постройката според нейното предназначение. Следователно дори
и „Пампорово“ АД да ползва чужд имот, то това ползване намира своето
основание в чл. 64 ЗС, поради което на ищците не се дължи обезщетение.
Оплакването за постановяване на първоинстанционното решение при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновава с
твърдение за липса на мотиви, отговарящи на изискването на чл. 236, ал. 2
ГПК, по отношение на основанието за ползване на имота по чл. 64 ЗС,
включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на
доказателствата, фактически констатации и правни изводи. Съдът е заключил,
че „Пампорово“ АД надлежно е упражнило право на строеж на стълб. Също
така, Pайонен съд – гр.Ч. е кредитирал заключението по СТЕ, съгласно което
използването на стълба по предназначение се осъществява в рамките на от
462.87 кв.м. Въпреки това, според мотивите на решението, „Пампорово“ АД
ползва същата част от имота с площ от 462.87 кв.м. без основание.
Предвид гореизложеното, моли настоящия съдебен състав да отмени
като неправилно Решение № 37 от 13.10.2021 г., постановено по гр.д. № 178/
2020 г. по описа на Районен съд – гр.Ч., в частта, в която „Пампорово“ АД е
осъдено на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.К. и М.М. - по 2221,68
лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.11.2020 г. до окончателното й заплащане; на Г.К. и П.К. - по 1110,84 лв. за
всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която
„Пампорово“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ищците разноски за водене на делото в размер на 553,14 лв., и да постанови
друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищците субективно съединени искове. Претендира се
присъждане и на сторените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемите В. СТ. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С.,
ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5, Г. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П., ул. "С."
№ 5 и П. ХР. К., ЕГН: ********** гр.П., ул. "С." № 5, депозиран чрез
3
процесуалния им представител – адв. Б.М. от АК – гр. С..
С отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната
неоснователност. Излага се, че процесният имот се ползва от ответното
дружество без правно основание, доколкото не са учредени по
административен ред сервитутни права за преминаване или прокарване на
съоръжение. Твърди се, че не е налице и договорно учредено сервитутно
право. Изграденият в имота стълб въз основа на договор, сключен с
Нотариален акт с рег.№* от 28.11.2008г. не представлява основание за
ползване на имота, доколкото със същият не може да се учреди право на
прокарване на съоръжението по реда на чл. 35,ал.2 ЗОСИ. Твърди се, че с
процесния договор не може да се учреди и валидно право на строеж,
доколкото постройките са разграничени от съоръженията в параграф 1, т. 38
ДР на ЗУТ. В случая въжената линия,като съоръжение не е разположено и
трайно прикрепено към постройка, като за изграждането му в чужд недвижим
имот не би следвало да се учредява право на строеж, а сервитутно право на
прокарване. Последното би могло да се учреди само по правилата на
специален закон, а именно чл.35 ал.2 ЗОСИ. Въззиваемите излагат в отговора,
че за да се постави стълб, който е трайно прикрепен към земята, е било
достатъчно да се учреди право на прокарване на въжената линия. Линейните
обекти обикновено представляват съоръжения и като такива се изграждат въз
основа на учредено сервитутно право. Поради тази причина намират, че
представеният по делото нотариален акт не е валиден договор за учредяване
на сервитутно право, тъй като същият противоречи на закона и няма одобрен
ПУП. Като такъв, този договор е нищожен. Ответниците по въззивната жалба
излагат, че дори да се приеме, че с договора за учредяване на право на строеж
е учредено валидно сервитутно право, то единственото правомощие след
реализирането е правото на пешеходно преминаване през имота за
поддържане и обслужване на стълба. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗУТ „застрояване“
по смисъла на закона е разполагането и изграждането на сгради, постройки,
мрежи и съоръжения в поземлени имоти. То се допуска само ако е
предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон. Без промяна на предназначението в поземлените имоти (извън
урбанизираните и нарушените територии) се допуска застрояване на обекти,
чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване
на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен
план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. По
настоящото дело не е одобряван ПУП за изграждане на площадков обект въз
основа, на който да може да се учреди валидно право на строеж. Без да се
спазени тези изисквания ще е налице невалиден договор за право на строеж.
