№ 36
гр. Ямбол, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500339 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Община Ямбол, БУЛСТАТ *********, подадена
чрез началник отдел „Правни дейности" - М.К. и по въззивна жалба на Р. Г. Й. с ЕГН
**********, К. Р. Й. с ЕГН ********** и С.Р.Й. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника им адв. Я.В. от САК, двете против Решение №260336/06.08.2021 г.,
постановено по гр.д.№405/2021 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ПРОГЛАСЯВА
по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД предявен от Н. К. К., ЕГН **********
срещу Община Ямбол, Р. Г. Й. с ЕГН **********, К. Р. Й. с ЕГН ********** и С.Р.Й. с ЕГН
**********, НИЩОЖНОСТТА на сключения на 12.10.2018 г. договор за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан на 20.09.2011 г. в Службата по вписванията в гр.Ямбол
в том 23, стр.97, вх.рег. №7251/23.10.2018 г., с който Община Ямбол на основание чл.32,
ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на ОбС Ямбол и чл.35, ал.6 от ЗОС, във връзка с чл.35, ал.З от ЗОС и Заповед
ОС/04-00032 от 27.07.2018 г. на кмета на Община Ямбол е продала на Р. Г. Й., К. Р. Й. и
С.Р.Й. правото на собственост на 1/2 ид.част от застроен Поземлен имот с идентификатор
87374.543.573 по КК на КР на град Ямбол, одобрени със заповед № РД-18-39 от 30.08.2005
г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № 18-1101/06.02.2018 г. на
началника на СГКК, начин на трайно ползване - ниско застрояване, за който е отреден УПИ
I 1551 1552, в кв. 26 по регулационния план на гр.Ямбол, одобрен със заповед № I-A-
1471/24.09.1988 г., целия с площ 441 кв.м. находящ се в гр.****, при граници на имота: ПИ
87374.543.581, ПИ 87374.543.580, ПИ 87374.543.574, ПИ 87374.547.572 и ПИ 87374.543.587
за сумата от 12240лв, поради противоречието му с чл.35,ал.З от ЗОС.; ОСЪЖДА Община
Ямбол, Р. Г. Й. с ЕГН **********, К. Р. Й. с ЕГН ********** и С.Р.Й. с ЕГН ********** да
1
заплатят на Н. К. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 198.45
лв. - платена държавна такса и 600 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба на Община Ямбол решението на ЯРС се атакува изцяло с
твърдения за неправилност. В жалбата се сочи, че фактическият състав на чл.35, ал.З от ЗОС
е осъществен, т.к. е извършена продажба на земя - частна общинска собственост, на
собствениците на законно построена върху нея сграда. Твърди се, че лицата, с които е
сключен договорът за покупко-продажба на земя – частна общинска собственост
притежават и идеални части от правото на собственост върху законно построена сграда
върху поземления имот, като в този случай те имат право да закупят по този ред само
идеални части от правото на собственост, но не и да придобият целия поземлен имот.
Твърди се още, че всеки от собствениците на сгради, построени в спорния поземления имот,
имат интерес да закупят част от него. Съгласно това е недопустимо, в конкретния случай Н.
К. К. да изкупи целия поземлен имот и по този начин да се нарушат правата на останалите
собственици, като същите бъдат лишени от правото да притежават собственост върху част
от поземления имот, което е прието и в обжалваното решение. Посочено е, че Н. К. К.
притежава 215/430 идеални части от поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 по КК
на гр. Ямбол, следователно целесъобразно и законосъобразно останалите 215/430 идеални
части от него са продадени на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С.Р.Й.. В резултат на това, не може да се
приеме за безспорно установената от първоинстанционния съд нищожност на сключения на
12.10.2018 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан на 20.09.2011г. в
Службата по вписванията в гр.Ямбол в том 23, стр.97, вх.рег.№ 7251/23.10.2018 г. Въз
основа на изложените в жалбата съображения се иска ЯОС да постанови акт, с който да
отмени атакуваното решение изцяло или отчасти като неправилно. Заявена е и претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба на Р.Й., К.Й. и С.Й. решението на ЯРС се атакува с
твърдение, че е недопустимо, поради липса на правен интерес за ищцата да предяви иска.
