№ 26348
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110129988 по описа за 2022 година
На 16.12.2021 г. ищецът С. С. Х. сключил договор за паричен
заем № 606999 със „Сити Кеш" ООД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 600 лева, видът на вноска та е
месечна, броят на погасителните вноски е 7, размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен. С. С. Х. погасил изцяло сумата по
сключения договор.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - физическо
лица, поръчител или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. Поръчителят следвало да отговаря на следните
условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на
трудовото възнаграждени, нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др.
Още със сключване на договора, кредиторът начислил неустойка
в размер на 467.54 лв., тъй като заемателят не представил в срок
надлежен поръчител или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор.
В исковата молба се излагат многобройни аргументи за
противоречие на всички условия по договора с императивни норми на
закона и съдебната практика.
Според изложението в исковата молба процесната клауза
противоречи на принципите изложени в глава четвърта от ЗПК -
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
1
Твърди се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди (без данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване, като е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Отбелязва се, че не представянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. В случая кредиторът променил последиците от
липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичните вноски.Твърди се, че това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие, което в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Сити кеш" ООД не включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка", която по своя та същност
представлява печалба за кредитора.
В допълнение ищецът твърди, че е сключил договора при крайна
нужда. Не посочва дали противната страна е била наясно с това
обстоятелство.
С оглед на гореизложеното, моля да призовете страните по
делото на съд и след доказване на твърденията в настоящата искова
молба, включително относно нищожността, евентуално
унищожаемостта на процесния договор, или евентуално нищожността
на отделните клаузи от последния, да постановите решение, с което:
С. С. Х. моли съда както следва:
Да установи, че процесният договор е нищожен, или
1. Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността
на клаузата в договор за паричен заем № 606999, предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител
предвидена в договора, сключен между доверителя ми и „СИТИ
КЕШ" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес па управление:
гр. София, р-н „Средец" ул."Славянска" N2 29, ет. 7 представлявано от
Николай Пенчев Пенчев, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
чиято невалидност да бъде прогласена.
2
2. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от 31 IK вр. чл. 55,
ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец"
ул."Славянска" Nr2 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
Пенчев, да заплати на С. С. Х. с ЕГН **********, сумага в размер на
50.00 лева /петдесет лева/, частична претенция от общо 467.54 лв.,
представляваща недължимо платени суми по неустоечна клауза, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
3. Да присъди направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва всички
правни твърдения на ищцовата страна.
Специално се оспорват правните изводи на ищеца по отношение
на клаузата в чл.6 от договора.
Оспорва се твърдението на ищцата, че в годишния процент на
разходите следвало да бъде включен и размерът на уговорената в
договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение.
7. Относно твърдението, че че клаузата за неустойка е
нищожна се правят следните възражения:
Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит,
финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във
връзка с отпускането на кредита.
Обезпечението на задължението е съществен елемент при
преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че
то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето
лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от
страна на потребителя.
Поради тази причина при вземане на решение за сключване на
договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента,
кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за
заем с клиента при условие, че същият представи надлежно
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Само при това условие
кредиторът би имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да
поеме финансовия риск. Неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до
непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов
риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в
3
случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя
(каквото е налице и в конкретния случай).
Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между
правата и задълженията на заемодателя и потребителя страните са
съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение
за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат
ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим
способ за това - чрез включване на клауза с неустойка в посочения
размер. По този начин съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните
са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото
задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми.
В контекста на горното обаче следва да се съобрази и
обстоятелството, че предоставянето на обезпечение в една от двете
форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Нещо
повече, чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за
представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без
оглед на волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов
риск. Това увеличаване на риска се случва пост фактум — след датата
на отпускане на кредита и то по волята на една от страните - в
резултат на неизпълнение на договорно задължение. Това
обстоятелство представлява едно бъдещо несигурно събитие, което с
оглед презумпцията за добросъвестност при договарянето и
сключването на договори по чл. 12 ЗЗД, не би могло да бъде
презюмирано изначално от кредитора.
Кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при
сключването на договора, че въпреки че е информирал клиента за
задължението му за предоставяне на обезпечение /посочено в
Стандартния европейски формуляр/, ищецът е договарял
недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното
обезпечение.
В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да
предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е
договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12
ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по
кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок е
бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят е
следвало да информира затова кредитора, като отправи писмено
искане за удължаване на договорения срок, ако същият не е бил
достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В
настоящия случай клиентът не е сторил нито едно от двете неща.
4
Оспорва се твърдението, че договорът е сключен поради
крайна нужда и явно неизгодни условия.
.
Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил сумата от 467.54.
по договора за кредит.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата след изслушване на
страните в първо заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да
се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.12.2022г., от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните
с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5