Според въззиваемите, липсата на учредено сервитутно право на прокарване на
линейния обект в случая и реалното му съществуване не изключват
прилагането на административно и нормативно установените дейности и
забрани в рамките на сервитутната зона или ивица. Редица подзаК.и актове
установяват такъв режим на ограничения, забрани за собственика на
имота,както и задължения за собственика на съоръжението, които в тяхната
4
съвкупност представляват тежест върху имота и ограничаване правата на
собственика да може той свободно да разполага със него да го ползва
пълноценно, както и да се разпорежда с него.
В отговора на жалбата се поддържа, че между страните по делото няма
обвързаност, произтичаща от Договора за учредяване на право на строеж на
стълб, която да създава права, учредени по реда на чл.35, ал.2 ЗОСИ или
какъвто и да е друг ред, с които да се създава право на ответното дружество
да ползва имота за своята дейност-прокарване на въжена линия. С този
Договор не е учредено валидно право на строеж, поради противоречие на
същия с разпоредбите на ЗУТ и ЗС, като и липса на ПУП. За да се приеме,че е
налице обвързаност между страните, то би следвало предмет на тази
обвързаност да е учредено право на прокарване на линеен обект, какъвто е
седалковият лифт /въжена линия/.
Предвид гореизложеното, молят настоящия съдебен състав да
постанови решение, с което да потвърди Решение № 37 от 13.10.2021г.,
постановено по гр. д. № 178/2020г. по описа на Районен съд – гр. Ч. като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят „Пампорово“
АД, редовно призован, се представлява от процесуалния представител – адв.
Л., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемите В. К., М.М., Г.К.
и П.К., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. М., който
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалб и отговорите по нея и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
процесуално легитимирана страна, като същата е насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Пред тази инстанция не се ангажират допустими по смисъла на чл.266
ГПК доказателства, от които да следва за установена различна от приетата в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, която
настоящият съдебен състав споделя изцяло.
По делото е безспорно установено, че с нотариален акт за собственост
5
на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСППЗЗ, №*, том III, дело №
789/18.04.1997 г. на нотариус М.Кацарова с район на действие Районен съд –
гр.С. ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с
идентификатор № 69345.9.806 по кадастралната карта на с. С., общ.С.,
одобрена през 2006г., с площ 5,314 дка., находящ се в м.“Карстачките“, с
трайно предназначение – земеделска територия, като е налице идентичност
на имота с възстановения на наследниците на В. К. имот с кад. № 009806 по
КВС за землище с.С.. Съсобствеността е възникнала по наследство и
реституция по ЗСПЗЗ при следните квоти: по 2/6 идеална част за ищците В.К.
и М.М. и по 1/6 идеална част за ищците Г.К. и П.К..
От представения като доказателство по делото писмен договор с
нотариална заверка на подписите от 20.06.2007г. /л.17 от делото/ се
установява, че В.К., М.М. и Н. К., като собственици на ПИ с идентификатор
№69345.9.806 по кадастралната карта на с. С., община С., са учредили в полза
на „Пампорово“ АД право на прокарване/поставяне на техническо
съоръжение и на преминаване през част на имота с площ 1000 кв.м. на
седалков лифт от с. С. до връх Снежанка, съгласно скица-проект, приложение
към договора, на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за засегнатата
територия. Договорът е сключен за срок от 10 години – до 20.06.2017 г. В
частта по §4 договорът има характера на предварителен, като съгласно
постигнатото съглашение, учредителите се задължават да учредят право на
строеж в имота за стълб №10 при цена от 240 евро в срок до 30.06.2007г.
В изпълнение на поетото с договора задължение, В.К., М.М. и Н. К. са
сключили с ответното дружество – „Пампорово“ АД договор за отстъпване
право на строеж с нотариален акт №* т.III, рег.№3189, н.д.№547/21.06.2007 г.