Във въззивната жалба се сочи, че Община Ямбол е продала процесните 1/2 ид. части на
ответниците, сега въззивници - Р. Г. Й., К. Р. Й. и С.Р.Й.. Ищцата е трето лице без доказани
права на собственост върху ½ ид.част от процесния ПИ - предмет на продажбата, поради
което няма процесуална легитимация да предяви иска за нищожност на Договора от
12.10.2018 год., поради което ищцата няма правен интерес, като е посочена съдебна
практика на ВКС. Изложени са твърдения, че ЯРС неправилно е приел, че не се спори, че
ищцата е съсобственик на ½ ид. ч. от продадения имот, независимо, че ответниците още в
първото о.с.з на 08.07.2021 г. са оспорили това обстоятелство. Твърди се, че дори и да се
приеме, че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от ПИ с ИН 87374.543.573, тя няма правата по
чл.35, ал.3 от ЗОбС и недопустимо иска, в нарушение на закона, да придобие собствеността
върху целия ПИ, върху който от Община Ямбол е предоставено правото на строеж в размер
на 1/2 ид. част на ответниците. Алтернативно, ако въззивния съд приеме, че искът е
допустим, въззивниците са изложили становище, че ищцата няма право да претендира за ½
ид. част от правото на собственост, поради което искът се явява частично допустим - само за
1/4 ид.ч., съответстваща на 1/4 ид.ч. от правото на строеж. Изложени са съображения, че
ЯРС невярно е тълкувал мотивите на Решение №6609/03.06.2020 год. на ВАС, IV отд., по
адм.дело №1525/2020 год., като е застъпил становището, че „въз основа на постановлението,
ищцата е станала собственик и върху 1/2 ид. част от поземления имот, като е възникнала
съсобственост между ищцата и Община Ямбол, което е възприето... от ВАС".
Жалбоподателите сочат, че тъкмо обратното - решаващият състав на ВАС е мотивирал
правния извод, че ищцата е придобила 1/2 ид. част от правото на строеж, а не от правото на
собственост от ПИ с идентификатор 87374.543.573, поради което обжалваното решение на
2
ЯРС противоречи на мотивите на ВАС. Предвид изложеното се иска ЯОС да постанови
решение, с което да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по
делото. Алтернативно и в случай, че приеме предявения иск за допустим - да отмени
обжалваното решение на ЯРС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения
иск "като незаконосъобразен и необоснован". Претенция за разноски не е заявена.
В срока по чл.263 ГПК Н. К. К. чрез адв. М.Х. е упражнила правото си на писмен
отговор и е изразила становище за неоснователност на въззивните жалби на Община Ямбол
и на Р. Г. Й., К. Р. Й. и С.Р.Й.. Въз основа на съображенията, изложени в подадените
писмени отговори, се иска оставяне на жалбите без уважение, респ. потвърждаване на
атакуваното решение на ЯРС. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Община Ямбол, след съответно връчване, е депозирала отговор по въззивната
жалба на Р.Й., К.Й. и С.Й., в който е изразено становище и са изложени подробни
аргументи, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
В о.с.з. всички въззивници, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се
представляват.
В предварително депозирана писмена защита въззивниците Р.Й., К.Й. и С.Й., чрез
процесуалния си представител - адвокат В. поддържат жалбата си по изложените в същата
съображения и искат уважаването й. Претендират и за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата Н.К. се явява лично и с процесуалния си представител -
адвокат Х., като поддържа становището за неоснователност на въззивните жалби по
съображения, изложени в отговора. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Заявява и
претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
ЯРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на всички
представени писмени доказателства. Във въззивната инстанция не се ангажираха
доказателства, които да доведат до промяната й.
Установено е по делото, че ищцата Н.К. въз основа на постановление №40 от
12.06.2017 г. на директора на НАП, ТД - Бургас, е собственик на: първи етаж от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.543.573.2.1 по КККР на
гр.Ямбол, одобрени със заповед № РД-18-39/30.08.2005 г. на изп. Директор на АК,
съгласно Схема №6578/12.09.2013 г., издадена от СГКК - гр.Ямбол, с адрес на имота:
гр.***, самостоятелния обект се намира в сграда №2 с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 58,00 кв.м., ведно с
мазе от 29 кв.м., състоящо се от две стаи и салон с вход откъм улицата, както и сграда с
идентификатор 87374.543.573.3 по КККР на гр.Ямбол със застроена площ от 12 кв.м.,
брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, както и сграда с
идентификатор 87374.543.573.4, с адрес на имота: гр.***, със застроена площ от 29
кв.м., на един етаж и предназначение: постройка на допълващо застрояване, всички
разположени в поземлен имот с идентификатор 87374.543.573 по КККР на гр. Ямбол с
адрес гр.***, с площ от 446 кв.м., ведно с 215 ид.ч. от имот №87374.543.573, както и
1/2 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху общинското място. Другата 1/2 ид.ч. от
3
ПИ 87374.543.573 по КККР на гр.Ямбол е частна общинска собственост, актувана за
такава с Акт №2044, вписан в СП-Ямбол с вх.рег.№9635 от 18.11.2016 г. По КК
поземления имот е с площ 441 кв.м.
Установено е и че носители на вещно право на строеж върху 1/2 ид.ч. от ПИ
87374.543.573 са ответниците - физически лица, като наследници на Р.С.Й., които са
собственици и на втория етаж от изградената в ПИ двуетажна жилищна сграда.
Не е спорно по делото, че с атакуваният договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.10.2018 г., вписан на 20.09.2011 г. в Службата по вписванията в
гр.Ямбол в том 23, стр.97, вх.рег.№ 7251/23.10.2018г., на основание чл.32, ал.2 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество
на ОбС Ямбол и чл.35, ал.6 от ЗОС, във връзка с чл.35, ал.3 от ЗОС и Заповед №ОС/04-
00032 от 27.07.2018 г. на кмета на Община Ямбол, последната е продала на Р. Г. Й., К.
Р. Й. и С.Р.Й. правото на собственост на 1/2 ид.част от застроен Поземлен имот с
идентификатор 87374.543.573 по КККР на град Ямбол, одобрени със заповед №РД-18-
39/30.08.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № 18-
1101/06.02.2018 г. на началника на СГКК, начин на трайно ползване - ниско
застрояване, за който е отреден УПИ I 1551 1552, кв.26 по регулационния план на
гр.Ямбол, одобрен със заповед № I-A-1471/24.09.1988 г., целия с плащ 441 кв.м.,
находящ се в гр. ****, при посочени граници на имота, за сумата от 12240 лв. без ДДС,
равна на 14688 лв. с ДДС, която е преведена напълно по сметката на община Ямбол.
Видно от Решение №246/04.11.2019 г., постановено по адм. дело №225/2019 г.
по описа на Административен съд - Ямбол, потвърдено с Решение №6609/03.06.2020
г., постановено по адм.дело №1525/2020 г. на ВАС, Четвърто отделение, със същото е
отменена заповед № ОС/04-00032 от 27.07.2018 г. на кмета на Община Ямбол,
послужила като основание за сключване на процесния договор, описан по-горе.
Със заявление до кмета на Община Ямбол, peг.№2801-14343/06.07.2020 г., в
което цитира постановеното решение на Административен съд - Ямбол и на основание
чл.36, ал.1 от ЗОС, ищцата е поискала да бъде проведена процедура за прекратяване на
съсобствеността между нея и Община Ямбол по отношение на съсобствения им ПИ
87374.543.573 по КК на гр.Ямбол, чрез изкупуването на притежаваната от Община
Ямбол 1/2 ид.ч от него. В отговор на заявлението Община Ямбол с писмо, изх. № 2801-
17656/18.08.2020 г. уведомила, че въпреки решението на АС-Ямбол, към настоящия
момент предвид наличието на действащ договор за покупко-продажба на въпросната
идеална част от недвижимия имот, Община Ямбол не е собственик на тази идеална
част от имота, за да пристъпи към провеждане на процедура по прекратяване на
съсобствеността, като само след обявяване на договора за покупко-продажба за
недействителен по съдебен ред, могат да бъдат предприети последващи действия по
отношение правото на собственост върху този имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
И двете въззивни жалби са допустими, като подадени в предвидения в чл.259, ал.1
от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.
4
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка, въззивния съд намери атакуваното решение за
валидно. При преценка на допустимостта на същото, в съответствие с оплакванията във
въззивната жалба на въззивниците - физически лица, въззивния съд намери
първоинстанционното решение за допустимо.
В тази връзка за неоснователно се намери възражението на въззивниците Р. Г. Й., К.
Р. Й. и С.Р.Й. за недопустимост на атакуваното решение, обосновано с твърдения за
недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищцата да предяви
иска, т.к. е трето лице без доказани права на собственост върху ½ ид.част от процесния ПИ
- предмет на продажбата, поради което няма процесуална легитимация да предяви иска за
нищожност на Договора от 12.10.2018 год. Както правилно е изложил ЯРС, за да е налице
правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва
да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен
правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от
обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови
материални права. В случая ищцата разполага с правен интерес от предявяване на иска,
макар да не е страна по атакувания договор, тъй като твърди, че нейни права са накърнени
със сключването му. Правен интерес от предявяването на иска според въззивния съд е
налице за ищцата и тъй като тя твърди, че като собственик на жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда, построена въз основа на реализирано отстъпено право на строеж върху
парцела (тогава общински изцяло, а сега - до размер на 1/2 ид.ч. от него), разполага с
правото да закупи собствеността върху съответната идеална част от парцела, в който е
изградена жилищната сграда. Освен това ищцата твърди, че е и съсобственик в процесния
парцел заедно с общината и за нея не е безразлично на кой ще бъде продадена общинската
идеална част.
С оглед на изложеното въззивния съд прие, че предявения иск е допустим,
съответно допустимо е и атакуваното решение, поради което въззивните жалби следва да
бъдат разгледани по същество.