на нотариус Невена Кулишева, с район на действие Районен съд – гр.С., рег.
№ 122 на НК. Съгласно договора като собственици на ПИ с идентификатор
№69345.9.806 те учредяват на приемателя „Пампорово“ АД право на строеж
върху имота на стълб за лифт със застроена площ 6 кв.м., представляващ
стълб № 10 от седалкова пътническа въжена линия „Пома“ с. С. –връх
Снежанка съгласно парцеларен план за сумата от 240 евро.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно –
техническа експертиза, като от заключението на вещите лица – инж. С. и инж.
К. се установява, че в процесния имот е изграден стълб, представляващ стълб
№ 10 от ПВЛ с.С. - връх Снежанка със застроена площ 6 кв.м. Въжената
линия преминава през средната част на имота. Площта, която е обхваната от
сервитута представлява пасище. На югозапад и на североизток е иглолистна
гора. Виждат се дънери на отсечени стари дървета в близост до сервитута.
Площта от имот с идентификатор 69345.9.806, през която преминава лифта и
сервитута към него е в размер на 462.87 кв.м., съгласно одобрения със
Заповед №311/14.12.2007г. на кмета на Община С. ПУП-парцеларен план.
Стълб №10 със застроена площ 6 кв.м за лифт к.к.Пампорово - вр.Снежанка -
с. С. е изграден законно, съгласно одобрен проект на обект „Седалкова
пътническа въжена линия "ПОМА" с. С. - връх „Снежанка" в земеделски и
горски земи - землище с. С., общ. С.", с части „Конструкции", „Геодезия",
„Технология" и „Трасировъчен плана", Разрешение за строеж
6
№166/21.07.2008г. от Главния архитект на Община С., издадено в полза на
„Пампорово" АД, всички изискуеми строителни книжа и актове, подробно
описани в Протокол обр.16 от 26.11.2008 год. на Държавна приемателна
комисия, приложен по делото и е въведен в експлоатация с Разрешение за
ползване №СТ-12-1222/01.12.2008г. Предназначението на стълб №10 е
подтискащ стълб от „Седалкова пътническа въжена линия "ПОМА" с.С. -
връх „Снежанка". Стълбът попада в сервитута на обект „Седалкова
пътническа въжена линия "ПОМА" с.С. - връх „Снежанка", за който има
одобрен ПУП-парцеларен план. Площта на сервитута в процесния имот е
462.87 кв.м. и обслужването, или използването на стълба по предназначение
се осъществява в тази площ. Стълбът не е самостоятелен обект, а е част от
съоръжението. Площта на сервитута на лифта е определена с ПУП-
парцеларен план, по норматив. За площта на учредения сервитут с Решение
№1 от 24.01.2008г. е променено предназначението на земеделската земя за
неземеделски нужди и утвърждаване на трасета за част от поземления имот.
Парцеларният план не е план за застрояване и регулация и не се определят
показателите по чл.7 от Наредба №7/22.12.2003 год. По проект стълб №10 е с
височина 14.45 м. Въжетата са на височина средно 11 метра от терена на
имота. Към заключението е приложена комбинирана скица с нанесени площта
на сервитута на лифта и на стълб №10. Пазарната месечна наемна цена за
площта на сервитута, в която влизат площта на лифта и на стълб №10, вещите
лица определят в размер на 131.92 лева.
Разпитани в хода на първоинстанционното съдебно производство,
свидетелите З.К. и Д.Д. – служители на „Пампорово“ АД излагат, че
техническа профилактика на пътническата въжена линия по трасето на лифта
се прави по въздушен път около два пъти годишно чрез платформа, която се
закача на транспортното въже. Твърдят, че санитарна сеч на дървета в района
на стълб №10 не е извършвана през последните три години.
От показанията на свидетеля С.М. се установява, че той и внучка на
въззиваемата – В.К. посетили имота през миналата година, при което
установили сеч на дървета в него, която не е организирана от собствениците.
Счита, че сечта е извършена с цел оттам да минават сноубордисти. Знае, че
имотът не се обработва като писта, но че оттам минават сноубордисти и
скиори извън пистите.
По делото е назначена повторна съдебно – оценителна експертиза, като
според депозираното заключение на вещото лице инж. Щ., пазарната месечна
наемна цена за площта на сервитута на лифта от 462.87 квадратни метра
възлиза на 185,14 лева. Настоящият съдебен състав споделя извода на
първостепенният съд, че следва да се даде вяра на първоначалната съдебно –
техническа експертиза в частта, в която е даден отговор на въпросите от
първи до шести относно техническите параметри на сервитута на лифта и
стълба, издадените документи за строеж и т.н., но в частта за пазарната
месечна наемна цена за площта на сервитута на лифта първостепенният съд
правилно е кредитирал заключението на вещото лице по повторната
експертиза – инж.Н.Щ., доколкото същото почива на договори за учредяване
право на преминаване/прокарване на лифт и трасе на писта, находящи се в
7
района на оценявания обект /констативно – съобразителната част от
заключението на л.188 от делото/.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка; обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване;
липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Обедняването на лицето, лишило се от
определена имуществена облага също е предпоставка на общия фактически
състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като то се извежда от законодателно предвидения
критерий за реституция и определя активната легитимация по иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Според разяснението, дадено в т.5 на ППВС № 1
от 1979г. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са
последица от друг факт или факти, поради което по делата, имащи за предмет
иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от
обща група факти, доколкото тази преценка безспорно е свързана с отчитане
наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.
Съгласно чл. 63 ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице
правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на
постройката. С учредяване на правото да се построи и притежава сграда в
чужд поземлен имот, собственикът на земята всъщност се разпорежда с
притежавано от него ограничено вещно право на строеж, което прави
собствеността на построената сграда суперфициарна. Уредената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне дава възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора и да сключат съглашения, насрещните права и
задължения по които не са уредени от закона, доколкото не противоречат на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съглашение за вещни
права обаче е възможно само за тези от тях, които са уредени в закона,
независимо дали впоследствие този закон е бил изменен или отменен.
Правото да се изгради и притежава съоръжение в чужд поземлен имот, което
не е сграда или част от сграда, не е право на строеж и може да се основава
на поземлен сервитут /чл. 36, ал. 2 ЗОСИ/ или на ограничение на правото на
собственост за благоустройствени цели /чл. 53 ЗС/, като може да съществуват
и задължения за поддръжка на съоръжението, както и особен режим за
неговата експлоатация и премахване /решение № 241/01.11.2016 г. по гр. д. №
1185/2016 г. на ВКС, ІV г. о./.
В настоящия случай е безспорно установено по делото, че през средната
част от процесния поземлен имот с идентификатор № 69345.9.806 преминава
въжената линия на ски лифта с. С. – връх Снежанка, експлоатирана от
дружеството – жалбоподател, като частта от имота, попадаща в сервитута на
лифта е 462,87 кв.м. От събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че ответното дружество владее тази част от процесния имот,
собственост на ищците.
Според константната практиката на ВКС, обективирана в Определение
№267/08.10.2015 г. по ч.гр.д. №4088/2015 г. на II г.о. на ВКС, учредяването на
преминаване на въжената линия през имот частна собственост, изисква
8
сключване с договор за отстъпване на право на преминаване /сервитут/ от
собственика на имота с нотариална заверка на подписите съгласно
императивната разпоредба на чл.192 ал.1 ЗУТ. Правото на преминаване на
съоръжение, което не е сграда, може да се основава на поземлен сервитут. В
този смисъл е Решение №112/17.05.2021 г. на по гр.д. №3657/2020 г. на IV г.о.
на ВКС.