При преценка по същество въззивния съд намери и двете въззивни жалби за
неоснователни. Решението на ЯРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло. Въззивната инстанция възприема изложените в обжалваното
решение мотиви и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Съображенията са следните:
С депозираната пред ЯРС ИМ ищцата е заявила претенция да се прогласи за
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона, договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.10.2018 г., с който на осн. чл.35, ал.3 от ЗОС и
Заповед №ОС/04-00032 от 27.07.2018 г. на кмета на Община Ямбол, общината е продала на
Р. Г. Й., К. Р. Й. и С.Р.Й. правото на собственост на 1/2 ид.част от застроен ПИ с
идентификатор 87374.543.573.
Съобразно фактическите обстоятелствата, наведени в исковата молба и заявеният
петитум предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД. Такава е и правната квалификация, възприета от първостепенния съд.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на
закона. Под закон следва да се разбира конкретен нормативен акт, който има за цел да
регулира по определен начин определен вид обществени отношения. Когато с поведението
5
си страните по сделката, и по-конкретно съдържанието на техните насрещни волеизявления,
пряко нарушават повелителна правна норма, е налице нищожност на договора поради
противоречие със закона. В конкретния случай ищцата твърди нарушение на чл.35, ал.3
ЗОС, където е посочено, че продажба на земя - частна общинска собственост, на
собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без
търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл.8, ал.2 от закона.
В процесния случай се касае за извършена покупко-продажба на идеална част от
съсобствен недвижим имот, извършена между въззивниците по делото Р. Г. Й., К. Р. Й. и
С.Р.Й. и Община Ямбол, като е безспорно установено, че продавачът - община Ямбол
притежава 1/2 идеална част от процесния ПИ (другата 1/2 ид.ч. от имота се притежава от
въззиваемата К.), която е продал на въззивниците - физически лица. Покупката от страна на
въззивниците - физически лица е на основание чл.35, ал.3 ЗОС. В тази връзка районният съд
правилно е отчел, че такава продажба изисква осъществяване на сложен фактически състав,
като следва да са налице кумулативно изискуеми предпоставки, които в процесния случай
не са налице и което от своя страна опорочава сделката. И това е така, т.к. на първо място по
делото е установено, че с влязло в законна сила решение по адм. дело №225/2019 г. по
описа на Административен съд - Ямбол, е отменена заповед №ОС/04-00032 от
27.07.2018 г. на кмета на Община Ямбол, послужила като основание за сключване на
процесния договор. Освен това с процесния договор е извършена продажба досежно
цялата 1/2 идеална част от ПИ, която общината е притежавала по АЧОС, без да бъдат
отчетени правата на ищцата, която също има право на изкупуване по чл.35, ал.3 ЗОС,
т.к. също е собственик на етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в ПИ ведно
с 1/2 идеална част от отстъпено право на строеж върху имота.
С оглед изложеното неоснователно е и не се споделя твърдението във
въззивната жалба на въззивниците - физически лица, че обстоятелството, че ищцата
притежава 1/2 ид.част от процесния ПИ я лишава от право на изкупуване по чл.35, ал.3
ЗОС. Както вече се посочи собствениците на всеки от етажите на масивната двуетажна
жилищна сграда, построена въз основа на реализирано отстъпено право на строеж върху
парцела, разполага с правото да закупи собствеността върху съответната идеална част от
парцела, в който е изградена жилищна сграда. Т.к. към настоящия момент Община - Ямбол е
собственик на 1/2 ид.част от процесния ПИ, то всеки от собствениците на етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда, разполага с право на изкупуване по чл.35, ал.3
ЗОС до размер на 1/4 ид.част от ПИ.
Пак предвид горе-изложеното, настоящия съд споделя твърдението на Община
Ямбол, че всеки от собствениците на сгради, построени в спорния поземления имот, имат
право и интерес да закупят част от него, като не следва Н.К. да изкупи целия поземлен имот,
т.к. по този начин ще се нарушат правата на останалите собственици и същите ще бъдат
лишени от възможността да притежават собственост върху идеална част от поземления
имот. Следва да бъде отбелязано обаче, че не този е смисъла на обжалваното решение, а
нищожността на процесния договор е прогласена по съвсем други причини, възприети и от
въззивния съд и изложени по-горе.
При всичко изложено до тук, обжалваното решение се прецени за правилно и следва
да бъде потвърдено, а въззивните жалби - оставени без уважение.
При този изход на делото въззиваемата има право да й се присъдят разноски за
въззивната инстанция, каквито въззивния съд присъжда в размер на 600 лв. - заплатено
адв.възнаграждение, предвид наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени
6
разноски в посочения размер.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260336/06.08.2021 г., постановено по гр.д.№405/2021
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Община Ямбол, Р. Г. Й. с ЕГН **********, К. Р. Й. с ЕГН
********** и С.Р.Й. с ЕГН ********** за заплатят на Н. К. К., ЕГН **********
направените за въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв. - платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7