В настоящия случай от представения като доказателство по делото
писмен договор с нотариална заверка на подписите от 20.06.2007г. /л.17 от
делото/ се установява, че В.К., М.М. и Н. К., като собственици на ПИ с
идентификатор №69345.9.806 по кадастралната карта на с. С., община С., са
учредили в полза на „Пампорово“ АД право на прокарване/поставяне на
техническо съоръжение и на преминаване през част на имота с площ 1000
кв.м. на седалков лифт от с. С. до връх Снежанка, съгласно скица-проект,
приложение към договора, на цена 540,00 лв. за целия срок на договора за
засегнатата територия. Договорът е сключен за срок от 10 години – до
20.06.2017г. Доколкото обаче срокът на процесния договор е изтекъл към
20.06.2017г., правилно първостепенният съд е достигнал до извода, че
съоръжението на ответното дружество след тази дата минава без основание
през имота на ищците. Договорът е срочен и като такъв, същият се счита
прекратен след изтичане на уговорения срок. За процесния период
25.11.2017г.-25.11.2020г. собствениците на имота – въззиваеми в настоящото
производство, не са учредили право на преминаване на пътническата въжена
линия през имота си на ответника, нито са му го отдали под наем, поради
което настоящият съдебен състав споделя напълно извода, че
„Пампорово“АД ползва същия без правно основание. Дружеството не е
носител на сервитутно право. След като е лишил собственика на имота от
възможност за ползване, ответникът му дължи обезщетение. Именно
ответното дружество стопанисва пътническо – въжената линия, доколкото от
заключението по първоначалната СТЕ се установява, че „Пампорово“АД се е
снабдило с ПУП - парцеларен план за обект – лифт „с. С. - връх Снежанка”,
одобрен със Заповед № 311 от 14.12.2007г., разрешение за въвеждане в
експлоатация и т.н.
Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество –
„Пампорово“ АД попада в субектния обхват на чл. 157, ал.1 от Закона за
туризма, доколкото осъществява туристически дейности, като предоставя и
допълнителни туристически услуги по т.70 от §1 на ЗТ в туристически обекти
по смисъла на чл.153, ал.1 и ал.2 ЗТ. Ответното дружество е субектът, който
стопанисва процесното техническо съоръжение /лифт/ „с. С. – връх
Снежанка“ и е собственик на лифтовото съоръжение. Дружеството
осъществява дейност по предоставяне на туристически услуги основна част
от които е използването на лифтовите съоръжения. Дружеството –
жалбоподател, като лице по чл. 157, ал. 1 ЗТ получава печалба от
експлоатирането на лифта, като по този начин се обогатява за сметка на
въззиваемите, доколкото си спестява през исковия период разходите за
заплащане на парична сума срещу това през имота на въззиваемите да
преминават части от лифтовото съоръжение, собственост на дружеството -
9
жалбоподател, като обектът се използва от „Пампорово“ АД за
осъществяване основната му дейност. Ползването на лифта става срещу
закупуване на карта или билет, приходите от които отиват при ответното
дружество.
Ищците /въззиваеми в настоящото производство/ обедняват от
обстоятелството, че не получават насрещна престация срещу това да търпят в
собствения си имот процесното лифтовото съоръжение, като по този начин
пропускат да увеличат имуществото си по начина, по който това е ставало
през времетраенето на нотариалния договор от 20.06.2007г. /л.17 от делото/ и
който именно е начинът да го увеличит през исковия период, защото
фактически ответното дружество в това време се обогатява посредством него.
През исковия период ищците не са могли да ползват имота в пълен обем,
доколкото същият – в частта му заета от лифта, се ползва от дружеството –
жалбоподател, а ищците търпят ограниченията, които произтичат от
наличието на съоръжението в имота.
Законодателят в чл.157, ал.1 и чл.154, ал.1, т.5 ЗТ е възложил не на
ищците, а на ответника „Пампрово „АД да поддържа процесните части от
имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и чл.157, ал.1 ЗТ. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на
„Пампорово“ АД, че не печели от имота, а го държи въз основа на заК.
разпоредба, която го задължава не да го ползва и да се обогатява, а да го
поддържа и да прави разходи, като същото се отнася до въжената линия,
която реално не пречила за ползването на имота.
Правилно първостепенният съд е приел за неоснователно възражението
на дружеството – жалбоподател, че височината на въжената линия не
възпрепятства ползването на имота от страна на ищците по предназначение.
Това е така, доколкото минаващата въжена линия през имота на ищците на
горепосочената височина препятства наличието на висока растителност в този
участък и евентуалното му застрояване, поставяне на временен обект и други.
Неоснователно е възражението на дружеството – жалбоподател, че дори
и да се приеме, че е налице ползване, то същото е в рамките на учреденото и
реализирано право на строеж, т.е. на валидно правно основание, доколкото
въз основа на императивната норма на чл. 64 ЗС за собственика на земята
възниква вещно ограничение, съгласно което той следва да осигури
възможност на суперфициаря да ползва земята в рамките на необходимото за
пълноценното ползване на постройката според нейното предназначение. Това
е така, доколкото в практиката на ВКС се приема, че липсва правна
възможност за въникване на право на собственост върху линеен обект
/лифтово съоръжение/, разположен върху чужд имот въз основа на
суперфиция, поради което представянето на нотариален акт за учредяване
право на строеж не е предпоставка да бъдат признати права върху такъв
обект. В този смисъл е Решение № 241/01.11.2016г. по гр.д. № 1185/2016г. на
ІVг.о. на ВКС.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 59, ал.1 ЗЗД – ищците /въззиваеми в
10
настоящото производство/ са собственици на имота, ответното дружество
ползва фактически процесните части от него без наличие на правно основание
за това след 20.06.2017г., установен е размерът на вредата, изчислена на база
сумата, с която ищците са обеднели, тъй като не са реализирали ползата от
принадлежащото им право на ползване на имота - наемната цена на този
функционален тип имот. В този случай от едни и същи факти - ползването без
правно основание от несобственик на собствения на ищците процесен имот,
произтича тяхното обедняването, което се изразява в лишаването на същите
от възможността да го ползват с оглед специфичното му предназначение и да
го отдава под наем на другиго за процесния период.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат,
първоинстанционният съдебен акт ще следва да бъде потвърден в
обжалваната му част, а в частта, в която първостепенният съд е отхвърлил
предявените субективно съединени искове за горницата до пълния предявен
размер, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предвид изхода на делото, разноски се дължат в полза на въззиваемите
съобразно представения от същите списък по чл. 80 ГПК /л.55 от въззивното
производство/ в размер на 400 лева.
С оглед на гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41 от 25.10.2021 г., постановено по
гражданско дело № 80/2021г. по описа на Районен съд – гр. Ч. в частта, с
която първоинстанционният съд е осъдил „Пампорово“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. Ч. 4850, к.к. Пампорово, хотел „Орловец”, с ЕИК:
*********, представлявано от М.В.Б. - изпълнителен директор, на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. СТ. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес
гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5 парична сума от по 2221,68 лв. за
всяка от тях, представляваща обезщетение за ползване без основание на
собствения им имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.11.2020 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати на Г. ХР. К.,
ЕГН: **********, гр.П., ул. "С." № 5 и П. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П., ул.
"С." № 5 парична сума от по 1110,84 лв. за всеки от тях, представляваща
обезщетение за ползване без основание на собствения им имот, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020г. до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Пампорово“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Ч.
4850, к.к. Пампорово, хотел „Орловец”,с ЕИК: *********, представлявано от
М.В.Б. - изпълнителен директор да заплати на В. СТ. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; М. СТ. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр.С., ул. "К.И." 6, вх.А, ет.2, ап.5; Г. ХР. К.,
ЕГН: **********, гр.П., ул. "С." № 5 и П. ХР. К., ЕГН: **********, гр.П., ул.
11
"С." № 5 сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител – адв. Б.М. за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12